№ 115
гр. Сливен , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно гражданско
дело № 20212200500265 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното
производство ХР. М. К. от гр.Сливен, чрез пълномощник, насочена срещу
Решение № 260289/27.04.2021г. по гр.д. № 3148/2020г. на СлРС. С атакувания
съдебен акт съдът уважил предявени искове с правно основание чл.240 и
чл.86 ЗЗД, като осъдил ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4500
лв. по договор за заем от 11.09.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.09.2020г. до окончателното плащане и сума в
размер на 1371,25 лв., обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение за периода 29.09.2017г.- 29.09.2020г., като ответника е осъден да
заплати и разноски на ищеца в размер на 734,85 лв.
Въззивникът счита постановеното решение изцяло за
незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че съдът приел непълна и
доказателствено неподкрепена фактическа обстановка. Не били обсъдени
всички възражения, заявени с отговора на исковата молба, липсвали ясни и
убедителни мотиви. Сочи, че ищцовата страна не доказала наличие на
1
каузални отношения с ответната с предмет паричен заем и било установено
по делото, че са налице други отношения с предмет договор за предоставяне
на консултантски услуги между ЗПК „Близнец“ с.Близнец, общ.Твърдица,
обл.Сливен с председател ответника и „Солариа“ ЕООД с.Червенаково,
общ.Твърдица, обл.Сливен, чийто управител била съпругата на ищеца, а
последният бил скрит собственик на капитала на това търговско дружество.
Твърди се, че ищеца бил изпълнител по договора за консултантски услуги,
като само той контактувал с кооперацията и той съставил двете фактури, с
които било платено по този договор. Твърди се, че изрично в отговора на
исковата молба били заявени тези факти за да се пояснят действителните
отношения между страните, както и липсата на отношения по повод даден
заем. Сочи се, че представената от ищеца разписка, без да се оспорва
авторството й била съставена и подписана по искане, указание и устно
декларативни изявления на ищеца. Освен това важно било, че разписката
била съставена ден след плащането по двете фактури по договора за
консултантски услуги. Сумата от 4 500 лв. действително била предоставена
от ищеца, но не на ответника, а на ЗПК „Близнец“ и то като върната, поради
завишеност на уговореното плащане по договора за консултантски услуги,
което обстоятелство се установило и от свидетелските показания на свидетеля
Силвия Петкова. Искането за съставяне на процесната разписка ищецът
обосновал с обяснението, че чрез нея следвало да се отчете на дружеството
изпълнител Солариа ЕООД. Така ответникът бил подведен да подпише
документ със съдържание, което не отговаряло на волята му. Като не е
кредитирал свидетелските показания в тази насока, с които било опровергано
съдържанието на разписката, съдът постановил неправилно решение. По
делото не било доказано съществуването на заемни отношения между
страните, поради което претенциите следвало да бъдат отхвърлени изцяло,
като неоснователни. Не е имало разговори и уговорки по повод даване на
парична сума в заем от ищеца на ответника, нито пък последващи покани за
връщане на заетата сума. Дори напротив, ищецът депозирал исковата си
молба малко преди да изтече погасителната 5 годишна давност на вземането.
Иска се от въззивния съд отмяна на постановеното от СлРС решение и
постановяване на ново, с което бъдат отхвърлени претенциите на ищеца към
ответника, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
2
Отговор на въззивната жалба е депозиран в срок. С него се оспорва
въззивната жалба, като се считат всички оплаквания за неоснователни. Така
възприетата от въззивника позиция, че договора за заем бил недействителен,
като привиден на първо място била заявена за първи път с въззивната жалба,
тъй като в отговора на исковата молба такива твърдения липсвали.
Ответникът присъствал лично на съдебното заседание, на което бил разпитан
свидетеля, но до приключване на съдебното дирене не навел конкретно
обстоятелство, обосноваващо извод за привидност на сделката. Оплакването,
че съда игнорирал събраните по делото гласни доказателствени средства
също било неоснователно. Тези доказателства били недопустими, поради
изричната забрана на чл.164, ал.1, т.6 ГПК, доколкото се касаело за
опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ и
ищцовата страна изрично се противопоставила за това. Не била налице и
хипотезата на чл.165, ал.2 ГПК за допустимост на свидетелски показания,
поради отсъствие по делото на т.нар. начало на писмено доказателство.
Представените от ответника договор и фактури не съдържали сведения за
релевантни по делото факти, т.е. били неотносими. Тези документи касаели
отношенията между трети за делото лица по договор за изработка, който бил
изпълнен и приключил и в този смисъл не следвало изобщо да се приобщават
към доказателствения материал по делото и съдът не бил длъжен да ги
обсъжда. По делото не било проведено оспорване на истинността, верността
на съдържанието на представената разписка. Сочи, че последната е годно
доказателство за установяване на удостоверените в нея обстоятелства, че на
11.09.2015г между страните е сключен договор за паричен заем, по който
ищецът е заемодател, а ответника –заемател със срок на връщане на заетата
сума в размер на 4500 лв. до 30.09.2015г. Разписката е частен документ,
подписана от длъжника и материализира извънсъдебно признание на дълга и
се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените в нея
обстоятелства, с оглед неизгодността им за издателя и които не могат да
бъдат опровергани с гласни доказателствени средства. След като разписката
се намирала у кредитора, то материализираното в нея задължение не било
погасено. Следователно ищецът доказал валидното съществуване на всички
елементи на реалния договор за паричен заем и правилно били уважени
исковите претенции.
3
Иска се от въззивната съдебна инстанция да потвърди постановеното
решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни
разноски за въззивната фаза на процеса.
Насрещна въззивна жалба не е депозирана.
Във въззивната фаза на процеса не са събирани доказателства.
Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима,тъй като
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия
срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от
атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба
е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими
искове- предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с
право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Настоящият съдебен състав намира, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и
кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на
производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Установява се по делото, въз основа на приета разписка за получена
сума от 11.09.2015г., че на същата дата въззиваемият, ищец в
първоинстанционното производство М. предоставил в заем парична сума в
размер на 4500 лв. на въззивника-ответник К. със срок на връщане на заетата
4
сума 30.09.2015г.
Представените от въззивника - ответник писмени документи, а именно
Договор №1 за предоставяне на консултантски и други услуги от 15.06.2013г.,
фактури и платежни нареждания са неотносими към предмета на доказване в
настоящия спор, поради което съдът не следва да ги кредитира и цени. Тези
писмени документи касаят сключен договор между трети лица - търговци,
респ.изпълнението и плащането по този договор и нямат връзка с предмета на
предявения осъдителен иск за връщане на заета парична сума по договор за
заем между две физически лица.
Съдът не кредитира и цени също така събраните в
първоинстанционното производство гласни доказателствени средства –
свидетелски показания. Последните са недопустими, с оглед забраната на
чл.164, ал.1, т.6 ГПК и изричното противопоставяне на насрещната по спора
страна.
Разписката за получената в заем сума и срок на връщане на същата
представлява подписан частен документ и съставлява доказателство, че
обективираното в нея заявление изхожда от лицата подписали документа. В
случая въззивникът не оспорва автентичността на този документ, т.е.
положения от него подпис, а твърди, че изявлението в документа не е вярно
и не съответства на обективната действителност. Когато частният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила, ако
удостоверява неизгодни за издателя си факти, какъвто е случая с въззивника
К., твърдението му, че признатия от издателя факт всъщност не се е
осъществил не е оспорване истинността на документа, защото не се оспорва,
че обективираното в него изявление е направено, а оспорване на неговото
съдържание по смисъла на чл.164, ал.1, т.6 ГПК. При това положение
съдържанието на документа не може да бъде опровергано със свидетели, като
за частните документи такива се допускат при изрично съгласие на страната,
която се ползва от документа, а в процеса такова съгласие не е дадено от
въззиваемия-ищец. Това е така, тъй като лицето, което твърди, че е направило
симулативно изявление в документа е могло отнапред да се снабди с обратен
документ за доказване на симулацията. Такъв документ не е представен по
делото от страна на въззивника, нито има твърдения в тази насока. В
обобщение, свидетелски показания са недопустими, когато страната се
5
домогва да опровергае собственото си изявление, направено в документа,
какъвто е настоящия казус.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Предявеният осъдителен иск е допустим, а по същество и основателен.
Предявеният иск е за вземане, за което ищцецът твърди наличие на
сключен договор за паричен заем.
С договора за заем за потребление, уреден в чл.240 ЗЗД, заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Касае се за неформален, реален договор, т.е. сключва
се с предаването на вещта и има за предмет потребими вещи,
индивидуализиращи се с предаването. При този договор задълженията на
заемателя се заключават във връщане на сумата (когато предмет на договора
са пари) или вещи от същия вид, количество и качество (родово определена
престация) в уговорения срок, а ако няма уговорка за срок - до един месец
след поканата.
Исковата претенция е доказана по основание и размер именно, чрез
подписаната от двете страни по договора за заем разписка. С последната се
установява не само сключването на договор за заем, доколкото в нея е
вписано това основание, но и фактическото предаване на парите, както и
срокът за тяхното връщане от заемополучателят. Всички възражения на
въззивника са неоснователни, тъй като касаят правоотношения между други
правни субекти-търговци по договор с коренно различен предмет –
консултантски и други услуги, а освен това представените в тази връзка
писмени документи установяват изпълнението на този договор напълно.
Неоснователно е и възражението, че процесната сума била върната от ищеца
в касата на земеделска кооперация, чийто председател бил ответника, тъй
като в този случай не би следвало страните да подпишат разписка за
получени в заем парични средства с вписан срок на връщане, а приходен
касов ордер, в който да фигурира името на кооперацията.
С оглед основателността на главната претенция, основателна се явява и
6
акцесорната за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение,
тъй като задължението за връщане на заетата сума е срочно – 30.09.2015г., т.е.
от 01.10.2015г. заемополучателят изпаднал в забава. Ето защо доказана е
претенцията по чл.86 ЗЗД за исковия период от 29.09.2017г. –
29.09.2020г./датата на предявяване на исковата молба в съда/ в размер на
1 371,25 лв.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции,
атакуваното решение е правилно и законосъобразно и бива потвърдено.
С оглед изхода на въззивния процес, въззивникът носи отговорност за
разноски и бива осъден да заплати тези, сторени от въззиваемия в размер на
240 лв., заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 62/19.07.2021г.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260289/27.04.2021г., постановено
по гр.д. № 3148/2020г. на СлРС, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ХР. М. К., ЕГН: ********** от гр.Сливен, кв.“с.к.“, бл.4,
вх.Д, ап.14 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. МР., ЕГН: ********** от гр.Сливен,
бул.“ц.о.“ № 2, вх.А, ап.2, сума в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет
лева/, деловодни разноски.
Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7