Решение по дело №1669/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, против решение № 920/16.06.2023 г. постановено по НАХД № 995/2023 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено НП № 03-2201258/04.01.2023 г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Варна, с което на „Крафт крю“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.284, ал.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.246,ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работно оборудване. С жалбата се навежда основанието на чл.348,ал.1,т.1 от НПК – допуснато нарушение на материалния закон. Оспорва се основният извод на въззивния съд, че в НП липсва ясно и конкретно описание на нарушението, за извършването на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя „Крафт крю“ ЕООД. Сочи се, че от събраните доказателства се установява, че дружеството има качеството на работодател по отношение на установеното лице, предвид съставянето и връчването на Постановление за обявяване на трудово правоотношение. Сочи се, че събраните доказателства установяват обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние. Счита за неправилни изводите на въззивния съд за допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения. Отправено е искане до съда, за отмяна на оспореното решение и оставяне в сила на НП. Поддържа жалбата в представено писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – „Крафт крю“ ЕООД, с управител А.В.И. не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за неоснователна. Пледира за правилност на въззивното решение, като постановено при спазване на процесуалните правила и съответствието му с материалния закон.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.211, ал.1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства районният съд е приел от фактическа страна, че на 24.11.2022 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са извършили проверка в кораборемонтен завод „Одесос“ – Варна, при която установили, че на кей № 6 множество лица, сред които и С. И., извършвали почистване на палубата на МК „Сий Лайън“. За лицето С. И. констатирали, че работи за въззивното дружество като общ работник/чистач, без сключен трудов или граждански договор. На същата дата било съставено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между въззивното дружество и посоченото лице. На 08.12.2022 г. срещу дружеството бил съставен АУАН за нарушение на чл.284,ал.1 от КТ във връзка с чл.246,ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и използване на работното оборудване, тъй като работодателят не е осигурил работни обувки на лицето С. И..

Районният съд е установил, че АУАН е връчен надлежно на упълномощен представител, който го подписал без възражения. Такива в законоустановения срок също не са постъпили. Срещу „Крафт крю“ ЕООД е издадено процесното наказателно постановление. В него изцяло са възприети както описаните в АУАН факти, така и правната квалификация на деянието. С НП на работодателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди лева/.

Районен съд – Варна е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Приел е, че в хода на административнонаказателното производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Този извод на съда е мотивиран с това, че в АУАН и НП липсва пълно, точно и ясно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не са посочени конкретните факти, касаещи съставомерни признаци на твърдяното за извършено нарушение. Приел е, че нормата на чл.246,ал.1 от Наредба № 7 е бланкетна, тъй като не представлява самостоятелен състав на административно нарушение. Приел е , че не е посочено на какво основание на работодателя е вменено задължение да предостави работни обувки. Извел е извод, че допуснатите процесуални нарушения са ограничили правото на защита на санкционираното дружество, поради което следва да се квалифицират като съществени. Приел е за недоказана обективната съставомерност на деянието, тъй като не е установена самоличността на лицето С. И., предвид липсата на данни за ЕГН.

Решението е правилно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря, и препраща към тях.

Съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление. В акта и в наказателното постановление нарушението е описано бланкетно и по начин, който не позволява да се разбере какво точно е извършеното деяние.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от КТ вменява в задължение на работодателят да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. Нормата на чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7, която е посочена във вр. чл. 284 от КТ сама по себе си не представлява самостоятелен състав на адм. нарушение, доколкото е бланкетна и препраща към друг нормативен акт определящ реда за предоставяне на специални предпазни средства и работно облекло. Правилни са изводите на Районен съд-Варна, че не е ясно на какво основание е прието, че въззивникът изобщо е следвало да предостави работни обувки и по кой ред. Не е ясно и какво изобщо се има предвид под работни обувки и какви са техните характеристики. Непълнотата в описанието на нарушението и липсата на яснота относно неговите съставомерни признаци водят до нарушаване правото на защитата на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушени е обвинено и при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. В тази връзка следва да се отбележи, че е недопустимо факти свързани с обективната съставомерност на деянието, да се установяват едва в хода на съдебното производство. Освен това, в АУАН и обжалваното постановление са вписани констатации, че работодателят не е осигурил работни обувки, но не и че става въпрос за безплатно специално работно облекло, което именно е елемент от състава на чл. 284, ал.1 от КТ. Понятията безплатно работно облекло и специално работно облекло не са тъждествени и това става ясно от прочита на разпоредбите, които ги регламентират и въвеждат изискване за работодателя да ги осигури на работника в различни хипотези - чл. 284, ал.1 от КТ, чл. 246 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, чл. 296, ал.1 от КТ и чл. 8, ал.2 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло.

По изложените съображения настоящият състав на Административен съд – Варна приема, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото, неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба не е претендирал разноски за настоящето производство, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 920/16.06.2023 г. постановено по НАХД № 995/2023 г. по описа на Районен съд-Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: