№ 43
гр. Кърджали, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20215100500159 по описа за 2021 година
С решение № 73/15.07.2021 г., постановено по гр.д. № 670/2021 г., Кърджалийският
районен съд е изменил размера на присъдената със съдебно-спогодителен протокол от
28.02.2018г. по гр.д. N 1504/2017г. по описа на РС-Кърджали издръжка, която М. Я.. К., с
ЕГН **********, е осъден да заплаща на детето си А. - М. К., с ЕГН **********, действащо
със съгласието на своята майка Е. И. К.а, с ЕГН **********, като я е увеличил от 190 лв. на
220 лева, считано от 05.05.2021г. /дата на предявяване на иска/ до навършване на
пълнолетие на детето или настъпването на друга причина, изменяваща или погасяваща
издръжката, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, платима по
банкова сметка в Банка ДСК ЕАД с IBAN: BG91STSA9300000*, BIC: STSABGSF, с титуляр:
А. П. В., като съдът е отхвърлил иска в останалата му част, за разликата над сумата 220 лв.
до пълния му предявен размер от 300 лв.
Решаващият съд е осъдил ответника-баща да заплати на детето- А. - М. К., с ЕГН
**********, действащо със съгласието на своята майка, сумата 109.09 лв., представляваща
разноски по делото, а по сметка на РС-Кърджали и сумата 50 лв.,съставляваща държавна
такса върху увеличения размер на издръжката. Съдът е осъдил и ищцата А. - М. К.,
действаща със съгласието на своята майка, да заплати на ответника М. Я.. К. сумата 218.18
лв., представляваща разноски по делото.
Недоволна от постановеното решение е останала непълнолетната ищца А. - М. К.,
действаща със съгласието на своята майка Е. К.а, която го обжалва в частта му, с която
1
предявеният от нея иск с правно основание чл.150 от СК е отхвърлен за разликата от 220 лв.
до 300 лв. С въззивната жалба се прави искане в тази му част първоинстанционното решение
да бъде отменено, а размерът на ежемесечната й издръжка да бъде увеличен с 80 лв. В
жалбата се излагат съображения, че при пълното установяване от решаващия съд на
релевантните обстоятелствата и формирания въз основа на тях правилен извод, че е налице
необходимост от увеличение на дължимата се на детето издръжка, не съобразявайки обаче
нормите на СК, регламентиращи правото и задължението за издръжка и преоритета на
нуждите на непълнолетното дете, неправилно е определил нейния размер. С въззивната
жалба се претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В срок по делото е постъпил от въззиваемата страна – бащата М. Я.. К. отговор на
въззивната жалба, в който същият излага съображения за нейната неоснователност. Същият
претендира и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание, жалбодателката чрез депозирано от процесуалния й представител
писмено становище, поддържа възззивната си жалба. Прилага списък на разноските по чл.80
от ГПК.
В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба, чрез депозирано от процесуален
представител писмено становище, оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено
атакуваното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано.
Страната, Дирекция „ Социално подпомагане“- Кърджали, отдел „Закрила на детето“,
редовно призована, не се представлява. От същата е постъпило писмо, с което уведомява
съда, че поради обективни пречки- страните по делото не живеят в територията на
компетентност на дирекцията, са в невъзможност да извършат социално проучване и да
изготвят социален доклад.
