Р Е Ш Е Н И Е
ГР. БЕРКОВИЦА, 27.05.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…………………….гражданска колегия
в публично заседание на 18 септември…..………….…………………………
през две хиляди и осемнадесета година………..….……..….………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н. Андреева……………………………и в
присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията
Филипова…..............................………….гр.дело дело 136 по описа за
2016 г…….…………..….…………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е за делба на недвижим съсобствен имот и се намира във фазата по
извършване на делбата.
Предмет на делбата е ПИ с
идентификатор 03928.510.92 по кадастралната карта на гр. Берковица, със стар
идентификатор УПИ XI, в квартал 19, пл. № 192, целия с площ от 253 кв.м. с
административен адрес гр. Берковица, ул. Люляк № 12, при съседи: 03928.510.75,
03928.510.90, 03928.510.89 и 03928.510.93, ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор 03928.510.92.1.
Съдебната делба следва да бъде извършена между
А.Б.П. и Т.Б.П., като правата на последните в съсобствеността са определени с
решението по допускане на делбата и са различни – 1/4 за А. и 3/4 за Т...
По делото е изискано становище за
поделяемост на имота, изслушани са заключения по назначени съдебно – технически и оценъчни
експертизи. В първото по делото заседание от втората фаза са предявени искания
при условията на чл.346 ГПК.
ПО ИЗВЪРШВАНЕ НА
ДЕЛБАТА
Извършването на делбата е подчинено на два основни принципа – право на
дял в натура и равноправие на съделителите. Съгласно чл. 69, ал. 2, изр. първо
от ЗН, всеки наследник (а също и съсобственик, съобразно препращането на чл.
34, ал. 2 от ЗС) може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството
на дяловете се изравнява в пари. Установеният в чл. 69, ал. 2 ЗН принцип може
да бъде реализиран по два начина. При избора на способ за извършването на
делбата следва да бъдат отчетени всички правнозначими обстоятелства. В
зависимост от това дали допуснатият до делба недвижим имот е поделяем или не,
законът предвижда различни начини за извършване на делбата. Ако имотът е
неподеляем, то съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан или го
поставя в дял на някой от съделителите, ако е направено такова искане при
условията на чл.349 ГПК и са налице предвидените в закона предпоставки за това.
Ако имотът е поделяем, съдът изготвя и предявява разделителен протокол и
раздпределя дяловете чрез теглене на жребий. Когато тегленето на жребий е
невъзможно или твърде неудобно, съдът разпределя дяловете по реда на чл.353 ГПК.
Съделителката Т.П. е направила искане за
възлагане на имота при условията на чл.349, ал.2 ГПК. За да бъде възложен имота
по този ред, следва да са налице кумулативно няколко предпоставки. Една от тях
е съсобствеността да е възникнала от наследяване, каквато не е настоящата
хипотеза и имотът да е жилищен и неподеляем.
Основният спор между страните се разви
по въпроса за поделяемостта на жилищния имот.
Съгласно
становището на гл.архитект на Община Берковица, имотът е поделяем. В такава
насока са и заключенията на вещите лица – архитекти. В съответствие с
изискването на чл.203 ЗУТ съдът е изпратил на Гл.архитект и двата проекта по
заключенията на вещите лица за становище. Главният архитект е дал становище и
не е дал предписания за евентуална преработка на предложените варианти. С
определение от 08.12.2017 година съдът е възложил на страните изготвяне на
инвестиционен проект, съобразен с предложенията на вещите лица и становището на
Гл.архитект.
По делото е приет, одобрен от
Гл.Архитект на Община Берковица в съответствие с чл. 203, ал. 1, изр. второ от ЗУТ, инвестиционен проект за
разделянето на жилищна сграда с идентификатор 03928.510.92.1.
Проектът предвижда, след извършване на описаните в него преустройства, от двуетажната жилищна сграда с идентификатор 03928.510.92.1 да се обособят два самостоятелни обекта при
условията на чл.203 ал.1 от ЗУТ – жилище и ателие с два офиса.
Горният
етаж на сградата отговаря на
изискванията на чл.40/1/ от ЗУТ за жилище. Осигурени са жилищно помещение,
кухня и баня-тоалетна. Коридора отговаря на изискванията за входно предверие.
По проекта е обособен склад – помещение
№ 8 на долния етаж с отваряне на вход
към него от стълбището.
Долният
етаж не отговаря на изискванията за жилище, тъй като височината му е по-малка
от минималната необходима, а коридора не е достатъчно широк за входно предверие.
