РЕШЕНИЕ
№ 1315
гр. Бургас, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120107423 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от ***, действащо чрез
пълномощника си юрисконсулт З., срещу срещу Р. Г. Н., роден на **** г., и Н. В. Н.,
родена на **** г., граждани на ****, адрес: гр. Бургас, кв. *****, с която се претендира
разделното им осъждане за заплащане на сумата от 62. 91 лв. – главница или по 31. 45
лв. от всеки от тях, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и
пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, кв. *****, абонатен
номер ****, в отчетния период от 22.06.2019 г. до 23.06.2022 г., за което са издадени
фактура № **********/27.01.2020 г. на стойност от 57. 07 лв. и фактура №
**********/24.06.2022 г. на стойност от 5. 84 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2022 г., до
окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Основанията за дължимост на горните суми се основават на твърдения, че
ответниците са потребители на ВиК услуги, титуляри по партида за обект, находящ се
в гр. Бургас, кв. *****, като се сочи, че задълженията за горепосочения отчетен период
не са заплатени.
1
Правното основание на предявените искове е чл. 79 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения им особен представител адвокат Х., като се сочи, че искът е
допустим, но неоснователен, тъй като в конкретния случай била налице непреодолима
сила за изпълнение на договорно задължение, с оглед на стартиралата война в Украйна
и свързаните с нея забрани на граждани на ****, поради което и ответниците не били в
състояния да изпълнят задължението си за плащане на търсените парични суми чрез
банков превод, и предвид наличните по делото данни, че не пребивават в България,
като обосновава подробно доводите си в тази връзка.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представената справка по партидата на ответника от Агенцията по
вписванията и нотариален акт за покупко-продажба се установява, че ответниците са
придобили процесния имот чрез покупко-продажба през 2013 г., като няма данни да са
се разпореждали с него след това. Партидата за имота е била на името на продавача „ К
и К Б.“ ООД, като след това по заявление на ответниците партидата е прехвърлена на
тяхно име.
Видно от справката извлечение по партидата на имота се установяват
показанията на водомер 1694/46 за процесния абонатен номер ****, за обект със
сезонно ползване, отчетени с мобилно устройство, като същите са били възприети от
съответния отчетник при отбелязване „видяно“, като няма извършвани служебни
отчети. За процесния отчетен период от 22.06.2019 г. до 24.01.2020 г. са извършени два
отчета – на 22.06.2019 г. с отчетени 19 куб.м. вода и на 24.01.202 г. с отчетени 2 куб.м.
вода или общо 21 куб.м., за което са издадени две фактури № **********/27.01.2022 г.
на стойност от 57. 07 лв. и № 00437555883/24.06.2022 г. на стойност от 5. 84 лв. или
общо сумата от 62. 91 лв.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на претенциите следва да се изследва
облигационната връзка между страните и дали ответниците са собственици на
водоснабдения имот.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните
разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/ „потребители” са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически
2
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи също определя като потребители на услугите В и К
следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9
от 1994 г., която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са
собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици
на имоти в етажната собственост.
Съгласно пък Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Операторите
задължително публикуват одобрените общи условия на електронната си страница и
най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях.
Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите
имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат
различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни
условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в
едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите
условия. Аналогични са и разпоредбите на чл. 10, ал. 7 и ал. 8 от ЗРВКУ. Наред с това
следва да се отбележи, че съгласно §12а от ДР на ЗЗП, разпоредбите на гл.VІ от ЗЗП не
се прилагат за договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови
разпоредби или принципи на международни конвенции. В случая в общите условия на
ищцовото дружество се възпроизвеждат разпоредбите на ЗРВКУ и Наредбата и поради
това възражението си явява неоснователно.
При това съдът приема, че потребител и съответно в облигационни отношения
със съответното дружество, осъществяващо услугите по водоснабдяване и канализация
е собственикът, съответно носителят на право на строеж, респективно право на
ползване, ако са учредени подобни ограничени вещни права, на самостоятелен обект в
3
сграда в режим на етажна собственост, или в случая ответниците, които са
собственици на имота към процесния отчетен период. Установява се и изразходеното
количество вода и неговата стойност, при което съдът намира, че претенцията за
главница е основателна до заявения размер.
Наведените в писмения отговор доводи относно наличието на непреодолима
сила, с оглед на стартиралата война в Украйна и свързаните с нея забрани на граждани
на ****, водещи до невъзможност за изпълнение на задължението на ответниците да
заплатят дължимите суми, съдът намира за неоснователни. На първо място
задължението касае процесния период от 22.06.2019 г. до 24.01.2020 г., като първата
издадена фактура за сумата от 57.07 лв. датира от 27.01.2020 г. Към тази дата не е била
обявена войната в Украйна, още по-малко е било налице някаква забрана за
ответниците, която да им пречи да изпълнят задължението си. Очевидно при втория
отчет на 24.01.2020 г., отново преди да е стартирала войната, ответниците са били в
страната и са могли да изпълнят задълженията си, като уредят своите задължения към
ВиК дружество преди да напуснат пределите й. На следващо място сочената от
процесуалния представител на ответника забрана за плащания по банков път с оглед на
наложените санкции не датира от началото на война, като и към настоящия момент
съществува възможност за плащане и по други начини – например чрез система
Еeasypay. С горните мотиви съдът намира, че не се касае до сочената непреодолима
сила, която да препятства изпълнение на задължението на ответниците.
Ето защо съдът счита, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат
уважени, ведно с акцесорната претенция за законна лихва за забава от датата на
плащане на исковата молба.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъдят
ответниците да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 380 лв.,
включваща заплатената държавна такса от 100 лв., депозит за особения представител в
размер на 180 лв. и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на
фактическата и правната сложност по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда Р. Г. Н., роден на **** г., и Н. В. Н., родена на **** г., граждани на
****, адрес: гр. Бургас, кв. *****, да заплатят разделно на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
4
Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от ***, действащо чрез
пълномощника си юрисконсулт З., сумата от 62. 91 лв. /шестдесет и два лева и 91 ст./
– главница или по 31. 45 лв. от всеки от тях, представляваща неплатена цена за
доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас,
кв. *****, абонатен номер ****, в отчетния период от 22.06.2019 г. до 23.06.2022 г., за
което са издадени фактура № **********/27.01.2020 г. на стойност от 57. 07 лв. и
фактура № **********/24.06.2022 г. на стойност от 5. 84 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2022
г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 380 лв. /триста и осемдесет лева/
за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5