Окръжният съд, в качеството си на въззивна инстанция, по повод депозираната жалба и
след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Въззивната жалба, като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е
процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
Пред компетентния първоинстанционен съд е предявен иск с правно основание чл. 150
от Семейния кодекс. От контекста на исковата молба се установява, че е предявено искане за
увеличение размера на ежемесечната издръжка, присъдената със съдебно-спогодителен
протокол от 28.02.2018г. по гр.д. N 1504/2017г. по описа на Районен съд, гр.Кърджали,
която бащата М.К. е осъден да заплаща на непълнолетното си дете А. - М. К., чрез нейната
майка и законен представител Е. К.а, от 190 лв. на 220 лв., считано от завеждане на иска -
05.05.2021г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга причина,
изменяваща или погасяваща издръжката, ведно със законна лихва при забава за всяка
просрочена вноска. Исковата претенция е мотивирана с изминалия над тригодишен период
2
от време, в който детето е пораснало и са се увеличили разходите за неговото отглеждане и
възпитание.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от изрично релевираното в жалбата. При така очертаната рамка на
инстанционната проверка, настоящата инстанция намира обжалваното първоинстанционно
решение за валидно и допустимо. Намира същото в обжалваната му отхвърлителна част,
предмет на проверка в производството, в аспекта на изложените доводи за заниженост на
увеличения размер на търсената ежемесечна издръжка на непълнолетното дете, за частично
неправилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата, съставляваща правното основание на предявения иск- чл.150 от
СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена, като
разбира се и в този случай следва да се държи сметка за основния принцип, залегнал в
разпоредбата на чл. 142 от СК, а именно, че размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дава,
но и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК, която предписва задължението на всеки
родител, съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява не просто
условия на живот на детето си, но същите да са подчинени и на цялостното развитие на
детето му. Значима за казуса е и императивната разпоредба на ал.2 на цитирания член,
съгласно която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Изхождайки от принципните постулати на правната рамка на настоящото произнасяне
съдът съобрази, че в производството не е спорно, че гражданският брак, сключен между Е.
К.а и М.К., е прекратен с влязло в сила на 26.11.2011г. Решение № 3810/02.11.2011г. по гр.д.
№ 8681/2011 г. на РС-П., като упражняването на родителските права по отношение на
роденото от този брак на **.**.**** г. в К. дете – ищцата А.- М. К., е предоставено на
майката и по нейното местоживеене, както и че в тежест на ответника е възложена
ежемесечна издръжка от 190 лв., считано от 01.11.2017г., съгласно съдебно-спогодителен
протокол от 28.02.2018г., сключен по гр.д. № 1504/2017г. на РС-Кърджали. Не е спорно и че
понастоящем майката и детето живеят във Ф., С., където семейството се установило още
преди развода на страните, както и че бащата се е завърнал в България и трайно се е
установил да живее в гр.П., в собствено жилище.
Не е спорно и това, че към момента на определяне на ежемесечна издръжка по силата на
цитирания съдебно-спогодителен протокол от 190 лв., ищцата А. -М. е била на навършени
10 години, както и че към момента на предявяване на настоящата претенция същата е на
навършени 14 години. В този аспект както правилно и първоинстанционният съд е приел
налице са причини, водещи до изменение на така определената издръжка, в частност освен
възрастовото израстване на детето, установява се й закономерната трайна промяна в
3
нуждите му, в реално необходимите и наложителни разходи за отглеждане, лечение,
възпитание и духовно, и емоционално израстване на детето – същото е в 8 клас, на
индивидуално домашно обучение /в това производство е ирелевантен въпросът, зададен от
бащата, кое налага това, доколкото изборът, съгласно бракоразводното решение е
предоставен на майката, упражняваща родителските права/, че същото се занимава с джаз
балет на ниво състезателна дейност, и всичко това налага извършването на установените от
представените по делото писмени доказателства разходи за изучаваните учебни дисциплини,
за автообучение, за обучение, за изпробване на костюми, за лечение и др., за извършването
на които спор във въззивното производство не е повдигнат.
Единствено спорно, съгласно изрично релевираните в жалбата доводи, е
обстоятелството, дали постановеното увеличение от 190 лв. до 220 лв., а не до 300 лв., както
е поискано, е занижено, с оглед възможностите на майката и на бащата. Установено по
делото е, че майката реализира като ветеринарен техник във Ветеринарната болница на
Университета във Ф. годишен доход в размер на 44 557.92 щатски долара или в размер на
3 713.16 щ.д. месечно. С декларация / макар и подписана под страх от наказателна
отговорност/, но не и с официален документ от надлежната в този аспект държавна
институция - Агенцията по заетостта, ответникът- баща цели да установи в производството,
че е безработен. Изложил в този аспект е доводи, че това се дължи, както на спецификата на
професията му – голф инструктор, така и на локдаун мерките, предопределени от Ковид
пандемията /неправилно посочено, че същата е настъпила още през пролетта на 2019г./, така
и на падането му през м.февруари 2017г. при каране на ски в български зимен курорт,
причинило фрактура на първи шиен прешлен /епикриза на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД/
и довело до ограничена подвижност в шиен отдел на гръбначния стълб с издадено
направление за ТЕЛК-ово освидетелствуване. Съдът не приема така изложените доводи в
пълнота, първо, защото локдаун мерките, предопределени от Ковид пандемията бяха с
временен характер, второ, защото в цитираната вече Епикриза на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД от 27.11.2018 г. е констатирано доброто обективно състояние при
изписване - „…Без отпадна двигателна симптоматика…“, и трето, защото, въпреки издадено
му /след завеждане на исковата претенция/ направление за ТЕЛК, ответникът не установява
по делото да е настъпило такова освидетелствуване с приета степен на инвалидизация. Т.е.,
следва да се приеме, че и двамата родители са трудоспособни хора в активна трудова
възрасти и могат да реализират доходи, които да им дават възможност да се грижат за
непълнолетното си дете. Същите и не дължат другиму издръжка. И доколкото майката
следва да реализира и неоценяемите грижи по непосредственото отглеждане на детето, то
бащата следва да даде в оценяем израз необходимите за детето му грижи, като настоящата
инстанция намира, че този паричен израз на императивно дължимата се ежемесечна
издръжка за бащата би следвало да бъде в размер на 250 лв., същият размер успешно би
допълвал необходимата издръжка на непълнолетно дете с оглед критериите, приложими в
страната по местоживеене на бащата /при МРЗ за страната от 650 лв. и при МПБ от 369 лв./.
Всъщност, в подкрепа на приетото от настоящата инстанция е и становището на
4
процесуалния представител на ответника –баща, тъй като е определено в сключените два
договора за правна защита и съдействие от 01.06.21г. и от 06.08.21г. реално заплащане в
брой на суми за адвокатско възнаграждение, а не е приложена разпоредбата на чл.38,ал.1,т.2
от ЗА, относима за материално затруднените лица.
При този изход на делото, се следват разноски на поискалата ги жалбодателка, разбира
се съобразно уважената част на депозираната въззивна жалба, а именно в размер още на
109.09 лв. за първоинстанционното производство и 150 лв. за въззивното такова. Следват се
разноски и на поискалия ги ответник, съобразно отхвърлената част на исковата претенция, а
именно в размер на 187.50 лв. Прочие, следва да бъде осъден ответникът по жалбата да
заплати по сметка на КОС и сумата в размер на 50 лв., съставляваща дължима се във
възивното производство държавна такса върху уважения размер на присъдената издръжка.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 73/15.07.2021 г., постановено по гр.д. №670/2021г. по описа на
Кърджалийския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А. - М. К., с
ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Е. И. К.а, с ЕГН **********,
против М. Я.. К., с ЕГН **********, иск за изменение размера на присъдената със съдебно-
спогодителен протокол от 28.02.2018г. по гр.д. N 1504/2017г. по описа на РС-Кърджали
издръжка, която бащата е осъден да заплаща на детето си, за разликата от 220 лева до 250
лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Я.. К., с ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете А. - М.
К., с ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител Е.
И. К.а, с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер още на 30 лв./или общо в размер
на 250 лв./, считано от 05.05.2021г. /дата на предявяване на иска/ до навършване на
пълнолетие на детето или настъпването на друга причина, изменяваща или погасяваща
издръжката, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, платима по
банкова сметка в Банка ДСК ЕАД с IBAN: BG91STSA9300000*, BIC: STSABGSF, с титуляр:
А. П. В..
ОСЪЖДА М. Я.. К., с ЕГН **********, да заплати на А. - М. К., с ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител Е. И. К.а, с ЕГН
**********, сумата в размер на 259.09 лв., от която 109.09 лв.- допълнителни разноски за
първоинстанционното производство и 150 лв. –разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА А. - М. К., с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и
законен представител Е. И. К.а, с ЕГН **********, да заплати на М. Я.. К., с ЕГН
**********, сумата от 187.50 лв., съставляваща разноски за въззивното производство.
5
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Я.. К., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Кърджалийския
окръжен съд сумата в размер на 50 лв., съставляваща дължима се във въззивното
производство държавна такса.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6