Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.С., 19 март 2013год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 6 състав, в публично съдебно заседание на 05
февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря А.С., като разгледа
докладваното от съдия Гигов гр.дело №4162/2012год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от М.М.Х. действащ, чрез
законния си представител Н.А.Х. и И.М.Х. против ЗК”У.”АД искове с правно
основание чл.226,ал.1 КЗ за заплащане на всеки един от тях допълнително по още
60 000лв. обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законните лихви
считано от датата на увреждането – 19.01.2008год. до окончателното им изплащане, като разлика между доброволно
платените им суми от ответника от по 60 000лв.,
за всеки един от тях, както и сумите от по 16 462.46лв., за всеки един от
тях за периода от датата на увреждането – 19.01.2008год. до датата на
изплащането – 08.01.2010год., както и за заплащане на М.Х., на 47 874лв.,обезщетение
за имуществени вреди представляващо пропуснати ползи за необходимата му
издръжка, от която е лишен поради загубата на баща си за периода 19.01.2008год.-23.09.2019год.,ведно
със законната лихва, считано от 19.01.2008год. до окончателното й изплащане,
както и за заплащане на И.Х. 14 840лв.,обезщетение за имуществени вреди
представляващо пропуснати ползи за необходимата му издръжка, от която е лишен,поради
загубата на баща си, за периода 19.01.2008год. до 07.07.2012год., ведно със
законната лихва считано от 19.01.2008год. до окончателното й изплащане. Молят
да им се заплатят разноските по производството и да бъде определено адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗА.
Ответникът – ЗК”У.”АД,гр.С. излага
съображения за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Не е
спорно наличието на застрахователно правоотношение, не е спорно обстоятелството
– причинно-следствената връзка между получените увреждания при ПТП и смъртта на
бащата на ищците, не се оспорва начина на изчисляване размера на лихвата, а
основанието на тази претенции. Моли да се отхвърлят исковите претенции
изцяло,като неоснователни,тъй като отношенията между страните са уредени с постигнато
споразумение. Ответното дружество е изпълнило поетото по споразумението
задължение, своевременно е изплатило обезщетение и на двамата ищци, което е за
имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ЗК”У.”АД,гр.С.
– Х.М.Б. не изразява становище по исковите претенции и не ангажира
доказателства.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По протокол от публично съдебно заседание на 11 май 2009год.
Кърджалийският окръжен съд, по нохд №67/2009год. на основание чл.384,ал.1, във
вр. с чл.382,ал.7 НПК е одобрил постигнатото споразумение между адвокат Ф.С. защитник на Х.М.Б. от една страна и Д.К.-прокурор
при Окръжна прокуратура-К. от друга стран
и със съгласието на адвокат П.С.,в качеството му на повереник на конституираните,
като частни обвинители - Н.А.Х.,И. М.Х., Х. А.
М., И.М.Х. и Н.А.Х., като законен
представител на малолетния й син М.М.Х., по силата на което признава Х.М.Б. за
виновен в това, че на19.01.2008год. в с.Т.,общ.К.,при управление нал.а.,марка „Ф.Г.*”
с ДК № *******,нарушил привилата за движение – чл.20,ал.1 ЗДвП – „водачите са
длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват”,чл.20,ал.2 ЗДвП
–„водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие”водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението,като предизвикал ПТП, вследствие на което по непредпазливост
причинил смъртта на М. М.Х. ***, като
след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание
чл.343, ал.3, предл. 3,б.”Б”, във вр. с ал.1,б.”В”, във вр. с чл.342,ал.1 НК го
осъдил на наказание ”Лишаване от свобода” за срок от три години, като на
основание чл.66,ал.1 НК отложил изпълнението на наказанието,считано от влизане
в сила на споразумението и на основание чл.343гНК наложил на Х.Б.
наказание”Лишаване от право да управлява МПС” за срок от три години,считано от
датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление.Прекратено е наказателното производство по нохд
№67/2009год., по описа на ОС-Кърджали на основание чл.24,ал.3 НПК, като
определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Съгласно заключението на вещото лице – доц.Щ.-съдебен психиатър и магистър Д.-психолог по съдебно
психолого-психиатрична експертиза инцидента с с баща му и неговата смърт са причинили при И.М.Х.
протрахирана депресивна реакция, която постепенно стихваща продължава вече пета
година.Същите обстоятелства са причинили при брат му М.М.Х. разбираема стресова
реакция, която е преминала след непродължително време.Вещите лица посочват, че
не разполагат с обективни факти, които биха им позволили да прецизират точно
колко време е продължила стресовата реакция при него.Понастоящем М.Х. е в
клинично психично здраве.
Съгласно основното заключение на вещото лице
– Г. по извършената съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/ мораторната лихва за
забава плащането, изчислена, като законна лихва, върху главница от
60 000лв., за времето от 19.01.2008год. до 08.01.2010год., възлиза на 16 462.46лв.Паричната
издръжка на ищците по данни на НСИ, за периода от 19.01.2008год.-датата на
увреждане, до датата на изготвяне на заключението – 31.10.2012год., паричната
издръжка на ищците по делото възлиза на 32.082.42лв.Съгласно допълнителното
заключение на вещото лице по ССЕ, по данни на Националния статически институт
за паричния разход средно на едно лице и средната годишна инфлация за страната,
паричните средства за издръжка на ищците възлиза за М.Х. за времето от
19.012008год. – датата на смъртта на баща му до 23.09.2019год.- датата на
навършване на пълнолетието му,възлиза на
47 874лв.За И.М.Х. за времето от 19.01.2008год.- датата на смъртта
на баща му до 07.07.2012год. – датата на навършване на пълнолетието му,възлиза
от 14 840лв.Съдът възприема заключенията на вещите лица лице за изготвени компетентно.
По делото са изслушани свидетелски
показания.Свидетелят Д.С. Г. посочва, че познава М. и И. и цялото семейство от
около преди седем години.М. бил грижовен баща,работил,като строител и главно финансовата
страна била обезпечена от него.Майката работила тютюн,били задружно
семейство.Самият случай бил един голям шок за цялото семейството,най-вече от
неизвестното, тъй като те не знаели, къде е баща им.Във фаталния ден баща им тръгнал за К. да купува хладилник за
семейството и повече не се прибрал.Цялото семейство било в шок два месеца и в
още по-голям шок било намирането на трупа на М..Впечатленията са, че малкия М.
добре се справя с училището, но като че ли станал по-затворен, избягвал
другарчетата си, не обичал да се събира с много деца.И. сега като, че ли бил
затворен в себе си.Понякога заявявал на майка си, че не вярва,че баща му е
починал, защото просто трупа бил в такова състояние,че не го показали на никого
и за него това бил един допълнителен шок и трудно се справя с проблемите в
живота.Майката не е женена повторно, живее с двете си деца.По-големите две деца
са семейни.Майката продължава да отглежда тютюн и с това се издържат и
евентуално с детските. Бащата имал сравнително по-високи доходи от майката
защото работил в строителството и периодически ходил в Гърция и изкарвал добри
пари. Свидетелят М.Х.С. завява,че познава децата М. и И.. Баща им бил прегазен и
изхвърлен,работил като строителен работник в С. и Гърция,изкарвал добри
пари,грижел се децата си. Децата след смъртта на баща им трудно общуват,макар
че минали четири години от смъртта му страдат, живеят трудно.Съдът кредитира
изцяло за достоверни свидетелските показания на Д. Г. и М.С., като ясни,
взаимно допълващи се и неопровергани от други доказателства.
Страните в настоящото производство не спорят
относно това, че е било налице застрахователно правоотношение и за
причинно-следствената връзка между получените увреждания при ПТП на
19.01.2008год. и смъртта на бащата на ищците на 19.01.2008год.
