ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 137
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503259 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл.413, ал.2 вр.
чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Й.М., против
определение №9350/10.11.21 г., постановено по ч.гр.д. №17746/21 г. на
Районен съд Пловдив, VI граждански състав, с което е отхвърлено изцяло
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Л.
В. от с. Чоба, ул. Рожен №3, за сумата от 467.98 лева главница, 31.26 лв.
договорна лихва, 265.76 лв. възнаграждение по гаранционна сделка
(поръчителство); 59.33 лв. мораторна лихва, законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски.
Излагат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт.
Вследствие на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.411 ГПК
първоинстанционният съд е достигнал до извод, че са налице пречки за
издаване заповед за изпълнение за всички суми. Съдът се позовава на
неравноправна клауза, а в този случай следва да се издаде заповед за
изпълнение за главницата, договорната и законната лихви. Неправилен е и
извода, че се касае за неравноправни клаузи. Иска се определението да се
отмени, като се постанови да се издаде заповед за изпълнение за
претендираните суми.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от страна,
легитимирана съгласно чл.413, ал.2 от ГПК да обжалва съдебния акт, като е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1
За да постанови атакувания съдебен акт, съставът на районния съд
е приел, че по силата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК преди да издаде заповед
за изпълнение, съдът следва да направи преценка дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави, респективно – дали искането не се
основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е
налице обоснована вероятност за това. Прието е, че длъжникът има
качеството потребител. Изложени са и съображения, че претендираното
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство представлява
разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР.
Изложени са съображения, че договорът за кредит е вероятно недействителен,
като сключването на договора за поръчителство би се явявало без основание.
Прието е, че доколкото са налице данни за извършени плащания от страна на
длъжника, не може да се присъди и чистата сума по кредита, тъй като съдът в
настоящето производство не разполага с възможността да изследва какъв е
дължимия остатък по договора.
Тези доводи се споделят от настоящия състав. Съображенията са
принципно правилни, но в този случай, дори и наличието на неравноправни
клаузи, не лишава кредитора да получи непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата), което е посочено и в
чл.22 от ЗПК. Противното би довело до неоснователно обогатяване на
длъжника.
Според настоящия състав обаче е налице нередовност на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно чл.410, ал.3 от
ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към
заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички
негови приложения и изменения, както и общите условия, ако има такива.
При преценката си по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заповедният съд следва да
прецени дали заявителят има качеството кредитор, а в настоящия случай това
няма как да бъде направено, доколкото се твърди прехвърляне на парични
задължения, но не са представени доказателства за цесията.
Съгласно т.1 от ТР №4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, заповедният съд не е длъжен, при констатирана нередовност на
заявлението по чл.410, ал.2 от ГПК съобразно с изискванията на чл.127, ал.1 и
ал.3 и чл.128, т.1 от ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а
отхвърля заявлението. Даване на указания на заявителя се дължи само в
изрично уредената в чл.425, ал.2 от ГПК хипотеза, както и при невнесена в
пълен размер държавна такса за заявлението. В случая не следва да се
предоставя възможност на жалбоподателя да отстрани констатираната
нередовност, а да се постанови съдебен акт в съответствие с указанията в
цитираното ТР.
Ето защо правилно според въззивната инстанция като краен
резултат е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение, макар и
съображенията на въззивната инстанция да са различни.
2
Неправилно първоинстанционният съд се е произнесъл с
определение, вместо разпореждане, както е посочено в нормата на чл.413, ал.2
от ГПК. Това обаче не води до недопустимост на съдебния акт. Ето защо
определението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди.
Воден от гореизложеното Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №9350/10.11.21 г., постановено по
ч.гр.д. №17746/21 г. на Районен съд Пловдив, VI граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3