РЕШЕНИЕ

№ 11

гр.Бургас, 05.01.2022г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 06 декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1439 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото се провежда по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.194б ал.6 от Закона за водите.

Жалбоподател е Водоснабдяване и канализация ЕАД, ЕИК:*********, с адрес гр.Бургас, кв.Победа, ул.Генерал Владимир Вазов 3. В производството жалбоподателят участва чрез изпълнителния директор на дружеството и чрез пълномощник – адвокат Й.П. ***.

Ответник по жалбата е директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) с адрес гр.Варна, ул.Ал.Дякович 33. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Деница Г.-С..

Предмет на обжалване е акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 3/28.05.2021г., издаден от ответника.

С обжалвания АУЗД са установени публични задължения в размер 114 380лв. главница, представляваща непогасен остатък от такса за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г., за правото на водовземане за питейно-битови нужди от воден обект язовир Камчия, изграден на река Луда Камчия, на 3 км. над с.Камчия, община Сунгурларе, област Бургас, предоставено с разрешително за водоползване № 0308/20.05.2004г., изменено с решение № 256/17.08.2010г., продължено и изменено с решение № 163/08.09.2020г., издадени от министъра на околната среда и водите с цел и място на водоползване : за питейно-битово водоснабдяване на населени места  в общините Бургас, Сунгурларе, Карнобат, Айтос, Камено, Несебър, Поморие, Руен и Созопол, изчислена съгласно чл.3 ал.1, вр. чл.7 ал.1, чл.11 ал.1 и чл.12 ал.1 т.1 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС / 383/29.12.2016г., при единичен размер на таксата 0.02лв. на куб.м. за иззети водни количества 45 713 000 куб.м., възлизаща в общ размер 914 260лв., частично погасена с плащане в размер 799 880лв. Сумата 114 380лв. е установена като дължима заедно със законната лихва, считано от 18.02.2020г. до окончателното и изплащане.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт, основани на обстоятелството, че за 2019г. жалбоподателят е източил от язовир Камчия предвиденото в разрешението количество вода в размер 45 713 000 куб.м., но от тях подадените водни количества са били в размер 39 994 000 куб.м., за което е заплатил съответната такса, а същевременно останалите 5 719 000 куб.м. вода от общото количество е била източена за технологични нужди, след което е върната обратно в реката. За върнатото в реката количество вода жалбоподателят счита, че не се дължи такса и затова не е платил съответната за това количество такса в размер 114 380лв. Не се оспорват размерите на посочените в АУПДВ количества вода и съответни на тях такси. Оспорва се дължимостта на такси върху водните количества, ползвани за технологични нужди и върнати обратно в реката. Иска се отмяна на АУПДВ. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Счита, че доводите на жалбоподателя за недължимост на такса за водоползване върху иззетото количество вода от язовир Камчия, което е било ползвано за технологични нужди, са несъответни на закона. Сочи, че липсва норма, освобождаваща от такса посочените количества вода, както и това, че ползваната за технологични нужди вода не е връщана в същия, а в друг воден обект. Иска съдът да отхвърли жалбата. Сочи доказателства.

Жалбата е подадена в срок, от лице, което е адресат на оспорения акт и има интерес от оспорването, поради което е допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представено е заверено копие от АУПДВ № 3/28.05.2021г., издаден от директора на БДЧР, от който се установява издаването му. В обстоятелствената част на акта е прието за установено следното.

Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.Бургас е титуляр на разрешително № 0308/20.05.2004г., изменено с решение № 256/17.08.2010г. и продължено и изменено с решение № 163/08.09.2020г., издадени от министъра на околната среда и водите, за правото на водовземане от язовир Камчия, изграден на река Луда Камчия, на 3км. над с.Камчия, община Сунгурларе, област Бургас, с място на водовземане водовземна кула на язовир Камчия, с цел на ползването питейно-битово водоснабдяване на населени места от общините Бургас, Сунгурларе, Карнобат, Айтос, Камено, Несебър, Поморие, Руен и Созопол, с разрешен годишен воден лимит 64.7 милиона кубически метра. Разрешителното е издадено с начален срок на действие 20.05.2004г. и краен срок (съобразно последното изменение) 20.05.2030г. Тези обстоятелства не са спорни по делото и се потвърждават от приложените към преписката доказателства.

Органът приел от фактическа страна, че през 2019г. въз основа на издаденото му разрешително жалбоподателят е отнел от язовир Камчия общо 45 713 000 куб.м. вода, въз основа на което дължи такса за водовземане в общ размер 914 260лв.

С писмо вх.№ 26-00-1826/А12/16.01.2020г. ВиК ЕАД е представило пред БДЧР декларация по чл.194б ал.1 от ЗВ, с която е декларирало иззети водни количества от язовир Камчия по посоченото по-горе разрешително, за 2019г., в размер 39 994 000 куб.м. и е определило съответно дължимата такса в размер 799 880лв. В приложената към декларацията справка дружеството посочило, че наред с посочения обем вода, е ползвало и 5 719 000 куб.м. вода за технологични нужди на ПСПВ.

При така подадените данни органът приел, че в декларацията има несъответствия, представляващи основание по чл.194б ал.4 от ЗВ за издаване на процесния АУПДВ, с който се коригира декларацията и напрактика е определена дължима такса и въз основа на обема вода, ползвана за технологични нужди. Констатациите си за отнетия воден обем от язовир Камчия органът е направил въз основа на приложени към преписката констативни протоколи, установяващи помесечно водоползването чрез ПСПВ Камчия.

Във връзка с направените от жалбоподателя оспорвания, по делото е назначена съдебнотехническа експертиза, извършена от инженер хидролог. От заключението на вещото лице се потвърдиха констатациите на органа в оспорения АУПДВ, както и допълнителни обстоятелства. Установи се, че в пречиствателната станция има изградени технологични филтри за механично пречистване на водата и постигане на необходимите показатели за питейни нужди, като за този процес се използват определени количества вода, която не влиза в деривацията за питейно водоснабдяване, а се връща обратно в реката, като увеличава водата за екологични нужди. За тези води за технологични нужди крайният потребител на питейна вода не заплаща такса, тъй като те не се подадени към водоснабдяването. Вещото лице е констатирало изпълнението на законовото изискване за монтирано работещо и отговарящо на нормативните изисквания измервателно устройство на входа на пречиствателна станция Камчия. Констатирало е, че посочените в декларацията на жалбоподателя количества отнет воден обем от язовира съответстват на показанията на водомера. Вещото лице е посочило, че водните количества за технологични нужди на ПСПВ Камчия се изземват от обема на язовир Камчия и след ползването им се връщат обратно в Немой дере, приток на река Камчия, като така напрактика се връщат в реката. Тези констатации са онагледени и чрез приложената към заключението схема. Количествата подадена за водоснабдяване вода и върната след използване за технологични нужди са установени чрез монтирани измервателни устройство на входа и на изхода на ПСПВ Камчия.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.194б ал.4 от ЗВ когато в декларацията по ал. 1 се установят несъответствия с информацията по ал. 3, които засягат основата и размера на определената такса, директорът на басейновата дирекция издава акт за установяване на публично държавно вземане, с който се коригира декларацията. В случая актът е издаден от директора на тази басейнова дирекция, в чийто район се намира мястото на водоползването. Не е налице основание за оспорване на акта по чл.146 т.1 от АПК.

Обжалваният акт е издаден при спазване на установената от закона писмена форма по чл.120 ал.1 от ДОПК. Актът съдържа фактически констатации относно правния статут на жалбоподателя, засегнатите от дейността му водни обекти, територията в която се намират, начина на ползване, собственост, данъчна основа, както и са посочени разпоредбите въз основа на които са определени задълженията за заплащане на процесната такса. Не е налице основание за оспорване на акта по чл.146 т.2 от АПК.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт. Към преписката са представени копия от констативен протокол № 185в/28.05.2021г., съставен от главен експерт в дирекция Контрол при БДЧР, в който са отразени констатации, идентични с тези по оспорения АУПДВ. Спазени са изискванията по чл.195б ал.2 от ЗВ за издаване на акта въз основа на събрани писмени доказателства. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на акта, изразило се в това, че при формираният извод за несъответствие на информацията по подадената от дружеството декларация с информацията по ал.3 на чл.194б от ЗВ, органът не е уведомил писмено титуляра на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за плащането и и сметката, по която следва да бъде заплатена. Чл.194б от ЗВ съдържа една особена процесуална разпоредба – тази на ал.4 изр.2, съгласно която издаденият АУПДВ се съобщава на задълженото лице. Изпълнението на задължението за съобщаване на издадения акт засяга правото на адресата да го оспори, съответно и срока, в който може да стори това. Затова неизпълнението на това задължение от страна но органа не може да се разглежда като съществено процесуално нарушение, допуснато при издаването на акта. Несъстоятелно е и оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение изразило се в това, че директорът на БДЧР при установените данни за несъответствие не е назначил нарочна проверка за установяване на обстоятелствата и определяне размера на дължимата такса. Разпоредбата на чл.149б от ЗВ не въвежда изискване за назначаване на нарочна проверка с изричен акт. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Основният спор по делото е относно това дали с оспорения АУПДВ правилно е приложен материалния закон и в частност дали върху установените количества отнет от жалбоподателя обем от язовир Камчия за 2019г. – вода, използвана от ПСПВ Камчия за технологични нужди, се дължи такса за водовземане от повърхностни води по чл.194 ал.1 т.1 б.А от ЗВ. Както бе посочено по-горе водата за технологични нужди през посочения период е била 5 719 000 куб.м., като съответната на това количество вода такса е 114 380лв.

В мотивите на акта органът правилно е приел за приложими нормите на чл.194 ал.1 т.1 б.А и ал.2 и чл.194а от Закона за водите и чл.7 ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, съгласно които за предоставеното право на водовземане от язовир Камчия ВиК ЕАД дължи такса, която се определя на база отнетия воден обем от язовира по показания на монтирано работещо и отговарящо на нормативните изисквания измервателно устройство на входа на пречиствателна станция Камчия за питейно водоснабдяване (ПСПВ).

По-нататък в мотивите си органът основателно е взел предвид, че язовир Камчия е включен в Приложение № 1, т.22, към чл.13 т.1 от Закона за водите на комплексните и значими язовири публична държавна собственост. В тази връзка, съгласно чл.53 от ЗВ, начинът на използване на водите на комплексните и значими язовири по посоченото приложение се определя в годишен и месечни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане. В тази връзка по преписката е приложено копие от утвърден от министъра на околната среда и водите график за използване на водите на комплексните и значими язовири за съответните месеци на 2019г., в съответствие с които ВиК ЕАД е ползвало водни количества от язовир Камчия.

 

 

Дължимостта на такса за водовземане въз основа на посочените разпоредби не е спорна между страните по делото. Не е спорен и приложимия по тарифата размер на таксата за водоползване, изчислен към съответното количество вода. Жалбоподателят обаче счита, че използването на води за технологични нужди от пречиствателната станция не представлява водовземане по смисъла на закона и затова върху тези количества вода не следва да се начислява такса. Затова след подаването на декларацията си по чл.194б ал.1 от ЗВ жалбоподателят заплатил правилно изчислена по размер такса върху количеството пречистена вода, подадено от ПС към водоснабдителната мрежа, но не заплатил такса върху водата, която била ползвана за технологични нужди на ПС.

При така установените факти по делото и въз основа на приложимите правни норми съдът прие, че с оспорения АУПДВ материалният закон е приложен правилно, а оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Разпоредбата на чл.194 ал.1 т.1 от ЗВ ясно посочва, че таксата се дължи за водовземане, т.е. значимият факт, при осъществяването на който възниква задължението за заплащане на такса, е вземането на водата от водния обект. В този смисъл е и легалната дефиниция на термина, дадена в §1 т.7 от ДР на ЗВ, съгласно която водовземане е всяка дейност, свързана с отнемане на води от водните обекти. Отнесено към процесния случай, това правило означава, че дейността на жалбоподателя по пречистване на вода чрез ПСПВ Камчия, доколкото е свързана с отнемане на води от язовир Камчия, представлява водовземане - основание по чл.194 ал.1 т.1 б.А от ЗВ за възникване на задължението за заплащане на такса по същата разпоредба, чийто размер е изчислен въз основа на количеството отнета за тази дейност вода от язовира. Извън фактическия състав за възникване на задължението за заплащане на такса е изтъкваното от жалбоподателя обстоятелство, че използваната за технологични нужди вода в последствие е била върната в друг воден обект. Благоприятните екологични аспекти на тази част от дейността не са предвидени (към настоящия момент) от законодателя като обстоятелство, влияещо на дължимостта или размера на таксата. Затова правилно директорът на БДЧР приел с оспорения АУПДВ, че ВиК ЕАД гр.Бургас дължи за 2019г. 114 380лв., представляващи такса за водоползване на язовир Камчия във връзка с ползвана чрез ПСПВ вода за технологични нужди с обем 5 719 000 куб.м. Не е налице основание за оспорване на акта по чл.146 т.4 от АПК.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за несъответствие на АУПВД с целта на закона. С оспорения акт се постига заплащане на такса върху реално отнети от водния обект водни количества, което именно е целта на приложимата норма на чл.194 ал.1 т.1 от ЗВ. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.5 от АПК.

Поради липсата на установени от съда основания за оспорване, включително при извършената цялостна служебна проверка на акта по чл.168 от АПК, жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Водоснабдяване и канализация ЕАД, ЕИК:*********, с адрес гр.Бургас, кв.Победа, ул.Генерал Владимир Вазов 3, против акт за установяване на публично държавно вземане № 3/28.05.2021г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ с адрес гр.Варна, ул.Ал.Дякович 33.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

 СЪДИЯ :