Не се оспорва и че ответникът доброволно е
заплатил на ищците извънсъдебно сумата от по 60 000лв. на всеки един от
ищците,представляващи обезщетения за вреди за смъртта на баща им починал в резултат на ПТП.Представени
са банкови удостоверения-2бр. от дата-23.02.2012год. на Райфайзенбанк, от които
е видно, че на И.Х. и на М.Х. са открити детски депозити в лева, по които на
08.01.2010год. са постъпили суми от по 60 000лв. от ЗК”У.”АД.
Ответното дружество счита исковете за
недопустими, тъй като претенциите на ищците вече са удовлетворени от
застрахователя, алтернативно-неоснователни предвид на това, че вече са
изплатени на наследниците на починалото лице в размер на всекиго по
60 000.00лв. или в общ размер – 300 000.00лв. и тези застрахователни
обезщетения отговарят на критериите за справедливост,като обезщетения над този
размер би било завишено и неотговарящо
на съдебната практика.
Ищците считат, че постигнатото споразумение
за извънсъдебна спогодба е нищожно, тъй като е сключено в противоречие с разпоредбата
на чл.52 ЗЗД.Представените споразумения не съдържат изявления, от които да е видно,
че ищците са удовлетворени изцяло от размера на доброволно платените обезщетения
и не може да се приеме,че те съдържат волеизявление за опрощаване на остатъка
на дълга по смисъла на чл.108 ЗЗД до размера, който страните считат за
справедлив или до размера, който би определил съда.
Представени са договори за спогодба-2бр- от
18.12.2009год., сключени между ЗК”У.”АД и М.Х. и И.Х., по което страните са
приели за безспорно, че на 19.01.2008год., на път ІІІ- 5902 от с.П. към с.Т.,община
К. е настъпило ПТП –л.а.”Ф.Г.” с ДР № ******* е допуснал ПТП,вследствие на
което е починал пешеходеца М. М. Х.,
като вината за настъпването на ПТП съгласно споразумението със сила на присъда
е на водача Х.М.Б.,чиято гражданска отговорност е застрахована при
застрахователя с полица за задължителна гражданска отговорност с №070676Z0033,валидна от 24.11.2007год. до 23.11.2008год.и са
се споразумели за обезщетения от по 60 000лв., за всеки един от тях за
всички имуществени,неимуществени вреди и пропуснати ползи,получени вследствие на
смъртта на техния баща М. М.Х. при ПТП
настъпило на 19.01.2008год. на път ІІІ-5902 от с.П. към с.Т.,община К..
Спогодбата е договор между страните, с който
се цели да се избегне възможен, включително съдебен спор, съгласно разпоредбата
на чл.365,ал.1,пр.2 ЗЗД. Недействителен е
предварителен отказ от упражняване на потестативни материални права.
Спорният въпрос по делото е дали договорите
за спогодба от 18.12.2009год са погасили правата на ищците да претендират
обезщетения за неимуществени вреди, настъпили от процесното ПТП над сумите,
които са заплатени от ответното застрахователно дружество по тези спогодби.
Настоящият съдебен състав застъпва
становището, че с подписването и изпълнението на двата договори за спогодби от
18.12.2009год. страните не са уредили изцяло правата и задълженията си за
причинените на ищците вреди от ПТП настъпило на 19.01.2008год.
Вярно е, че подписаните между страните
договори за спогодби имат правоустановяващо и регулиращо действие, но това не
означава в конкретния случай, че ищците не могат да претендират по-високи
размери на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от определените
размери по сключените между страните спогодби.
В договорите за спогодби от 18.12.2009год.
страните не са очертали ясно, недвусмислено и конкретно материалното гражданско
отношение, като са се договорили за
заплащане общо за сумата от по 60 000лв., на всеки ищец без да конкретизират в рамките на общо договорените
обезщетения по 60 000лв., поотделно какви са размерите и периодите за
имуществени вреди и пропуснати ползи и в какво точно се изразяват тези
имуществени вреди и пропуснати ползи, както и не са посочени поотделно и
размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, с оглед на което липсва идентичност,
на това, за което страните са се договорили по спогодбите, и това което е
предмет на настоящото дело. Предвид на изложеното съдът приема, че с постигането
на извънсъдебни спогодби по реда на чл.365 ЗЗД материалните права на ищците не
са преклудирани.
Доколкото договорите за спогодби са подписани за всеки един от ищците чрез адвокат С., предвид и цитираните в тези договори нотариално
заверени пълномощни настоящият съдебен
състав приема за основателни доводите на пълномощника на ищците с оглед
позоваването на чл.73,ал.3,предл.2 СК/отм./ сега чл.130,ал.4,предл.2 СК/ че визираният в спогодбата отказ на
децата за в бъдеще да претендират допълнително обезщетение следва да се
окачестви,като нищожен.По отношение на малолетно и непълнолетно дете отказ от
права е нищожен.
Съдът
приема, че клаузите по т.3 и по т.4 по двата договори за спогодби от
18.12.2009год.,че ищците опрощават всички бъдещи свои претенции, които биха
възникнали срещу ЗК”У.”АД при или по повод застрахователното събитие надхвърлящи
изплатеното обезщетение, както и че те нямат и не могат да имат, каквито и да е
претенции една спрямо друга за недействителни и
тези клаузи не обвързват ищците да предявят претенции си пред съд,
защото предварителен отказ от право на иск/чл.233 ГПК/ е недействителен и такъв
отказ може да се заяви само във висящо производство пред съд.
Съдът приема, че на всеки един от ищците
следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди от по
40 000лв., тъй като търпят и продължават да търпят болки с страдания във
връзка смъртта на баща си и съдът като отчита невъзвратимостта на загубата с
оглед принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД приема, че присъдените суми
са достатъчни да репарират неимуществените вреди причинени на ищците, като
исковете се отхвърлят за разликите над сумите 40 000лв. до пълните
предявени размери от по 60 000лв., като завишени по размери и несъобразени
с обществено-икономическите условия на живот в страната. Съдът отчита
обстоятелството, че вече от ответното
дружество са изплатени на всеки един от ищците суми от по 60 000лв., като
застрахователни обезщетения.
Ответното дружество следва да бъде
осъдено за заплати на всеки един от
ищците по 40 000лв.,обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законните
лихви считано от 19.01.2008год. до окончателното
изплащане на сумите.
Исковете на основание чл.86,ал.1 ЗЗД за лихви
за забави на всеки ищец за периода
19.01.2008год. до 08.01.2010год.,следва да се уважат върху главници от по 60 000лв. или в размер на
сумата от по 16 462.46лв., на всеки
ищец, съгласно основното заключението на вещото лице по ССЕ.
Изцяло следва да се уважат исковете на ищците
за имуществени вреди представляващи пропуснати
ползи за необходимата им издръжка, от която са лишени поради загубата на баща
им. Ответното дружество следва бъде осъдено да заплати на М.Х. сумата 47 874лв., за периода
19.01.2008год.-23.09.2019год. ведно със законната лихва считано от
19.01.2008год., окончателното изплащане на сумата, като ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати и на И.Х. сумата 14 840лв., за периода
19.01.2008год до 07.07.2013год.,ведно със законната лихва считано от
19.01.2008год. до окончателното изплащане, като исковете са установени по
размери, съгласно допълнителното заключение на вещото лице по ССЕ.
Съдът присъжда лихвите за забава от деня на
увреждането – 19.01.2008год., тъй като отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекият причинител на увреждането,поради което
същата е функционална и застрахователат
се смята в забава с оглед правилата непозволеното увреждане.
С оглед изхода на спора на основание
чл.78,ал.1 ГПК ответното дружество трябва да бъде осъдено да заплати на ищците
сумата 431.55лв., за направени разноски, съразмерно на уважените части от
исковете.
