МОТИВИ
по НОХД № 2493/2017 г. на СГС, НО, 7 -ми състав
Софийска градска прокуратура е повдигнала
обвинение срещу Г.Я.Р. с ЕГН: ********** за това че на 25.12.2016 г. около 23 часа и 30 минути в гр. София
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Голф” с per. № *******по автомагистрала „Тракия” с посока на движение от
гр. Пловдив към гр. София и в района на пътен възел с ул.” Околовръстен път”,
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) ,а именно чл.20, ал.1 от ЗДвП : „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.” и чл.20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скорост
на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозваният товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.”; като водач изгубил контрола над
управлявания от него автомобил, напуснал пътното платно в дясно и реализирал
пътнотранспортно произшествие преобръщайки се в крайпътно дере и по
непредпазливост причинил смъртта на пътничката от л.а. Фолксваген Голф - Н.Т.Р.,
ЕГН ********** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”В”,вр. чл. 342, ал. 1 ,
пр.3 от НК.
Делото е разгледано при условията
на чл. 371, т. 2 от НПК и чл. 372, ал. 4 от НПК, като подсъдимият Р. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, а с определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, като e намерил, че направеното от
подсъдимия Р. самопризнание се подкрепя от
всички събрани на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че
при постановяване на настоящата присъда ще ползва самопризнанието на подсъдимия
Р., без да събира доказателства за
фактите, изложени в обвинителния акт.
В съдебно заседание по искане на
пострадалите лица Д.Я.Р., Д.Я.В. и Я.Я.Р.,
същите са конституирани като частни обвинители.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, счита, че то е доказано по реда на чл. 373,
ал.2 от НПК, прави подробен разбор на доказателствата и пледира на подсъдимия Р.
да бъде наложено наказание към минималния размер, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3, като изтърпяването на същото да бъде отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Поверениците на частните обвинители
адв. С. и адв. Л. заявяват, че
обвинението е доказано изцяло от събраните доказателства и пледират да бъде
наложено наказание под минималния размер, като молят и наказанието лишаване от
права също да бъде минимално, доколкото подсъдимият работи като шофьор.
Защитникът на подсъдимия адв. К.
заявява, че подсъдимия не оспорва вината си, като моли при определяне на наказанието
да бъде взето предвид, че същият е направил всичко възможно за оказване помощ
на пострадалата, сочат се смекчаващи вината обстоятелства, като в заключение
моли за налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК.
Подсъдимият лично в своя защита заявява,
че няма какво да добави към казаното от неговия адвокат.
В последната си дума подсъдимият моли
за по-леко наказание.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК и
чл.373, ал.3 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.Я.Р. е с ЕГН **********,
роден е на ***г в гр.Я., българин, с българско гражданство, средно образование,
работещ, неосъждан, постоянен адрес ***6, настоящ адрес ***.
На 25.12.2016 г. около 23 часа и
30 минути подсъдимият Г.Я.Р. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф” с peг. № *******пътувайки от гр. Я. към гр.София по автомагистрала
„Тракия” с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София. Същият се насочил
да навлезе в района на пътен възел с ул. „Околовръстен път”, като в автомобила
като пътник се возела и неговата майка Н.Т.Р., ЕГН **********. Двамата били с
поставени предпазни колани.
Платното за движение в участъка
на връзката от бул. „Цариградско шосе“ към „Околовръстен път“ в посока бул.
„Ботевградско шосе“ се състояло от едно платно лента със ширина 7 метра, предназначено
за еднопосочно движение на автомобилите. Пътната настилка била асфалтова -
дребнозърнест асфалт, без неравности, с наклон за изкачване. Било в тъмната
част на денонощието, пътният участък не бил осветен с улично осветление, ръмял
лек дъжд и било мокро и хлъзгаво.
Около 23 часа и 30 минути
подсъдимият Г.Я.Р. управлявайки лекия автомобил, преминал покрай КПП „Църна
маца“, където спазил ограничението за скорост от 50 км/ч, достигнал до пътен
възел свързващ автомагистрала „Тракия“ с „Околовръстния път“ на София и
предприел завиване на дясно по пътния възел с цел да се включи в движението по
„Околовръстния път“ в посока към бул. „Ботевградско шосе“. Подсъдимият Р.
навлязъл в десния завой на пътния възел със скорост от около 50 км/ч, като
завоят бил продължителен, било мокро и хлъзгаво и с наклон изкачване, като в
този момент той се движел на четвърта предавка и преминал на по ниска - трета
предавка, като едновременно с това подал газ и завъртял волана на управлявания
от него лек автомобил на дясно, като в следствие на това завъртане на волана
при избраната скорост от 50 км/ч, предшествано от смЯ.на предавките,
подсъдимият загубил контрол над управлението на автомобила, автомобилът се
отклонил в дясно и излязъл извън пътното платно за движение.
В следствие на разликите в нивата
на платното за движение и крайпътния терен, лекия автомобил се завъртял около
напречната си ос, ударил се последователно в терена с предната и задната си
част, като при тези удари с терена в следствие на инерционните сили, пътничката
Н. Р. возеща се на дясна предна седалка, излетяла от автомобила и паднала на
земята, като в този момент автомобила след преобръщането си паднал върху
дясната си страна с предна част насочена срещу първоначалната му посока на движение
върху тялото на пострадалата Н. Р., като я затиснал.
Настъпило притискане на долните
крайници, корема и долната част на гръдния кош на пострадала Нада Р..
Подсъдимият Р. успял да излезе от автомобила, видял, че майка му е затисната
под автомобила и направил опити да го повдигне, но не успял. Започнал да търси
помощ от движещи се автомобили, като след известно време му била указана такава
от водачи свидетелите В. и Г., които успели да повдигнат автомобила и да
освободят тялото на пострадалата Р., като държали автомобила на ръце до
идването на спешна помощ,но при нея нямало признаци на живот.
В следствие на така възникналото
произшествие на пострадалата Н. Р., в следствие на затискането от лекия
автомобил, били причинени травматични увреждания сред които и имобилизационна
асфикция от притискане на корема и гръдния кош.
В следствие на причинените
травматични увреждания от затискането от автомобила Н. Р. починала, като
непосредствена причина смъртта била имобилизационна асфикция от притискане на
корема и гръдния кош. Заключението на изготвената съдебно медицинската
експертиза е, че между причинените травматични увреждания и настъпилия смъртен
изход е налице пряка причинно следствена връзка.
От назначената по делото
комплексна медицинска и автотехническа експертиза се установява, че причината
за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил
„Фолксваген”, модел „Голф” с peг. № *******- подсъдимия Р., който извършил смЯ.
на предавките едновременно с подаване на газ и завъртане на волана в дясно,
довели до загуба на контрол върху управлението за конкретната пътна обстановка.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа
обстановка по силата на императивната норма на чл.373, ал.3 от НПК, която го
задължава да приеме за установена фактическите обстоятелства, изложени в
обвинителния акт. Съгласно чл.372, ал.4 от НПК съдът прецени, че направеното от
подсъдимия признание на фактите, изложени от прокурора в обстоятелствената част
на обвинителния акт, се подкрепя от събраните на досъдебното производство и в
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, които са
следните :
Гласни :
Самопризнанията на подсъдимия Р.,
направени в съдебно заседание на 03.07.2017г., показанията на свидетелите Д.Я.Р.
– стр. 27, Д.Я.В. – стр. 28, Я. Я.Р. – стр. 29, Г.П.В.– стр. 30, А.В.К.– стр.
31, Б.К.Г.– стр. 32 и К. Д.Т.–
стр. 33 от Досъдебното производство.
Писмени :
Констативен протокол № К – 1180 –
стр. 5, Протокол за оглед на местопроизшествие с албум към него– стр. 6, Фиш за
спешна медицинска помощ – стр. 16, Препис – извлечение от акт за смърт – стр.
87, Удостоверение за
наследници – стр. 88 от Досъдебното производство, както и Свидетелството за
съдимост от съдебното производство.
Заключенията на вещите лица по изготвените
на досъдебното производство експертизи :
АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА – стр.
38, СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА ТРУП – стр. 50, СЪДЕБНОХИМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА
№ 728/16– стр. 55, СЪДЕБНОХИМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА № 750/16 – стр. 56, КОМПЛЕКСНА
МЕДИКО-АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА. – стр. 63
В посочения доказателствен
материал липсват каквито и да било съществени противоречия, като направените от
подсъдимия Р. пълни самопризнания се подкрепят изцяло от свидетелските
показания на посочените по-горе свидетели, приетите по делото експертизи и
писмените доказателства, приложени по делото.
Съдът намери, че горепосочените
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по отделно, категорично и без
съществени противоречия, установяват описаната фактическа обстановка в нейната
пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
По категоричен начин се доказва
авторството на деянието – доказа се, че подсъдимия Р. e лицето, което при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Голф” с peг. № *******, като водач изгубил контрола над управлявания от
него автомобил, напуснал пътното платно в дясно и реализирал пътнотранспортно
произшествие преобръщайки се в крайпътно дере и по непредпазливост причинил
смъртта на пътничката от л.а. Фолксваген Голф - Н.Т.Р., ЕГН **********
По тези причини съдът намери, че
категорично е установено авторството на деянието и обстоятелствата около
извършването му и въз основа на възприетата фактическа обстановка изгради
своите правни изводи.
От правна страна:
При така изложената фактическа
обстановка, съдът счете, че с деянието си подсъдимият Г.Я.Р. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1,
б.”В”,вр. чл. 342, ал. 1 , пр.3 от НК.
От обективна страна – на
25.12.2016 г. около 23 часа и 30 минути в гр. София при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с peг. № *******по
автомагистрала „Тракия” с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София и в
района на пътен възел с ул. „Околовръстен път”, нарушил правилата за движение
по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно
чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал. 2 от ЗДвП, като водач изгубил контрола над
управлявания от него автомобил, напуснал пътното платно в дясно и реализирал
пътнотранспортно произшествие преобръщайки се в крайпътно дере и по
непредпазливост причинил смъртта на пътничката от л.а. Фолксваген Голф - Н.Т.Р..
Подсъдимият е нарушил на първо
място разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, като в следствие на смЯ.та на предавките от
четвърта на трета и подадената от него газ, завъртайки в същото време воланът на
дясто, Р. е изгубил контрол върху управлявания от него автомобил в следствие на
което автомобилът е напуснал пътното платно и реализирал пътно транспортното
произшествие.
Подсъдимият е нарушил и
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП : „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скорост на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозваният товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, като не е съобразил скоростта на движение на
автомобила с конкретната пътна обстановка – това, че асфалтът бил мокър и
хлъзгав, като посочената скорост от около 50 км. ч., съчетана с неговите
действия – преминаване от четвърта на трета предавка, подаване на газ и
завъртане на волана са довели до реализирането на пътното транспортно произшествие.
Непосредствената причина за
смъртта на Н. Р. е имобилизационна асфикция от притискане на корема и гръдния
кош на пострадалата от автомобила, като заключението на съдебно медицинската
експертиза е категорично, че между причинените травматични увреждания и
настъпилия смъртен изход е налице пряка причинно следствена връзка.
От назначената по делото
комплексна медицинска и автотехническа експертиза се установява, че причината
за настъпилото ПТП са субективните действия на водача – подсъдимия Р., който
извършил смЯ. на предавките като едновременно с това подал газ и завъртял
волана в дясно, което е довело до загуба на контрол върху управлението на
автомобила, като не съобразил скоростта му и с конкретната пътна обстановка.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината непредпазливост и по конкретно
несъзнавана непредпазливост /небрежност/ - подсъдимият Р. не е предвиждал
настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди.
Подсъдимият е бил нормативно задължен от посочените по-горе текстове на ЗДвП да
съобрази скоростта на автомобила с конкретната пътна обстановка, а поведението
му да бъде такова, че да му позволява да осъществява непрестанен контрол върху
управлявания от него лек автомобил.
Подсъдимият Р. е имал възможност
при полагане на необходимите усилия от интелектуална страна да съобрази, че
движението с посочената скорост от 50 км. в час при конкретната пътна
обстановка и извършените от него действия – смЯ. на предавките, подаване на газ
и завъртане на волана предпоставят висока степен на риск от възникване на пътно
транспортно произшествие.
Изложеното по горе не сочи на
случайно деяние по чл. 15 от НК, доколкото поведението на Р. и извършеното от
него нарушение на ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с възникналия
съставомерен резултат – смъртта на пострадалата.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното по непредпазливост
престъпление чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342 ал. 1, пр. 3 от НК законът
предвижда наказание от ДВЕ до ШЕСТ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Разпоредбата на чл. 54 от НК
задължава съда да определи наказанието в рамките, посочени в съответната
специална норма, като прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, освен ако не се установи наличието на многобройни или
изключителни такива, като в този случай
следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Настоящата инстанция намира, че
по настоящото дало са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, невисоката скорост на
движение на управлявания от него автомобил – 50 км. ч., която е била и в рамките
на разрешената такава, добрите му характеристични данни, инцидентният характер
на деянието, липсата на данни за други нарушения на ЗДвП, положените от него
усилия за оказване на помощ на пострадалата и самопризнанията на същия.
За настоящия състав е налице и
едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно дълбочината на
изразеното искрено съжаление за стореното, доколкото пострадалата в следствие
на реализираното от подсъдимия пътно транспортно произшествие е и майка на
същия.
Императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 НПК изисква при определяне на наказанието при съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 НПК да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, освен ако не са налице и едновременно основания за прилагане на чл. 55 от НК
и това е по-благоприятно за дееца.
Ето защо настоящият състав
намери, че наказанието следва да бъде определено на основание чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК под най-ниския предел а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА
ГОДИНА, който размер съдът намира за достатъчен с оглед постигане на целите на
наказанието, посочени в чл. 36 от НК, а същото се явява по-благоприятно за
дееца, доколкото при приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието би било
в по-висок размер.
Настоящият състав намира, че са налице
и основанията за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимия е
неосъждан, наложеното наказание е под три години лишаване от свобода, а
подсъдимият е с добри характеристични данни, поради което съдът счете, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване
на наложеното наказание, като за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието ефективно, поради което отложи изтърпяването на същото за
срок от ТРИ ГОДИНИ
Съдът счита, че наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК не би имало въздействие, ако не е съчетано с наказание, което да лиши
ефективно подсъдимия от правото да упражнява съответната дейност, довела до
престъплението и то за срок, достатъчен за постигане на целите на това
наказание.
Ето защо на основание чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимия Р. и наказание "Лишаване от право да управлява моторни превозни средства",
като взе предвид, че за постигане целите на закона и с оглед на настъпилия
резултат - смъртта на човек, е необходимо да се напъти дееца към спазване на
закона и в частност на правилата за движение по пътищата именно чрез неговото
временно лишаване от възможността да управлява превозно средство за срок равен
на срока на определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, така както изисква и ТР
№ 61/1980 г. на ОСНК.
По разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият Р. следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка
на МВР направените по досъдебното производство разноски в размер на 963, 94 лв.
/ деветстотин шестдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/, както и 5
лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: