№ 85
гр. Чирпан, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно
наказателно дело № 20215540200338 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от С.Я.С.., ЕГН ********** против наказателно постановление №
21-0375-000325/27.08.2021 г. издадено от Иван Димитров Димитров, на длъжност „началник –
група“ към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на
жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят твърди, че НП е неоснователно и незаконосъобразно и моли същото да
бъде отменено.
Въззиваемата страна РУ - Чирпан изразяват становище НП да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Чирпан е наказателно постановление (НП)
№ 21-0375-000325/27.08.2021 г. издадено от началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ -
Чирпан, въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, №
237549 г. с което жалбоподателят С.Я.С.., ЕГН ********** е санкциониран на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП („Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
1
срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“), за извършено нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП („На водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари“).
Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 28.07.2021 г. в 22.36
часа в гр. Чирпан на бул. Георги Димитров до заложна къща Брилянт, посока запад – изток,
водачът С.Я.С.. е управлявал лек автомобил „БМВ 535Д“, с рег. № ***, собственост на Е.М.Н.,
ЕГН **********, като е използвал пътищата за обществено ползване за други цели, изразяващо се
в демонстративно шофиране, въртене на гуми и създаване на опасност за останалите участници в
движението.
Отговорността на С.Я.С.. се основава на допуснато нарушение на законово
регламентираната в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забрана водачът на МПС да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното
лице нарушение е обосновано с констатацията, че на 28.07.2021 г. в 22.36 часа в гр. Чирпан на бул.
Георги Димитров до заложна къща Брилянт, посока запад – изток, С.Я.С.. е управлявал лек
автомобил „БМВ 535Д“, с рег. № ***, като е форсирал двигателя, карайки гумите на автомобила да
превъртат, като отклонявал (приплъзвал) задната част на автомобила последователно вляво и
вдясно. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно
доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието
факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая,
приетото от административно наказващия орган (АНО), че описаното в съставения АУАН и в
издаденото въз основа на него НП поведение сочи на „използване на пътя за други цели, а не по
предназначение“ от водача на МПС, е фактически и доказателствено обосновано. От показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие полицейски служители С.И.Г.. и Р. К. Р. - очевидци
на твърдяното нарушение и описаната от тях фактическа обстановка, се явява установено
обстоятелството, че водачът съзнателно е форсирал двигателя, подавайки рязко газ, при което
управлявания от него автомобил се е завъртял в задната си част и измествал вляво и вдясно по
пътното платно. Противоречието в показанията на св. Г. и св. Р., относно факта - дали водачът е
спрял автомобила на кръстовището или е продължил без да спре на знак „Стоп“, е ирелевантно за
случая, тъй като не променя обстоятелството, че С.Я.С.. е управлявал автомобила, форсирайки
двигателя и превъртайки гумите на превозното средство, за да постигне този ефект (завъртане на
задницата на колата от единия до другия край на пътното платно) - тоест умишлено е управлявал
автомобила по посочения в АУАН и в НП начин, който сочи на решение за използване на пътя за
други цели, а не само за изрично посочените.
Съдът не споделя наведените в жалбата възражения, че санкционираното лице е загубил
контрол върху управлението по причина – поднасяне на автомобила при предприета маневра завой
наляво, тъй като пътното платно е било запрашено и опесъчено, което изключва изискуемата
форма на вина за квалификация на деянието като наказуемо по чл. 175а от ЗДвП. От събраните по
делото доказателства се налага извода, че обвинението е доказано и не е опровергано, чрез
доказателствени средства, установяващи друга обективна истина за съставомерните факти.
2
Следователно причина за завъртане на гумите и приплъзване наляво и надясно на задната част на
автомобила е съзнателно предприето действие от страна на водача, сочещо на формиране у него
решение/умисъл за ползване на пътя и за други цели, освен за превоз на пътници и товари, в
нарушение на забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Отговорността за нарушаване на забраната не се
изключва, когато водачът преди да осъществи наказуемото деяние е ползвал пътя съобразно
неговото предназначение – за превоз на пътници и товари, съответно има намерение да продължи
закономерното му ползване след осъществяване на решението си да наруши забраната. В случая
автомобилът се е намирал на път, отворен за обществено ползване по смисъла на § 6, т. 1 от ЗДвП,
и в посочения в НП момент - 22.36 часа не е извършвал движение с цел превоз на пътници и
товари, а с различна от единствено законосъобразната, поради което деянието правилно е
квалифицирано като наказуемо по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав принципно споделя довода на жалбоподателя, че съставът на
административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, не съдържа като
съставомерен от обективна страна елемент „създаването на опасност за останалите участници в
движението“. В случая обаче с тази констатация не е обосновано административнонаказателното
обвинение за извършено нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето във вр. с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Липсват фактически обвинения и съответно не са установени факти в административно-
наказателната преписка и в хода на съдебното дирене, сочещи на създадена опасност и пречки за
останалите участници в движението, която да е резултат от загуба на контрол върху моторното
превозно средство, поради несъобразяване с пътната настилка. В този смисъл не може да бъде
споделен довода на жалбоподателя, че описаното в НП деяние сочи на извършено нарушение на
общата норма на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Що се отнася до наложените с НП наказания – глоба в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, същите съответстват по вид и размер на
предвиденото в закона за разглежданото нарушение.
По изложените съображения, съдът намира описаното в обжалваното НП нарушение и
извършването му от жалбоподателя за доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което
обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, както и изрично направеното от процесуалния представител на
санкциониращия орган искане (л. 6 от делото), и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва в
полза на ОДМВР - Стара Загора да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПрП), съгласно препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП, заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая, производството
по делото е продължило в две съдебни заседания, в които процесуален представител на ОДМВР -
Стара Загора не е участвал, поради което следва да му се присъди възнаграждение в размер на 80
лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА № 21-0375-000325/27.08.2021 г. издадено от Иван Димитров Димитров,
на длъжност „началник – група“ към ОД МВР - Стара Загора, РУ - Чирпан.
ОСЪЖДА С.Я.С.., ЕГН **********, представляван от адвокат С.В. В. от АК – Стара
Загора да заплати на ОДМВР - Стара Загора, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд
- Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4