Определение по дело №2715/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/.

Образувано е по искане на Директора на ТД Митница – Варна за изменение на Решение № 728/26.05.2023г. по адм. дело № 2715/2022 г. на АдмС – Варна в частта за разноските. Настоява се, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, че съдът не е бил сезиран с искане за присъждане на разноски, че не са събрани доказателства за извършването на разноските, че не следва да се присъжда ДДС върху адвокатския хонорар. Иска се изменение на решението в тази му част.

Молбата е връчена на „Ей Ди Логистик България“ ООД, като отговор не е постъпил.

Искането на директора на ТД Митница – Варна за изменение на Решение № 728/26.05.2023г. по адм. дело № 2715/2022 г. на АдмС – Варна в частта за разноските изхожда от надлежна страна – участник в производството по делото и е направено в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК.

С Решение № 728/26.05.2023г. по адм. дело № 2715/2022 г. на АдмС – Варна е отменено Решение рег. № 32-376233 от 03.11.2022 г. към митническа декларация с MRN 22BG002002080406R6/29.08.2022 г. на Директора на ТД Митница Варна, като на жалбоподателя са присъдени разноски, съобразно представените по делото доказателства за извършването им общо в размер на 1310 лева, посочени в решението – 50 лв. за държавна такса, 300 лв. възнаграждение за вещо лице и 960 лв. адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че не са налице основания за изменение/ревизиране на присъдения с Решение № 728/26.05.2023г. по адм. дело № 2715/2022 г. на АдмС – Варна размер на разноските на жалбоподателя.

Доказателства за разноските са представени както следва: с жалбата /л.6, 8-10 от делото/ - платежно за държавна такса, договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане за адвокатското възнаграждение; с молба с.д. № 2298/14.02.2023г. - депозит за вещо лице /л. 36 от делото/. В жалбата, както и в с.з. на 10.05.2023г. в становището по същество, от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, е направено искане за присъждане на разноските по делото.

Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати, дължимият данък се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение. Не е налице основание за присъждане на възнаграждението без ДДС, предвид посочената норма.

По възражението за прекомерност, съдът намира, че същото е несвоевременно направено, тъй като следва да е в хода на производството, а не след приключването му и не представлява основание за изменение на решението в частта на присъденото адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските.

На основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Директора на ТД Митница – Варна за изменение на Решение № 728/26.05.2023г. по адм. дело № 2715/2022 г. на АдмС – Варна.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния съд на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

	Съдия: