РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Дряново , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и втори
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Административно
наказателно дело № 20204220200166 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. И. Т. от гр. ***, ул. ***, против НП №
338/05.05.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР-Габрово, с което за нарушение
на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и на основание чл. 209а, ал. 4, предл. 2 от ЗЗ е наложено
административно наказание глоба в размер 300 лв.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
издадено в нарушение на ЗАНН и се иска неговата отмяна. Твърди се, че
жалбоподателката не е извършила цитираното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си
представител адв. Румен Иванов поддържа жалбата. Навеждат се допълнителни доводи
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи в липсата
на конкретика при описание на нарушението и кое точно задължение, въведено с
посочените заповеди, не е изпълнила жалбоподателката.
Ответната страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
При извършената служебна проверка съдът установи, че жалбата е подадена в
1
законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
На 14.04.2020 г., около 10,00 ч., жалбоподателката М.Т. вървяла по пешеходната
зона на ул. „Ст. Стамболов“ в гр. Дряново без поставена защитна маска или друго
средство, покриващо носа и устата. Преминавайки покрай сградата на РУ гр. Дряново,
била забелязана от свидетелите И.П. и П. Д., двамата служители на РУ гр. Дряново,
които в този момент се намирали в дежурната стая.
Св. П. извикал жалбоподателката в сградата на РУ гр. Дряново и на място
съставил акт за установяване на административно нарушение, в който допуснал
неяснота в текстовата част. След разпореждане на Началника на РУ Дряново, на
30.04.2020 г. в присъствието на св. Д., св. П. съставил против жалбоподателката нов
АУАН № 338/30.04.2020 г., за това, че на 14.04.2020 г. около 10,00 ч., в гр. Дряново на
пешеходната зона на ул. „*** - открито обществено място, не е поставила защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба, или друго средство покриващо
носа и устата, с което не изпълнява Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. изменена и допълнена със Заповед
№ РД-01-236/24.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадени на основание
чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, във връзка с обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на
Народното събрание на Р. България извънредно положение, с което виновно е нарушил
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателката М.Т., която е вписала, че е забравила маската.
Въз основа на АУАН № 338/30.04.2020 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление № 338/05.05.2020 г. на Директора на ОДМВР-Габрово, в което е приета
идентична фактическа обстановка, като е посочено, че на 14.04.2020 г. около 10,00 ч., в
гр. Дряново на пешеходната зона на ул. „*** - открито обществено място,
жалбоподателката не е поставила защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, или друго средство покриващо носа и устата, с което не
изпълнява Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадени на основание чл.
63, ал. 1 от Закона за здравето, във връзка с обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на
Народното събрание на Р. България извънредно положение, поради което за нарушение
на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, на основание чл. 209а, ал. 4, предл. 2 от ЗЗ е наложено
административно наказание глоба в размер 300 лв.
2
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
При извършената служебна проверка съдът установи, че обжалваното НП е
издадено от компетентен орган и в кръга на неговата служба, във връзка с разпоредбата
на чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, действащ към датата на извършване на деянието,
който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 63,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ, действащи към датата на извършване на деянието, при възникване
на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион, като
мерките на територията на отделна област или община могат да се въвеждат и от
директора на съответната регионална здравна инспекция.
Със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, в
сила от 13.03.2020 г., изменена многократно и отменена със заповед № РД-01-263/
14.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични мерки на
територията на Република България до 13.05.2020 г. включително, във връзка с
епидемичната обстановка, свързана с разпространение на COVID-19 на територията на
страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република
България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб,
създаден със Заповед № Р-37/26.02.2020 г. на министър-председателя на Република
България. Със заповед № РД-01-197/ 11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването в
допълнение на Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. е създадена т. 9, гласяща: “Всички
лица, които се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч. транспортни
средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове,
зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и
пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено
ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги).“ В т. 2 от
заповедта е посочено, че същата е в сила за определен срок – от 12.04.2020 г. до
26.04.2020 г. С цитираната в АУАН Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на Министъра
на здравеопазването е изменена Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., като в т. 2 думите
„26.04.2020 г. включително“ са заменени с „13.05.2020 г. включително“.
3
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
са ограничили правото на защита на наказаното лице. Съгласно императивните
разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в АУАН,
така и в НП, следва да се съдържа описание на нарушението, задължително следва да
бъдат посочени законовите разпоредби, които са били нарушени, като между двете
следва да има съответствие.
В конкретния случай при описание на деянието в НП е посочено, че с
поведението си жалбоподателката не изпълнява Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.
изменена и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, но неизпълнението на посочените заповеди не е изведено като част
от правната квалификацията на деянието. Както беше посочено и по-горе посочената
за нарушена правна норма чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето въвежда забрана за
нарушаване или неизпълнение на конкретни противоепидемични мерки, въведени с акт
на министъра на здравеопазването, а не на самия акт, поради което задължително е
следвало да се конкретизирана и посочи съответната релевантна точка от заповедта,
чието предписано правило за поведение е било нарушено от жалбоподателя, доколкото
първата посочена заповед съдържа няколко противоепидемични мерки, описани в
седем точки, а допълващата я заповед още една противоепидемична мярка, въведена с
т. 9.
На следващо място в АУАН е посочено, че жалбоподателката не изпълнява
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването. Последната цитирана заповед, с която е изменена
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., като в т. 2 думите „26.04.2020 г. включително“ са
заменени с „13.05.2020 г. включително“ е издадена на 24.04.2020 г. след датата на
деянието 14.04.2020 г., касае последващ период, поради което е обективно невъзможно
жалбоподателката да я наруши на посочената дата.
С оглед гореизложеното съдът намира, че както в АУАН, така и в НП е налице
разминаване между словесното описание на нарушението и посочената за нарушена
норма. Непосочването на конкретната нарушена противоепидемична мярка
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
накърняване правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно
нарушение се твърди, че е извършил и да реши как да се защитава срещу него, което
представлява самостоятелно основание обжалваният акт да бъде отменен, като
неправилен и незаконосъобразен.
4
Относно разноските.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
проведеното на 22.12.2020 г. съдебно заседание е направено изрично искане за
присъждане на сторените по делото разноски от жалбоподателката. Представено е
адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 22.12.2020 г., от
който е видно, че уговореният размер на адвокатското възнаграждение от 300 лв. е
заплатен изцяло и в брой, поради което сторените разноски следва да се присъдят в
полза на жалбоподателката.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 338/05.05.2020 г. на Директора на
ОДМВР, гр. Габрово, издадено против М. И. Т., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. ***,
с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и на основание чл. 209а, ал. 4, предл. 2 от
ЗЗ е наложено административно наказание глоба в размер 300 лв., като неправилно и
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Габрово ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Т., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. ***, СУМАТА от
300 (триста) лева, разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
5