№ 8643
гр. София, 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110110913 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 449
ГПК от Т. К. К. срещу „*********“ АД с искане да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 22105 лв., представляваща получена сума по изп.
д. № 118/2017 г. по описа на ЧСИ Е. Ю., ведно със законна лихва от 27.02.2024
г. до изплащане на вземането. В исковата молба се излагат твърдения, че
сумата по изпълнителното дело била заплатена за закупуване на публична
продан на недвижим имот, находящ се в **********
В исковата молба е обективирано искане за спиране на производството до
приключване на гр. д. № 2714/2023 г. по описа на СРС, което е с предмет
правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в **********
поради което се иска спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК на
спиране на настоящото производство.
Видно от направена от съда служебна справка се установява, че
производството по гр. д. № 2714/2023 г. по описа на СРС е били прекратено и
делото било изпратено по подсъдност на РС –Силистра. С писмо от РС –
Силистра е посочено, че по полученото дело по подсъдност от СРС с предмет
правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в **********било
образувано гр. д. № 1724/2024 г. което било на етап размяна на книжа.
Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има
висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила
на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността
между двата спора се основава на връзката между субективните права,
задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните
правоотношения. Връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в
съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно
съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или
основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага
различия в преценките на съда по двете дела, като за наличието на обуславящо
дело е без значение какъв е видът му /гражданско, административно,
наказателно дело/. Без значение е кога е заведено обуславящото дело, като е
допустимо това да е станало след завеждане на обусловеното дело. Критерият
е дали решението по другото дело би формирало сила на пресъдено нещо,
обвързваща съда при преценката на обуславящите факти. По настоящото
дело, са предявени искове чл. 449 ГПК срещу взискателя по изп. д. № 118/2017
г. по описа на ЧСИ Е. Ю. във връзка със закупуване на недвижим имот на
1
публична продан, а производството по гр. д. № 1724/2024 г. по описа на РС –
Силистра е с предмет правото на собственост върху същия недвижими имот,
по което няма данни взискателят да е бил привлечен към настоящия момент,
поради което съдът намира, че са налице предпоставките за спиране по делото
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1. т. 4 ГПК производството по гр. дело
№ 10913/2024 г., по описа на СРС, 39 състав до приключване на гр.д. №
1724/2024 г. по описа на РС – Силистра с влязъл в сила съдебен акт.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2