Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 26
17.04.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на осемнадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря Т. Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №148 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. №50713/10.12.2018г., подадена от
Застрахователно дружество „Евроинс“ АД ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, представлявано от Йоанна
Цонева и Румяна Бетова – изпълнителни директори, чрез пълномощника юрк.
Вирджиния Маринова, с която се обжалва Решение №2214/08.11.2018г. по гр.д.№761/2018г.
по описа Районен съд Бургас, като неправилно, поради допуснати съществени
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необоснованост.
С обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел за установено по реда на чл.422 от ГПК, че в
полза на ищеца Т.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и
съобщения в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“ №104, чрез адв.К.К., съществува парично
вземане срещу „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43, представлявано от Д.С.Д., Р.Г.Б.,
П.В.А., Й.Ц.Ц.и Е.С.И.в размер на 1 437,08 лева (хиляда четиристотин тридесет и
седем лева и осем стотинки), представляващо застрахователно обезщетение в
размер разликата между получената инвалидна пенсия, вместо трудово
възнаграждение за периода м.юли-м.декември 2015 г. и мораторна лихва в размер
на 242,38 лева (двеста четиридесет и два лева и тридесет и осем стотинки) за
периода 05.03.2016 г. – 31.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението – 01.11.2017 г. до окончателното й
изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 29.11.2017 г., постановена по ч.гр.д.№81065/2017
г. по описа на РС-София, като в останалата част до предявения размер главница
от 1477,08 лева или за разликата от 40,00 лева и предявения размер мораторна
лихва от 249,14 лева, или за разликата от 6,76 лева, е отхвърлил иска.
Осъдено е „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43,
представлявано от Д.С.Д., Р.Г.Б., П.В.А., Й.Ц.Ц.и Е.С.И., да заплати на ищеца Т.С.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и съобщения в гр.Бургас,
ул.“Цар Симеон“ №104, чрез адв.Красен Кръстев сумата от 707,37 лева
(седемстотин и седем лева и тридесет и седем стотинки), представляваща
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Осъдено е „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43,
представлявано от Д.С.Д., Р.Г.Б., П.В.А., Й.Ц.Ц.и Е.С.И., да заплати на ищеца
Т.С.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призовки и съобщения в гр.Бургас,
ул.“Цар Симеон“ №104, чрез адв.К.К. сумата от 325,47 лева (триста двадесет и
пет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща направените в
заповедното производство по ч.гр.д.№81065/2017 г. по описа на РС - София
разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Осъден е ищеца Т.С.К., ЕГН **********, с
адрес ***, с адрес за призовки и съобщения в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“ №104,
чрез адв.К.К., да заплати на „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43, представлявано от Д.С.Д.,
Р.Г.Б., П.В.А., Й.Ц.Ц.и Е.С.И., сумата от 8,13 лева (осем лева и тринадесет
стотинки), представляваща направените по делото разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Във въззивната жалба се твърди, че пред
първата инстанция е направено искане за спиране на производството по делото,
поради наличие на други висящи производства между същите страни, с предмет имуществена
претенция, пред районен съд Бургас, изходът, по които е от значение за
правилното решаване на настоящото дело, но искането било отхвърлено от
първоинстанционния съд.
Твърди се, че лимитът, в рамките, на
който е ангажирана отговорността на застрахователя по полица №********** от
21.11.2000г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, е изчерпан и застрахователят не може да бъде задължаван за
суми, надвишаващи вече изплатените 20 000 лв. за претърпените от ищцата
имуществени вреди.
Оспорва се като необосновано решението
на първата инстанция, поради необсъждане на доказателствен материал –
заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза.
Поради гореизложеното се иска от съда да
отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли
изцяло предявения иск. Претендират се направените разноски пред двете съдебни
инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, допълнен с допълнение
към отговора на въззивната жалба, с вх. №3996/28.01.2019г./в срока за отговор/,
от Т.С.К., ЕГН: **********, с адрес ***, с адрес за призовки и съобщения:
гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“ №104, чрез адв.К.К., с който въззивната жалба се
оспорва като недопустима и неоснователна.
Жалбата се оспорва като недопустима,
поради това, че дори застрахователят да извърши ново плащане, то би било след
съдебното дирене и в този случай, той не разполага с възможност да обжалва
първоинстанционното решение.
Оспорва се като неоснователно възражението
на въззивника, относно достигнат лимит на отговорността от 20 000 лв.
Твърди се, че в отговора на исковата молба, ответникът е признал, че е включил
в сметките за лимита, лихви за забава, в размер на 2192,26 лв., а те не следва
да се включват в този лимит, тъй като не представляват застрахователно
обезщетение.
Оспорват се твърденията, въведени в
отговора на исковата молба, за сумата от 1829,41 лв., изплатени по спогодба,
като се твърди, че такава не съществува и няма доказателства за това плащане. Посочва
се, че несъществуването на спогодбата е установено и с Решение по
гр.д.№1416/2017г. на БОС, с което е потвърдено Решение по гр.д.№567/2017г. на
БРС.
На следващо място се твърди, че
отделните дела не са обусловени едно от друго, поради което правилно районният
съд е отказал спиране на производството.
Акцентира се върху обстоятелството, че лихвите
за забава не се включват в лимита на отговорност на застрахователя и поради
това, дори с плащането на сумата от 1275 лв. този лимит няма да бъде достигнат.
Поради гореизложеното се иска от съда да
върне въззивната жалба като недопустима, а ако я намери за допустима – да потвърди
обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна Т.К. не се явява, не се явява процесуалният й представител адв. К.К..
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери
атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира
следното:
Районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ отм. и чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
предявени по реда на чл. 422 от ГПК.
Производството пред първата инстанция е започнало по повод искова молба,
подадена от Т.К. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с която се иска
от съда да приеме за установено, че ответникът дължи сумите от издадена Заповед
за изпълнение по ч.гр.д. 81065/2017г. на СРС, а именно: 1477,08 лв. –
застрахователно обезщетение в размер, разликата, между получената инвалидна
пенсия, вместо трудово възнаграждение за периода юли-декември 2015г.; 249, 14
лв. мораторна лихва за периода 05.03.2016г. – 31.10.2017г., както и законна лихва
върху главницата от датата на заявлението 01.11.2017г. до окончателното й
изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на
13.07.2001г. ищцата е пострадала при ПТП, вследствие на което е пенсионирана по
инвалидност. До датата на злополуката е работила по трудов договор и е
получавала възнаграждение в размер на една минимална работна заплата. След
инвалидизирането получава инвалидна пенсия, като и до момента е инвалид.
Присъждани са обезщетения, включително и за разликата между получената
инвалидна пенсия, вместо трудово възнаграждение. В настоящото производство
претендира обезщетение за разликата между получаваното трудово възнаграждение и
получаваната инвалидна пенсия, която за периода 01.07.2015г.-31.12.2015г.,
според ищцата е в размер на 1477,08 лв.
Твърди се, че на 17.02.2016г. ищцата
уведомила застрахователя да определи и изплати съответното обезщетение, като
срокът за това изтекъл на 04.03.2016г. и плащане не било извършено. Подала
заявление по чл. 410 от ГПК и поради направено в срок възражение от ответната
страна предявява настоящия иск по чл. 422 от ГПК.
Акцентира върху обстоятелството, че няма
доказателства за всички твърдени от ответника плащания, както и че лихвите за
забава не следва да се включват в лимита на отговорност на застрахователя.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответното дружество, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Твърди се, че е достигнат и изчерпан лимитът, в
рамките, на който е ангажирана отговорността на застрахователя по процесната
полица. Изложени са подробни съображения и се иска от съда да отхвърли
предявения иск.
В подкрепа на твърденията си и двете
страни са ангажирали доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
Безспорни са между страните следните
обстоятелства: ищцата Т.К. е пострадала при ПТП на 13.07.2001г. До този момент
е работила по трудово правоотношение и е получавала възнаграждение в размер на
минималната работна заплата. След ПТП-то е инвалидизирана, получава пенсия за
инвалидност. Инвалидността ѝ е многократно удължавана с решения на ТЕЛК.
Гражданската отговорност на виновния за ПТП-то водач е застрахована при
ответното дружество, като лимитът по застрахователната полица е в размер на
20000 лв. Между страните са водени множество дела и са присъждани обезщетения
за различни периоди. Претендираните в настоящото производство суми, не са
заплатени на ищцата от ответното дружество.
За установяване на горепосочените
обстоятелства свидетелстват и представените: Застрахователна полица
№**********; Протокол от проведено НОХД от 27.11.2002г. на БРС; Експертно
решение №1773/28.05.2002г. на МБАЛ Бургас АД; Експертно решение
№2680/13.12.2007г.; на МБАЛ Бургас АД; Експертно решение №0303/14.04.2011г. на
НЕЛК; Експертно
решение №3205/28.11.2012г.; на МБАЛ Бургас АД; Експертно решение
№2344/02.11.2015г.; на МБАЛ Бургас АД; Трудов Договор от 01.05.2001г., Заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение 10.05.2002г., Решение
№277/23.01.2004г. на БОС; Решение 36/28.06.2004г. на БАС; Решение
№366/30.05.2006г. на ВКС; Определение №580/02.09.2009г. на ВКС; Решение
№1883/24.11.2016г. на БРС, справка за актуално състояние на трудовите договори
към 30.01.2018г. на Т.С.К., Актуална справка за пенсионер от НОИ към
01.01.2018г., справка за минималната работна заплата от 2008г. до 2015г.
Видно от представеното Уведомление с вх.
№РК 014-2388/17.02.2016г. Т.К. е поканила ответното дружество да й определи и
заплати обезщетение за разликата между получената от нея инвалидна пенсия,
вместо трудово възнаграждение за периода 01.01.2008г.-31.12.2016г. В отговор на
това, с уведомление, представено по делото, ответното дружество е заявило, че
са изплатени обезщетения в общ размер на 19118,14 лв., а лимитът на отговорност
е в размер на 20 000 лв., като разликата от 870,36 лв. ще бъде изплатена
на ищцата.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-икономическа експертиза. Съгласно заключението ѝ, разликата
между получената от ищцата пенсия за инвалидност поради общо заболяване, вместо
трудово възнаграждение за процесния период юли-декември 2015г., както и лихвите
за забава, изчислени съгласно поставената задача, считано от 05.03.2016. до 31.10.2017г.
са в общ размер 1679,46 лв., от които главница - 1437,08 и мораторна лихва 242,38 лв. В
съдебно заседание проведено пред районния съд вещото лице е уточнило, че
разликата между претенцията в исковата молба и заключението на вещото лице е в
размер на 40 лв., представляващи изплатена от НОИ коледна надбавка към
пенсията. След извършена справка в НОИ вещото лице е констатирало, че сумата е
действително изплатена.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета още една съдебно-икономическа експертиза, със задача да се определи
какъв е размерът на всички изплатени от ответника на ищеца суми – главници и
лихви по процесната застраховка, във връзка със застрахователното събитие,
както и да отговори на въпроса има ли извършени плащания по преки искове. Според
заключението на вещото лице общият размер на платените суми на ищцата К. само
за главници и лихви възлиза на 20668,44 лв., от които 18620,08 лв. главница и
2048,36 лв. – лихви. Експертизата е обобщила в табличен вид платените суми,
като изрично е посочено, че за сумите описани в т.1 и т.4, а именно 1829,41 лв.
и 104,08 лв., не са налични първични счетоводни документи, поради което вещото
лице е приело, че тези суми не са заплатени. Без участието на посочените суми,
общият размер на платените суми възлиза на 18762,03 лв., от които 16686,59 лв.
– главница и 2039,44 лв. – лихва. Вещото лице е направило уточнения в съдебно
заседание, проведено пред първоинстанционния съд.
Пред въззивната инстанция са представени
следните писмени доказателства: Решение №2372/20.11.2018г., постановено по
гр.д. №804/2018г. на Районен съд Бургас; Преводно нареждане от 19.12.2018г. с
получател Т.К. и основание за плащане гр.д.***, за сумата от 2595.90 лв.
От представеното Решение №2372/20.11.2018г.,
постановено по гр.д. №804/2018г. на Районен съд Бургас е видно, че районният
съд е приел за установено, че „Застрахователно дружество Евроинс АД“ дължи на Т.К.
сумата от 1275 лв. главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в
размер на разликата между получената инвалидна пенсия и трудовото
възнаграждение /минимална работна заплата/ за периода януари-юни 2014г., ведно
със законната лихва, считано от 30.10.2017г. до окончателното плащане, както и
сумата от 214,34 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода
05.02.2016г.-29.10.2017г. Ответното дружество е осъдено да заплати и деловодни
разноски на ищцата в размер на 959,59 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
За да бъде уважен искът с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, следва ищецът в условията на пълно и
главно доказване да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
застрахователно правоотношение между причинителя на вредите и ответника
застраховател, застрахователно събитие, настъпилите от това събитие вреди,
както и техния размер.
