Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 15 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „К.– Г“ ЕООД, с ЕИК:, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от С.Т.Г.-управител, чрез адв. И.И. срещу
решение № 79/15.10.2018 г., постановено по гр.д. № 285/2017 г. на РС- гр. Сливница,
с което е отхвърлен изцяло предявения от „К.“ ЕООД отрицателен установителен иск, с който се претендира да бъде признато
за установено, по отношение на О.С. че не е собственик на следните недвижими
обекти:
-
Самостоятелен обект, находящ
се в северната част на втория етаж, с вход от към централните стълбища на
сградата, включващ:помещение-лекарски кабинет по трудова медицина, офис
включващ кафе-клуб и външна Г-образна тераса
-
Стол-ресторант, находящ
се в западната част на мазето на сградата със самостоятелно стълбище и вход към
него от североизточната част на сградата, състоящ се от кухня, хладилна камера,
складови помещения, съблекалня с баня и тоалетна за персонала, тоалетни за
клиенти, зала с бар, входно стълбище с изход на първия партерен етаж на
сградата и товарен асансьор.
-
Складово помещение за амбалаж с площ от 30
кв.м., находящо се в северната част на първия
партерен етаж, със самостоятелен вход.
Присъдени са
разноски на О.С. в размер на 900,00 лева.
Решението се
обжалва изцяло от ищеца в първоинстанционното
производство „К. – Г“ ЕООД с доводи за неправилност и незаконосъобразност.
Твърди, че първоинстанционния съд е възприел грешна
фактическа обстановка, с което е достигнал до неправилни изводи. Процесната сграда била построена от ТПК „В.Л.“ въз основа
на издадено строително разрешение и е нанесена в кадастралния и регулационен
план през 1977 г. ТПК „В.Л.“ е преобразувана в ДПУ „В. Л.“, а в последствие
през 1991 г. отново се преобразува в ТПК „В. Л.“, като собствеността върху процесните имоти не е напускала патримониума
на кооперацията. С нотариален акт 109, том III, дело
1000/1993 г. на Сливнишки районен съдия, издаден на основание чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./, ТПК „В. Л.“ е призната са собственик на недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от 1239 кв.м., съставляващо парцел III-954 от кв. 106 по плана на гр. С., заедно с построената в имота триетажна
масивна жилищна сграда с обслужващо предназначение битов комбинат със застроена
площ от 530, 75 кв.м.. Излага съображения, че липсват предпоставките за
актуване на процесните имоти. Към 17.09.1991 г.
сградата на битовия комбинат е била включена в баланса на Държавно предприятие
за услуги „В. Л.“, което към тази дата е било държавно юридическо лице,
образувано чрез реорганизация на стопанско поделение при ОНС-Сливница с решение
на ИК на СОНС от 16.11.1976 г. Битовият комбинат е бил предмет на встъпителния
баланс на предприятието към 01.01.1977 г., от която дата влиза в сила решението
на ИК на ОНС. Същият се е водил по баланса му и към 31.03.1991 г. – преди
влизане в сила на ЗМСМА, поради което и на осн. пар. 7, ал. 2 от ЗМСМА, не е преминал в собственост на
общината. По същество моли да бъде отменено обжалваното решение
изцяло и бъде уважен предявения иск като основателен. Претендира разноски.
Въззиваемата страна О.С. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Излага съображения, че въпроса за статута на процесните
имоти е подробно изследван по водено гражданско дело, приключило с влязло в
сила Решение № 699 по гр.д. № 691/2009 г. по описа на ВКС, по силата на което
ТПК В.Л. е осъдена да предаде владението на О.С. Моли за отхвърляне на въззивната жалба.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Пред РС-Сливница
е депозирана искова молба от „К. – Г“ ЕООД, с ЕИК:, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С.Т. Г.-управител срещу О.С. с която ищецът
моли да бъде признато за установено по отношение на О.С. че не е собственик на
описаните по горе недвижими имоти. Твърди, че сградата, в която се намирали
имотите била построена през 1969 -1970 г. от ТПК Васил Левски.
На 11.04.2017 г. управителя на дружеството С.Г. получил покана от кмета на О.С.
да освободи доброволно ползваните помещения, поради което обосновава правния си
интерес за предявяване на отрицателен установителен
иск.
В срока по чл. 131 ГПК
искът е оспорен от ответника О.С. в подадения писмен отговор. Наведени са
твърдения, че имотът е общинска собственост, за което има съставени актове за
общинска собственост –АЧОС № 81/10.07.2003 г. и АЧОС № 263/08.02.2010 г. Освен
това собствеността на общината е потвърдена и с решение по гр.д. № 691/2009 г.
по описа на ВКС.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съгласно чл.235 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:
Фактическата обстановка
по делото е изяснена от първоинстационния съд въз
основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства, поради което
настоящата инстанция я възприема на основание чл.272 от ГПК.
Въззивният съд е разпоредил на въззивника
„К.– Г“ ЕООД да се издадат четири броя съдебни
удостоверения, които да му послужат съответно пред Областен управител на
Софийска област, М. на и., М. с.и Софийски окръжен съд, за снабдяване с
документи и информация. През въззивната инстанция
такива документи не бяха представени от въззивника на
база издадените съдебни удостоверения.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения за
обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по наличието на противоречие с императивните
правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед извършената от
съда служебна проверка по реда на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, не е постановено в
противоречие с императивни правни норми. Същото е и правилно, като
съображенията за това са следните:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК - да се признае за установено по отношение на ответника, че
последният не е собственик на описаните самостоятелни обекти. Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на установителните
искове /положителен или отрицателен/ е наличието на правен интерес за ищеца от
търсената по този ред защита. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо
състояние или има възможност да добие права, ако отрече правата на ответника. В
този смисъл е Тълкувателно решение от 27.11.2013 г. по тълкувателно дело №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, ищецът обосновава правния
интерес от предявяването на иска, чрез отричането на собственическите права на
ответника, което ще е от значение за признаване и упражняване на самостоятелни
субективни права на ищеца. В съответствие с общото правило на чл. 154 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, ответната
страна по иска следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, правопораждащите правото си на собственост факти. При
отрицателен установителен иск ответникът носи
тежестта да докаже правопораждащите факти на правото,
което се оспорва. Формираната сила на пресъдено нещо
по този иск се разпростира върху това дали една от страните по делото е носител
на спорното право и по-точно върху това дали твърдяното или отричано право
произтича от твърдения или отричан правопораждащ факт
/в случаите на спорове за собственост - придобивен
способ/. Ответникът основава правото си на собственост на АЧОС № 81/10.07.2003 г. и АЧОС № 263/08.02.2010 г. С решение № 699/08.01.2010 г., постановено по гр.д. №
691/2009 г. по описа на ВКС на РБ, ТПК „В. Л.“ гр. С. е осъдена да предаде на О.С.
владението върху следния недвижим имот:дворно място с площ от 1240 кв.м., находящо се в гр. Сливница, ул. „К. А. Б.“ №00, съставляващо УПИ III-954 в кв. 106 по плана
на гр. Сливница, ведно с построената в имота масивна триетажна жилищна сграда –
с обслужващо предназначение Битов комбинат, със застроена площ от 530 кв.м.,
при граници на имота: север – УПИ II-955, юг – УПИ за площад кв. 107а, изток – УПИ IV и УПИ I, кв. 106 и запад –
улица, на основание чл. 108 от ЗС. В мотивите на решение № 699/08.01.2010 г.,
постановено по гр.д. № 691/2009 г. по описа на ВКС на РБ е прието, че процесния имот не е бил предоставен за стопанисване и
управление на държавно юридическо лице, по предвидения от закона ред, за да се
приложи изключението в ал. 2 на параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА. Следователно процесния имот е станал общинска собственост.
Няма спор, че процесните обекти се намират върху части от втория етаж и
сутерена на триетажната масивна сграда- за Битов комбинат в кв. 107а по ПУП на
гр. Сливница. Това се установява и от приетата съдебно-техническа експертиза на
в.л. Л.Д., който е изготвил и схеми на помещенията на втория етаж и сутерена.
Неоснователни са
твърденията на ищеца, че към 17.09.1991 г. сградата
на битовия комбинат е била включена в баланса на Д. п.за услуги „В. Л.“, което
към тази дата е било държавно юридическо лице, образувано чрез реорганизация на
стопанско поделение при ОНС-Сливница с решение на ИК на СОНС от 16.11.1976 г.
и, че битовият комбинат е бил предмет на встъпителния баланс на предприятието
към 01.01.1977 г., от която дата влиза в сила решението на ИК на ОНС. Такива
доказателства не са събрани по делото, въпреки дадената възможност на въззивника да се снабди с тях.
При тази фактическа
обстановка се налага категоричен извод, че процесните
обекти са собственост на О.С. съставените актове за общинска собственост
легитимират ответника като такъв, и иска като неоснователен следва да се
отхвърли.
Изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание
чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към неговите
мотиви.
Разноски от въззиваемата страна не са претендирани.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79/15.10.2018 г.,
постановено по гр.д. № 285/2017 г. на РС- гр. Сливница, с което е отхвърлен
изцяло предявения от „К.“ ЕООД с ЕИК:, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.Т. Г.-управител срещу О.С. отрицателен установителен
иск, с който се претендира да бъде признато за установено, по отношение на О.С.
че не е собственик на следните недвижими обекти:
-
Самостоятелен обект, находящ
се в северната част на втория етаж, с вход от към централните стълбища на
сградата, включващ:помещение-лекарски кабинет по трудова медицина, офис
включващ кафе-клуб и външна Г-образна тераса
-
Стол-ресторант, находящ
се в западната част на мазето на сградата със самостоятелно стълбище и вход към
него от североизточната част на сградата, състоящ се от кухня, хладилна камера,
складови помещения, съблекалня с баня и тоалетна за персонала, тоалетни за
клиенти, зала с бар, входно стълбище с изход на първия партерен етаж на
сградата и товарен асансьор.
-
Складово помещение за амбалаж с площ от 30
кв.м., находящо се в северната част на първия
партерен етаж, със самостоятелен вход.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.