Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Варна, …………2019г
в името на
народа
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в публично
заседание на седемнадесети септември 2019г
в
състав: Председател: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при
участието на секретаря Дим.Георгиева ,
като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 1201/2019г, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивното производство е образувано по подадената
от ОБЩИНА ВАРНА въззивна жалба вх.№ 19763/24.06.2019г срещу
решението ВРС-ХXXVс-в № 1956/09.05.2019г по гр.д.№ 9798/2018г
само в частта му, с което e осъдена
Общината да заплати на А.С.П. сумата от 10 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на падане на заледен участък на кръстовището
на ул.„Селиолу“ и „Кирил Шиваров“ в гр.Варна на 20.01.2017г, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 22.06.2018г до окончателното изплащане на задължението, на
осн.чл.49 ал.1 ЗЗД.
Счита решението за неправилно и моли за неговата отмяна, като
бъде отхвърлена претенцията на ищцата.
В евентуалност възразява по отношение дължимия размер на обезщетението и моли за неговото намаляване.
В депозирания в срока по чл.263 ГПК писмен отговор А.С.П.
изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване
решението на ВРС в тази му част.
Претендират се разноски за настоящата инстанция
съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
В исковата си
молба АННА С.П. излага, че на 20.01.2017г, при придвижване по ул.„Селиолу“ в
гр.Варна, на кръстовището с ул.„Кирил Шиваров“, при опит за прекосяване на
кръстовището, ищцата пада на пътното платно, поради подхлъзване, тъй като
улицата е заледена и заснежена. Падането причинило силна болка и невъзможност
да се изправи. Случайни минувачи направили опит да я изправят, но не успели,
което наложило ищцата да пропълзи до отсрещния тротоар. Впоследствие на мястото
на инцидента пристигнал екип на „Бърза помощ, а ищцата била откарана в болница.
На 23.01.2017г била оперирана поради счупване на
долния край на хумеруса, закрито вдясно. За оперативното лечение били нужни
медицински изделия, за които ищцата заплатила общо 2 880лв. Извършила и разходи
за медикаменти и консумативи.
На 15.05.2017г спрямо ищцата била предприета втора оперативна
интервенция.
Твърди още, че към момента на инцидента ищцата
полагала грижи за съпруга си – инвалид с призната степен на нетрудоспособност –
84%, като инцидентът станал причина за невъзможността й да полага тези грижи.
Поради изложеното моли а осъждането на Община Варна да
й заплати следните сумите:
- 15 000лв -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на падане на
заледен участък на кръстовището на ул.„Селиолу“ и „Кирил Шиваров“ в гр.Варна на
20.01.2017г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на ИМ в съда до окончателното изплащане на задължението;
- 3198лв - обезщетение
за имуществени вреди, претърпени в резултат падане на заледен участък на
кръстовището на ул.„Селиолу“ и „Кирил Шиваров“ в гр.Варна на 20.01.2017г,
формирано както следва: разходи за лекарства : 47,35л+47,35лв+47,11лв+62,86лв+23,08лв
или общо 227,75лв;
разходи за
закупуване на медицински изделия : 1440лв+1400лв или общо 2840лв; заплатена
такса-23,30лв; заплатена потребителска такса-17,40лв,
такса за
избор на лекар-50лв, ведно със законната лихва върху всички суми, считано от
датата на депозиране на ИМ в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ответната страна Община Варна в депозирания в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Позовава се на нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на
ищцата, а също и на проявено невнимание от нея и затова е налице съпричиняване.
Оспорва и размера на претенцията за неимуществени вреди и счита същата за силно
завишена и неотговаряща на претърпените болки и страдания.
Поради изложеното моли за отхвърлянето на претенциите.
Така
предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове намират
правното си основание в нормите на чл.49 ал.1 и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, и всички събрани по
делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
От представения на л. 7 епикриза се установява, че на
23.01.2017 год. А.С.П. е постъпила за оперативно лечение в Клиника по ортопедия
в МБАЛ „Света Анна – Варна“, като и е поставена диагноза S42.40- счупване на
долния край на хумеруса, закрито в дясно. Съгласно снетата анамнеза, травмата е
получена след падане. Оплакванията на пациента са от силни болки в областта на
десния лакът. След проведената на 25.01.2017 год. оперативна интервенция, е
поставена гипсова имобилизация.
Видно от представените на л.10-І талон и 2бр.касови
бонове, на 24.01.2017г Анна П. е закупила 2бр медицински изделия, по 1440лв
всяко.
На 27.01.2017 год. А. Ст.П. заплатила потребителска
такса за 4 дни болничен престой в размер на 23,20лв, видно от представения по
делото талон /л.12-І/.
От приетите като доказателство 5бр.касови бонове
/л.8-І/ се установява закупуването на медикаменти и консумативи през периода
27.01.2017– 7.02.2017г за сумите от 62,86лв, 47,11лв, 23,08лв, 47,35лв и 47,35лв.
На 15.05.2017г на ищцата е била проведена втора
оперативна интервенция в „Еврохоспитал“ООД, видно от представената епикриза
/л.9-І/. Периодът на болничното лечение е 15.05.2017-18.05.2017г.
От касови бонове /л.14-І/ се установява, че на
15.05.2017г ищцата е заплатила към болницата сумата от 50лв–такса избор на
екип, а на 18.05.2017г–17,40лв - потребителска такса.
От заключението на в.лице Д.Демиров по допусната СМЕ се
установява, че на 20.01.2017г ищцата е
получила счупване на дясната раменна кост в долна трета. Касае се за
травматично увреждане, получено в резултат на удар с или върху твърд, тъп
предмет, реализиран в областта на дясната лакътна става, което отговаря да е
получено при удар в подлежащата настилка. Увреждането обуславя трайно
затруднение в движенията на десния горен крайник, за период не по–малък от 3-3,5м.
Извършена е метална фиксация. Към датата на изготвяне на експертизата функцията
на крайните е възстановена, като е налице белег от проведеното оперативно
лечение.
От заключението на в.лице Св.Върбанов по допуснатата
съдебно-психиатрична експертиза се установява: психичното състояние на П. след
инцидента се характеризира с повишена тревожност, свързана с необходимостта от
оперативни интервенции за лечение на фрактурата, а също и да се придвижва пеша
при заснежаване. Оплакванията й от психиатрична гледна точка не покриват
диагностичните критерии за психично разстройство и не налагат провеждане на
специфично лечение.
По делото са ангажирани и гласни доказателства - свидетелят
А. П. П.. В показанията си излага, че през м.януари 2017г, при движение по
ул.„Селиолу“ в посока СК„Спартак“, малко преди кръстовището, видял, че ищцата се
подхлъзва и пада. Настилката била доста заледена. Пътният участък не бил
почистен, бордюрите на били опесъчени, дори високо проходими автомобили се
придвижвали със затруднение. Жената викала от болка. Извикали спешна помощ.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
В процесния случай твърденията на ищцата са, че
претърпените имуществени и неимуществени вреди са резултат от бездействието на
Община Врана, изразяващо се в неизпълнение на задължението й да извършва
почистване на улиците и тротоарите за пешеходци в зимни условия.
Макар да се твърди вреда от действията/бездействията
на административния орган-Община Варна при или по повод изпълнение на нейните
задължения, приложение намира общата хипотеза на чл.49 ЗЗД , доколкото специалната
разпоредба на чл.1 ЗОДОВ предвижда наличието на незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административната дейност, отменени по съответния ред, в
който случай спорът би бил подведомствен на административния съд съобразно
указанията, дадени с ТР № 2/27.06.2016г на ВАС по тълк. д. № 2/2015г.
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнение на тази работа.
Съобразно задължителните указания, дадени още с ППВС
№7/1958г. отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни, противоправни
действия. За непозволеното увреждане причинено от изпълнителя, се ангажирала
отговорност на възложителя, която е безвиновна, гаранционно-обезпечителна и се
пораждала при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.
За да бъде ангажирана отговорността на ответното ЮЛ по
чл.49 ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на предпоставките: противоправно
поведение на служителите на ответника или на ангажираните от него лица, от
което като пряка и непосредствена последица са настъпили вредите за ищцата,
т.е. да е налице причинно-следствена връзка м/у противоправното деяние и
вредоносния резултат. Причинната връзка се изразява в това, че деянието е
условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на
отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва закономерно
да произтича от деянието, а не да се явява негово случайно следствие. Що се
отнася до вината, макар в гражданското съдопроизводство същата да се презумира,
съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, то в хипотезата на чл.49 ЗЗД, отговорността
е безвиновна.
С оглед на горното в тежест на ищцата е да установи
настъпването на твърдените имуществени и неимуществени вреди в резултат на
настъпилия инцидент на посочената дата – падане на заледен участък от улица
като част от общинската инфраструктура - собственост на Община Варна.
В тежест на ответната Община е да установи изправността
на съответния участък от пътя и прилежащите към него тротоари, а също и
твърдяното наличие на съпричиняване от страна на ищцата чрез неспазване
правилата за движение.
Няма спор между страните,
че процесният пътен участък и прилежащите към него тротояри са собственост на Община Врана по силата на §7
ал.1 т.4 ЗМСМА /обн.ДВ бр.77/17.09.1991г/, съгласно който с влизането на Закона
в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване преминават в
собственост на общините. Съобразно нормата на чл.31 ЗП ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществяват от общините. А разпоредбата на чл.167 ал.1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват
във възможно най-кратък срок, като ал.2 на същия член регламентира правомощията
на кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които
да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
От събраните гласни
доказателства – показанията на свид.Петров се установява фактът на непочистена
от снега и заледена улица и бордюр.
Следователно, установява се
наличието противоправното и виновно поведение на лицата, на които Общината е
възложила зимната поддръжка на улиците в изправно състояние, което ангажира
обективната отговорност на ответника, тъй като е в пряка причинна връзка с
настъпилия за ищеца вредоносен резултат.
Събраните по делото писмени
доказателства и свидетелски показания установяват и настъпването на твърдяните
от ищцата вреди в резултат на противоправното деяние, както и това, че
преживените от нея физически болки и страдания от травматичното увреждане са се
отразили и на психическото й състояние.
Ответната страна не
представя доказателства, установяващи възраженията за изпълнение на вменените й
задължения за почистване и поддръжка на уличната мрежа, предназначена за
обществено ползване.
Изложеното налага извода,
че в резултат на неправомерното бездействие от страна на ответника, изразяващо
се в неизпълнение на задължението по чл.167 ЗДвП-за поддръжка на пътя и пътните
принадлежности в изправно състояние, за ищцата са настъпили имуществени и
морални вреди – болки и страдания, поради което за нея е възникнало правото да
получи обезщетение за причинените вреди.
С оглед пределите на
въззивното обжалване, предмет на обсъждане е само претенцията за неимуществените вреди.
Съобразно константната
съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се включват всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на увреденото лице, намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние, както и
разбирането.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характерът и
степента на физическото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му
и моралните страдания, икономическата конюнктура и др.
В конкретния случай от
събраните по делото доказателства (СМЕ, СПЕ, свидетелски показания) се
установява, че травматичните увреждания при ищцата са обусловили силни
физически болки и дискомфорт. Имобилизацията на десния горен крайник обуславя и
невъзможност за нормално хранене и самостоятелно санитарно обслужване, и изобщо
осъществяване на всякакви нормални ежедневни дейности, включително и да се
грижи за своя съпруг-инвалид за период от минимум 3 месеца според СМЕ, което неминуемо
е причинило допълнителни неудобства и притеснения за пострадалата.
От заключението на вещото
лице-психиатър се установява и влошаване на психо-емоционалното състояние на
ищцата - поява на напрежение и чувство на тревожност, без да покрива критериите
за психиатрично заболяване.
Следва да бъде съобразено и
това, че лечението не е било еднократно, а е преминало през няколко етапа, като
сама по себе си всяка оперативна интервенция предполага дискомфорт
–неразположение и болки. Ръката на ищцата и към настоящия момент не била възстановена
напълно.
Съобразяват се периодът на
възстановяване, характерът и интензитетът на претърпените болки и дискомфорт.
Въз основа на изложеното
съдът достига до извода, че дължимото на ищцата обезщетение за причинените й в
резултат на инцидента неимуществени вреди следва да бъде 10 000лв. Същото е обосновано
и не надвишава паричния еквивалент на преживените от ищцата психически
страдания.
В допълнение
може да се посочи и това, че формирайки правните си изводи, съдът е съобразил и
установената трайна практика. Съгласно същото не е в тежест на пострадалия да
доказва всяко свое негативно изживяване /физическа болка, душевно страдание,
неудобство и др./. След като са доказани увреждащите действия/бездействия,
искът е установен по основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по
своя преценка /в този см.Решение № 253/2.07.2012г на ВКС по гр.д.№ 652/2011г,
IV ГО, ГК Решение № 316/14.10.2013г на ВКС по гр. д.№ 121/2013г IV ГО, ГК/.
Спорен между страните е и въпросът
дали ищцата с поведението си е допринесла за вредоносния резултат от
произшествието, т.е. налице ли е
съпричиняване, което би дало отражение върху размера на обезвредата.
Съпричиняването по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице,
когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал
за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно. В
този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното
действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако
единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган няма
да носи отговорност. Ако само е допринесъл - обезщетението следва да се намали
с оглед особеностите на всеки конкретен случай.
В процесния случай такова
не се установи и затова не се налага намаляване на определените размери на
обезщетенията.
По отношение на акцесорните претенции
Съобразно разпоредбата на
чл.84 ал.3 ЗЗД ответникът изпада в забава от датата на деликта и затова от него
момент се дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва
върху присъдения размер на главниците.
Решението на ВРС не е
обжалвано и е влязло в законна сила в частите, с които е присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 3187,89лв и са отхвърлени
исковете за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000лв
до пълния размер от 15000лв, и претенцията за обезщетение за имуществени
вреди за разликата над 3187,89лв до пълния размер от 3198лв - претендирана като
заплатени лекарство АЦЦ 600мг, ефервесцентни таблетки, по касов бон № 02457110084,
при твърдения, че всички вреди са претърпени в резултат от падане на заледен
участък на кръстовището на ул.„Селиолу“ и „Кирил Шиваров“ в гр.Варна на
20.01.2017г, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от датата
на депозиране на ИМ в съда – 22.06.2018г до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл.49 ал.1 ЗЗД, а също и по отношение отхвърлените
акцесорни претенции по чл.86 ЗЗД за присъждане за законна лихва върху отхвърлената
част от главниците.
Съвпадащите
крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване на
постановеното от ВРС решение.
По разноските в първата инстанция
С оглед изхода на спора и
отправеното искане, ответникът следва да да заплати на ищцата сумата от 1903,76лв–сторени
по делото разноски съобразно уважената част на иска, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Съобразно отхвърлената част
от претенциите в полза на ответната страна следва да бъде присъдена сумата от
27,53лв - разноски за юрисконс. възнаграждение, определено съобразно
отхвърлената част на исковете, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
По
разноските за въззивната инстанция
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, в поза
на въззиваемата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски. Същата е
представила списък за такива, съгл.чл.80 ГПК, договор за правна защита и
съдействие за сумата от 1500лв, която е реално заплатена, видно от разписката, обективирана
в договора.
С постъпилата преди с.з. молба от въззивната страна
вх.№ 27132/ 10.09.2019, е направено възражение за прекомерност.
Предвид пределите на въззивното обжалване – само в
частта за присъдената сума от 10 000лв, сложността на делото, разглеждането му
в едно съдебно заседание и неявяването на процесуалния представител лично, като
неговите действия се свеждат до изготвянето на писмения отговор по жалбата и
подаването на писмената молба за гледане на делото в негово отсъствие, съдът
намира че възражението за прекомерност следва да бъде уважено. Няма основание
за присъждане на разноски за ползваната адв. услуга в размер, надвишаващ
минималния установен с Наредба № 1/2004 чл.7 ал.2 т. 3 , който в случая възлиза
на сумата от 830лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХXXVс-в № 1956/09.05.2019г по гр.д.№
9798/2018г,
с което e осъдена Общината да заплати на А.С.П. сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на падане на заледен
участък на кръстовището на ул.„Селиолу“ и „Кирил Шиваров“ в гр.Варна на
20.01.2017г, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 22.06.2018г до окончателното изплащане
на задължението, на осн.чл.49 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и е осъдена Община
Варна да заплати на А.С.П. сумата от 1903,76лв
– сторени в производството разноски, съобразно уважената част на исковете, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Община Варна,
представлявана от Кмета й, с адм.адрес гр.Варна бул.„Осми
приморски полк“ № 43 ЕИК *********, да
заплати на А.С.П. ЕГН ********** ***, сумата 830лв. /осемстотин и тридесет лева/,
представляваща разноски за адв.възнаграждение, определено съобразно обжалваемия
интерес, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението
на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила в останалите части, с които
е присъдено обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 3187,89лв и са отхвърлени
исковете за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000лв
до пълния размер от 15000лв, и претенцията за обезщетение за имуществени
вреди за разликата над 3187,89лв до пълния размер от 3198лв - претендирана като
заплатени лекарство АЦЦ 600мг, ефервесцентни таблетки, по касов бон №
02457110084, при твърдения, че всички вреди са претърпени в резултат от падане на
заледен участък на кръстовището на ул.„Селиолу“ и „Кирил Шиваров“ в гр.Варна на
20.01.2017г, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от датата
на депозиране на ИМ в съда – 22.06.2018г до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл.49 ал.1 ЗЗД, а също и по отношение отхвърлените
акцесорни претенции по чл.86 ЗЗД за присъждане за законна лихва върху отхвърлената
част от главниците.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: