ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Сливен, 18.02.2021 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кондова въззивно частно гражданско дело № 83 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр.чл.420 ГПК.

Инициирано е въз основа на депозирана частна жалба от Б.Г.Б. и В.Д.Ш., чрез пълномощник по чл.32, т.1 ГПК, с която се атакува Определение № 260091/08.01.2021г. постановено по ч.гр.д. № 1013/2020г. на СлРС. С този съдебен акт съдът спрял изпълнително дело № 20209150400075 на ЧСИ Г.Грозева с район на действие СлОС по отношение на длъжника С.З.К. *** до влизане в сила на Заповед за незабавно изпълнение № 3984/13.12.2019г. въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД № 6900/2019г. на СлРС.

Твърди се в частната жалба, че това спиране било неправилно и незаконосъобразно, тъй като се основавало на писмено доказателство представено с искането за спиране, а именно договор за встъпване в дълг от 29.12.2017г. между С.К. ***. Твърди се, че в исковото производство развило се между страните, по което вече имало постановен съдебен акт на първа инстанция този договор не бил представен и така се лишавали жалбоподателите от възможността им да го оспорят. Освен това считат, че неправилно било спряно цялото изпълнително дело, тъй като то било образувано въз основа на още три изпълнителни листи, издадени по други три заповедни производства, по които към момента имало образувани искови процеси.

Иска се от съда да се отмени определението за спиране на цялото изпълнително дело, като се отхвърли молбата за спиране, евентуално, ако съдът прецени, че са налице условията за спиране на принудителното изпълнение по издадената заповед за незабавно изпълнение № 3984/13.12.2019г. по ЧГД № 6900/2019г. на СлРС да бъде спряно частично изпълнителното дело по отношение само на посочената заповед за незабавно изпълнение.

Сливенски окръжен съд, намира депозираната частна жалба за редовна и допустима, тъй като е подадена  в законоустановения срок, от правно легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.

Съдът след като се запозна с представения обжалван акт и цялото производство по гр.д.№1013/2020г. и ЧГД № 6900/2019г. намира от фактическа страна следното:

По заявление по реда на чл.417 ГПК, депозирано от заявителите и настоящи жалбоподатели било образувано ЧГД № 6900/2019г. на СлРС, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение № 3984/13.12.2019г. и изпълнителе лист от същата дата за осъждането на длъжника С.К. да заплати на всеки един от двамата заявители по 6 175,20 лв., представляващи половината от общо непогасена главница по договор за аренда с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата от 12.12.2019г. до изплащането, както и разноски за всеки от заявителите по 443,55 лв. След като ЧСИ връчил ПДИ на длъжника, последният в законовия срок депозирал възражение, в което инкорпорирал искане за спиране на изпълнителното производство по реда на чл.420 ГПК. Това искане било отхвърлено от заповедният съд, тъй като не били представени убедителни писмени доказателства. Също така било указано на заявителите в срок да предявят установителни искове по реда на чл.422 ГПК.

Искова молба била депозирана от двамата заявители и настоящи жалбоподатели и било образувано гр.д. №1013/2020г. на СлРС, приключило със съдебно Решение № 260217/11.11.2020г., с което са отхвърлени претенциите по чл.422 ГПК. Към момента това решение не е влязло в законна сила.

С молба по горепосоченото гр.д. ответникът С.К. поискал от съда по реда на чл.420, ал.2, т.1 ГПК спиране на образуваното изпълнително дело. С искането са представени писмени доказателства – Договор за встъпване в дълг от 29.12.2017г. сключен между С.К. ***, както и банкови документи на Токуда Банк. От същите се установява, че търговското дружество встъпва в дълга на С.К. и поема всички негови задължения по 4 бр. договори за аренда на земеделска земя, вкл. и по този, по който е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение, а от банковите извлечения се установява, че търговското дружество, както и С.К. като физическо лице  плащало различни суми на двамата жалбоподатели с основание арендни вноски за 2017г., 2018г. и рента за 2018г.

Позовавайки се на представените писмени доказателства, съдът постановил атакувания съдебен акт, като спрял изпълнителното дело до влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.420 ГПК предвижда възможност по искане на длъжника да се спре образувано изпълнително дело, въз основа на заповед за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК при различни предпоставки. В конкретния случай по вече образувано исково производство гр.д. № 1013/2020г. на СлРС, съдът разгледал исковете по чл.422 ГПК е компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнителния процес, съгл.420, ал.5 ГПК.

По искане за спиране по реда на чл.420 ГПК съдът прави преценка единствено дали искането е подкрепено с убедителни писмени доказателства. В случая  представения договор за встъпване в дълг между длъжника и трето лице по реда на чл.101 ЗЗД ползва кредиторите, тъй като наред с първоначалния длъжник те се сдобиват с още един такъв в лицето на търговското дружество и могат да искат дължимата престация и от това лице /солидарни длъжници/. Освен това са били представени банкови извлечения, според които платените суми за арендни вноски за 2017г. и 2018 г. надхвърлят сумите по издадената заповед за изпълнение № 3984/13.12.2019г. по ЧГД № 6900/2019г. на СлРС. Впрочем в последната не се съдържа посочване по кой точно договор за аренда са дължими сумите. Това се установява от приложения към заявлението договор с дата 11.04.2016г., който е и най-старото задължение и при непосочване от длъжника кое точно задължение погасява, следва да се приложи правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД.

Ето защо настоящия съдебен състав намира, че пред съда са били представени убедителни писмени доказателства, обуславящи спиране на изпълнителното дело до влизане в сила на оспорената заповед за изпълнение.

В диспозитива на съдебния акт е посочено, че се спира принудителното изпълнение по изп. дело № 20209150400075 на ЧСИ Г.Грозева с район на действие СлОС по отношение на длъжника С.З.К. до влизане в сила на заповед за незабавно изпълнение № 3984/13.12.2019г., въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД № 6900/2019г. на СлРС. Изричното посочване на номер на заповедта за незабавно изпълнение, издадена по конкретно ЧГД, също посочено изрично с номер в съдебния акт не е случайно.

Исковият съд, разглеждащ претенцията с правно основание чл.422 ГПК не разполага с информация въпросното изпълнително дело, въз основа на колко изпълнителни титула е било образувано.

Тази преценка е предоставена именно на съответния съдебен изпълнител, който след получаване на съдебния акт следва да прецени и със свой акт да спре изцяло или частично изпълнителното дело, в случая да спре принудителното изпълнение само по отношение на издадената заповед за незабавно изпълнение № 3984/13.12.2019г. по ЧГД № 6900/2019г. на СлРС – изрично посочена в диспозитива на съдебния акт по гр.д. №1013/2020г. /в случая неправилно се тълкува диспозитива на съдебното определение за спиране/.

По изложените съображения, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради което тя бива оставена без уважение.

 

С оглед горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частна жалба на Б.Г.Б. и В.Д.Ш., чрез пълномощник по чл.32, т.1 ГПК.

 

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Определение № 260091/08.01.2021г. постановено по ч.гр.д. № 1013/2020г. на СлРС.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   е окончателно с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                        1.

                                                                                                        2.