Р Е Ш Е Н И Е
№ / ….2021 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
в публично заседание на седми октомври през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2.НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и при
участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 1366 по
описа за 2021година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по повод касационна жалба, депозирана от П.П.Л.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. Й.А., срещу Решение № 120/13.05.2021 година,
постановено по АНД № 1674/2021г. по описа на Районен съд-Варна, ХХVІІ състав, с
което е потвърден електронен фиш № Серия Г № 0030479, издаден от ОД на МВР
Варна, с който на П.П.Л. ***, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638,
ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
Заявените касационни основания за обжалване са
допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила.
Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен
акт.
Към касационна жалба са приложени преписи на издадени
ел. фишове Серия Г № 0029926/23.02.2021г. и Серия Г № 0029279/16.02.2021 г. на
ОД на МВР Варна по санкциониране на П.П.Л..
В съдебно заседание, касаторът не се явява, но с
писмени бележки моли за отмяна на решението на ВРС. Претендира разноски за две
инстанции.
Ответникът, ОД МВР Варна оспорва жалбата. Отправено е
искане към съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява мнение за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна
страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи
представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
С обжалвания Електронен фиш Серия Г № 0030479,
съставен от ОД на МВР-Варна, е за това, че на 05.03.2021. , в 17.05 часа в
гр.Варна, по ул.“Девня“ , на място е GPS координати:********било установено
управление на МПС- лек автомобил марка „Фолксваген Лупо“ е рег.№ ******,
регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите - нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638,
ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ. Нарушението било заснето с
автоматизирано техническо средство SD2D0014.
При тези констатации и след извършени справки на
интернет страницата на „Гаранционен фонд“ било установено, че към дата
05.03.2021г. за лек автомобил марка „Фолксваген Лупо“ с рег.№ ****** няма
активна застраховка „Гражданска отговорност“.
При справка в информационните масиви на МВР било
установено, че МПС- то е собственост на П.П.Л., ЕГН **********. ЕФ бил издаден
на собственика на МПС и връчен срещу
разписка на 13.04.2021г. Последната, в законоустановения 14 дневен срок от
връчване на ЕФ, на 19.04.2021. депозирала жалба срещу него.
Тази фактическа обстановка ВРС, 27-ми състав е приел
за установена въз основа на събраните по делото доказателствени средства –
писмените, веществените, приложени към преписката, и гласни – показанията на
допуснатите свидетели.
За да потвърди ЕФ, ВРС приема, че Л. е наказана за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно който - договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това
задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал.1 от КЗ: глоба от 250 лв. — за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. - за
юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.4 на същия член когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал. 1. Според разпоредбата на чл. 647, ал.
3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и
заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното
превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен
в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата не се прилага. Горните разпоредби доказват, че е допустимо издаване на
ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в
Закона за движение по пътищата.
Въз основа на изложеното е потвърден ЕФ.
Така постановеното решение е правилно.
На касационните възражения, че техническото средство,
което установява нарушението е негодно и не може да установи извършеното
нарушение, ВРС е дал отговор. Спазени са изискванията в Наредба № 8121з-532 от
2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата от 12.05.2015 г. КЗ
препраща към разпоредбите на ЗДвП единствено по отношение на условията и реда
за издаване на ЕФ /чл.647, ал.З от КЗ/, но не и по отношение на условията и реда
за използване на автоматизираните технически средства и системи за контрол на
правилата за движение, които се определят с цитираната наредба на министъра на
вътрешните работи -Наредба № 8121з-532 от 2015г. Ето защо възраженията, че е
нарушена цитираната по-горе Наредба, не се споделят от съда. Видно от
приложената разпечатка в административната преписка, АТСС е настроена с
приоритет „застраховка“.
Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че
липсва описание на нарушението, защото същото е посочено в съдържанието на ЕФ:
„за това, че на 05.03.2021. , в 17.05 часа в гр.Варна, по ул.“Девня“ , на място
е GPS координати:********е установено управление на МПС- лек автомобил марка
„Фолксваген Лупо“ е рег.№ ******, регистрирано в Р България, което не е спряно
от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите - нарушение - чл. 483,
ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 , вр.чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ“.
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство SD2D0014.
Следователно в ЕФ е посочена и правилната правна квалификация на нарушението-
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл.638 ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1. от КЗ.
По делото не е спорно, че на 05.03.2021г. е налице нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като към тази дата собственикът на МПС не е изпълнил задължението си да
сключи задължителната застраховка „ГО“.
Неправилни са твърденията в касационната жалба, че при
наличие на други две заснемания с АТСС, за което касаторката има издадени други
два ЕФ, не може да се издаде настоящия ЕФ. Касае се за няколко отделни
нарушения, които са в условията на еднородна
реална съвкупност,
защото деецът с няколко отделни деяния върши няколко отделни нарушения от
еднакъв вид. За разлика от НК, в ЗАНН не се определя едно общо наказание, което
да е най-тежко определено от нормата за отделните престъпления.
Правилно ВРС не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна
на решението, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно.
На основание чл. 63, ал.З от ЗАНН касаторът
следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78. ал. 8 от ГПК. вр. чл. 37. ал. 1 от ЗПП. вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 120/13.05.2021 година, постановено по АНД № 1674/2021г. по описа на Районен
съд-Варна, ХХVІІ състав, с което е потвърден електронен фиш № Серия Г №
0030479, издаден от ОД на МВР Варна.
ОСЪЖДА П.П.Л., ЕГН **********, с адрес:
***,да заплати на ОД на МВР- Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по
КАНД №1366/21г. на АС Варна.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……