№ 181016
гр. София, 09.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Частно
гражданско дело № 20241110167483 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ****, за издаване на заповед за
изпълнение срещу Я. С. **** за вземане в размер на сумата от 180,45 лв. –
главница по Договор за кредит с № ****_**** от 21.09.2023 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 24.09.2024 г. до окончателното й
плащане; сумата от 5,61 лв. – договорна (възнаградителна) лихва; сумата от
83,39 лв. – такса за услуга „****“, сумата от 55,59 лв. – такса за ****, сумата
от 40 лв. – такса за разходи за събиране на просрочени задължения и сумата от
8,34 лв. – законна лихва.
Съдът като съобрази съдържанието на представените към заявлението -
Договор за кредит с № ****_**** от 21.09.2023 г. и приложенията към него,
намери за установено следното:
Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит
(ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са
нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да
съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването
му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
1
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски.
Видно от съдържанието на чл. 9 , ал. 1 от Договор за кредит с ********
от 18.07.2019 г., вр. т.7.3. от раздел V на ОУ, страните са договорили и
предоставянето на услуга „****“ на искането за кредит (до 2 часа в рамките на
работното време), срещу такса в размер на 444,72 лв., която сума също е
разделена на равни части и добавена на месечните вноски, съобразно
погасителен план. В ал. 2 на същия чл. 9 от ДПК е уговорено предоставяне на
услуга „****“, която съобразно т. 7.4. на ОУ включва, посещения на служител
на кредитодателя, който да получава месечната вноска по ДПК, на настоящия
адрес на кредитополучателя или на друго предварително посочено място в
случай, че то се намира в квартала по настоящия му адрес, за което е
договорена цена в размер на 667,12 лв.
Съгласно чл. 5 от ДК, размерът на кредита е 1300 лв. при ГПР 44,83 % и
годишен лихвен процент 37,33 %, като сборът от главница и
възнаградителна лихва в общ размер на 1488,48 лв. е разсрочено за
плащане на 8 бр. равни месечни вноски от по 186,06 лв. След като бъдат
прибавени таксите за „****“ и „****“, общият размер на задължението
възлиза на сумата от 2600,32 лв., като съгласно погасителния план следва да
бъде изплатено на 8 бр. равни месечни вноски от по 325,04 лв. всяка.
Видно от изложеното, в случая се установява, че услугите, които са
договорени допълнително (по заявено желание от страна на
кредитополучателя), нямат самостоятелен характер, тоест те могат да бъдат
предоставени само във връзка с усвояване и управление на кредита. Съдът
намира, че тези допълнителни услуги са пряко свързани именно с процесния
договор за кредит и тяхното действие и съществуване в отношенията между
страните, е обусловено именно от него (изрично включени в съдържанието на
същия). Бързото разглеждане на искането за кредит е услуга свързана именно
с усвояването му, а т.нар. **** е свързано с управлението на кредита, от които
„услуги“ кредитодателят, в качеството му на търговско дружество, цели да
извлече печалба. Подобна уговорка отговаря на всички критерии за
неравноправна клауза, съобразно дефиницията на чл. 143 ЗЗП, доколкото
причинява вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
2
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Нещо повече, размерът на възнаграждението, дължимо за цитираните
допълнителни „услуги“ е сума, която увеличава с близо 100% размера на
дълга по кредита и очевидно цели единствено огромно по размер увеличение
на възнаграждението за предоставения от кредитора заем - от 1488,48 лв. –
сбор от главница и възнаградителна лихва, на сумата от 2600,32 лв.- общо
задължение за плащане. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че
процесните уговорки, са нищожни поради противоречие с добрите нрави. В
случая е налице недобросъвестно договаряне/поведение от страна на
финансовата институция, която демонстрира грубо проявление на
неравноправно третиране спрямо икономически по – слабата страна и
значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до
нищожност поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД.
Съдът намира съдържанието на процесния ДПК, за неясно,
подвеждащо потребителя и въвеждащо го в заблуждение. Цената за
договорените допълнителни „услуги“ в размер на 1 111,84 лв., която възлиза
на близо 100% от размера на предоставената главница по кредита – 1300 лв.,
не е включена в ГПР по договора, но е прибавена към задължението на
кредитополучателя, чрез увеличаване на стойността на съответните месечни
погасителни вноски, въпреки, че представляват разход, свързан с договора за
кредит. Съобразно условията и предпоставките за възникване на това
задължение, прикрито като цена за услуга, същото представлява сигурен
разход за кредитополучателя. Въпреки това, вместо да бъдат упоменати като
разход по кредита, респ. като компонент на ГПР , посочените суми (цена за
допълнителни услуги) е включена в месечната погасителна вноска, като част
от главницата, дължима от кредитополучателя. Съдържанието на процесния
ДПК не отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото т.нар. такси за
услуга „****“ и „****“, не могат да се квалифицират като изключение по чл.
19, ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като несъмнено очакван разход,
действителния ГПР би бил значително завишен спрямо посочения в договора,
като определянето му под законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум, а
именно – 44,83% е само формално и привидно. Следователно ГПР по
процесния ДПК е договорен при условия в които потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
3
ползвания от него финансов продукт. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи, а съдържанието на
процесния договор за потребителски кредит не отговаря на императивно
установените законови изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
поради което и на осн. чл. 24 ЗПК, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В същия смисъл е и практика на СЕС – решение по дело С-714/22, в
което изрично е прието (т.55 и т.56), че с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер (така Определение № 958 от 17.04.2024 г. на ВКС
по к. т. д. № 1897/2023 г., както и напр. Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на
СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г.)
В скучая, заявителят е посочил, че длъжникът е направил плащания по
кредита в общ размер на сумата от 2 394,75 лв., която е отнесена към
погасяване както на главницата, така и на задълженията по нищожните клаузи
на договора, а именно – за сумата от 583,72 лв. – такса „****“ и сумата от
389,13 лв. – такса „****“.
Следователно длъжникът е изпълнил изцяло задължението си по
кредита и е надплатил, поради което депозираното заявление е неоснователно
в своята цялост и като такова следва да бъде оставено без уважение.
4
По разноските.
При този изход на делото, заявителят няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление с вх. № 12913/24.09.2024 г. по описа на РС-
Враца, подадено от ****, ЕИК ****, за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Я. С. ****, ЕГН ********** за вземане в размер на сумата
от 180,45 лв. – главница по Договор за кредит с № ****_**** от 21.09.2023 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.09.2024 г. до
окончателното й плащане; сумата от 5,61 лв. – договорна (възнаградителна)
лихва; сумата от 83,39 лв. – такса за услуга „****“, сумата от 55,59 лв. – такса
за ****, сумата от 40 лв. – такса за разходи за събиране на просрочени
задължения и сумата от 8,34 лв. – законна лихва, както и в частта за
претендираните разноски по делото.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
настоящото разпореждане, може да предяви осъдителен иск за вземанията си
по горните суми, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5