Р Е Ш Е Н И Е
№ 245 09.02.2016
г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен
съдия: Дарина Йорданова
при секретаря С.А.
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 7719 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на Н.И.И., ЕГН **********,
с адрес ***, с която се иска приемане за установено по отношение на
“ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур”спортен комплекс
„Лазур”, представляван от П. К. К., че дружеството дължи на ищеца по сключен
между страните трудов договор oт 19.11.2013г., за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6313/2015 г. на
БРС следните суми за нетни трудови възнаграждения и обезщетения и лихва за
забава: сумата от 380.56 лв., дължима за месец декември 2014 година, ведно с
мораторна лихва, в размер на 25.73 лв, за периода от 31.01.2015 год. до
30.09.2015 год.; сумата от 380.98 лв., дължима за месец януари 2015 година,
ведно с мораторна лихва, в размер на 22.70 лв, за периода от 01.03.2015 год. до
30.09.2015 год.; сумата от 380.98 лв., дължима за месец февруари 2015 година,
ведно с мораторна лихва, в размер на 19.52 лв, за периода от 31.03.2015 год. до
30.09.2015 год.; сумата от 380.98 лв., дължима за месец март 2015 година, ведно
с мораторпа лихва, в размер на 16.23 лв. за периода от 01.05.2015 год. до
30.09.2015 год.; сумата от 380.98 лв., дължима за месец април 2015 година,
ведно с мораторна лихва, в размер на 13.05 лв, за период от 31.05.2015 год. до
30.09.2015 год.; сумата от 380.98 лв., дължима за месец май 2015 година, ведно
е мораторна лихва, в размер на 9.76 лв, за периода от 01.07.2015 год. до
30.09.2015 год.; сумата от 380.98 лв., дължима за месец юни 2015 година, ведно
с мораторна лихва, в размер на 6.57 лв, за периода от 31.07.2015 год. до
30.09.2015 год.; сумата от 380.98 лв., дължима за месец юли 2015 година, ведно
със законна лихва, в размер на 3.29 лв, за периода от 31.08.2015 год. до
30.09.2015 год.; както и сумата от 39.76 лв, представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, в размер на 2 дни, дължимо на основание чл.
224 ал. 1 от КТ, ведно с мораторна лихва, в размер на 0.68 лв., за периода от
01.08.2015 год. до 30.09.2015 год., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението - 18.02.2015г. до окончателното й
изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника по договор №1 - 42/19.1
1.2013 год., по силата на който е назначен на длъжността „******".
Трудовият договор е влязъл в сила на 20.11.2013 год. Основното месечно
възнаграждение на ищеца е определено на 360.00 лв., платимо в срок до 30-то
число на последващия месец и е изменено със Заповед №15/01.07.2015 год., като
считано от 01.07.2015 год. основното му месечно възнаграждение възлиза 380.00 лв. Трудовото правоотношение е
прекратено на основание 325 ал. 1 от КТ, по взаимно съгласие, считано от
01.08.2015 год., за което с издадена Заповед №111 - 48/31.07.2015 год. Твърди
се, че на работника не са изплатени дължимите трудови възнаграждения за периода
м. декември 2014 година - м. юли 2015 година, както и обезщетението за
неползван платен годишен отпуск в размер на 2 дни, дължимо на основание чл. 224
ал. 1 КТ, които суми са дължими, ведно с мораторна лихва за забава, в размер на
законната лихва върху всяко едно от възнагражденията и обезщетенията от датата
на изпадане в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ангажирани са писмени доказателства и се иска ответникът да бъде
задължен по реда на чл. 190 ГПК да представи находящи се у него доказателства. Ангажирани
са доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответното дружество. Процесуалният представител на ответника е представил доказателства за начислените и неизплатени възнаграждения на работника.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ вр. 242
КТ, чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Бургаски
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 6313 / 2015 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед № 3580 от 05.10.2015 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за процесните суми. Длъжникът е депозирал своевременно възражение срещу заповедта, поради което в указания срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият състав намира за допустим.
Безспорно
между страните и видно от представения трудов договор и заповед от 01.07.2015
г. ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност “*********”,
с основно трудово възнаграждение в размер на 380 лв., платими до тридесето
число на следващия месец, както и допълнително възнаграждение за прослужено
време от 118.80 лв. Не се спори, че договорът между страните е прекратен със
заповед от 31.07.2015 г. Не са ангажирани никакви доказателства, от които да се
установява неизпълнение на задълженията на работника.
Видно от
представената справка за начислените и неплатени нетни трудови възнаграждения
на ищеца, същите възлизат в размер на общо 3047.42 лв. за периода от м. декември
2014 г. до м. юни 2015 г. Също така се установява, че на работника е начислено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 39.76 лв.
С оглед на
събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск по чл.128 КТ за
заплащане на дължимо трудово възнаграждение за основателен, поради което следва
да бъде уважен в претендирания размер. Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ,
работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е
основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му
и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, върху ответника лежи
задължението да докаже изплащането на претендираните трудови възнаграждения за процесния
период, както и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2
дни. Такова доказване по делото обаче не е проведено, като няма данни ответното
дружество да е изпълнило задълженията си към ищеца. Размерът на дължимите суми
се установява от неоспорения трудов договор и заповеди, както и представената
от ответника справка за начислените трудови възнаграждения и обезщетения, които
възлизат на общо 3087.18 лв. Ето защо предявените искове за заплащане на
трудово възнаграждение и обезщетение са основателни и претенциите следва да бъдат
уважени изцяло.
Главницата
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
По
отношение на иска за заплащане на мораторна лихва, съдът съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК трудовото възнаграждение се изплаща авансово
или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Според
цитирания текст задължението за плащане е ежемесечно, следователно с изтичане
на месеца, за който се отнася възнаграждението, настъпва неговия падеж и
респективно същото става изискуемо от следващия ден. Това правило, разгледано в
хипотезата на чл. 86 ЗЗД, поставя в забава кредитора с изтичане на месеца, за
който се дължи възнаграждението, като падежа кани длъжника (по аргумент от
чл.84, ал. 1 ЗЗД). По делото се установява, че между страните е уговорен падеж
на задължението – 30-то число на месеца, следващ полагането на труда. Ето защо,
длъжникът е изпаднал в забава на първо число на месеца, следващ падежа. Така съдът
като съобрази установения размер на всяко месечно задължение и периода, за
който се дължи лихва и съответно периода, за който е предявен искът за забава
върху всяка месечна главница, определи размера на задължението на основание чл.
162 ГПК в размер на общо 117.53 лв., както и 0.68 лв. върху обезщетението по
чл. 224 КТ, които се покирват изцяло претенидрания размер и искът се явява
основателен и доказан.
Предвид
изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 1,
т. 1 ГПК и чл. 359 КТ, следва в тежест на ответното дружество да бъде възложено
заплащането на държавна такса в размер на 221.90 лв., от които 121.90 лв. по
иска за заплащане на трудово възнаграждение и 50 лв. по претенцията за
мораторна лихва и обезщетение по чл. 224 КТ. Също така ответникът следва да
понесе и направените от ищеца разноски, както в настоящия процес, така и тези
по ч.гр.д. 6313/2015 г. на БРС. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени 1640 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
настоящото дело и 820 лв. разноски по заповедното производство.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПСФК Черноморец Бургас” АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ж.к. „Лазур”, Спортен комплекс
„Лазур”, представлявано от П. К., че в полза на Н.И.И., ЕГН **********, с адрес
***, съществува вземане по сключен между страните трудов договор oт 19.11.2013г.
за следните суми за нетни трудови възнаграждения и обезщетения и лихва за
забава, а именно: сумата от 380.56 лв., дължима за месец декември 2014 година,
ведно с мораторна лихва, в размер на 25.73 лв, за периода от 31.01.2015 год. до
30.09.2015 год.; сумата от 380.98 лв., дължима за месец януари 2015 година,
ведно с мораторна лихва, в размер на 22.70 лв, за периода от 01.03.2015 год. до
30.09.2015 год.; сумата от 380.98 лв., дължима за месец февруари 2015 година,
ведно с мораторна лихва, в размер на 19.52 лв, за периода от 31.03.2015 год. до
30.09.2015 год.; сумата от 380.98 лв., дължима за месец март 2015 година, ведно
с мораторпа лихва, в размер на 16.23 лв. за периода от 01.05.2015 год. до
30.09.2015 год.; сумата от 380.98 лв., дължима за месец април 2015 година,
ведно с мораторна лихва, в размер на 13.05 лв, за период от 31.05.2015 год. до
30.09.2015 год.; сумата от 380.98 лв., дължима за месец май 2015 година, ведно
е мораторна лихва, в размер на 9.76 лв, за периода от 01.07.2015 год. до
30.09.2015 год.; сумата от 380.98 лв., дължима за месец юни 2015 година, ведно
с мораторна лихва, в размер на 6.57 лв, за периода от 31.07.2015 год. до
30.09.2015 год.; сумата от 380.98 лв., дължима за месец юли 2015 година, ведно
със законна лихва, в размер на 3.29 лв, за периода от 31.08.2015 год. до
30.09.2015 год.; както и сумата от 39.76 лв, представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, в размер на 2 дни, дължимо на основание чл.
224 ал. 1 от КТ, ведно с мораторна лихва, в размер на 0.68 лв., за периода от
01.08.2015 год. до 30.09.2015 год., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението - 01.10.2015г. до окончателното й
изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6313/2015 г. на БРС.
ОСЪЖДА „ПСФК Черноморец Бургас”
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ж.к. „Лазур”, Спортен
комплекс „Лазур”, представлявано от П. К. да заплати на Н.И.И., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 1640 лв. (хиляда шестстотин и четиридесет лева)
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото гр.
дело № 7719/2015 г. на БРС и 820 лв. разноски по заповедното производство по
ч.гр.д. № 6313 / 2015 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ПСФК Черноморец Бургас”
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ж.к. „Лазур”, Спортен
комплекс „Лазур”, представлявано от П. К., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд
сумата от 221.90 лв. (двеста двадесет и един лева и деветдесет стотинки),
представляваща държавни такси.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
СА