Решение по адм. дело №690/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба от С. А. К. с постоянен адрес: гр.Казанлък, ул.“Христо Ботев“ № 6, вх.А, ап.2, подадена чрез пълномощника му адв.Б. П. от Адвокатска колегия гр.Стара Загора, против Заповед № 1237 от 03.07.2024г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с която заповед на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, на С. А. К. е разпоредено премахването на незаконен строеж – „Пътна връзка срещу ПИ с идентификатор 27499.221.25“, разположена в ПИ с идентификатор 27499.180.181 и в ПИ с идентификатор 27499.180.340 по КККР на с.Енина, изпълнена по път SZR 1061 Казанлък - Енина на км.1+890. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за издаването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Жалбоподателят оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка, като счита, че решаващият орган превратно е интерпретирал относимите факти и обстоятелства, което е довело до необосновани и неправилни фактически и правни изводи. Твърди, че неправилно е определен като адресат на издадената заповед, тъй като той не е изграждал сочената в заповедта „пътна връзка“, а този асфалтиран участък е съществувал още през 2019г., когато е закупил недвижимия имот с идентификатор 27499.221.25. Наведено е и оплакване за липса на надлежно описание и съотв. индивидуализация на разпоредения за премахване строеж. Сочи, че премахването на посочената в заповедта пътна връзка ще наруши целостта на пътя и велоалеята, които са публична общинска собственост. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител по делото и представената писмена защита, поддържа и нищожност на оспорения акт, тъй като кметът на общината не бил компетентен да издава заповеди за премахване на незаконен строеж от трета категория, какъвто представлявал процесния. По подробно изложени съображения е направено искане за прогласяване нищожността на обжалваната заповед или за отмяната й като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят С. К. се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 27499.221.25 с площ от 1165кв.м., находящ се в с.Енина, в местността „Каменно мостче“, съгласно представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 52, том II, рег.№ 2350, дело 205 от 2019г. /л.8 от делото/.

От служители на общинска администрация – Казанлък - длъжностни лица по чл. 223, ал.2 от ЗУТ – арх.Ц. И. - старши експерт „Технически и инвестиционен контрол на строителството“ и инж. Д. К. – Началник на отдел „Технически и инвестиционен контрол на строителството“ в Община Казанлък, на 18.04.2024г. е извършена проверка на строеж: „Пътна връзка“ срещу ПИ с идентификатор 27499.221.25, разположена в ПИ с идентификатор 27499.180.181 и в ПИ с идентификатор 27499.180.340 по КККР на с.Енина, изпълнена по път SZR 1061 Казанлък – Енина, на км.1+890. За резултатите от проверката е съставен и подписан Констативен акт № 5 от 18.04.2024г. (л.16-17 от делото). Съгласно констативната част на същия, при проверката е установено, че има изградена пътна връзка представляваща реализиран достъп /вход/ от ПИ с ид.27499.180.181 с НТП „За местен път“ с прекъсната маркировка при разделителната ивица между велоалеята и платното за движение, като същата ивица при входа е асфалтирана и този достъп е западно и до ПИ с ид.27499.221.25 с НТП „Нива“ през ПИ с ид. 27499.180.334 с НТП „за селскостопански, горски ведомствен път“ по КККР на с.Енина. Липсва 1 бр. антипаркинг колче северно /в непосредствена близост/ от прекъснатата маркировка при въпросния вход на разделителната ивица. Колчето е било поставено по средата на велоалеята и същото е преместено с няколко метра на север пак по средата на велоалеята, намираща се в ПИ с ид. 27499.180.181. В ПИ с ид.27499.221.25 няма реализиран обект. За ПИ с ид. 27499.221.25 е процедиран ПУП – ПРЗ със съответните схеми /ВиК и Ел/ без отделна комуникационно транспортна схема. В графичната част на плана за застрояване е показан „регламентиран транспортен достъп“ от ПИ с ид.27499.221.67 и ПИ с ид.27499.221.334, и двата с НТП „За селскостопански, горски ведомствен път“, а в Заповед № 1352/ 28.06.2023г. за одобряване на посочения ПУП е упоменато, че транспортният достъп до имота може да се осъществява чрез ПИ с ид.27499.221.67 и ПИ с ид.27499.221.334. По одобрен на 13.03.2015г. инвестиционен проект, на фаза технически проект, за велоалея Казанлък-Енина липсвала пътна връзка пред ПИ с ид.27499.221.25. пътната връзка е изпълнена както в ПИ с ид.27499.180.181, така и в ПИ с ид.27499.180.340, като в последния е асфалтирано поле от земната основа от въпросната пътна връзка. Посочено е, че ПИ с ид.27499.180.181 с НТП „За местен път“ и ПИ с ид.27499.180.340 с НТП „За селскостопански, горски ведомствен път“, са собственост на Община Казанлък. Прието е, че изпълнението на пътна връзка е вид строително-монтажна работа, за която се изисква разрешени за строеж по чл.148 от ЗУТ, като за изпълнената в случая пътна връзка липсват необходимите строителни книжа – разрешение за строеж. С оглед на което е направен извод, че строежът е изпълнен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Срещу съставения Констативен акт № 5 от 18.04.2024г. в законово установения срок по чл.225а, ал.2 от ЗУТ е подадено писмено възражение от С. К., с което са оспорени фактическите констатации, по съображения че не е изграждал никаква пътна връзка чрез премахване или местене на антипаркинг колчета.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 1237 от 03.07.2024г., издадена от Кмета на Община Казанлък, на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж: Пътна връзка срещу ПИ с идентификатор 27499.221.25, разположена в ПИ с идентификатор 27499.180.181 и в ПИ с идентификатор 27499.180.340 по КККР на с.Енина, изпълнена по път SZR 1061 Казанлък - Енина на км.1+890. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в съставените Констативен акт № 5 от 18.04.2024г. и наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, като изпълнен без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Прието е, че строежът е V категория и доколкото същият бил извършен след 31 март 2001г., същият не може да се квалифицира като търпим строеж по § 127, ал.1 от РЗР на ЗИД на ЗУТ. Посочено е, че срок е постъпило възражение с вх.№ 194-С-451-1/ 25.04.2024г., което не е уважено.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 1237 от 03.07.2024г. на Кмета на Община Казанлък.

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като обективно, компетентно и обосновано. Съгласно заключението на СТЕ (л.94 и сл.), в инвестиционния проект на Община Казанлък, фаза технически проект, одобрен през 2015г., не е предвидено изграждане на пътна връзка, от ПИ с идентификатор 27499.180.181 през поземлен имот с идентификатор 27499.180.340, която да се изпълни на път SZR1061 Казанлък-Енина на км.1+890. Няма документи, установяващи времето на изграждане на пътната връзка през велоалеята на км.1+890 към ПИ с идентификатор 27499.221.25, като по одобрения през 2015г. инвестиционен проект липсва пътна връзка срещу този имот. Според вещото лице премахването на пътната връзка, намираща се в имот с идентификатор 27499.180.181 и имот с идентификатор 27499.180.340 ще наруши целостта на велоалеята, а ако бъде премахната асфалтовата настилка само в имот с идентификатор 27499.180.340 целостта на велоалеята няма да бъде нарушена. Експерта дава заключение, че изградената пътна връзка е строеж от трета категория по см. на чл. 137, ал.1, т.3 ЗУТ. В допълнително дадените от вещото лице пояснения при изслушването му в открито съдебно заседание, е уточнено, че пътната връзка дава достъп до селскостопански път, който минава покрай имота на жалбоподателя и е без трайна настилка. Пътната връзка се намира вдясно от имота на Ст.К., като алеята и асфалтовата пътна връзка са изградени по едно и също време, с оглед вида на положената трайна настилка.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Д. И. Д.. Свидетелят заявява, че пътната връзка, която се пада южно от имота на жалбоподателя, е съществувала там от много години, защото преди това е имало и помпена станция. Преди около 10 години, когато е била правена велоалеята, е оставено място за да се преминава. Асфалтовата настилка за влизане в селскостопанския път е била положена при изграждането на самата велоалея и пътя. Преди да има велоалея пак от същото място се е влизало в селскостопанския път. Свидетелят заявява, че много често минава по този асфалтиран участък, защото там има земеделска земя, която обработва и няма откъде другаде да се премине.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспорването, като направено в законово установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалваната заповед и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

С процесната Заповед № 1237 от 03.07.2024г.на Кмета на Община Казанлък е разпоредено премахването на незаконен строеж, определен като „Пътна връзка срещу ПИ с идентификатор 27499.221.25, разположена в ПИ с идентификатор 27499.180.181 и в ПИ с идентификатор 27499.180.340 по КККР на с.Енина, изпълнена по път SZR 1061 Казанлък - Енина на км.1+890“ и квалифициран като такъв от пета категория. В обстоятелствената част на заповедта строежът е описан като пътна връзка, представляваща реализиран достъп /вход/ от ПИ с идентификатор 27499.180.181 с НТП „За местен път“ с прекъсната маркировка при разделителната ивица между алеята и платното за движение, като същата ивица при входа е асфалтирана и достъпът е западно и до ПИ с идентификатор 27499.221.25 с НТП „Нива“ през ПИ с идентификатор 27499.180.334 с НТП „За селскостопански, горски ведомствен път“. Така посоченият обект, чието премахване е разпоредено от Кмета на Община Казанлък несъмнено има характеристиката на "строеж" по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

За да се извърши преценка дали обжалваната заповед е издадена от материално компетентния административен орган е необходимо да бъде даден отговор на спорния по делото въпрос, а именно дали описаният строеж „пътна връзка“, представлява строеж от четвърта до шеста категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.4 – 6 от ЗУТ. Сред посочените в разпоредбата на чл.137, ал.1 ЗУТ строежи, които в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, се класифицират в шест категории, не съществува „пътна връзка“.

Дефиниция за понятието „пътна връзка“ се съдържа в разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за пътищата и представлява платно за движение на пътни превозни средства между съществуващ път и търговски крайпътен обект, изцяло или частично разположено в обхвата на пътя. Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗП основен елемент от пътищата /пътната инфраструктура/ е обхватът на пътя, който според определението, дадено в ал.2 на чл.5 от ЗП, е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. Цитираната нормативна регламентация налага извода, че пътната връзка представлява част от самия път. Аргумент в подкрепа на това е и разпоредбата на чл.103, ал.2 от Наредба № РД-02-20-2/ 2018г. за проектиране на пътища, съгласно която техническите параметри на пътната връзка се определят в зависимост от вида и класа на пътя.

В случая пътната връзка, описана в обжалваната заповед, се сочи за изпълнена по път SZR 1061 Казанлък - Енина на км.1+890, който е общински четвъртокласен път /видно от приложеното по делото Разрешение за строеж № 49 от 13.03.2015г – л.98-гръб/. Следователно разпореденият за премахване строеж – „пътна връзка“, попада в хипотезата на чл.137, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗУТ и чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, според които общинските пътища, улици от първостепенната улична мрежа III и IV клас и съоръженията към тях, в т.ч. мостове, водостоци, подпорни стени, тунели, кръстовища и др, са строежи от трета категория. Възражението на процесуалния представител на ответника, че доколкото строежът обслужва имота на жалбоподателя, същият представлява „прилежаща инфраструктура“ към производствена сграда и е такъв от пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗУТ, не може да бъде споделено, тъй като, както бе посочено по-горе, пътната връзка по дефиниция попада в обхвата на пътя, който в случая е общински път и съответно следва неговата категория /арг.чл.137, ал.4 от ЗУТ/.

По изложените съображения съдът приема, че поради неправилното квалифициране на строежа като такъв от пета категория, вместо трета категория строеж, Кметът на Община Казанлък е издал заповед за неговото премахване извън рамките на своята материална компетентност по см. на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Единствено в правомощията на Началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице е да разпореди премахване на незаконен строеж от трета категория /чл.225, ал.1 ЗУТ/. Ето защо оспорената заповед, като издадена от некомпетентен орган, се явява нищожен административен акт и следва съдът да прогласи неговата нищожност.

Независимо, че констатирания порок, дисквалифициращ обжалваната заповед като валиден административен акт, прави ненужно обсъждането на останалите доводи на жалбоподателя досежно незаконосъобразността на Заповед № 1237 от 03.07.2024г. съдът намира за необходимо да посочи, с цел предотвратяване на повторното им допускане, следните нарушения при издаване на заповедта:

В случая, в нарушение на чл. 35 и чл.36 от АПК, не са били установени всички факти и обстоятелства от значение за случая, а именно – не е установен извършителят на строежа, както и времето на неговото изграждане. Административното производство по премахване на незаконен строеж се развива между административния орган и извършителя на незаконния строеж /чл.225а, ал.6 от ЗУТ/. С оглед обременителния характер на заповедите по чл.225 и чл.225а от ЗУТ, административният орган е следвало по безспорен начин да установи кой е извършител, респ.възложител на строежа. Според чл.161 ЗУТ, възложител на строежа е собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В случая неизяснено в административното производство е останало обстоятелството кой е извършител или възложител на строителството. Обстоятелството, че описаната в заповедта пътна връзка е в близост до имота на жалбоподателя и чрез нея се осигурява транспортен достъп до него, не е достатъчно да обоснове направения от административния орган извод, че именно С. К. е изпълнил пътната връзка. В представената по делото административна преписка липсват доказателства, че процесният строеж е извършен от жалбоподателя. Такива данни не бяха установени и в хода на съдебното производство. Напротив - от показанията на разпитания по делото свидетел за ползването на пътната връзка от всички лица, собственици на земеделски имоти, намиращи се в близост, се опровергава твърдяното й изграждане с цел обслужване единствено имота К.. Категорично адресатът на обжалваната заповед не притежава качеството „възложител“ по смисъла на чл.161 ЗУТ, тъй като имотите върху които попада – ПИ с идентификатор 27499.180.181 и в ПИ с идентификатор 27499.180.340 са общинска собственост. Административният орган не е изпълнил задължението си да установи безспорно лицето, субект на задължението за премахване на незаконния строеж, а това е довело и до противоречие на издадената заповед с разпоредбата на чл.225а, ал.6 от ЗУТ.

На следващо място строежът, предмет на разпореденото премахване, не е и индивидуализиран в достатъчна степен, тъй като не са конкретизирани параметрите на същия с точното посочване на неговите размери, което е от съществено значение за изпълняемостта на процесната заповед.

По изложените съображения жалбата се явява основателна. Заповед № 1237 от 03.07.2024г.на Кмета на О. К., като издаден от некомпетентен орган, следва да се обяви за нищожна.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК Община Казанлък следва да бъде осъдена да заплати на С. А. К. сумата от 3340лв., от които 10 лв – заплатена държавна такса; 830лв – внесено възнаграждение за вещо лице; 1250 лв. – адвокатско възнаграждение по адм.дело № 10906/ 2024г. по описа на ВАС и 1250лв – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по жалба на С. А. К. с постоянен адрес: гр.Казанлък, ул.“Христо Ботев“ № 6, вх.А, ап.2, Заповед № 1237 от 03.07.2024г., издадена от Кмета на Община Казанлък.

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на С. А. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Казанлък, ул.“Христо Ботев“ № 6, вх.А, ап.2, сумата от 3340лв /три хиляди триста и четиридесет лева/, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.