Долният
етаж отговаря на изискванията на чл.38/1/ от ЗУТ за ателие с два офиса, за
обособяването на което, височината на
помещенията и размерите на коридора са достатъчни, а също така на етажа е изградено изискуемото се санитарно
помещение с необходимите канал и вода за
баня-тоалетна. Към ателието е обособен склад
– помещение № 7 на същия етаж,
със съществуващ вход.
Преустройствата
за обособяването на двата самостоятелни обекта в сградата по одобрения проект
са: преграждане на едното от помещенията на долния етаж за обособяване на два
склада – помещение № 7 и помещение № 8 и отваряне на вход към помещение № 8 от
стълбищната клетка.
До
двата самостоятелни обекта е осигурен
самостоятелен достъп откъм стълбищната клетка.
Въпреки одобрението на представения
инвестиционен проект, задължение на съда е да прецени съответствието му с
действащите правила и норми, относими към предвижданото преустройство. Предвид
оспорването на този проект от ответната страна и необходимостта от специални
знания и умения, съдът възложи на правоспособно лице, упражняващо дейност по
оценяване съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на
строителен надзор да отговори, дали представения инвестиционен проект отговаря
на изискванията на ЗУТ и на всички действащи строителни правила и норми. Вещото
лице – специалист даде положителен отговор на поставения въпрос. При това
положение, съдът достига до извод за поделяемост на допуснатия до делба
недвижим имот, като от съществуващата жилищна сграда бъдат обособени два дяла
по описания по – горе начин.
Реална делба на
съсобствена сграда е възможна, ако в нея се обособят самостоятелни обекти на
правото на собственост, при кумулативно изпълнение на следните условия:
1.спазване на строителните правила и
нормативи, с оглед предназначението и характеристиките на сградата:
арг. от
чл.203 ЗУТ във вр. чл. 40 от ЗУТ, и във вр. § 5 т. 39 от ДР на ЗУТ;
2.съответствие с надлежно одобрен
инвестиционен проект от главния архитект на общината, когато това е необходимо,
съгласно т. 5, б.
"в" на ППВС № 7/1973 г.;
3.без значителни преустройства и без
неудобства, по-големи от обикновените:арг. от чл.203 ал.1 ЗУТ.
Съдът
приема, че събраните по делото
доказателства и категоричното
заключение на СТЕ, изготвено от в.л. Е.Л.Т. за спазени изисквания на ЗУТ и относимите строителните правила и норми при обособяване на два самостоятелни обекта:
жилище и ателие с два офиса от делбената сграда по одобрения инвестиционен
проект, обуславят реална възможност за делба на съсобствената сграда съобразно
този проект.
Съдът намира,
че са изпълнени изискванията на чл.203 ал.1 ЗУТ-обособяването на двата нови
самостоятелни обекта от делбената сграда могат да бъдат изпълнени без значителни преустройства и без
неудобства, по-големи от обикновените.
Одобреният инвестиционен проект не предвижда сериозно изменение на настоящия вид на
сградата чрез премахване или добавяне на основни
конструктивни елементи (напр. плочи, носещи стени, колони), както и с
прокарване на нова отоплителна, електро, водопроводна или канализационна инсталация.
Съгласно одобрения инвестиционен проект обособеното самостоятелно
жилище на втория етаж е без преустройства, като новообособено е единствено
прилежащото към него складово помещение № 8 на първия етаж, с отваряне на вход
към него от стълбищната клетка.
Съгласно същия проект обособеното ателие с два офиса на първия
етаж е без преустройства, като
новообособено е единствено прилежащото към него складово помещение № 7 на същия
етаж.
Видно от СТЕ на в.л. Янева стойността на горните преустройства
възлиза на 611,13 лева, при пазарна стойност на целия процесен имот – 42779
лева, или 1,43 % от пазарната стойност на процесния имот.
С оглед предвижданията на одобрения инвестиционен проект, че не се
налагат преустройства в двата новообразувани обекта, а единствено в обособяване
на двете складови помещения на първия етаж от неизползваемо към момента
помещение, съдът приема, че при обособяването на двата нови самостоятелни
обекта от съсобствената сграда, няма да са налице неудобства, по-големи от обикновените,
с оглед постоянната съдебна практика на ВКС (арг. Решение № 233 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1065/2009 г., II г. о., ГК и Решение № 826 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 257/2009 г., I г. о., ГК).
Съдът не
възприема възраженията на ответницата за неподеляемост на имота. Едно от тях е,
че помещенията
на първия етаж от сградата били проектирани като складови помещения и
следователно са такива. Съгласно приетите доказателства, включително и
описанията, направени от вещите лица при огледа на имота и проекта за
архитектурно заснемане, процесната жилищна сграда не е построена съобразно одобрения архитектурен проект, представен по
делото. Помещенията на първия етаж на сградата не са складови помещения и
отговарят на необходимите изисквания и параметри на ателие, тъй като тези две
помещения са изцяло построени над терена и са със светла височина 2.40м, с южно
изложение и добра осветеност, към тях има изградено сервизно помещение и
достъпа до тези помещения се осъществява чрез самостоятелен вход от стълбищната
клетка на жилищната сграда.
Прави се и
възражение за несъответствие на представения проект с разпоредбата на чл.38,
ал.3 ЗУТ. Настоящият състав намира, че с оглед
съдържанието и условията, при които може да бъде приложена, съдът намира, че
разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗУТ е неотносима и неприложима в процедура по
реда на чл.203 ал.1 ЗУТ, каквато с оглед събраните доказателства е задължително
да се приложи при извършването на съдебна делба по настоящето дело. Предмет на настоящата делба е жилищна сграда,
която не е в режим на етажна собственост и няма непосредствени съседи-етажни
собственици, които да дадат или не писмено съгласие за преустройство и промяна
предназначението на жилищните помещения на първия етаж, каквито са изискванията
и условията на чл.38 ал.3 от ЗУТ. Ответницата Т.П. е съсобственик в делбения
имот, а не е собственик на самостоятелно жилище в режим на етажна собственост,
както не е и непосредствен съсед на делбения имот, за да дава или да не дава съгласие
за преустройство по реда на чл.38 ал.3 ЗУТ. Целта на закона при извършване на
делбата е всеки съделител, по възможност съобразно изискванията и условията на
закона – в случая чл.203ал.1 ЗУТ, да получи в натура реално обособена част от
делбения имот.
Изложеното
по -горе се отнася и до приложението на разпоредбата на чл.185 ал.2 ЗУТ, която
с оглед предмета на делото, липса на обособена етажна собственост и
непосредствени съседи-етажни собственици до обекта на делба, е неприложима.
Съдът намира за неоснователен и довода, че не следва да
кредитира представения инвестиционен проект за обособяване на два самостоятелни
обекти в процесната сграда, тъй като този проект бил изготвен по възлагане само
от А.П..
Цитираното
Решение № 776 от 12.11.2009г.по гр.д.№ 284/2008г.на I г.о. на ВКС се отнася до делба на незастроени урегулирани
имоти, с оглед изискването на чл.201ал.3 ЗУТ за представяне за одобрение от
Гл.Архитект на Общината на общ проект за изменение на регулационния план по
отношение на процесните УПИ от страните
по делото. Такова законово изискване за изработване и одобрение на общ инвестиционен
проект за обособяване на самостоятелни обекти в сграда по реда на чл.203 ЗУТ от
всички страни по делото няма. Да се приеме обратното, би означавало въпроса за
поделяемостта да се постави в зависимост единствено от волята на един от
съделителите, а не от разпоредбите на закона. Практиката на ВКС приема, че дори
когато представен по делото одобрен инвестиционен проект не е изработен въз
основа на приета по делото експертиза, съдът е длъжен да го приеме като
доказателство по делото и да извърши по отношение на този проект контол за
законосъобразност - Р № 91 от 20.06.2017г. по гр.д.№ 4198/2016г. на I г.о. на ВКС;
Съдът
намира за неоснователен довода на ответната страна, че приетият по делото
инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни обекти в делбената сграда
не отговаря на изискванията на ЗУТ и действащите строителни правила и норми.
Заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж.Е.Т.
е категорично, че одобрения от Гл.архитект на Община Берковица инвестиционен
проект отговаря на ЗУТ и на действащите строителни правила и норми. По
отношение на твърдяни от ответната страна пропуски в съдържанието на проекта
относно ВиК и Електро инсталации, в.л.Т. заяви, че изготвяне на част „електро“
и част „водоснабдяване и канализация“ към инвестиционния проект не е необходимо и задължително, тъй като тези
инсталации са изградени и на двата етажа на сградата, предмет на делбата, което
обстоятелство е изрично посочено и установено и в обяснителната записка на
инвестиционния проект, както и в заключенията на вещите лица.
По разбиране
на съдебния състав тегленето на жребий за обособените два дяла на жилищния имот
е неудобно. Проектът предвижда два дяла – жилище и ателие с два офиса, чиято
стойност е различна; правата на съделителите в съсобствеността са различни;
освен това ответницата е представила писмена декларация, че не разполага с друг
жилищен имот. Ето защо делбата да бъде извършена чрез разпределение на
съсобствената маса по реда на чл.353 от ГПК, като в дял на ищцата бъде възложен
дела, съдържащ ателие с два офиса, а на ответницата - жилище.
Стойността
на допуснатия до делба имот според заключението на вещото лице Янева е 42779. Като отчита стойността на дворното място и общите
части на сградата, съдът намира, че за уравнение на дяловете ищцата следва да
заплати на ответницата сумата от 2 707.25 лева.
ПО
ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО РЕДА НА ЧЛ.346 ГПК
В първото по
делото заседание от втората фаза на производството по реда на чл.346 ГПК ответницата
е претендирала ищцата да й заплати сумата от 4 120.75 лева извършени в имота
подобрения и 599.30 лева разноски за запазване на имота (изменен в с.з. на
18.07.2017 година).
С оглед на безспорно установената съсобственост върху процесния
недвижим имот между страните по делото при права 1/4 за ищцата и 3/4 за ответницата и събраните по
делото писмени и гласни доказателства за извършени от ответницата ремонти и
подобрения в имота, предявените искове
се явяват като такива с правно основание чл.30 ал.3 изр.2 от ЗС, т.е.като искове за заплащане на
припадащата се част от тежестите на общата вещ, в хипотеза, при
която някой от съсобствениците не е изпълнил задължението си за участие в
тежестите на общата вещ съобразно своята идеална част от нея и останалите
съсобственици са ги покрили за своя сметка.
Понятието „тежести”, използвано в цитираната разпоредба
включва, на първо място, необходимите
разноски/ремонти/, направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би погинала или
състоянието й би се влошило и на второ
място - полезните разноски/подобренията/ са разноските,
направени за подобрението на вещта, в резултат на което, стойността й се е увеличила.
Ответницата претендира да е извършила, подобрения, с които се е
увеличила стойността на имота в 31 пункта и ремонти за запазване на вещта в още
6 пункта.
Необходимите разноски са парично оценими разходи,
които се извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се
повредила. Те са наложителни и не увеличават стойността на вещта. Тези разноски
са обективна последица от използването на вещта и от нейното ежедневно
изхабяване. Критерият, от който се изхожда при тяхната
квалификация, е обективна наложителност от извършването им – ако не бъдат
направени при определени обстоятелства, вещта може да се повреди или изобщо да
погине. За
извършването на необходими разноски не е необходимо съгласието на
останалите съсобственици. Действията по поддържане състоянието на общата вещ са
управителни и останалите съсобственици,
съгл. чл.30, ал.3 изр.2 от ЗС, дължат възстановяване на направените
разноски, съразмерно на частта си. Необходимите
разноски се
дължат в размера, в който действително са направени. т. е. дължи се стойността,
която съсобственикът е заплатил към момента на извършване на разноските.
От така
изброените в молбата на ответницата „подобрения, с които се е увеличила
стойността на имота” съдът намира, че преобладават необходимите разноски,
свързани с нейното запазване и нормално функциониране, като например направата
на замазки, поставяне на бетон, изграждане на стени, водопроводни, ел.
инсталации и др.под.
Според ТР № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС при извършване на подобрения
от съсобственика в общия имот изразходваните средства могат да се претендират
на различни основания. Когато подобренията са били направени без знанието на останалите
съсобственици, но и без противопоставянето им за тяхното извършване, полезните
разноски могат да се претендират по реда на чл. 61 ал.2 ЗЗД, т.е. по правилата
на гесцията, като специфичното тук е, че подобрителят ще може да претендира
направените разходи до размера на обогатяването, т.е. не повече от размера, с
който се е увеличил делът на всеки от останалите съсобственици. За такива могат
да бъдат посочени примерно претендираните от ответницата насаждения и т.н.
От приетата по делото експертиза на
вещото лице Янева, неоспорена от страните, се установи, че претендираните от
ответницата като извършени, съществуват и са на стойност 9 590.00 лева.
От показанията на разпитаните свидетели
се установи, че къщата е строена през 1988-1989 година. През това време ищцата
е следвала в град Смолян, а след завършването си е била разпределена на работа
в с.Владимирово. Там се установила да живее, оженила се и родила. В имота
останала ответницата и нейната майка. Претендираните като извършени от
ответницата дейности и направени от нея разноски са в периода 1991/2 – 2010/16
година. За дейностите, извършени в периода 2015-2016 година ищцата твърди, че
не й е известно да са сторени. Това нейно възражение се опровергава напълно от
показанията на разпитаните свидетели – най – вече преките изпълнители, както и
от заключението на вещото лице – последното ги установява като съществуващи и
ги оценява. За част от останалите
дейности, ищцата твърди, че са извършени със средства и труд, предоставен от
двете според правата им в съсобствеността и от тяхната майка. В подкрепа на
това свое възражение ищцата ангажира показанията на трима свидели. Съдът не
кредитира показанията на св.Левашки, доколкото последните ясно заявиха пред
съда, че са в лоши отношения с майката на страните и с ответницата, не си
говорят и не посещават имота. В показанията им липсва каквато и да било
конкретика относно времето на извършване на отделните дейности, начина на
изпълнение и т.н. Другата разпитана свидетелка установи, че многократно е
давала на ищцата пари в заем, без да е сигурна по какъв начин последната се е
разпореждала със заетите средства. В противовес на това са показанията на
разпитаните свидетели, посочени от страна на ответницата – съседи и майстори,
които пресъздадоха пред съда свои преки впечатления. Последните изясниха в
детайли начина и времето на извършване на отделните СМР, заявиха, че по този
повод са контактували единствено с ответницата Т., последната е била
ангажирана, както с набавяне на материали, така и с организацията на работа, тя
се е разплащала за свършеното(с.з на28.02.2017 и 20.12.2016г.).
По отношение на трайните насаждения в
двора, ищцата не възразява, че последните са в резултат на труда и средствата
на ответницата. Възраженията й касаят заключението на вещото лице. В тази
насока съдът констатира, че вещото лице е установило, съответно оценило в
повече от претендираното – 1бр.лоза, 1 бр.вишна, 1 бр.слива/джанка, 1 праскова,
4 бр. малини и ягоди – 56 бр. Стойността на последните не следва да бъде
вземана предвид от съда, доколкото не са претендирани от ответницата.
Съобразно
правата на ищцата от съсобствения имот, в който са извършени тези подобрения и
необходими разходи - 1/4 идеална част, същата следва да заплати на ответницата 2926.05
лева, ведно със законната лихва от 15.11.2016 година - предявяване на иска до
окончателното й заплащане. Над този размер предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира,
че при такова разбиране следва да бъдат уредени сметките между страните по
повод съсобствения им имот. При прекратяване на съсобствеността съделителите
дължат заплащане на ДТ в размер на 4% върху стойността на дяловете. Ищцата
дължи заплащане и на ДТ върху уважения размер на претентираното в условията на
чл.346 ГПК.
При такива
мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на А.Б.П. с ЕГН **********,***
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 03928.510.92.1., находяща се в ПИ 03928.510.92
по КК на гр. Берковица,( стар идентификатор УПИ XI, в квартал 19, пл. № 192),
целия с площ от 253 кв.м. с административен адрес гр. Берковица, ул. Люляк № 12,
при съседи: 03928.510.75, 03928.510.90, 03928.510.89 и 03928.510.93, който
самостоятелен обект представлява ателие с два офиса с площ от
Стойността на този дял е 13 402.00
лева.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Т.Б.П. с ЕГН **********,*** самостоятелен
обект жилище с площ от
Стойността на този дял е 29 377.00
лева.
ОСЪЖДА А.Б.П.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.П. с ЕГН **********,*** сумата от 2707.25
лева за уравнение на дяловете в шестмесечен срок от влизане на решението в сила,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното решение до
датата на окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.Б.П.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.П.
с ЕГН **********,*** сумата от 2926.05 лева за извършени в
имота подобрения, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2016 до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Б. иск над уважения
размер.
ОСЪЖДА А.Б.П.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на БРС в размер на 427.79
лева за извършване на делбата, както и
5.00 лева ДТ при служебно издаден изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Т.Б.П.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС в размер на 1283.37 лева за извършване на делбата и
117.04 лева за присъдените подобрения, както
и 5.00 лева ДТ при служебно
издаден изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от съобщението на
страните.
Влязлото в
сила решение подлежи на вписване.
Препис от
влязлото в сила решение се издава след представяне на доказателства за платени
местни данъци и такси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: