Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260058
гр.
Севлиево,14.05.2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЕВЛИЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на десети
май през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА
Съдебни
заседатели:
При
секретаря И.Ц. и в
присъствието на прокурора ........................................ като
разгледа докладваното от съдията
Антонова -Попова гр.д.№298 по описа
за 2020г.
и за
да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
установителни искове с правно основание
чл. 422, ал.1 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че по заявление на ищеца -кредитор в РС Севлиево е образувано ч.гр.дело № 1498/2018 г. и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК
срещу ответницата-длъжник. След постъпило възражение от ответницата съдът е
указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. Същото
произтича от следните обстоятелства:
На
05.04.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД сключва Договор за потребителски кредит №
********** със С.Г.Г.. Договорът е сключен и на основание подписано от
титуляра-ответник искане за рефинансиране на друго негово задължение към
дружеството-ищец по друг договор за потребителски кредит № **********, като
част от сумата в размер на 510,13 лв. е разпределена за погасяване на това
негово задължение. В чл. 7 ал.1 от процесния договор е посочен размерът на
предоставения кредит - 3 000 лв., като към отпуснатия кредит се включва
еднократна такса за оценка на риска, в размер на 388,08 лв., дължима в деня на
подписване на договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се
възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план предвид заявеното му желание в искането-декларация. Съгласно чл.7, ал.2 от
Договора, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***.
Когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на
застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора. В настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е
пожелал да сключи застраховка живот в размер на 234,00 лв. Общото крайно
задължение по Договора възлиза на 4 514,70 лв., която сума е разсрочена на 20
погасителни месечни вноски, 19 в размер от 225,74 лв., ведно с една последна
изравнителна вноска в размер от 225,64 лв. Уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент е в размер на 26,36% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така
предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни
вноски, всяка включваща два компонента: главница и договорна лихва.
Длъжникът
е преустановил предвидените в Договора плащания, съответно е пропуснал да
погаси три последователни месечни вноски, съгласно описания в него погасителен
план, а именно вноски с падежи 05.04.2018 г., 05.05.2018 г., 05.06.2018 г.
Предвид гореизложеното и съгласно чл.16, т.2 от Договора, е настъпила предсрочна
изискуемост на задължението.
В
Договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното
задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16,
ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това е направен опит да бъде
уведомен ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски
кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да
се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора. Ищецът разполага с писмен
документ, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано до
адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен и
настоящ, а именно: ***, като видно от приложената обратна разписка за доставка
на пратка на този адрес е получено волеизявлението на кредитора.
Към
дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК (28.01.2018 г.), задължението на ответницата към ищеца по
процесния договор е било в размер на 3 446,94 лв. (2 919,28 лв. главница и
527,66 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за
потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за
просрочие), за периода от 05.04.2018 г. до 14.11.2018 г. в размер на 233,63 лв.
Затова
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата, в качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за
потребителски кредит № **********/03.11.2017 г., дължи изпълнение на парично
задължение към ищеца, в качеството му на „Кредитор" по същия договор, в
общ размер на 3 680,57 лв., от който неизплатена главница в размер на 2 919,28
лв., договорна лихва в размер на 527,66 лв. за периода от 05.04.2018 г. до
06.06.2018 г„ обезщетение за забава в размер на 233,63 лв. за периода
05.04.2018 г. до 14.11.2018 г. ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на Заявлението по 417 от ГПК (28.01.2018 г.) до окончателното
изплащане на задължението.
Моли
да му бъдат присъдени и направените разноски в заповедното и настоящото исково
производство, съобразно изхода от спора.
В отговора се
оспорва наличието на облигационно
отношение между нея и ищеца, по изложените факти. Оспорва, че дължи суми на
ищеца по застрахователен договор.
Освен
това ищецът въвежда искане за заплащане на направена от него услуга към
ответницата - договор за изработка, упоменато в писмените доказателства като
„оценка на риска" в размер на 388,08 лв., която е именувал „такса".
Ищецът е частно търговско сдружение и няма право по Търговския закон, както и
по останалите граждански закони, да определя такси и други фискални задължения,
така както го прави държавата с данъчни закони и наредби в общините. Работата
на кредитното дружество е да прецени дали ще предостави кредит или не. Това е
основната работа на служители, които получават заплата за това - да преценят
риска от клиента. Така те вършат своята работа по трудовия договор към работодателя
си, който се интересува от риска. Ответницата отрича да дължи такава сума.
Оспорва
всички лихви в размер на претендирания 26,36% годишен лихвен процент върху
неупомената в исковата молба сума. Освен кредитополучател тя има права и на
потребител. В случая важат всички Директиви на ЕС, които третират правата на
потребителите в отношенията им към кредитните дружества, като потребители, а не
като кредитополучатели. Счита, че всички лихви - договорни, наказателни и т.н.
нарушава правата й на потребител, като следва да отпаднат. Същото важи и за
претендираните от ищеца разноски по настоящото производство, както и по
заповедното. Не се дължат такива разноски, защото кредитното дружество я е
поставило в неравнопоставено положение, противоречащо на европейското законодателство.
Затова ответницата моли да бъдат отхвърлени
всички обективно съединени искове срещу нея, като неоснователни и необосновани,
като й бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
След
преценка на събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. д.№1498/2018г. по описа на Районен съд
- Севлиево, съдът е издал в полза на кредитора „Ти Би Ай Банк” ЕАД срещу длъжника
С. Г. Г.,
Заповед с №816/29.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за следните
суми:
главница в размер на 2 919,28 лв., договорна лихва в размер на 527,66 лв. за
периода от 05.04.2018 г. до 06.06.2018 г„ обезщетение за забава в размер на
233,63 лв. за периода 05.04.2018 г. до 14.11.2018 г. ведно със законната лихва,
считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (28.01.2018 г.) до
окончателното изплащане на задължението.
Заповедта е връчена на длъжника и
същият е депозирал възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което на заявителя е
указано да предяви установителен иск, на
основание чл.415,ал.1,т.1 от ГПК.
В
указания едномесечен срок
ищцовото дружество е депозирало
искова молба с вх.№991/05.03.2020г., за
да запази ефекта на подадената
заповед за изпълнение.
В съответствие с изнесените факти,
съдът приема, че предявените положителни установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими.
От представените писмени доказателства: заверени копия от договор за
потребителски кредит № **********/03.11.2017 г., искане-декларация за
потребителски кредит, Застрахователно удостоверение, искане за рефинансиране,
известие за доставка напратка ИД PS 1421
005AGZ
J, с бар код: 9118170900896,
уведомление за предсрочна изискуемост; банково
бордеро №9653600 от 03.11.2017г.,оригинали на договори за потребителски кредит №********** от 16.11.2016г. и
№********** от 03.11.2017г. и
заключенията на вещите лица, се установява следната
фактология:
Видно от представения
по делото Договор за потребителски кредит
№**********/03.11.2017г.
страните по спора са постигнали съгласие „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД да предостави на С.Г. Г. паричен заем в размер на 3000 лева. Член
10 от съглашението предвижда, че общо дължимата от кредитополучателя сума
възлиза на 4514.70лева, която следва да
бъде погасена на 20 месечни вноски, всяка в
размер на 225.74лв., дължими на пето число от месеца за
периода от 05.12.2017г. до 05.07.2019г. съгласно погасителния план по чл. 11.2
от договора. Лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит,
изразен като годишен лихвен
процент е 26.36%. Годишният
процент на разходите
по кредита е 49.29%.
Съгласно чл. 9.4 от
процесния договор за кредит забава на задължението за заплащане на месечните
вноски кредитополучателят дължи обезщетение в размера на законната лихва за
забава.
Видно от чл. 16.2 от
договора при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да заплати три
поредни месечни вноски цялото задължение съгласно погасителния план става
незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите
просрочени вноски. Член 25.11 от договора предвижда, че всички уведомления се
считат получени от адресата, при условие, че са достигнали до последния писмено
посочен от страната по съглашението адрес.
От представените по
делото ,
известие за доставка на пратка ИД PS 1421
005AGZJ,
с бар код: 9118170900896, уведомление за
предсрочна изискуемост се установява, че „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД е
отправило до С. Г.Г. чрез посочения от кредитополучателя
адрес, който съвпада със служебно установения в хода на заповедното
производство по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. постоянен и настоящ адрес на страната,
изявление за обявяване на вземанията по съглашението за незабавно изискуеми.
От заключенията на вещите лица
Д.И. и И.Ц. се установява, че на 03.11.2017г. ищецът е превел по
посочената в договора банкова разплащателна сметка сумата от 3622.08лв.. В.лице И.Ц. разяснява, че в банковото извлечение от разплащателната
сметка на ответницата е отразено заплащане на „такса оценка на риска” в размер
на 388.08лева, както и сумата в размер на 234 лева, представляваща застрахователни
премии. Вещото лице сочи Д.К. сочи, че „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД е превело на 08.12.2017г. по сметка на застрахователя
средствата за заплащане на дължимата от кредитополучателя застрахователна
вноска.
От заключението на в.лице И.Ц. се установява, че
ответницата е погасила задължения
общо в
размер на 1067.76лв.,от които главница- 702.80лв., договорна
лихва-364.96лв.Погасената главница е за 4пълни вноски,съгласно погасителния план и частично 164.80лв. по
пета вноска с вальор месец април 2018г.
Размерът на останалите незаплатени
месечни вноски по процесния договор
след преустановяване на плащането и към 29.11.2018г. в това число
главница в размер на
2919.28лв. и договорна лихва 527.66лв.. За периода на дните на забава за периода от 05.12.2017г.
до 25.09.2018г. е начислено обезщетение за забава общо
в размер на 233.45лв.. Общото
задължение към 29.11.2018г. е 3 680.39лв., от които: главница -2919.28лв.; договорна
лихва за периода 05.04.2018г.- 06.06.2018г. -527.66лв. и обезщетение за забава за периода 05.12.2017г.
до 25.09.2018г. -233.45лв.
Въз основа на установената
фактология , съдът намира от правна страна следното:
С оглед разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК доказателствената тежест
за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, като при
липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за
последното, съдът следва да приложи неблагоприятните последици, като приеме за
несъществуващи недоказаните факти.
В доказателствена
тежест на ищеца по предявените установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК е да установи съществуването на правоотношение
между страните по спора, възникнало от сключен договор за банков потребителски
кредит, елемент от съдържанието на което да е задължението
на ответника да заплати сумите, предмет на договора, изпълнение на задължението
на ищеца да предостави уговорената парична сума и настъпила изискуемост на
задълженията на кредитополучателя, за които се поддържа, че не са изпълнени.
Основателността на претенцията е обусловена от съществуването на валидно поето
договорно задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и
настъпила изискуемост.
В правната норма на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК е уредена легална дефиниция на договора за потребителски
кредит – „Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение на плащане”. По дефиниция договорът за
потребителки кредит е възмезден – срещу отпуснатия кредит потребителят дължи
заплащане на уговорените граждански плодове (възнаградителна лихва, такси и
комисионни).
Безспорно
от предмета, страните и съдържанието на процесното съглашение се налага извода,
че ищецът и ответникът в качеството му на кредитополучател са сключили договор
за банков потребителски кредит, по силата на който „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД се е
задължило да предостави на потребителя сумата в размер на 3000лева. От приетото
и неоспорено от страните заключение по допусната съдебно – икономическа експертиза
се установява, че на 03.11.2017г. ищцовото дружество е превело по сметка на С. Г.Г. уговорената сума. Страните са постигнали
съгласие кредитополучателят да погаси получената сума, заедно с дължимата
възнаградителна лихва на тридесет и две равни месечни вноски. От ангажираните
по делото доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил соченото
задължение, поради което ищецът е отправил до длъжника уведомление за обявяване
на вземането за незабавно изискуемо.
Съгласно чл. 25.11 от
Договора за банков кредит страните са постигнали съгласие всички уведомления да
се считат получени, при условие, че са достигнали до адреса на
кредитополучателя или поръчителя посочен в съглашението. Надлежно оформеното
известие за доставяне /обратна разписка/ представлява официален документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК, обвързващ съда с материална доказателствена сила.
Съгласно чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и
пощенски колети непрепоръчаните и препоръчани пощенски пратки, адресирани до
физически лица, се доставят на посочения върху пратката адрес. От надлежно
оформеното известие за доставяне се установява, че уведомлението за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до адреса на длъжника, посочен в
договора и е получено от страната.
Кредиторът е положил необходимите усилия да доведе до знанието на
кредитополучателя волеизявлението си за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем/в посочения смисъл е установената съдебна практика/, поради което
вземането е станало незабавно изискуемо.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 11
от ЗПК, договорът трябва да съдържа условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В договора за кредит е инкорпориран погасителен план, който обаче
не съдържа информация относно отделните компоненти на месечните вноски. Всяка
една анюитетна месечна вноска представлява сбор от главница, лихви и съответна
част от годишна такса управление и обслужване. Липсата на подробна разбивка
лишава от възможността ответникът – потребител да е наясно внасяйки парична
сума в погашение на своя дълг, коя част от него погасява. Основната цел на ЗПК е да гарантира правата и защити
интересите на икономически по-слабата страна, а именно на потребителите,
които следва да са информирани относно разпределението на заплатените от тях
суми. Липсата на погасителен план с изискуемото от законодателя съдържание не
би могла да бъде запълнена от инкорпорираните в заключенията на вещите лица
погасителни планове. В действителност изготвените от експертите таблици съдържат
информация относно отделните пера в рамките на погасителните вноски, т.е. каква
част от сума е за погасяване на вземането за главница и каква за
възнаградителна лихва, но подобен документ не е ангажиран от ищеца в настоящото
производство, още по – малко са налице данни, че потребителят е запознат с тази
информация.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен, съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.11
от ЗПК. При извод за недействителност на
договора следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В съответствие с
гореизложеното съдът приема, че заплатеното задължение в размер на
364.96лв. за погасяване от
кредитополучателя на договорна лихва, следва да бъде отнесено за
погасяване на дължимата главница в размер на
2919.28лв.. Следователно искът за главницата е основателен до размер на сумата от 2554.32лв., като за горницата до пълния
заявен размер от 2919.28лева, следва да бъде
отхвърлен.
Претенцията в размер
на 527.66лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.04.2018г.
до 06.06.2018г. е изцяло неоснователна. Недействителността на договора за
потребителски кредит на основание чл. 23 от ЗПК води до неоснователност и на исковата претенция за сумата в размер на
233.63 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 05.04.2018г.- 14.11.2018г.
съизмеримо със законната лихва за забава съгласно чл. 9, т.4 от съглашението.
С оглед изхода на спора, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство
съразмерно с уважената
част от исковете в размер на
800.02лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Ищецът следва да бъде осъден
да заплати на
ответницата направените разноски
в исковото производство съразмерно
с отхвърлената част от исковете в размер
на 122.40лв., на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал.
1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като
съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
В заповедното производство с
издадената Заповед по чл.417 от ГПК са присъдени разноски общо
в размер на
223.61лв., които включват: платена
държавна такса -73.61лв. и юрисконсултско възнаграждение- 150лв..
Следователно ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените разноски
в заповедното производство
по ч.гр.д.№1498/2018г. на Севлиевски районен съд,
съразмерно с уважената част от исковете, общо в
размер на 155.18лв..
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.Г.Г., ЕГН**********,
с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Х.Х.
*** ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ БАНК“АД, ЕИК131134023,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54,
представлявано от В.А.Г.и А.Ч.Д.Изпълнителни директори, с
пълномощник: юрисконсулт С.Р. Р., сумата от 2554.32лв./две хиляди
петстотин петдесет и четири лева и тридесет и две ст./- главница, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от 28.11.2018г. до окончателното
плащане на сумата, за която е издадена
Заповед по чл.417 от ГПК с №816/29.11.2018г., по
ч.гр.д. № 1498/2018г. по описа на
PC – Севлиево, като отхвърля иска
за горницата до пълния претендиран размер
от 2919.28лева /две хиляди
деветстотин и деветнадесет лева и
двадесет и осем ст./, като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
ИЗЦЯЛО исковете по чл.422,ал.1 от ГПК, с които се
претендира да бъде признато за установено, че С.Г. Г. дължи
на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД сумата
527.66лв./петстотин двадесет и седем
лева и шестдесет и шест ст./-договорна лихва за периода 05.04.2018г.- 06.06.2018г.,
и сумата 233.63лв./двеста тридесет и три лева и шестдесет и три ст./-лихва за забава за периода 05.04.2018г.-
14.11.2018г., за които е издадена
Заповед по чл.417 от ГПК с №816/29.11.2018г., по
ч.гр.д. № 1498/2018г. по описа на
PC – Севлиево, като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА
С.Г.Г.,
ЕГН**********,с адрес: ***, с
пълномощник: адвокат Х.Х. *** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, ЕИК131134023, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано
от В.А.Г.и А.Ч.Д.Изпълнителни директори, с пълномощник: юрисконсулт С.Р. Р., направените разноски в исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 800.02лв./осемстотин лева и две ст./, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, ЕИК131134023,
седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54,
представлявано от В.А.Г.и А.Ч.Д.Изпълнителни директори, с
пълномощник: юрисконсулт С.Р. Р. да заплати
на С.Г.Г.,ЕГН**********, с адрес: ***, с
пълномощник: адвокат Х.Х. ***, направените разноски в исковото производство съразмерно с
отхвърлената част от исковете в
размер на 122.40лв./сто двадесет и два
лева и четиридесет ст./, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.Г.,
ЕГН**********, с адрес: ***, с
пълномощник: адвокат Х.Х. *** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, ЕИК131134023, седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“Димитър
Хаджикоцев“ №52-54, представлявано
от В.А.Г.и А.Ч.Д.-Изпълнителни
директори, с пълномощник: юрисконсулт С.Р.
Р., направените разноски в
заповедното производство съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 155.18лв./сто петдесет и пет лева
и осемнадесет ст./ по
ч.гр.д.№1498/2018г. на Севлиевски районен
съд.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред
Габровски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производството
е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД /с предишно наименование “МОБИЛТЕЛ”ЕАД/
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София -1309, район
Илинден, ул.”Кукуш” № 1,представляван заедно от *****и *****, действащо чрез
пълномощника си адвокат Г., против А.Н.Г. с ЕГН **********, адрес ***, с която
се претендира установяване дължимостта на част от сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 225/09.01.2018 г. по
ч.гр.д. № 278/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от
общо 568. 37 лв., представляваща задължения по договор за далекосъобщителни
услуги № *****от *****г., от която сумата от 168. 37 лв., представляваща
стойността на неплатена далекосъобщителна услуга по договора за периода от
09.02.2015 г. до 08.04.2015 г. и 400 лв., представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на заявлението – 08.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се
основават на твърдения за наличието на договорни правоотношения между страните
по горния договор, съгласно уговорките по който са останали дължими търсените в
настоящото производство суми и общите условия към него. Клаузата за неустойка
била уредена в общите условия, като са се сбъднали условията за нейната
дължимост, поради неплащане на дължимите суми от абоната и прекратяване на
договора поради това.
Правното
основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ответникът
е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който се изразява становище за
неоснователност на исковете, като излага подробно доводите си в тази връзка,
като най-общо твърди, че не е изразходил мобилни услуги на търсената стойност,
нито пък дължи неустойка, която освен това била начислена два пъти. Заявява се,
че по данни от негова съседка за промоция в Мтел, подписал договор за месечна
такса от 7 лв. и 700 безплатни минути. Още на следващия ден разговорите му бил
прекъснати и като отишъл му казали, че трябва да бъдат внесени 120 лв., ако
иска възстановяване. По негово настояване служителят му заявил, че сумата е
дължима за проведени 60 м. разговори с гледачка с цена от 2 лв., каквито той не
бил провеждал. Отделно от това заявява, че не е получавал известия за дължими
суми, както и че търсените такива са погасени по давност.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 278/2018 г. по описа на съда, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите, предмет на установителния иск по настоящото дело. Длъжникът е депозирал
в срок възражение срещу заповедта, поради което и съдът е указал на заявителя
на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на
вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене
на установителния иск по настоящето производство.
Вземанията
се основават на сключен между страните договор № *****
от ***** г. и приложение № 1 към
него, съгласно които на ответника е предоставено ползването на мобилни услуги
за телефонни номера ***** и ***** по тарифен план Мтел Бизнес Линия М за срок
от две години, срещу заплащането на месечна абонаментна такса от 23. 88 лв. с
включена отстъпка от 7. 16 лв. или сумата от 16. 72 лв., в които е включено
ползването на 700 безплатни минути, няма ограничения в разговорите, включени в
месечната абонамента група, и има 60 безплатни кратки текстови съобщения.
Съгласно същите абонатът е декларирал, че е запознат и съгласен с приложимите
общи условия, към които препращат договора и приложенията към него. Съгласно
т.5.2.2. преди изтичането на срока абонатът няма право да спира временно
достъпа до мрежата или да прекратява договора по отношение на ползваните от
него услуги, освен след заплащането на дължимата неустойка. Изрично е
отбелязано в приложение № 1, че в случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от него, договора или общите условия, в това число и ако по негово
искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношение на
ползваните услуги бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване,
операторът има право да получи неустойка в размер на стандартните месечни
абонаментни такси, дължими от абоната за съответната карта до изтичане на
посочения в договора срок.
Вземанията
за главница за ползваните услуги са обективирани във фактура №
*********/12.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г.,
на стойност от 23. 76 лв., с падеж на 27.03.2015 г., и фактура №
*********/14.04.2015 г., за отчетен период от 09.03.2015 г. до 08.04.2015 г.,
на стойност от 144. 61 лв., с падеж на 29.04.2015 г. Неясни са начислените суми
по фактурите, с оглед посочените по-горе уговорки. Отделно от това ответникът
твърди, че не е изразходил същите.
При
това относно дължимостта на горните суми и с оглед доводите на ищеца, който се
позовава на чл. 26 от Общите си условия,
следва да се отбележи, че съгласно чл. 147а от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ при сключване на договор при общи условия с потребител,
общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се
е съгласил с тях. Съгласието на
потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис, като по делото
доказателства в тази насока не са представени. При това съдът намира, че искът
за търсените суми от главницата за ползвани услуги, като недоказан следва да
бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва. За пълнота
следва да се отбележи, че не е ясно и каква е дължимата месечна абонамента
такса – ищецът сочи като такава сумата от 24. 90 лв., а съгласно приложение № 1
към договора е уговорено заплащането на месечна абонаментна такса от 23. 88 лв.
с включена отстъпка от 7. 16 лв. или сумата от 16. 72 лв. , а по фактурата е
начислена такса от 39.80 лв.
Вземанията
за неустойка пък са обективирани във фактура № ********* от 14.07.2015 г. на
стойност от 200 лв. и № ********* от
14.07.2015 г. на стойност от 200 лв., с падеж за плащане от същата дата, или
общо 400 лв. Като основание за дължимостта й се сочи, че поради неизпълнението
на задължението на абоната за плащане стойността на потребените услуги, каквото
задължение има съгласно чл. 34 от общите условия, е прекратен договорът му,
като му е начислена и търсената неустойка в размер на месечните абонаментни
такси, за оставащия срок.
По
отношение на неустойката съдът намира следното:
Съгласно
чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. С оглед съдържанието на същата и съобразявайки разпоредбата на
чл.143, т.5 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, която гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка, съдът намира, че процесните клаузи за неустойки са нищожни. В случая
неустойка, уговорена за периода от датата на прекратяване на договора до оставащия край на срока на договора, т.е.
възможен период от 24 месеца, с оглед срока на договора, в размер на месечна
абонамента такса за услуга, която не е предоставена, е необосновано висока и
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на услугата, тъй като потребителят няма право да прекрати договора
преди изтичането на срока му при никакви обстоятелства и е задължен да заплати необосновано
висока неустойка за целия му срок, възлизаща в размер на цената на услуги,
които не е ползвал, тъй като същите не са му били предоставяни от оператора. С
горните мотиви съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна на основание
чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, тъй като противоречи на закона, покривайки
критерия по чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Съгласно решението по дело № С-472/11 на Съдът на
Европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за
неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за
извършената проверка за валидност на клаузата за неустойка, поради което и
съдът е оставил без уважение искането за постановяване на неприсъствено решение
по делото.
Съответно
искът за неустойка, като неоснователен следва да бъде отхвърлен, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва върху неустойката.
При
този изход на спора неоснователна се явява претенцията на ищеца за присъждане
на направените по делото разноски.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на „А1
България” ЕАД /с предишно наименование “МОБИЛТЕЛ”ЕАД/ с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. София -1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1,
представляван заедно от *****и *****, действащо чрез пълномощника си адвокат
Г., против А.Н.Г. с ЕГН **********,
адрес ***, за установяване дължимостта на
част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 225/09.01.2018 г. по ч.гр.д. № 278/2018 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата от общо 568. 37 лв.,
представляваща задължения по договор за далекосъобщителни услуги № *****от
*****г., от която сумата от 168.37 лв., представляваща стойността на неплатена
далекосъобщителна услуга по договора за периода от 09.02.2015 г. до 08.04.2015
г. и 400 лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 08.01.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.