В настоящия случай горепосочените
обстоятелства са безспорни между страните, а и се установяват от събраните по
делото доказателства.
В настоящото производство ответното
дружество не оспорва, че не е заплатило на ищцата, претендираната от нея сума,
представляваща обезщетение за периода юли-декември 2015г.
Спорът между страните се свежда до това
следва ли да се включат в лимита на отговорността на застрахователя лихвите за
забава и оттам изчерпан ли е лимитът по процесната застрахователна полица.
Застрахователят счита, че лихвите за
забава следва да се включат в лимита на отговорност по застрахователната полица
и поради това твърди, че в настоящия случай този лимит е изчерпан.
Настоящият състав намира това твърдение
за неоснователно.
Съгласно чл.80 ал.1 Закона за
застраховането отм., при действието на който е настъпило процесното
застрахователно събитие, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени или неимуществени вреди, свързани с притежаването и
използването на МПС, за които застрахованият отговаря. Приложим към момента на
настъпване на застрахователното събитие е бил чл. 405 ТЗ, който е отменен. В чл.223
ал.1 отмененият през 2016г. КЗ, както и в чл.429 ал.1 т.1 КЗ /в сила от
01.01.2016г./, е предвидено, че с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определена в
договора сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е договорна
и функционално обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата,
съгласно чл.45 и сл. от ЗЗД. Застрахователят ще отговаря за тези вреди, за
които би отговарял делинквента – виновно причинени от същия, които са в пряка и
непосредствена причинна връзка с увреждането, съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД, както и
при условията при които би отговарял делинквентът, включително за забавата в заплащане
на обезщетението – обезщетение, което съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД делинквентът
дължи и без покана. Съдебната практика е категорична, че лихвите за забава се
дължат от застрахователя, считано от увреждането, при действието на Закона за
застраховането /отм./, по силата на застрахователния договор, а не на различно
правно основание – чл.86 ЗЗД във връзка с вече осъществилият се фактически състав
на делинктната отговорност. Забавата обаче е в пряка и непосредствена причинна
връзка с поведението на прекия причинител на вредата единствено до уведомяване
на застрахователя, или до предявяване на прекия иск срещу същия. Забавата в заплащането
след този момент, т.е. след уведомяването му или предявяване на прекия иск
срещу него е резултат единствено от поведението на застрахователя.
Отговорността за вредите от тази забава в изплащане на застрахователното
обезщетение, пряка и непосредствена последица от поведението на самия застраховател,
за този период – от уведомяване от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие или от завеждането на пряк иск за застрахователно
обезщетение нататък, предпоставя единствено неговата, не и на делинквента
отговорност. Затова и обезщетението за забавено изплащане на застрахователното
обезщетение, за периода до уведомяването на застрахователя, или до завеждането
на прекия иск, се включва в размера на застрахователната сума, тъй като е
плащане на основание застрахователния договор, но не и обезщетението за забава
след този момент, дължимо при общия фактически състав на отговорността за
забава по чл.86 ал.1 ЗЗД. При действието на отменения КЗ, както и при
действащата към настоящия момент редакция на КЗ изрично е разграничена
отговорността за забава на застрахования, погасявана от застрахователя, но само
до размера на застрахователната сума, от отговорността за забава на
застрахователя, обезщетението за която не следва да се включва в
застрахователната сума.
Както при действието на Закона за застраховането
отм. вр. с чл.405 и сл. от ТЗ отм., така и при действието на КЗ, в сила от
01.01.2006г. отм. и КЗ, в сила от 01.01.2016г., в лимита на отговорност на
застрахователя по конкретния застрахователен договор, се включват само лихвите
за забава, дължими за периода от непозволеното увреждане до уведомяването на
застрахователя, или до предявяването на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя на „гражданската отговорност„ на делинквента. Лихвите за забава
след този момент, т.е. тези, които произтичат от забавата на самия
застраховател, не се включват в лимита на отговорност по застрахователната
полица, тъй като не са обезщетение за вреди в пряка и непосредствена причинна
връзка с поведението на делинквента. С тях не се покрива отговорност на причинителя
на увреждането. В този смисъл е практиката на върховната съдебна инстанция.
Вещото лице, чието заключение настоящият
състав кредитира, е отговорило на въпроса какъв е общият размер на всички
плащания – главници и лихви. В експертизата е прието, че сумите, за които няма
първични счетоводни документи не са заплатени.
Съдът намира, че в случая следва да се
приеме, за заплатена сумата в общ размер от 18762,03 лв., т.е. вторият вариант
от заключението, в който не фигурират сумите, за които не са представени
първични счетоводни документи.
Не са представени доказателства за
плащане на сумите по т.1 и т.4, а именно 1829,41 лв. и 104,08 лв. в настоящото
производство. В тежест на ответното дружество е да докаже валидно извършеното
плащане в полза на ищцата, и тъй като такова доказване не е проведено, съдът приема,
че същите не са заплатени. В този смисъл е и заключението на вещото лице.
Според заключението на
съдебно-икономическата експертиза в общият размер от 18762,03 лв. се включват
16686,59 лв. главница и 2039,44 лв. лихви.
Както беше посочено по-горе лихвите за
забава, след уведомяването на застрахователя или след предявяване на прекия иск
срещу него, т.е. лихвите за забава на застрахователя, произтичащи от
собственото му поведение, не следва да се включват в лимита на отговорността по
застрахователната полица, поради което настоящият състав намира, че релевантно
за настоящият спор, а именно дали е достигнат лимита на отговорност е заплащането
на сумата от 16686,59 лв. – само главницата.
Следва да се вземе предвид като
обстоятелство, настъпило след постановяване на първоинстанционното решение, изплатената
сума по Решение №2372/20.11.2018г., постановено по гр.д. №804/2018г. на Районен
съд Бургас, което е представено като доказателство пред въззивния съд. От
присъдените с решението суми, също следва да се вземе предвид само главницата,
чиито размер е 1275 лв. С тази сума размерът на изплатеното до момента обезщетение
от застрахователя е в размер на 17961,59 лв.
С изплащане на присъдената с първоинстанционното
решение сума от 1437,08 лв., общият размер на извършените плащания става
19398,67, т.е. лимитът на отговорност от 20000 лв. не е изчерпан.
Мораторната лихва, се претендира, считано
от 05.03.2016г. до 31.10.2017г, и съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, е в размер на 242,38 лв., като до този
размер претенцията е основателна и доказана.
Поради гореизложеното настоящият съд
приема, че исковите претенции са основателни за сумата от 1437,08 лв.,
представляваща обезщетение за разликата между получената инвалидна пенсия
вместо трудово възнаграждение за периода юли-декември 2015г., както и за сумата от 242,38 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 05.03.2016г.-31.10.2017г. и като такива следва да се
уважат.
Като е стигнал до същия извод,
първоинстанционния съд е постановил правилно решение.
Във въззивната жалба е посочено, че
първоинстанционното решение се обжалва в цялост. В частта, с която районният
съд е отхвърлил иска на Т.С.К., за разликата над 1437,08 лв. до 1477,08 лв.,
т.е. за сумата от 40 лв., главница, както и за разликата над 242,38 лв. до
249,14 лв., т.е. за сумата от 6,76 лв., мораторна лихва, въззивникът няма
правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което в тази част
жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се
прекрати.
В останалите части, решението на
районния съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и направените
от двете страни искания за разноски, на въззивника такива не му се следват,
предвид неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемата страна има право на
разноски, направила е искане в този смисъл своевременно. Представен е договор
за правна защита и съдействие, от който е видно, че същите са в размер на 600
лв. – адвокатски хонорар за производството пред въззивната инстанция.
Представени са доказателства за плащане.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с
вх. №50713/10.12.2018г., от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ №43, представлявано от Йоанна Цонева и Румяна Бетова – изпълнителни
директори, чрез пълномощника юрк. Вирджиния Маринова., срещу Решение №2214/08.11.2018г.
по гр.д.№761/2018г. по описа Районен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлен
иска на Т.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, за разликата над 1437,08 лв. до
1477,08 лв., т.е. за сумата от 40 лв., представляваща главница, както и за
разликата над 242,38 лв. до 249,14 лв., т.е. за сумата от 6,76 лв. мораторна
лихва и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №148/2019г. по описа на БОС в тази
част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2214/08.11.2018г.,
постановено по гр.д.№761/2018г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, в
останалите части.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
„Евроинс“ АД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ №43, представлявано от Йоанна Цонева и Румяна Бетова –
изпълнителни директори да заплати на Т.С.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 600 /шестстотин/ лв., представляваща съдебно-деловодни разноски - адвокатско
възнаграждение по в.гр.д.№ 148/2019 г. по описа на БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.