РЕШЕНИЕ
№ 19789
гр. София, 03.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110157752 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от С. В. К. против С.О, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 5000 лева част от
сумата в размер на 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди вследствие на падане в резултат на плочка повдигната от останалата
част на настилката в междублоковото пространство пред бл. 2, находящ се в гр. (АДРЕС),
изразяващи се в болки, страдания, срам и раздразнение, ведно със законна лихва за забава от
датата на увреждане 31.01.2023 г. до погасяване на вземането. Направено е искане сторените
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответната страна.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 31.01.2023 г. около 17:00 часа,
излизайки от блок № 2, находящ се в гр. (АДРЕС), на разстояние 15-20 метра от входа,
посока югозапад, непосредствено до дърво от вида „Липа“, израснало в междублоковото
пространство, движейки се пеша ищцата се спънала в плочка, повдигната от останалата част
на настилката, загубила равновесие и паднала. Представителят на страната поддържа, че
вследствие на падането С. К. ударила главата си в пътната настилка, наранила дясното си
слепоочие, а дръжката на очилата се забила в областта на лицето под веждата, като
получила също охлузвания на дясното коляно и дясната ръка. В исковата молба са изложени
твърдения, че незабавно след инцидента ищцата била закарана от сестра си по спешност в
(ИМЕ), където била оказана първа помощ. Представителят на страната поддържа, че в
резултат на описания инцидент С. К. продължава и към момента на предявяване на иска да
изпитва изключителни болки в областта на слепоочието, които ограничават гримасите на
лицето , а отделно от причинената рана е останал белег, който силно смущава
пострадалата, която изпитва притеснения, срам и раздразнителност. В исковата молба са
изложени твърдения, че тротоарната настилка в междублоковото пространство на мястото
на процесното събитие се поддържа от С.О, като същата има задължение да осигурява
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Представителят на ищцата поддържа, че допускането на неравност на тротоар, находящ се в
междублоковото пространство на територията на гр. София, сочи на допуснато бездействие
1
на служителите на ответника, натоварени с поддържката на тротоарите, респ. представлява
основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД. По изложените доводи е направено искане предявеният частичен осъдителен иск да
бъде уважен, ведно със законна лихва от датата на вредоносното събитие до окончателно
погасяване на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Ангелов, оспорва исковата претенция по основание и размер. В подадения отговор са
изложени твърдения, че мястото на настъпване на инцидента ( междублоковото
пространство на УПИ I, кв. 13, м. „Гео Милев“ и м. „Гео Милев-Подуяне-Редута“ с
идентификатор 68134.703.1302) не е част от пътната мрежа, която е определена с плана за
регулация, поради което не се поддържа от С.О съгласно чл. 31 от Закона за пътищата.
Представителят на ответника поддържа, че междублоковото пространство попада в
прилежащата част на съответната жилищна сграда. В отговора са изложени твърдения, че
съгласно Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, пешеходните алеи около
блока попадат в прилежащия терен към жилищната сграда, стопанисването на които е
задължение на собствениците. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения
относно механизма на процесното събитие и наличието на неблагоприятни последици от
него за лицето. В подадения отговор са изложени съображения, че претендираният размер
на обезщетение е завишен и не отговаря на действително претърпените вреди, като
единственото увреждане настъпило вследствие на описания в исковата молба инцидент
съгласно представените по делото доказателства е рана на горен клепач и оток в същата
област. Наведено е и възражение, че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат, тъй като е тичала на място, което не е отредено за спорт. По изложените доводи е
направено искане предявената претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат
възложени сторените от ответника съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
За установяване на възникване на описаното в исковата молба събитие са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М. К. ( сестра на С. К.), която
разкрива, че на 31.01.2023 г. около 17:00 часа непосредствено възприела как ищцата се
спънала в надигната от настилката с около 3-4 сантиметра плочка, разположена диагонално
от входа на бл. 2, находящ се в гр.(АДРЕС) Свидетелката поддържа, че плочката, в която се
спънала сестра не била обезопасена или обозначена по какъвто и да е начин, като това не
била единствената повдигната плочка в градинката. Свидетелката сочи, че ищцата вървяла
на около един метър пред нея, гледайки напред, когато се спънала в плочката и полетяла
напред, като за да предпази главата си се извъртяла настрани и при съприкосновението с
настилката дръжката на очилата за работа с видеодисплей се отчупила и се забила в
слепоочието . М. К. разкрива, че в резултат на падането сестра започнала да силно да
кърви от областта на слепоочието, дясната ръка била ожулена, а клинът, с който била
облечена, бил разкъсан в областта на коленете. Свидетелката сочи, че заедно със сестра
незабавно потеглили към болница (ИМЕ), като в колата С. К. силно кървяла. От събраните
по делото гласни доказателствени средства се установява, че очен лекар от лечебното
заведение поискал ищцата да бъде хоспитализирана, тъй като раната следвало да бъде
зашита. Свидетелката сочи, че помолила лекарския екип раната да не бъде зашивана, за да
не остане белег на лицето на сестра , като в крайна сметка раната била промита и
„залепена“, след което напуснали болничното заведение. По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелката К.Л.Щ ( братовчедка на С. К.), която
сочи, че незабавно щом узнала за процесния инцидент се присъединила към ищцата и сестра
в болница (ИМЕ). Свидетелката разкрива, че щом видяла с очите си състоянието на
ищцата след инцидента разбрала защо другата свидетелка била толкова притеснена – С. К.
цялата била в кръв, била изключително разстроена и притеснена относно състоянието на
2
окото си. И двете свидетелки сочат, че описаният инцидент трайно се отразил изключително
негативно върху емоционалното състояние на ищцата. Така свидетелката М. К. разкрива, че
след падането ищцата изпитвала силна болка в областта на окото, като във връзка с
оплакванията си посетила различни специалисти – офтамолог, дерматолог, съдов хирург и
невролог. Освен физическите страдания и неудобства свидетелката К. сочи, че инцидентът
съществено променил начина на живот на сестра – ищцата се отказала от плановете си да
замине да живее в чужбина, затворила се в себе си, като и към момента на проведения
разпит отказвала да излиза, да се среща с хора, преустановила спортните си занимания и
цялостно изпаднала в дълбока емоционална дупка. Свидетелката разкрива, че след
инцидента сестра много се смущавала от белега на лицето си и избягвала да се гледа в
огледало. Свидетелката Л/Щ също сочи, че след инцидента С. К. се затворила в себе си,
престанала да излиза навън и избягвала да се среща с хора, като дори не включвала видео
камерата си когато разговаряла с близките си онлайн. Свидетелката сочи, че преди
инцидента ищцата била в прекрасен период от живота си – имала планове да замине за
чужбина, спортувала и живеела здравословно, като след инцидента изпаднала в депресия и
не можела да се отърси от случилото се. Съдът цени показанията на свидетелките като
логични, последователни и разкриващи в детайли непосредствено възприети от лицата
обстоятелства във връзка с възникване на процесния инцидент, здравословното и
емоционалното състояние на ищцата непосредствено след събитието и трайното отражение
на случилото се върху психиката на С. К.. Макар свидетелките да са близки роднини на
пострадалата нито в показанията на М. К., нито в показанията на К.Л.Щ се констатира опит
за преиначаване на релевантни за повдигнатия спор обстоятелства, като следва да бъде
отбелязано, че именно близките отношения между лицата са причина свидетелките от една
страна да възприемат отражението на случилото се върху ищцата, така и да имат
наблюдения върху емоционалното състояние на С. К. преди и след инцидента.
Обстоятелството, че свидетелките очевидно съчувстват на пострадалата и са силно
загрижени за емоционалното и психичното здраве не изключва годността на събраните
доказателствени средства, като за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че
разкритите от свидетелките обстоятелства се подкрепят от останалите ангажирани по делото
доказателства – амбулаторни листа за проведени медицински прегледи в периода от
31.01.2023 г. в 18:10 часа ( непосредствено след процесния инцидент) до 03.07.2023 г. и
заключения по допуснати съдебно-медицинска и комплексна психиатрична и психологична
експертиза.
За установяване на претърпените от ищцата вследствие на инцидента физически
страдания е приета съдебно-медицинска експертиза, която съдът цени като обективно и
компетентно дадена. Вещото лице след анализ на представената по делото медицинска
документация разяснява, че на 31.01.2023 г. ищцата е потърсила медицинска помощ, като
след извършени прегледи и изследвания са установени данни за мекотъканна травма в
областта на горно-външната дясна околоочна област с разкъсно-контузна рана в областта на
горния десен клепач, посттравматичен оток и кръвонасядане в областта на дясното
слепоочие и на дясна скула. От приетото заключение се установява, че на 28.02.2023 г. при
ищцата са установени данни за персистиращ оток в околоочната област в дясно и
хиперестезия ( намалена чувствителност) за зона инервирана от средния клон на тройчения
нерв в дясно, по повод на което са препоръчани, но няма данни да са проведени
изследвания. Вещото лице сочи, че установените обективно травматични увреждания са
довели до болки и страдания, които в първите няколко дни след инцидента са били
интензивни и са налагали обработка на нараняванията и медикаментозно обезболяващо
лечение, като постепенно с времето болките са намалявали по интензитет и
средностатистически при подобни наранявания отшумяват за по-малко от месец. Експертът
разяснява, че всички установени травми на ищцата се намират в причинно-следствена
връзка с описания в исковата молба инцидент, тъй като травматичните увреждания са
причинени от механично действие на твърд тъп предмет с неголяма травмираща сила и
могат да бъдат получени след падане на терен от собствен ръст.
За установяване на претърпените от ищцата вследствие на процесния инцидент душевни
3
страдания е прието заключение по допусната комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, което съдът цени като задълбочено, обективно и компетентно
дадено. От заключението се установява, че по време на инцидента С. К. е преживяла остра
стресова реакция, последвана от дистрес в рамките на разстройство в адаптацията и
преминаващо в смесено тревожно депресивно разстройство с елементи на посттравматичен
стрес. Вещите лица приемат, че при ищцата се констатират умерени разстройства в
когнитивните процеси и изразена дисфункция в личностовата сфера и социалното
функциониране, характерни за капсулираните травматични стресови разстройства. От
заключението се установява, че установените психични промени са последица именно от
преживяното събитие, като при изслушването на експертизата вещото лице Г. ( психолог)
уточнява, че макар да е налице известна личностна предразположеност към по-тревожно и
депресивно изживяване на случилото се, не следва да се приема, че въпросната
предразположеност е причина за породеното психическо състояние доколкото без
стресогенното събитие у С. К. не би било породено въпросното състояние. Вещото лице А. (
психиатър) разяснява, че при ищцата се наблюдава трайно нарушено функциониране,
свързано с нейните преживявания, притеснения за външния вид след случилото се, с което
същата не може да се справи и ограничава своите контакти, като всички изложено отговаря
на критериите за депресивно състояние.
Във връзка с направеното от ответника оспорване, че С.О не отговаря за състоянието
на междублоковото пространство, в което е възникнал инцидента като писмено
доказателство по делото е приета скица на поземлен имот с идентификатор 68134.703.1302,
с номер по предходен план: квартал 13, парцел I, съгласно която по данни от КРНИ
ответникът притежава право на собственост върху вещта по силата на четири акта за частна
общинска собственост. Съгласно представеното по делото извлечение от действащия
подробен устройствен план за м. „Гео Милев“ и м. „Гео Милев-Подуяне-Редута“ имот с
68134.703.1302 е отреден за обществено жилищно строителство.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване по иска с правно основание чл. 49, вр. с 45, ал. 1 ЗЗД, че е
претърпял твърдените неимуществени вреди в посочения размер, настъпили в пряка
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника по повод, на което е
настъпило описаното вредоносно събитие ( бездействието на негови служители във връзка с
поддържане в изправност на имот общинска собственост). В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
В доказателствена тежест на ответника по направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат е да установи, че с поведението си ищцата е допринесла за
настъпване на събитието и вредите от него.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
по чл. 49 ЗЗД на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия, и има обезпечително-гаранционна функция. Съгласно т. 7 от
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, възложителят на работа отговаря по чл. 49
ЗЗД за вредите, причинени от работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Съгласно приетото в Постановление № 9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС, вредите се считат
причинени при изпълнение на възложената работа не само, когато са резултат на действие,
но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За
възложителя бездействието на изпълнителя на работата също е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона,
от техническите или други правила и от характера на възложената работа.
Съдът намира, че от ангажираните по делото гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля-очевидец М. К. по категоричен начин се установява, че 31.01.2023 г.
4
около 17:00 часа ищцата се е спънала в надигната от настилката с около 3-4 сантиметра
плочка част от алея в междублоковото пространство на бл. 2, находящ се в гр. (АДРЕС),
представляващо част от имот с идентификатор 68134.703.1302, отреден съгласно
действащия ПУП за обществено жилищно строителство, чийто собственик е ответника. От
изложеното следва, че ищцата е претърпяла увреждане на физичното и психичното здраве
във връзка с неизправност на настилката по алея за пешеходци в имот собственост на
ответника, който съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОЗ има задължение да управлява, респ. да поддържа
състоянието на имотите – общинска собственост в интерес на населението съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добрия стопанин. Неоснователни са доводите на
ответника, че същият не отговаря за поддържането на междублоковото пространство в
състояние годно за спокойно и безопасно преминаване на гражданите, тъй като същото се
явява прилежаща част към изградената жилищна сграда, респ. етажните собственици
отговарят за състояние на настилката по алеята. На първо място сочената в отговора на
исковата молба разпоредба на чл. 21 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони намира приложение при
преструктуриране на съществуващи жилищни комплекси, когато трябва да се определят
„прилежащите терени към съществуващите жилищни блокове (към жилищните терени) и
при урегулирането им като поземлени имоти към жилищните блокове“, в който случай се
спазват нормативите по чл. 20 и се ползва начинът съгласно приложение № 1 към
подзаконовия текст. Соченият текст очевидно не разглежда въпроса относно отговорността
на собственика на терена за състоянието на вещта, а разписва минималната предвидена
площ за функциониране на даден обект предвид неговата височина, дължина и
предназначение. Следователно именно С.О има законово задължение да поддържа терените
общинска собственост в това число изградените пешеходни алеи и градинки в
съществуващите междублокови пространства в безопасно за гражданите и тяхното
имущество състояние, позволяващо безпрепятствено преминаване през същите. Наличието
на повдигната плочка от настилката, която не е обезопасена или маркирана по начин
позволяващ на преминаващите да възприемат своевременно препятствието сочи, че
ответникът не е изпълнил вмененото му задължение. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля М. К. се установява, че едва след инцидента от ответника са предприети действия
по подмяна на плочките. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените
от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката в
междублоковото пространство в състояние, годно за осъществяване на присъщите му
функции, и от това тяхно виновно бездействие (по презумпцията на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) са
настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана
деликтната отговорност на възложителя – С.О, за обезщетяване на вредите.
Неоснователни са доводите на ответника, че с поведението си ищцата е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като е тичала. На първо място от събраните по
делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля-очевидец на процесния
инцидент се установява, че С. К. се е движила в спокоен ход към дома си. Дори ищцата да бе
„тичала“ съобразно изложените в отговора на исковата молба твърдения, твърдяното
действие само по себе си не се явява предпоставка за настъпване на описаното в исковата
молба вредоносно събитие, тъй като поначало ответникът следва да поддържа
междублоковите пространства в жилищните комплекси на града в състояние годно
гражданите да могат безпрепятствено да спортуват. Следва да бъде отбелязано също така, че
живущите в сградите в процесното междублоково пространство не са длъжни да знаят по
памет местонахождението на всяка една от неизправностите по настилката, тъй като по
презумпция пространствата между жилищните кооперация следва да позволяват спокойно и
безпрепятствено преминаване от гражданите независимо от тяхната възраст, здравословно
състояние и скорост на придвижване.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по
5
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими
към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен
еквивалент / така Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС,
Решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, Решение № 95 по гр.
д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, Решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. №
40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е
съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице
морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с този
принцип.
При определяне на размера на обезщетението следва да бъдат взети предвид и
обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на
неимуществените вреди към м. януари 2023 г. Връзката между стандарта на живот в
страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението, е израз именно на
критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия,
включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-
икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно
статистически размер на доходите / в този смисъл Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. №
2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. През 2023 г. годишният общ доход средно на лице от
домакинство е 10846 лева.
При определяне на дължимото обезщетение следва да бъдат взети предвид както
обстоятелствата, при които е възникнал инцидента, физическите страдания и емоционалното
състояние на пострадалата непосредствено след събитието, така и трайното отражение на
случилото се върху психичното състояние на С. К. и ролята му във връзка с промяната на
начина на живот. На първо място следва да бъде отчетено, че събитието е възникнало
неочаквано за ищцата, която прибирайки се към дома си се е спънала в повдигната плочка от
настилката в междублоковото пространство, загубила е равновесие и при падането рамката
на очилата й се е счупила. Внезапното възникване на вредоносното събитие и
обстоятелството, че мигновено след падането ищцата е започнала силно да кърви в област
близо до дясното око неимоверно води до силна уплаха и стрес от пострадалата. За
емоционалният шок от случилото се сочат както свидетелката-очевидец М. К., така и
К.Л.Щ, която е лично е възприела състоянието на пострадалата в лечебното заведение, като
свидетелката изрично сочи, че С. К. е била цялата в кръв, плачела е и била много притеснена
какво ще се случи с окото . На следващо място следва да бъде отчетено, че в резултат на
инцидента ищцата е получила мекотъканна травма в областта на външната дясна околоочна
област с изявена разкъсно-контузна рана на горния десен клепач. Мястото на увреждането, а
именно в непосредствена близост до дясното око неминуемо са довели до изпитвания от
пострадалата силен страх да не бъде увредено зрението , респ. мястото на увреждането е
лесно видимо както от самата нея, така и от други лица. Следва да бъде взето предвид, че
близо месец след инцидента при ищцата са установени данни за персистиращ оток в
околоочната област в дясно и намалена чувствителност, което навежда на извод, че
физическите болки е резултат на събитието не са отшумели в обичайния за подобен тип
травми период. Съдът намира, че при определяне на дължимото обезщетение за претърпени
от С. К. неимуществени вреди следва да бъде взето предвид, че процесният инцидент в
значителна степен се е отразил на психичното здраве на пострадалата, при която се
констатира смесено тревожно депресивно разстройство с елементи на посттравматичен
стрес. От събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на процесния
инцидент ищцата е изпаднала в дълбока емоционална криза, затворила се е себе си,
променила е в голяма степен начина си на живот – започнала е да избягва да излиза и да се
среща с хора, и е престанала да спортува. От всичко изложено следва, че предявеният иск се
явява доказан до предявения размер от 5000 лева.
6
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени направените от ищцата съдебни разноски в производството.
Направените от ищцата съдебни разноски, подлежащи на присъждане възлизат общо в
размер на 1855 лева, от които сумата в размер на 205 лева внесена държавна такса за
разглеждане на спора и издаване на съдебно удостоверение, 850 лева депозит по допуснати
експертизи и 800 лева адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
страната, заплатено в брой съобразно представен по делото на лист 87 договор за правна
защита и съдействие. Направите от ищцата разноски за заплащане на такса за издаване на
скица в размер на 20 лева, не подлежат на присъждане, тъй като в размера на разноските,
които се присъждат на една от страните, влизат направените от нея разходи по водене на
делото, които съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК включват държавни такси, разходи за
производството (вещи лица, свидетели, вкл. възнаграждение за особени представители –
чл.47, ал.6 ГПК) и разходи за правна защита – възнаграждение за един адвокат, ако е имало
такъв. Заплащането на разноски по съдебни дела има две основни цели – да се финансира
функционирането на съдебната система и да се препятства недостатъчно обмисленото
отнасяне на правни спорове за разрешаване от съдилищата – така Определение № 131 от
06.04.2021 г. по ч. гр. д. № 3898/2020 г. на ВКС, III ГО. От изложеното следва, че
направените разноски за снабдяване с документи не подлежат на присъждане по реда на чл.
78 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О, с адрес в гр. (АДРЕС0, да заплати на С. В. К., ЕГН **********, с адрес в
гр. (АДРЕС) на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 5000 лева, част
от сумата в размер на 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди вследствие на падане в резултат на плочка повдигната от останалата
част на настилката в междублоковото пространство пред бл. 2, находящ се в гр.
(АДРЕС) изразяващи се в болки, страдания, срам и раздразнение, ведно със законна лихва за
забава от датата на увреждане 31.01.2023 г. до погасяване на вземането.
ОСЪЖДА С.О, с адрес в гр. (АДРЕС) да заплати на С. В. К., ЕГН **********, с адрес в
гр. (АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1850 лева, представляваща
сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7