Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.05.2011г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно
заседание на 11.04.2011г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при участието на секретаря П.Ц., като разгледа докладваното
от съдия Видолова гр.д.№ 720 по описа за 1996г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по
чл. 27 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 29 и чл. 31 от ЗЗД.
Ищеца, Х. * П. твърди, че с нот. акт № 44, т. Х,
нот.д. № 1944/1995г. на Плевенски нотариус, дарил на ответника ***. следния свой недвижим имот: ДВОРНО
МЯСТО от 280 кв.м., съставляващо парцел ХVІІ – 6254, в стр. кв. 259”а” по плана
на гр. Плевен, заедно с построените в това място КЪЩА, ПРИСТРОЙКА, ШОПРОН И
ГАРАЖ, при съседи на дворното място: улица, ***, н-ци на *** и ***. Твърди, че е направил
дарението, т.к. психическото му състояние го правело лесно податлив на влияния
и поради това, че бил измамен, че така гарантира евентуален заем, който
ответника ще му даде, за да замине в чужбина на работа и след две години като
се върне ще му издължи сумата и ответника ще му върне имота. Твърди, че
ответника, въпреки че му обещал, не му дал заема, а след по-малко от месец
продал имота. Твърди, че договорът е нищожен и унищожаем, поради липса на
основание, поради измама и неразбиране на действията му. Моли съда да прогласи нищожността или да обяви за унищожаем договора за дарение. Претендира
направените по делото
разноски.
Ответника оспорва
исковете, заявява, че не е налице измама, т.к. не е въвел ищеца в заблуждение,
и че същият е разбирал действията си и е можел да ги ръководи. Моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
От исковата
молба по делото е видно, че ищецът е предявил първоначално три обективно
съединени иска – по чл. 26, чл. 29 и чл. 31 от ЗЗД срещу ***. и ***, с предмет
на производството – договор за дарение на описания в молбата недвижим имот,
обективиран в н.а. № 44, т. Х, нот.д. № 1944/1995г. на Плевенски нотариус.
Впоследствие се е отказал от иска си срещу *** и делото по отношение на него е
прекратено. По иска по чл.26 ал. 2 от ЗЗД – за обявяване нищожността на
сделката – дарение на недвижим имот, изразена в нот. акт № 44, т. Х, нот.д. №
1944/1995г. на Плевенски нотариус, с която ищеца е дарил на ответника описания
в молбата имот, поради липса на основание, е налице влязло в сила решение на
ПлОС по в.гр.д.1100/1997г., с което искът е отхвърлен. Т.к. другите два иска –
за унищожаемост на същата сделка на осн. чл. 29 и чл. 31 от ЗЗД, са били
предявени при условията на евентуалност, а първоинстанционният съд не се е
произнесъл по тях с решението си, делото е било върнато за разглеждане в ПлРС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното: С нотариален акт № 43, т. Х, д. 1843/21.08.95г. на
Плевенски нотариус, бащата на ищеца – св. *** П., е дарил на ищеца собствената
му ½ ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО от 280 кв.м., съставляващо парцел ХVІІ –
6254, в стр. кв. 259”а” по плана на гр. Плевен, заедно с построените в това
място КЪЩА, ПРИСТРОЙКА, ШОПРОН И ГАРАЖ. На 30.08.1995г., ищецът е дарил на
ответника по делото целия описан недвижим имот с нотариален акт № 44, т. Х, д.
№ 1944/1995г. на Плевенски нотариус. Двете сделки са извършени със съдействието
на адв. *** – свидетел по делото, който е изготвил документите, обективиращи
даренията. Този свидетел даде показания, че ищеца още при първото дарение му е
обяснил, че иска баща му да му дари собствената си част от имота, за да може
после самият ищец да прехвърли имота на друг човек. При второто дарение, при
него са отишли и двете страни, като ищецът заявил, че желае да дари имота. ***
го попитал защо точно дарение, т.к. му направило впечатление, че страните нямат
роднинска връзка. Ищецът, в отсъствие на ответника му заявил, че сега ще дари,
ответника ще му даде определена/неуточнена от свидетеля/ сума, а после ще си
оправят нещата. Водили са разговори за продажба, но накрая единодушно решили
сделката да е дарение. Пред него страните споменали за някакъв договор, но на
свидетеля не станало ясно какъв и не е оформял друг договор между страните. Св.
***. е давал показания, които нямат връзка с предмета на делото, свидетелствал
е за отвличания, за които ищеца твърдял пред него, за опит за убийство, но още
в началото на показанията си сочи, че “не им знае сделките”. Св.*** е
нотариусът, изповядал сделката между страните, но нейните показания имат връзка
с предмета на делото само по отношение на описанието на процедурата при
изповядване на всеки нотариален акт - снемане самоличност на страните,
прочитане на акта, изслушване на съгласието на страните и подписване на акта,
но не и конкретно как е изповядана самата сделка, т.к. същата е заявила, че не
си спомня страните по делото.Св. *** П., баща на ищеца, е изложил съждения, че
синът му е наивен и че може би са му обещавали “въздушни кули”, но не помни,
има амнезия, не помни дали е ставало дума за пари в заем, за пътуване в
чужбина. Твърди, че се спомня само, че при разговори, на които са присъствали
той, синът му, ответника и може би още един човек, е ставало дума, че ответника
ще ремонтира къщата, ще я вземе под наем и ще назначи сина му на работа. Св. ***,
заявява, че познава страните, знае за дарението, твърди, че страните са били в
приятелски отношения по времето, когато е извършено дарението, много близки,
“повече отколкото трябва”. Св. *** заявява, че се е интересувал от имота, т.к.
ищеца смятал да го дава под наем, но после се отказал и му казал, че ще го
дари. Казал му също така, че му трябват 900 марки и свидетеля му предложил да
купи имота за толкова, но ищецът въпреки това дарил имота на ответника. Този
свидетел твърди, че не знае за уговорка между страните за заем и когато попитал
ищеца откъде ще намери 900 марки, той му отговорил, че ще получава пари от
Русия, че са в близки отношения с ответника и това си е негова работа. Този
свидетел дава показания за инцидент, при който ответника бил пребит, след което
му предал 12 000марки, за да ги даде на ищеца, и когато свидетеля дал тези
пари на ищеца, последния му казал, че те били за негов братовчед в София.
Липсват данни, както от показанията на този свидетел, така и от другите
доказателства по делото, така описаните отношения да са били във връзка са
процесния договор. Този свидетел обаче посочва, че се е учудил, че има дарение,
че ответника му заявил, че не иска да свидетелства за него, защото с ищеца били
в близки интимни отношения. За вземане на имота под наем бил разговарял преди
това освен със страните, а и с бащата на ищеца още преди първото дарение. Св.***
твърди, че познава страните, твърди, че Петър предлагал членство в някакъв
клуб, който осигурява работа в чужбина и ищеца искал да се включи, но нямал
пари, а ответника му казал, че “ще го оправят”. После бил разбрал /не уточнява
от кого/, че Петър и ответника ще му дадат пари, първо сочи 100 долара, а
впоследствие 2000 долара, които в срок от 5 години ще бъдат върнати, а ищецът
ще прехвърли имот. В тази част показанията на този свидетел не се кредитират от
съда, т.к. са противоречиви относно уговорки и суми и свидетеля не е присъствал
на тези разговори. Свидетеля също така заявява, че впоследствие ответника му
показал акта за дарението, но не е говорил за други уговорки между него и
ищеца. Св. *** също дава показания, които нямат връзка с предмета на спора –
той не знае за уговорки, плащания и взаимоотношения между страните, единствено
твърди, че през зимата на 1996г. /около година и половина след сделката/ с
ищеца били пребити от мъже, пратени от ответника, за да ги изгонят от къщата.
Св. Цв. Т. заявява пред съда, че познава страните, запознали се случайно, при
последващи срещи с ищеца го попитал дали знае някой да продава имоти и дворни
места. Ищецът му казал, че има такова, но ще го дарява на ответника, а когато
свидетеля се учудил, че не го продава за да вземе някой лев, ищеца му казал, че
е благодарен на ответника и ако иска да го купи, да говори с ответника.
Впоследствие свидетеля приказвал и с ответника, но той само му потвърдил, че
казаното от ищеца е вярно. Този свидетел е давал показания и за последващите си
отношения с ищеца, но те нямат връзка с предмета на настоящия спор. Св. П.К.
заяви, че е срещнал страните в края на м. август 1995г. пред съда и двамата му
казали, че чакат адвокат за дарение – ищецът щял да дари на ответника. Т.к.
свидетеля приел това като шега, ищецът му заявил, че може да прави каквото си
иска с имота. На репликата на свидетеля да подари на него имота, ищецът му
заявил, че няма заслуги. След сделката този свидетел твърди, че отново видял
страните, те били весели, черпели се в заведението “Банана”. Попитал ответника
какво ще прави с имота и той му отговорил пред ищеца, че търси цена и ще търси
купувач.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели, същите са незаинтересовани от изхода на делото, няма сериозни
противоречия между тях, основно защото касаят инцидентни срещи със страните в
различни периоди от техните отношения, но именно поради това, в една голяма
част, показанията нямат връзка с предмета на делото и съдът не може да черпи от
тях доказателства за правнорелевантните факти.
По делото са приети и други дела на ПлРС. Съдът
намира, че въпреки че са изискани по делото, същите нямат връзка с предмета на
спора и не могат да служат като доказателство за факти, които имат значение за
предявените искове. НОХД №371/2010 г. по описа на ПлРС, касае повдигнато
обвинение на ответника за това, че на 30.08.1995 г. в гр.Плевен с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил и поддържал в заблуждение у Х.П.П. *** и с
това му причинил имотна вреда в размер на 1 536 000 недоминирани лева
– измама в големи размери, престъпление по чл.210 , ал.1 , т.5 вр с чл.209,
ал.1 от НК. Производството по това дело е прекратено на 15.09.2010 г. с
Определение на съда на осн.чл.289, ал.1 вр с чл.24, ал.1, т.3 от НПК, поради
изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване, потвърдено с
Решение на ПлОС по ВЧНД №1160/2010 г. Предмет на това дело е била измамата, но
в наказателноправния смисъл на този институт и съдът не би могъл да обсъжда
дадените в наказателното производство показания на свидетели във връзка с
гражданското дело. Приложеното гр.д.№201/2004 г. е с ищец Тодор Илиев Н. и
ответник Х.П.П. – ищецът по настоящото дело. Предмет на делото е бил същия
имот, предмет на атакуваното дарение, а основанието на иска е било чл.108 от
ЗС. С решението си от 25.06.2004 г. съдът е уважил предявения иск, като е
осъдил Х.П. да предаде владението на имота на лицето *** Предмета на това
гражданско дело е бил различен - делото е било разгледано 9 години след
атакуваната сделка и в него предмет са били последиците от тази сделка, но не и
обстоятелството как същата е била сключена и дали е действителна. Приложеното
ЧНД №4574/2009 г. по описа на ПлРС е с предмет – искане от Районна прокуратура
– Плевен за настаняване на ищеца на задължително лечение в психиатрично
заведение. Предмет на делото е било състоянието на ищеца към 2009 г., но
доколкото в настоящото гражданско дело е налице съдебно-психиатрична експертиза
от 1996 г. – изготвена във време много по-близко до времето, през което е било
извършено дарението, съдът намира, че експертизата по ЧНД 4574/2009 г. не
представлява доказателство за психичното състояние на ищеца, което следва да
бъде обсъждано в настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните изводи: По предявения иск за унищожаване на договора за дарение
на осн. чл. 27 във вр. с чл. 29 от ЗЗД – поради измама: ищецът твърди, че е
измамен от ответника да му дари собствения си имот, като е очаквал да получи от
него заем, който ще му позволи да замине в чужбина, като после ще върне заема и
ще получи имота обратно. Претендирайки унищожаемост на договора на това
основание, ищецът следва да докаже, че ответника умишлено го е въвел в
заблуждение, за да сключи договора. При измамата страната съзнава напълно ясно
какво е съдържанието на договора, който се сключва, но действа под влияние на
невярната представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят
или ще настъпят други последици. Следователно, при измамата има съзнателно
направено волеизявление за сключване на конкретната сделка, въпреки, че
измаменото лице е действало с други правни очаквания. По делото не се събраха
доказателства за такива действия на ответника, с които той да е създал грешна
представа у ищеца за сключване на договора за дарение на имота. Напротив – пред
свидетелите К., Т., ***, ищеца изрично е заявявал, че ще дари имота на
ответника, поради “заслуги”, затова че му е благодарен и че си е негова работа.
Пред ищеца свободно се е обсъждало, че след дарението ответника ще продаде
имота, че търси цена, и че ако някой иска да купи имота, следва да се обръща
към ответника, а не към ищеца. Тези обстоятелства сочат, че ищеца е бил наясно,
че се лишава от собствеността на имота и че това са правните последици от акта
на дарението. Св. ***, действала като нотариус при извършване на сделката,
заявява, че при процедурата на изповядването изрично пита страните дали са
съгласни и едва тогава подписват договора. Явно, че въпреки че не помни
конкретния случай и страните, при подписан от нея нотариален акт, обективиращ
договор за дарение, не е имало несъгласие на страните. ***, нает като адвокат
за изготвяне на сключения договор, също е правил коментари пред ищеца без
присъствието на ответника за вида на сделката, но ищеца бил категоричен, че ще
дари имота. Твърдението, че е извършено дарение на недвижим имот за
обезпечаване на паричен заем между страните касае друго основание за
недействителност на сделката - нищожност на договора на осн. чл. 26 ал. 2 от ЗЗД – сключен привиден договор. Доказателства по делото в тази насока не са
събирани, липсва обратно писмо, което да позволява обсъждане на свидетелски
показания в тази насока, съгласно чл. 134 ал. 2 от ГПК/отм./. Поради тази
причина, показанията на различните свидетели, че са чували за уговорки за заем
в различни размери и валути, не следва да се обсъждат, още повече че предмет на
делото е унищожаемост на договора, а не нищожност на посоченото основание.
Поради горното, съдът намира, че не е налице измама в гражданскоправния смисъл
на този институт при сключването на процесния договор за дарение, и искът на
осн. чл. 27 във вр. с чл. 29 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан, следва да
се отхвърли.
По предявения иск за унищожаване на договора за
дарение на осн. чл. 31 от ЗЗД, ищецът твърди, че при сключване на договора не е
могъл да разбира и да ръководи действията си. Във връзка с това твърдение по
делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза от 28.07.1996г. /л. 41-45 от
делото/, чието заключение недвусмислено сочи, че ищецът, въпреки че страда от
психопатия от емоционално-волевия кръг, не е бил лишен от възможността да се
грижи за своите работи и да разбира свойството и значението на извършения
частно-правен акт. Това заключение не е оспорено от страните и следва да се
кредитира от съда, като изготвено към дата, близка до датата на извършване на
сделката и след запознаване с медицинската документация на ищеца още от детска
възраст. Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато
едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната
сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си и към момента на
извършване на сделката, лицето не е действало съзнателно и разумно. Това
обстоятелство също не беше доказано от ищеца в настоящото производство, поради
което и този иск, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
В писмената си защита
ищецът е заявил, че договорът за дарение е нищожен на още едно основание – че
при извършване на сделката пред 1995г. ищецът не е бил собственик на целия
имот, т.к. при предходното дарение неговият баща не му е прехвърлил цялата
собственост, която е притежавал върху имота, предмет на даренията. Това
обстоятелство, дори и да бяха събрани доказателства в тази насока – на коя дата
е починала майката на ищеца и при действието на кой СК, за да може да се
отговори на въпроса какви ид.ч. от имота са наследени от ищеца и от неговия
баща, не води до нищожност на договора за дарение, още по-малко може да бъде
обсъждано като противоправно поведение на ответника и създаване и поддържане на
заблуждение у ищеца.
При този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените разноски в размер на 571.50лв.
Воден от
горното съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения на осн. чл. 27 ал. 1
във вр. с чл. 29 от ЗЗД, от Х. * П.
ЕГН **********,***, представляван от адв.
И.Ц. от ПлАК, против ***. ЕГН ********,***,
представляван от адв. В.Т.И. от ПлАК, иск за унищожаване на договор за дарение, обективиран в
нот. акт № 44, т. Х, нот.д. № 1944/1995г. на Плевенски нотариус, като сключен при измама, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл. 31 от ЗЗД, от Х.
* П. ЕГН **********,***, представляван от адв. И.Ц. от ПлАК, против ***. ЕГН ********,***, представляван от адв. В.Т.И.
от ПлАК, иск за унищожаване
на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 44, т. Х, нот.д. №
1944/1995г. на Плевенски нотариус, като сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да
разбира и да ръководи действията си, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 64 ал. 2 от ГПК/отм./ Х. * П. ЕГН **********,***,
представляван от адв. И.Ц. от ПлАК, да заплати на ***. ЕГН ********,***,
представляван от адв. В.Т.И. от ПлАК, направените по делото разноски в размер на 571.50лв.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок пред
ПлОС от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: