№ 238
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20221100902332 по описа за 2022 година
Ищецът Терем – КРЗ Флотски Аресенал -Варна ЕООД предявява искове
по чл.79, ал.1, предл. 3, вр.чл.258 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 309755,84 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на
ответника Транспортно строителство и възстановяване ЕАД по договор,
сключен между страните на 03.12.2021 г., както и обезщетение за забавено
плащане в размер на 10789,86 лв. за период на забава 05.04.2022 г.
Твърденията на ищеца в първоначалната искова молба, заявление от
28.02.2023 г. и допълнителната искова молба са, че между страните са
сключени договор за ремонт на кораб от 03.12.2021 г., както и споразумение от
същата дата за вече извършени преди сключването му спасителни дейности по
отношение на същия кораб, а именно плаващият под панамски флаг кораб
Вера Су, заседнал на 20.09.2021 г. в м.Яйлата до с. Камен бряг. Във връзка с
договора ищецът твърди да е извършил дейности по подготовка на стапелна
площадка, вкарване на кораба на док, престой на кораба на док, инженеринг и
установяване на състоянието на корабния корпус, както и дейности по
съхранение на стойност 120389,75 лв., за които услуги била издадена фактура
от 31.12.2021 г., която ответникът заплатил. За престоя на кораба на стапел за
периода 05.01.2021 г. – 13.01.2021 г. била издадена и фактура от 14.01.2021 г.
на стойност 13043,44 лв., която ответникът също платил, след което ищецът
твърди ответникът да е отказал всякакво съдействие чрез възлагане на
конкретни ремонтни дейности, поради което и ремонтът не е извършен, а
ответникът се отказал от договора с мотив, че финансирането му е изчерпано,
а същевременно не изпълнил и задължението си да освободи ищеца от кораба,
поради което и последният претърпял вреди под формата на разходи за охрана,
престой на кораба на стапел, кей, док, използване на заводски буксир,
1
използване на буксири на Праходство Български морски флот, използване на
пилоти, извършване на маневри и осигуряване на служители за маневри,
швартоване и прешвартоване на кораба, изграждане и използване на боново
заграждение, изпомпване на вода. Счита, че ответникът отговаря и за
забавеното плащане на обезщетението за вреди, за което бил поканен с
изпращането на фактури за съответните разходи.
Ответникът Транспортно строителство и възстановяване ЕАД не оспорва
твърденията на ищеца относно засядането на кораба, необходимостта от
извършване на спасителни дейности и ремонт, както и сключването на
договора за ремонт и споразумението относно вече извършени дейности във
връзка със спасителните операции. Твърди да е сключил договора и
споразумението по възлагане от Държавно предприятие Пристанищна
инфраструктура и въз основа на отпуснато целево финансиране на
дейностите, до които суми и видове дейности се разпростират и отношенията
му с ищеца. Оспорва обаче твърденията на ищеца да носи отговорност за
неизпълнението на договора, респективно за него да е възниквало задължение
да изведе кораба от територията на предприятието на ищеца. Твърди, че такова
задължение възниква едва след приключване на уговорените ремонтни
дейности, които ищецът не е извършил и следователно за ответника не е
възникнало задължение да получи обратно кораба. Оспорва настъпването на
каквито и да било вреди от престоя на кораба на територията на
предприятието на ищеца, като оспорва изобщо да са извършени твърдените от
ищеца дейности, за тях да е имало каквато и да било необходимост,
твърденията относно размера на вредите, като сочи, че част от дейностите се
дублират без каквато и да и било необходимост, че не е извършвана охрана,
нито е имало необходимост от такава, че дейности по изпомпване на вода и
други, които са във връзка с навлизането й в корпуса на кораба са изцяло в
причинна връзка с неизвършения от ответника ремонт.
Ищецът възразява, че ремонтът не е извършен изцяло по причина, че
ответникът не възложил конкретни ремонтни дейности, отказал да приема и
заплаща издадените му фактури. Сочи, че охраната била необходима въз
основа на постановление на Прокуратурата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца Терем – КРЗ Флотски арсенал -Варна ЕОО Д е да
докаже твърденията си относно сключването на договора за ремонт с
ответника, по силата на който му е предаден кораба, изпълнение на
собствените си задължения по договора за ремонт, твърденията си ответникът
да е прекратил едностранно договора, както и да е поканил ответника да
приеме обратно кораба, като го изведе от територията на предприятието на
ищеца, твърденията си да е извършил разноски във връзка с изпълнението на
дейностите, за които претендира обезщетение, тези дейности да са били
необходими и в причинна връзка с неизпълнението на ответника, размера на
2
направените разноски, че е поканил ответника да заплати обезщетението.
Възраженията на ответника не обуславят възникване на доказателствена
тежест.
За безспорни и ненуждаещи си от доказване в отношенията между
страните са обявени обстоятелствата относно сключването между страните на
договора и споразумението от 03.12.2021г., че ищецът Терем – КРЗ-Флотски
арсенал -Варна ЕООД не е изпълнил ремонтни дейности по кораба въз основа
на договора от 03.12.2021 г.
От събраните по делото писмени доказателства- Заповед № РД-08-
377/26.09.2021 г. на Министъра на транспорта и съобщенията, нареждане на
Директора на Дирекция „Морска администрация -Варна“ рег.№ В-
1816/02.11.2021 /273, а и въз основа на съвпадащите твърденията на страните
се установява, че на 20.09.2021 г. моторен кораб Vera Su, IMO 8611219,
плаващ под знамето на Република Панама, с корабособственик Вес Шип
Мениджмънт, дружество регистрирано съгласно законодателството на
Република Маршалови острови, засяда в български черноморски води, в
района на защитена зона Яйлата, като на 23.09.2021 г. корабособственикът
обявява обща авария, а поради невъзможност да изпълни указанията за
представяне на план за действие по спасяването на кораба без опасност от
замърсяване със заповедта на министъра е наредено на Държавно
предприятие Пристанищна инфраструктура да предприеме мерки по
изпълнение на задълженията си по чл.115м, ал.1, т.19 от Закона за морските
пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република
България по извършване на спасителни операции и аварийно възстановителни
дейности, а на Изпълнителната агенция Морска администрация е наредено да
предприеме мерки по задържането на кораба за удовлетворяване на
вземанията във връзка с извършване на спасителните операции. Съответно с
посоченото разпореждане на директора на териториалната дирекция „Морска
администрация -Варна“ на ищцовото дружество е наредено да приеме на
02.11.2021 г. на кейово място в пристанището на завода кораба Вера Су, което
се установява ищецът да е изпълнил като е приел кораба много преди
сключване на договора с ответника.
С разпореждане на Окръжен прокурор при ОП – Добрич, което е връчено
на ищеца, във връзка с наказателно разследване е наредено да се осигури
денонощна охрана на кораба, като достъпът до него се осъщестява със
знанието и разрешението на посочените в разпореждането наблюдаващи
прокурори.
От представените, изходящи от ищеца писма, представени с
допълнителната искова молба - писмо от 22.11.2021 г. адресирано да
Изпълнителния директор на ИА Морска администрация, директора на
териториалната дирекция „Морска администрация „ – Варна и директора на
Терем – Холдинг ЕАД и писмо от 02.03.2022 г., адресирано до министрите на
транспорта и съобщенията, министъра на отбраната, Изпълнителния директор
3
на ИА Морска администрация и директора на Терем – Холдинг ЕАД, се
установява също, че ищецът е приел в пристанището си авариралия кораб по
разпореждане на Изпълнителна агенция Морска администрация, като след
приемането и в продължение на целия месец ноември е извършвал действия,
насочени към предотвратяване потъването на повредения кораб, изпълнил е
нареждане за разтоварването на кораба като отново по заповед ИАМА е качил
кораба на стапел и е извършил подробен оглед и остойностяване на
необходимия ремонт, като разходите за престоя на кораба до 31.01.2022 г. са
платени от ответниковото дружество, след което плащанията са
преустановени поради изчерпване на финансирането, като покриването на
последващи разходи е отказано от Държавното предприятие Пристанищна
инфраструктура, като с поредицата писма ищецът моли институциите за
разрешаване на въпросите относно престоя на кораба и покриването на
разходите за него.
Установява се от представените от ответника с отговора и допълнителния
отговор споразумение от 30.09.2021 г. между ответника и ДП Пристанищната
инфрасктруктура, че последното предприятие в изпълнение на задълженията
си по чл.115, м.ал.1, т.19 от ЗМПВВПРБ съгласно указанията по Заповед №
РД-08-377/26.09.2021 г. на Министъра на транспорта и съобщенията е
възложило на ответното дружество Транспортно строителство и
възстановяване АД /ТСВ/ дейностите по осигуряване на специализирана
техника за изпълнение на заповедта до определен размер, като доколкото
ответникът не е представил описаните като неразделна част от
споразумението приложение № 1- техническо задание и приложение на № 2 –
оферта, то точното съдържание на възложените дейности е неустановимо по
делото.
Въз основа на това споразумение между страните по делото са сключени
на 03.12.2021 г. две сделки, едната е озаглавена споразумение, представено с
исковата молба без посочените в него като част от съдържанието му
приложение, касаещо изпълнените от приемането на кораба до 03.12.2021 г.