На основание чл.38 ЗА ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адвокат С. сумата 3 633.53лв., възнаграждение за един адвокат,
съразмерно на уважените части от исковете.
На основание чл.78,ал.8 ГПК ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество сумата 1250лв., юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответното
дружество трябва да бъде осъдено да заплати сумата 6 367.05лв. държавна
такса по сметка на СГС, съразмерно на уважените части от исковете.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.226,ал.1 КЗ ЗК”У.”АД, ЕИК ********,
гр.С., район”К.С.”,ул.”Ю.”№11-13 да заплати на М. М.Х., ЕГН-**********, действащ чрез законния
си представител Н.А.Х., ЕГН-**********,***, съдебен адрес: адвокат С.,***, офис
9 сумата 40 000лв., допълнително обезщетение за претърпени неимуществени
вреди причинени в резултат на загубата – смъртта на неговият баща М. М. Х.,
вследствие на ПТП настъпило на 19.01.2008год.,ведно със законната лихва считано
от 19.01.2008год., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД
сумата 16 462.46лв.,лихва за забава върху изплатено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата 60 000лв. за периода 19.01.2008год.
до 08.01.2010год. и на основание чл.226,ал.1 КЗ сумата 47 874лв. за
периода 19.01.2008год. до 23.09.2019год. обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи, за необходимата му издръжка, от която е лишен поради загубата на баща му,ведно със законната
лихва считано от 19.01.2008год. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, за разликата над сумата 40 000лв., до пълният
предявен размер на сумата 60 000лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.226,ал.1 КЗ ЗК”У.”АД, ЕИК ********,гр.С., район”К.С.”, ул.”Ю.”№*** да заплати на И.М.Х., ЕГН-**********,***, съдебен
адрес: адвокат С.,***,офис 9 сумата
40 000лв., допълнително обезщетение за претърпени неимуществени
вреди причинени в резултат на загубата – смъртта не неговият баща М. М. Х.,вследствие
на ПТП настъпило на 19.01.2008год.,ведно със законната лихва считано от 19.01.2008год.,
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата
16 462.46лв.,лихва за забава върху изплатено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата 60 000лв.,
за периода 19.01.2008год до 08.01.2010год. и на основание чл.226,ал.1 КЗ
сумата 14 840лв., за периода
19.01.2008год. до 07.07.2012год.,обезщетение за имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи за необходимата му
издръжка, от която е лишен поради загубата на баща му,ведно със законната лихва
считано от 19.01.2008год. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата
40 000лв., до пълният предявен размер на сумата 60 000лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ЗА ЗК”У.”АД, ЕИК ********, гр.С., район”К.С.”,ул.”Ю.”№*** да заплати на адвокат П.С.,***, офис 9 сумата
3 633.53лв., възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважените части
от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.1 ГПК ЗК „У.”АД,
ЕИК ********,гр.С.,район”К.С.”,ул.”Ю.”№*** да заплати на М. М.Х., ЕГН-**********,действащ чрез законния
си представител Н.А.Х., ЕГН-**********и на И.М.Х., ЕГН-**********,***, всички
със съдебен адрес: адвокат С.,***, офис
9 сумата 431.55лв., за направени разноски,съразмерно на уважените части от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.8 ГПК М. М.
Х., ЕГН-**********,действащ чрез законния
си представител Н.А.Х., ЕГН-********** и И.М.Х., ЕГН-**********,***, всички със
съдебен адрес: адвокат С.,***, офис 9 да заплатят на ЗК”У.”АД, ЕИК ********,гр.С.,район”К.С.”,
ул.”Ю.”№*** сумата 1250.00лв., юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлените части от
исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.6 ЗК”У.”АД,
ЕИК ********, гр.С.,район”К.С.”,ул.”Ю.”№*** да заплати сумата 6 367.05лв., държавна такса по
сметка на Софийски градски съд, съразмерно на уважените части от исковете.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ЗК”У.”АД,гр.С. - Х.М.Б., ЕГН-**********,***.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщения от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: