РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Девня, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120101237 по описа за 2021 година
Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК
*********, против К. С. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „ П. „ №**, с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК, който в качеството си на потребител ползва
предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес. Услугите се ползват и отчитат по
партида с абонатен №*******, чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5, т. 6 и чл.33, ал.2 от
Общите условия /ОУ/ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК
услуги в срок 30 дни от датата на фактуриране, което ответника не е направил.
Моли съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.410 ГПК за сумата от 1109,37 лв, представляваща главница за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с аб. №2236542 за периода от 10.09.2018 г. до 05.03.2020
г. за обект - имот, находящ се в гр. Д., ул. „ П. „ №**, сумата от 178,44 лв, представляваща
лихва за забава за периода от 03.11.2018 г. до 15.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.06.2021 г. – датата на депозиране на молбата в съда. Претендират
се и разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител по реда на чл. 47 ГПК, с който се твърди, че така
предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди, че липсват доказателства за
обстоятелството, че ответникът е собственик или ползвател на имота в гр. Д., ул. „ П. „ №**,
както и че страните са в облигационни отношения относно услугата, която предоставя
ищеца. Твърди, че не са представени доказателства от които да е видно, кой е извършил
1
отчитането, кога е извършено, присъствал ли е ответника. Излага, че липсват доказателства
за реална доставка на услуги от ищеца. Излага, че част от фактурите касаят един и същи
период и са на една и съща стойност.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и страна:
По частно гражданско дело № 720/2021 г. на ДРС е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. С. К., ЕГН **********, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Варна, ЕИК *********, сумата от
1109,37 лв представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по фактури,
издадени за периода от 04.10.2018 г. до 05.03.2020 г., сумата 178,44 лв, представляваща
обещетение за забава за периода от 03.11.2018 г. до 15.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 22.06.2021 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, сумата от 25,76 лв., представляваща държавна такса, както и
сумата от 50 лв юрисконсулско възнаграждение.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия / ОУ / за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за
публикацията им и за влизането им в сила.
Представена по делото е справка за недобора на абонат с потребителски абонатен №
******** за периода 10.09.2018 г. – 05.03.2020 г.
Представена по делото е справка по ел. път в СВ Девня по партидата на ответника за
период 01.01.2001г. – 21.06.2022г., видно от която са налагани възбрани върху недвижим
имот на ответника К. С. К. в гр. Д., ПИ с пл. №XI -795,796, жилищна сграда –
еднофамилна, с площ от 50 кв. м. и стоп. постройки.
Представена по делото е удостоверение с изх. № от 01.07.2022г. на Община Девня,
съгласно което К. С. К. е собственик съгласно нотариален акт от 12.01.1995г. на дворно
място с площ от 360 кв. м., съставляващо парцел XI -795,796 в квартал 61 по плана на гр. Д.,
като имота е с административен адрес в гр. Д., кв. Д., ул. “ П. “ №**.
Представени по делото са общо 2 броя карнети по партида с абонатен номер 2236542
за адрес в гр. Д., ул. “ П. “ № **, за период м.09.2018г. – м.06.2020г.,
Представен по делото е и протокол за подмяна на водомер от 02.09.2018г. за абонатен
номер ******* и адрес в гр. Д., ул. “ П. “ № **.
От заключението на вещото лице Я. Л. по назначената по делото съдебно–счетоводна
експертиза, което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от
страните, се установява че размера на месечните задължения по главница за ползвани ВиК
услуги по партида с № 2236542 по фактури, издадени в периода 10.09.2018г – 05.03.2020г. са
в общ размер 1109,37 лв. Обезщетението за забава върху задълженията е в общ размер от
174,47 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 15.06.2021 г. Към датата на
2
проверката няма погасени суми по процесните фактури, има извършени плащания на
22.07.2021г, на 27.08.2021г. , на 14.10.2021г., както и на 25.11.2021г., които са погасявали
задължения за предходен период и такси и задължения по предходни дела.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване съобщенията на длъжника по
заповедното производство по реда на чл. 47 ГПК, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно НАРЕДБА №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
получаването на ВиК услуги се урежда от публично известни ОУ на оператора. Ако между
страните няма подписан индивидуален договор, отношенията между потребител и оператор
на ВиК услуги остават подчинени на публикуваните ОУ. От представените писмени
доказателства се установява факта на влизането в сила на ОУ на ищеца, както и че същите
важат за всички потребители на вода и ВиК услуги. Представени са и Решения на КЕВР от
15.12.2017г. и от 23.12.2019г. за промени в елементите от възникващото при ОУ
правоотношение. Съдът намира, че от представените писмени доказателства може да се
направи извод, че ответникът е потребител за обект имот в гр. Девня, ул. “ Пирин “ 15. В
представената справка от АВ по партидата на ответника са отразени налагането на възбрани
за същия имот, но според разпоредбата на чл. 483 ГПК едва при пристъпване към описа
съдебния изпълнител проверява обстоятелството, че имота е бил собствен на длъжника при
налагане на възбраната, т.е възможно е съдебния изпълнител да е възбранил несобствен на
ответника имот. Като доказателство, че ответникът е потребител на имота, е представена и
справка от Община Девня, видно от която същият се е легитимирал пред Общината като
собственик на имота въз основа на акт за дарение, издаден на дата преди периода на
справката от АВ по партида на ответника. Представен е и протокол за подмяна на водомера
на адреса, в който освен подпис е налице и изписване на имената на потребителя Кольо С.
К.. Съвпадението на горните показатели е достатъчно за индивидуализирането на ответника
като потребител по смисъла на чл.2 от ОУ, щом не се твърди, той да притежава или да е
ползвател на друг имот в същото населено място. Според Наредба № 4/14.09.2004 г. ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в
карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Тъй като отчитането на ВиК
услугите се установява чрез отбелязване в карнета, то следва да се приеме, че самият карнет
представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и
показанията на водомера към определена дата. Съгласно Наредба № 4 /14.09.2004 г.
отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с
подписа на негов представител. Ищецът не излага твърдения, че подписите, положени в
3
карнетите, са именно на ответника, поради което следва да бъде прието, че същият, ако не е
подписан от него, е подписан от негов представител, който е присъствал на отчитането на
водомера. С оглед подпис в карнета за м.06.2020г. съдът приема, че до тази дата ответникът
полагайки подпис било лично, било чрез представител, е изразил съгласие с отразеното в
карнета, вкл. и за предходен период. Отчитането на консумирана вода, е последователен
процес, при който отразяването на текущото потребление, представлява добавяне на
стойности към вече ползвани количества, като крайния резултат е общото потребление до
този момент – в този смисъл мотиви на решение на ОС Варна по в. т. д. №580/2019г.
Стойностната претенция на ищеца е проверена и установена от заключението на
изслушаната и приета по делото експертиза. Предвид изложеното съда намира, че исковете
са доказани по основание и размер, като приема, че дружеството - ищец е предоставило ВиК
услуги по фактури, издадени за периода 10.09.2018г. до 05.03.2020г., като за същото е
възникнало основанието да търси от ответника тяхната стойност. Като не е платил цената на
доставената услуга, в качеството си на потребител на същата той се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ. За процесният период обезщетението за забава по
всяка фактура от падежа й до дата 15.06.2021г. е в общ размер на 178,47 лв., съобразно
изчисленията на вещото лице в табличен вид, поради което предявения иск за мораторни
лихви е изцяло основателен за предявения размер от 178,44 лева и следва да бъде уважен.
При този изход на спора между страните ответникът следва да плати на ищеца
разноски в размер на 799,39 лева и за заповедното производство в размер на 75,76 лева.
Съдът намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското
възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП.
Съгласно гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по
предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, че ответника К. С. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., ул. “ П.“ №**, ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и канализация -
Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп”
№ 33, по заповед за изпълнение, постановена по ч.гр. дело №720/2021г. на ДРС сумата от
1109,37 лева /хиляда сто и девет лева и 37 стотинки/, представляваща общ сбор на дължима
главница за консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги по партида с абонатен №
*******, за период 10.09.2018г. – 05.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.06.2021г., до окончателното й
изплащане и сумата от 178,44 лева /сто седемдесет и осем лева и 44 стотинки/,
представляваща сбор от мораторна лихва за периода от падежа на съответната фактура до
4
15.06.2021г.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. “ П.“ №**, ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата от 875,15 лева/осемстотин седемдесет и
пет лева и 15 стотинки/, представляваща сторени в заповедното и в исковото производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5