„неотложни ремонтни дейности“, а другата – „договор за ремонт кораб“. В
договора за ремонт на кораб от 03.12.2021 г., представен от ищеца с исковата
молба в разбъркана поредност на страниците, изрично е посочено, че
ответникът ТСВ действа в качеството си на лице, на което е възложено
изпълнението на дейностите по заповедта на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията в рамките на определените
параметри по споразумението му с ДП Пристанищна инфраструктура
/недоказани по делото/, като с договорът ответникът възлага на ищеца
извършване на дейностите, описани в ремонтна ведомост/оферта, съгласувана
с класификационна организация, посочена от възложителя /Български корабен
регистър/, а всякакви допълнителни поръчки за ремонт или услуги над и в
повече от ремонтната ведомост са предмет на допълнително писмено
споразумение / чл.2 ,т.1 и 2/, като цената на дейностите, определени в
ремонтната ведомост е 92110 евро без ДДС. По отношение на срока за
4
изпълнение страните не са постигнали съгласие за определен срок, а
препращат към ремонтната ведомост, която също не съдържа срок, като
изпълнителят се задължава след извършване на доков оглед и установяване на
обема на работата , да конкретизира необходимия му за изпълнение срок /
чл.5, т.1/. Страните се съгласяват, че датата на започване на ремонтните
работи следва да бъде определена с акт за начало на ремонта, за което се
съставя протокол, удостоверяващ състоянието на кораба / чл.5, т.4/, а
завършването на ремонта се удостоверява от съставен от изпълнителя Акт за
крайна на ремонта или Акт за приемане на действия по ремонта / чл.7, т.1/.
Съгласно чл.5, т.5 от Договора до 24 часа след завършване на ремонта
възложителят се задължава да изведе корала от акваторията на Терем – КРЗ
Флотски арсенал – Варна, в противен случай дължи кейова такса за всеки ден
престой в размер на 293,37 лв.
Не се установява ищецът да е извършвал каквито и да било дейности по
договора за ремонт, които да са от естество да поправят повредите по корпуса
му и да обезпечат възможността кораба да плава без опасност от потъване,
посочени в раздели С и Д от ремонтната дейност, нито общите услуги до
обема, който сам е предложил и е посочен в ремонтната ведомост, която
ищецът е представил на чужд език, а преводът й е представен с отговора на
ответника.
Вместо това по издадените от него и платени от ответника два броя
фактури от 31.12.2021 г. и 14.01.2022 г., съгласно приложените към тях
предавателни изпълнителни ведомости, както и след това за периода до
31.07.2022 г. ищецът е съставял фактури, в който сочи общи дейности, които
са изпълнявани в обем значително надвишаващ собственото му предложение,
без постигане на допълнително съгласие от ответника, поради което и не
могат да се приемат да представляват изпълнение по договора между
страните.
Ответникът е платил фактурите от 31.12.2021 г. и 14.01.2022 г. след което
е преустановил плащанията, с мотиви, че уговорената цена е вече платена, а
поръчката, въз основа на която действа, е до размера на същата сума.
Никоя от страните не е отправяла изявление за разваляне или
прекратяване на договора, като с оглед обстоятелството, че в договора за
ремонт са уговорени конкретни дейности и срещу определена цена, която е
платена и надплатена, отказът на ответникът да заплати за други или повече
дейности, не може да се приеме да отказ от договора.
След преустановяване на плащанията от страна на ответника, ищецът е
продължил да отправя искания за съдействие до министрите на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и на отбраната, Изпълнителна
агенция „Морска администрация“, като хронологията на предприетите от него
действия е посочена в негово писмо от 12.07.2022 г., съдържаща признание,
че ищецът е извършил действията по приемане на кораба в пристанището,
качването му на сух док, оглед и изготвяне на оферта за ремонт по заповед на
5
Изпълнителна агенция „Морска администрация“, като извършваните от него
действия за периода от приемането на кораба са единствено във връзка с
поддържането му на вода чрез действия по отводняването му чрез изпомпване
на вода, като неколкократно са извършвани е действия по преместването му от
кей на сух док и на стапел и обратно.
С писмо рег.№ 33-01-2343/20.07.2022 г. на Министерство на транспорта и
съобщенията, получено от ищеца 21.07.2022 г. /л-58 от делото на ОС/, от
ищеца е изискано да полага за кораба грижата на добрия стопанин до
продажбата му от ИАМА. Съгласно представените от страните в откритото
заседание на 07.10.2024 г. доказателства, корабът е продаден на 05.01.2023 г.
на основание чл.333а, ал.2 от Кодекса на търговското мореплаване, тъй като
след обявена обща авария е изоставен /абандон по чл.343 КТМ/ от
корабособственика, като съгласно изявленията на ищеца до продажбата му, а
и след това до извършването на ремонт по възлагане от новия
корабособственик в периода 09.01.2023 г. -17.09.2023 г. корабът се намирал в
пристанището на ищеца.
Не се установява ищецът да е канил ответника за друго освен да заплаща
издадени фактури във връзка с престоя на кораба в пристанището на Терем и
извършването на маневри в рамките на това пристанище, охрана.
При тези факти съдът приема, че предявените искове за заплащане на
обезщетение от неизпълнение на задълженията на ответника по договора за
ремонт на кораба от 03.12.2022 г. са неоснователни, тъй като не се доказва по
делото да е налице такова неизпълнение, нито в причинна връзка с него
ищецът да е претърпял вреди под формата на претърпени загуби, още повече в
твърдения от него размер, който не се основава на никакви конкретно
доказани разходи, а на собствения му ценоразпис, който е относим към цени
на възложени му конкретни услуги, а не и към определяне на обезщетение.
Установените по делото факти сочат, че ищецът е задължен да приеме
кораба Вера Су след обявена обща авария по смисъла на 290 от Кодекса за
търговското мореплаване, в изпълнение на разпореждане на Изпълнителна
агенция Морска администрация, която съгласно Кодекса за търговско
мореплаване разполага с правомощия да издава задължителни разпореждания
спрямо собствениците на пристанища /чл.362 КТМ/, да определя убежище за
кораби / чл.367аКТМ/ и да нарежда изместване на негоден за плаване кораб /
чл.366 КТМ/. Следователно абсолютно неоснователни са доводите на ищеца,
че договорът с ответника е причина за приемането на кораба в пристанището
на ищеца, респективно за ангажиране на ресурси на ищеца относно охрана,
поддържане на живучест и плавучест на кораба, тъй като тези задължения са
възложени с разпореждането от 02.11.2021 г. на ИАМА.
Сключените с ответника споразумение и договор са с цел възмездяване
на разходи на ищеца в протИ.речие за правилата за отговорност и
разпределение на разходите при обща авария, като нито споразумението, нито
договорът предвиждат задължение за ответника да взема решение и да
6
възлага допълнителни дейности, извън тези, за които са сключени
споразумението и договора и да определената с тях стойност, поради което и
неоснователни са доводите на ищеца, че ответникът не е изпълнил
задълженията си да даде последващи указания за извършване на ремонт или
относно преместване на кораба. Задължения да възложи последващи действия
в договора за ремонт ответникът не е поемал, а такива не следват и от закона,
тъй като той не е лице, което има право да се разпорежда с кораба.
Действително в чл.5, т.5 от Договора е поето задължение в срок от 24 часа от
завършване на ремонта ответникът да премести кораба от пристанището на
ищеца, но предпоставките за настъпване на такова задължение не са
настъпили – нито е извършен уговорения ремонт, нито завършването на
уговорения ремонт би могло да го породи. Това е така, тъй като от събраните
доказателства става ясно, че уговорените от страните по делото ремонтни
дейности, които са предложени именно от ищеца като обем и стойност, като
ищецът е търговец, специализиран именно в тази област, не са от естество да
направят кораба годен за плаване, а негодни за плаване кораби не се допускат
до плаване в морски и вътрешни пространства и е допустимо да се преместват
само по нареждане на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ –
аргументи от чл.74 и 366 КТМ, поради което и изпълнението на такова
задължение не е възможно поради наличие на правни пречки, за които
ответникът няма как да отговаря.
По изложените съображения ответникът не носи отговорност за
неизпълнение на задълженията си по договора, поради което е безпредметно
да се обсъжда настъпили ли са вреди за ищеца във връзка с такова
неизпълнение. Съхраняването на кораба в пристанището на ищеца,
респективно изпълнение на дейностите, които предотвратяват механично
потъването му, са извършвани въз основа на разпореждания на държавни
органи, за които ответникът не носи отговорност. Правоотношението между
страните е предизвикано също от такива разпореждания, които са и незаконни,
тъй като изобщо възлагането на ремонт на чужд кораб, задържан от
Изпълнителната агенция „Морска администрация“ е недопустимо.
Право на разноски при този изход от спора има ответникът, който не е
претендирал такива, поради което и съдът не присъжда разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна
ЕООД, ЕИК ********* срещу Транспортно строителство и
възстановяване ЕАД, ЕИК ********* искове по чл.79, ал.1, предл. 3,
вр.чл.258 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 309755,84 лв.,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на ответника
Транспортно строителство и възстановяване ЕАД по договор, сключен между
7
страните на 03.12.2021 г., както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 10789,86 лв. за период на забава 05.04.2022 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8