№
/ 06.10.2020г.
Гр.
П., 06.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, Х-ти
състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на девети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3777/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на И.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.М. от САК срещу „Факелман
България“ ЕООД /след уточнение от ищеца и депозирана „поправена искова молба“
по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, като първоначално искът е бил депозиран пред СРС
и заведен срещу ответник- „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“-КД, представлявано от
„КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ“-ЕООД. Впоследствие производството е било изпратено с нарочно разпореждане на
предходния съдия докладчик на ПРС, където е заведено настоящото такова. С депозираната
поправена искова молба, като ответник по
делото е било посочено Дружеството-
„ФАКЕЛМАН БЪЛГАРИЯ“-ЕООД. По
делото, с рег. № 24 027 от 28.08.2019 г., депозирана от процесуалния
представител на ищеца е подадена молба, в която изрично е посочено, че ищецът
се отказва от иска си спрямо първоначалния ответник, като го заменя с нов
ответник- „ФАКЕЛМАН БЪЛГАРИЯ“-ЕООД. След като е постъпила посочената молба, е
постановено разпореждане на съдията, който е постановил препис от същата да се
изпрати за становище в седмичен срок на първоначалния ответник.
На
13.09.2019 г., под рег. № 25480 от същата дата, в съда по делото е постъпила
молба от „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ“-ЕООД, с която чрез пълномощника й юк Л.Х., е помолено да се дадат изрични указания, дали
така депозираният отказ от иска е приет
от съда и дали съобразно отговора на този въпрос за „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ“-ЕООД,
отпада задължението да подадат отговор на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, след като се
е запознал с материалите по делото, и с постановените съдебни актове по същото
до момента, както и с посочените молби, в това число и с Определението на съда
от 29.08.2019 г. е счел, че съдът със
същото макар и да е приел отказа от иска, спрямо първоначалния ответник и да го
е заменил с нов такъв е пропуснал да се произнесе по реда на чл.233 ГПК, с прекратително определение, спрямо него. В този смисъл,
съдът с определение от 19.09.2019г. е прекратил производството по гр. д. № 03777
по описа на съда за 2019 г. на ПРС, ГК, десети с-в, в частта, с която по
отношение на първоначалния ответник „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ“-ЕООД, съдът е бил десезиран, с предявения иск, с правно основание чл.51 от ЗЗД, вр.
чл.131, ал.1, т.1, пр.2, вр. ал.2 ЗЗП, предявен
от ищеца И.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.
В.М. от САК, срещу ответник „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ“-ЕООД, поради отказ от иска спрямо този ответник.
Производството е посочено, че следва да
продължи със следните страни- ищец И.С.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** и ответник „ФАКЕЛМАН БЪЛГАРИЯ“-ЕООД. На „ФАКЕЛМАН
БЪЛГАРИЯ“-ЕООД е била дадена възможност за депозиране на отговор по чл.131 ГПК, като такъв по делото е постъпил на 09.10.2019 г.
Ищецът
в „поправената” си искова молба твърди, че на 19.12.2017 г. е закупил, тенджера под налягане „**********“ модел ******* **** *** на стойност от 27,99 лв. в търговски
обект – хипермаркет „Кауфланд“ – гр. П.. Посочва, че
вносител на стоката е ответното дружество „Факелман
България“ ЕООД. Поддържа, че тенджерата е ползвана от майката на ищеца- И. два
пъти при точно спазване на инструкциите за употреба. На 13.02.2018 г., докато И.
използвала тенджерата за приготвяне на обяд, след минути последната избухнала в
лицето на сина ѝ-ищецът, опитал се да я премести от котлона поради
странен шум. Вследствие от силния удар и налягане на уредаq ищецът претърпял травматични увреждания по главата
и лицето, като бил диагностициран със сериозни
увреждания, в това число и на очите. Били му извършени различни манипулации в
болница и му било назначено лечение. Освен стрес и уплаха му било причинено
болка и страдание. Представени са заключения и на СМЕ и СТЕ, представени и пред
СРС, като е било проведено производство по чл.207 ГПК- за обезпечаване на
доказателства, като се сочи, че видно от СМЕ, вещото лице е посочило, че е
възможно травматичните увреждания да са получени по начина, описан в исковата
молба, чрез действието на висока и влажна температура. Относно СТЕ се сочи, че
вещото лице е посочило, че са налице несъответствия между датата на
производство на тенджерата и датата на
издаване на сертификата. Излага се, че се касае за вреди, причинени от дефектна
стока по смисъла на ЗПП. Изложени са съждения относно релевантната нормативна
уредба. Посочва, че с оглед причинените му увреждания И. приемал
болкоуспокояващи лекарствени медикаменти. Преживял стрес и уплаха. Дългият
период на възстановяване изисквал
постоянен прием на лекарства и ежедневни грижи от страна на близките му.
Твърди се, че му е причинено разстройство на здравето, чрез процесните
изгаряния. В петитума на исковата молба заявява
претенция от 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болка и страдание в резултат на
нанесените телесни увреждания, получени по лицето и главата изгаряния, като се
сочи, че телесната повреда е настъпила на 13.02.2018 г., при употребата на
дефектна стока, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумите. На основание чл.86, ал.1 ЗЗД се претендира и
лихва за забава от деня на увреждането -13.02.2018 г. до завеждането на и.м. в
размер на 1222.22 лева. В съдебно заседание от 18.12.2019 г., съдът по искане
на ищеца е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение на иска, като се е
произнесъл с протоколно определение, в което е посочил, че допуска изменение на размера на иска за
главница, чрез неговото намаляване под формата на оттегляне на иска от 15
000лв. на 8 000 лв., като искът да се счита предявен, като главен иск за
неимуществени вреди за сумата от 8 000 лв. и искът, предявен за имуществени
вреди, да се счита заявен от 212 лв., което е и заявено в първоначалната искова
молба, а искът за лихва да се счита предявен за сумата от 1 222, 22лв.,
считано от датата на увреждането от 13.02.18г., до завеждането на исковата
молба в съда. Прекратил е производството в оттеглената част. Определение е
влязло в сила.
В
депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Факелман България“ ЕООД оспорва предявените искове по
основание и размер при твърдението, че събитието, вследствие на което са
настъпили уврежданията на ищеца е резултат единствено от неправилната употреба
на процесната стока. Отрича същата да е дефектна.
Последната се сочи, че притежава изискуемия по закон сертификат, определящ
продукта като безопасен за работа. Намира размера на претендираното
обезщетение за завишен с оглед претърпените от И. болки и страдания, тъй като
не са налице трайни увреждания, оздравителният период е протекъл за сравнително
кратък срок, отсъстват трайни белези. Счита акцесорната
претенция за лихва за изцяло неоснователна, доколкото ответното дружество не е
поставено в забава и не е уведомено за настъпилото събитие.
Съдът,
е изготвил проекто-доклад по делото, впоследствие
обявен за окончателен такъв,като е докладвал претенциите на страните,
определени е правната квалификация на заявените претенции и е разпределил съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК, с доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни искове,
както следва:
По иска с правно основание чл. 131, ал. 1,
т. 1, предл. 2-ро от Закона за защита на
потребителите
от Закона за защита на потребителите, вр. Чл.132 и чл.135 ЗЗП, вр. чл. 49 във вр. с чл. 45,
във вр. с чл. 52 ЗЗД и
чл.86 вр . чл. 84, ал.3 ЗЗД
Съдът
е посочил, че в тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно доказване,
да установи, че е претърпял описаните неимуществени вреди вследствие от
употребата на стока, че към този момент същата е била дефектна, наличието на причинна връзка между дефекта
и вредите, както и, че ответникът е вносител на стоката.
При
доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да опровергае
твърденията на ищцата за наличието на елементите от фактическия състав,
пораждащ отговорността, респ. да докаже възраженията си. По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1ВР. чл. 84, ал.3 ЗЗД ЗЗД,
съдът е посочил, че в тежест на ищцата е, при условията на пълно и главно
доказване, да установи наличието на главен дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на търсеното за това обезщетение. По делото са били
приложени и материалите от гр. дело № 21650/2018 г. по описа на СРС, 162-ри
състав, водено по молба по чл. 207 ГПК, проведено за обезпечаване на
доказателства, по което са били изслушани СМЕ
и СТЕ. Приложени са и множество
писмени доказателства, приложени към исковата молба и отговора на същата, както
и допълнителни изискани такива, а именно- Копие от Сертификат за изследване на
типа съгласно Модул ************** с идентификационен номер 0036; Сертификат за
съответствие на типа Модул **************-********** с идентификационен номер
0036; Доклад за типово одобрение, съгласно приложение III модул В и модул С1 по
ЕС Директива 97/23 за оборудване под налягане; Отчет за изпитвания при
неочаквани посещения от 13.07.2016г.; Декларация за съответствие с Директива
97/23 за уреди под налягане с партиден номер 2017/12 от 30.11.2017г. и Производствена
програма на фабрика Мараш Тутку Метал от 08.11.2017г.
за марка 2017/12 –вносител ответното дружество-Факелман България ЕООД, Доклада
към Сертификат (Модул С1) № **************/10 от дата 27.05.2016г. и
придружаващите го протоколи от изпитвания., Пълното техническо досие от
Вносителя, към сертификат по (Модул В) № **************
от дата 27.05.2016г.потвърждение от нотифицирания орган ТЮФ Зюд Индъстри Сървис ГмбХ, Мюнхен, Германия, че произведената партида № 2017/12
е от тип, обхванат от горецитираният сертификат по
Модул В и съответната партида е обхваната от валиден сертификат по Модул С1 или С2.По делото ищцовата
страна е отправила и искане до съда за допускане изслушването на Допълнителна
съдебно –техническа експертиза по делото, която да отговори на следните
въпроси:1.Снабдена ли е въпросната тенджера под налягане с гумено или
силиконово уплътнение, като в случай че няма такова - това би ли довело до разхерметизиране на капака?, 2.Да се изпита тенджерата под
налягане по отношение на херметичност на капака, да се изпита регулиращия и
предпазен клапан при различни степени на повишено налягане, 3.Като се съобразят
представените от ответника писмени доказателства по делото да се отговори на
въпроса - Има ли пропуски при проектирането и изпитването на прототипа съгласно
изискванията на хармонизираният стандарт към Директива 97/23/ЕО, EN 12778, като
съдът е допуснал изслушването на Допълнителна СТЕ, изготвена от вещото лице-
инж.Н.М.С., специалност: машиностроителна техника и технологии, член на нотифициран орган за оценка на съответствието на съоръжения
под налягане, изготвил и първоначалната СТЕ по делото. След изслушване на
вещото лице в последното по делото с.з., съдът е приел експертното му
заключение, като в с.з. вещото лице е отговорило и на допълнително поставени
въпроси и от двете страни по делото и е обосновало допълнително изложените
констатации и изводи в заключението.
По
делото е било допуснато и събирането на гласни доказателства, по искане на ищцовата страна, като в качеството на свидетели са били
разпитани свидетелките- В. П. И. С.П.И., респ. майка и съпруга на ищеца по
делото.
В последното по
делото с..з. представителите на страните по делото, поддържат претенциите си
респ. ищцата за уважаване на иска, а ответната страна, за отхвърлянето му.
В срок, определен от съда и за двете
страни по делото за представяне на писмени бележки, такива са били депозирани само от ответната
страна, която в писмената си защита е
доразвила доводите си за недоказаност на претенцията и отхвърлянето й от съда.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не спори, че е
настъпило процесното събитие- на 13.02.2018 г., и че
свидетелката И. използвала тенджерата за
приготвяне на обяд, като впоследствие прeди се случи инцидентът, като се оспорва механизмът
на настъпване на същия, като по данни на ищеца, застъпени и в показанията на
свидетелката И.- пряк очевидец и частично от свидетелката И., която не е
присъствала на самия инцидент, а неспосредствено след
него, се твърди, че след като И. сложила телешко месо в три литра вода, за да
го свари за обяд, се чул „странен шум” от тенджерата и синът й- ищецът се
опитал да премести тенджерата от котлона, при което тя „избухнала” в лицето на
сина ѝ-ищецът, и му нанесла процесните телесни
увреждания, причинили му болка и страдания, като такива са били нанесени, но в
по-лека форма и на свидетелката И..
Не
се спори по делото и че на 19.12.2017
г. е била закупена от ищеца процесната тенджера под налягане „**********“
модел ******* **** *** на стойност от
27,99 лв. в търговски обект – хипермаркет „Кауфланд“
– гр. П. и че вносител на стоката е ответното дружество „Факелман
България“ ЕООД, което се доказва и от представения касов бон по делото. Не се спори и че преди процесният
инцидент, тенджерата е ползвана от
майката на ищеца- И. няколко пъти- „два пъти при точно спазване на инструкциите
за употреба” по изложеното в исковата молба.
Ищецът е
ангажирал
относно претърпените телесни увреждания множество писмени доказателства, в това
число и представени към исковата молба- 2 бр, епикризи от УМБАЛСМ П., 2 бр,
болничен лист, касов бон от 19.12.2017г. за закупена тенджера, ръководство на
потребителя, копне от фактури и касови бонове за направени разходи, нотариална
покана, копие от молба по чл.207 от ГПК и самото делото изискано от съда, СМЕ
по гр.д.21650/2018г. на СРС, 162 състав, копие от СТЕ по гр.д. 21650/2018г, на
СРС, 162 състав, копие от протокол от съдебно заседание 12.07.2018г, справки от
ТР.
Видно
от доказателствата, обезпечени по реда на чл.207 ГПК, в гр.д.21650/18г., СРС,
162 състав, то се установява от СМЕ, изготвена от д-р Т.Г.К., дм - съдебен лекар, главен асистент в Клиника по Съдебна
медицина и деонтология при УМБАЛ ,Александровска“
ЕАД, гр. София че на 13.02.2018 г.,
ищецът-И.С.И.- е получил следните травматични увреждания
отразени в медицинската документация - 7% първа, втора АВ и трета степен
изгаряния на кожата па лицето и шията. По време на извършения преглед е посочено, че е бил установен белег на долната
устна. Изгарянията
на кожата са описани, като получени от
действието на висока влажна температура, като същите са получени по време и
начин описани в исковата молба. Констатирано е наличие на линеен ръбец на брадичката непосредствено под долната устна. Подобен ръбец вещото лице е посочило, че може да бъде получен при
действието па твърд тъп предмет по механизма на удар с или върху такъв,„като същият
по давност е съотносим към момента па инцидента.”. На базата на
гореизложено вещото лице е дало заключение, че установените травматични
увреждания на И.С.И. са му причинили ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. И.С.И. е описано, че е
изпитвал болки след инцидента. Интензитетът на болките при термична
травма към момента на причиняване на изгарянето е
посочен, като изключително висок,
болката се овладява е лекарствени средства (обезболяващи), като се изпълняват
съдебно- медицинските критерии за
определението “страдание”, което продължава до епитализирането на раните в рамките на три седмици. При
поставения въпрос дали нанесените на И.С.И., вреди и изгаряния по главата и
тялото са причинени от избухнала тенджера под налягане, вещото лице е
отговорило „получените
травматични увреждания са получени от действието на висока влажна температура,
като е възможно същите да са получени по описания начин в исковата молба. Времето
за възстановяване на лицето експертът е посочил, че е бил от порядъка на 14-21
дни.
Така
изложеното от вещото лице, като констатации, е съответно и на описаното в
представената към исковата молба медицинска документация – в това число епикризи /описани по-горе/ и болничен лист /2 бр./. От
представените фактури, се установява и че лицето е извършило разноски за
закупуване на лекарства, претендирани като
имуществени вреди по делото.
Установява
се, че видно от фискален бон от
13.12.2017 г- е била закупена процесната тенджера от
„Кауфланд-България”,
от магазина в гр. П., за сумата от 27,99 лева.
По
делото е представено и ръководството за употреба на тенджерата, впоследствие,
изследвано от вещото лице, наред с останалите представени писмени,
доказателства при изготвяне на СТЕ и доп. СТЕ.
Представени се и фактури за извършени разходи,
ведно са касови бонове за сумите за описани в същите лекарства, както следва-
за сумата 88,12 лева, за сумата от 34,80 лв,15,75 лв,37,40 лв, в това число и
съм УМБЛСМ „П.”, на името на ищеца по
делото /стр.22 и следв. От делото/.
Видно
от първата СТЕ, изготвена в производството по обезпечаване на доказателства, се
установява, че на зададените следни въпроси:Каква е възможната причина за
настъпване на инцидента;Налице ли е техническа неизправност на веща, която е
довела до настъпването на инцидента;Тенджерата под налягане -марка- **********,
модел **********, снабдена ли е
с предпазен клапан за регулиране на налягането и същият функционира ли
правилно? Капакът на същата затваря ли се херметично и налице ли е разхерметизиране на същия?, вещото лице С., при обследване
на самата тенджера, предоставена му от ищцовата
страна и при изследване на декларацията за съответствие на продукта, както и
останалите представени сертификати, цитирани в констативната част на
заключението, ръководството за употреба на тенджерата е дало първоначално
заключение в следния смисъл: от задълбоченият анализ на предоставените
документи е видно, че тенджерата под налягане **********,
модел **********, е използвана съгласно ръководството на потребителя,
по отношение на източник на нагряване и неговата мощност, количество продукт за
готвене, ниво на напълване с вода.Описаният от ищците „странен
звук"
в.л. е посочил, че най-вероятно е звукът от регулиращия клапан, който
трябва да е наличен съгласно изискванията на хармонизираният стандарт към
Директива 97/23/ЕО (нова 2014/68/ЕС), ЕН 12778 и неговата функция е издаване на
акустичен сигнал за наличие на налягане и регулиране на налягането по време на
готвене. Възможната причина за инцидента, вещото лице е определило, че може да
се дължи на: Повишено налягане в тенджерата в следствие на интензивно
нагряване, неправилна работа на регулиращият клапан, който трябва да поддържа
налягането в тенджерата в
границите на 0,5 бара ± 20 % и
несработване на предпазния клапан при налягане 1,1 бара, както е посочено в
ръководството за работа. Описало е, че при такава ситуация при определено
налягане, капакът би могъл да се деформира и тенджерата да се разхерметизира, което би довело до взривно отваряне,
подобно на описаното от ищците. Акцентирало, е че следва да се отбележи, че
такава ситуация е малко вероятна, но не може да бъде на 100% отхвърлена без
допълнителни изпитания. Описано е, че производителят е декларирал, че е
извършено изпитание на капака при налягане три бара. На следващо място, вещото
лице е посочило, че волно или неволно
отваряне на тенджерата преди налягането да е спаднало, за което трябва
да се отворя регулиращият клапан за
изпускане на остатъчното налягане или охлаждане на тенджерата в студена вода, както
е описано в ръководството на потребителя. Посочило е при следващия въпрос
относно техническата изправност на тенджерата, че при огледа не се е установила
техническа неизправност в конструкцията. Описано е в първото заключение, че „е налице се несъответствие, между
датата на производство посочена в ръководството на потребителя - 2015 г,, датата
на издаване на сертификатите по Модули В и С1 - 27.05.2016г, и номера на
партидата - 2017/12, който може да се
разчете като 12 месец 2017
г. Ако партидата е произведена през 12.2017г.,
то декларираният сертификат по Модул С1 няма как да е издаден преди продукта да
е произведен. Към 12.2017 е валидна новата европейска директива за съоръжения
под налягане 2014/68/ЕС и приложимият модул за проверка на партидата трябва да
е Модул С2. В тази връзка, Декларацията за съответствие също трябва да е
съгласно текущата Директива, за съоръжения под налягане 2014/68/ЕС “. Вещото лице изрично е посочило,
че процесната тенджера е внесена от фирмата **********- България, с описан адрес в България в
заключението и посочен производител. Мараш Тутку
Метал САК.Тиндж. ООД –Турция.
В резултат на допълнително изисканите впоследствие по делото по искане
на ищцовата страна писмени доказателства / Копие от Сертификат за изследване на типа съгласно
Модул ************** с идентификационен номер 0036; Сертификат за съответствие
на типа Модул **************-********** с идентификационен номер 0036; Доклад
за типово одобрение, съгласно приложение III модул В и модул С1 по ЕС Директива
97/23 за оборудване под налягане; Отчет за изпитвания при неочаквани посещения
от 13.07.2016г.; Декларация за съответствие с Директива 97/23 за уреди под
налягане с партиден номер 2017/12 от 30.11.2017г. и Производствена програма на
фабрика Мараш Тутку Метал от 08.11.2017г. за марка
2017/12 , Доклада към Сертификат (Модул С1) № **************/10 от дата
27.05.2016г. и придружаващите го протоколи от изпитвания., Пълното техническо
досие от Вносителя, към сертификат по (Модул В) № ************** от дата 27.05.2016г.потвърждение
от нотифицирания орган ТЮФ Зюд
Индъстри Сървис ГмбХ, Мюнхен, Германия, че произведената партида № 2017/12
е от тип, обхванат от горецитираният сертификат по
Модул В и съответната партида е обхваната от валиден сертификат по Модул С1 или С2/ и при допълнително извършената СТЕ
по делото, вещото лице в с.з., констатира, че при първото заключение по този
въпрос е допуснало техническа грешка, като разпитано в с.з. посочва, че е
налице процесната декларация, като в.л. С. посочва на
изрично зададен в посочения смисъл въпрос-„Има
я Декларацията към документацията и
доколкото си спомням е 2017 г. Вероятно съм допуснал техническа грешка,
иначе такова несъответствие бих го забелязал. Първоначално документите не бях
тези, но след това бяха предоставени други и на изрично зададен въпрос от адв. М.– Има ли
тенджерата под налягане европейска маркировка „СЕ“, което удостоверява, че продуктът
е минал оценка за съответствие и е изпълнил изискванията на директивата, в.л отговаря-има върху на дъното
на тенджерата и е записано в
първоначалното ми становище, като допълва, че -Продуктите подлежат на
избирателен надзор от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и
техния отдел „Надзор на пазара“. Те имат функцията, съгласно разпоредбите да
извършват такъв надзор, но те не го правят на всеки внос и на всеки продукт, а
го правят в търговската мрежа избирателно, а също и при проверки.”.
Следва
да се посочи, че в допълнително депозираното СТЕ по делото, в.л. С., при
обследване на поставените му задачи, сочи, че тенджерата под налягане е
снабдена с гумено уплътнение, разположено от вътрешната страна на тялото.
Уплътнението е описано, че е без видими повреди. Фикцията на уплътнението,
както е поставено, е заключено, че не би могло да е причина за инцидента.
Тенджерата
под налягане вещото лице е посочил, че не е възможно да се изпита от съдебния
експерт, поради необходимостта от специфично оборудване, което последният
поддържа и при разпита си пред съда. Тенджерата, вещото лице посочва, че трябва
да се предостави за изпитания в специализирана лаборатория, като както и в с.з.
в.л. посочва, че не му е известно в България да има оборудвана лаборатория за
подобни изпитания на тенджери под налягане.От предоставените документи не може
да се установи има ли пропуски в проектирането. Данни за проектирането се
съдържат в пълното техническо досие на продукта. Такова може да бъде изискано
от нотифицирания орган или производителя и такова не
е предоставено до момента. Предоставените допълнителни документи, а именно
доклад на нотифицирания орган ********** от дата
13.07.2019г. и сертификати към него ********** от дата 13.07.2019г. и **********
от дата 13.07.2019г формално изпълняват изискванията на директива 97/23/ЕО.
Предоставената от производителя декларация за съответствие от 30.11.2007г. и
цитиращ партида 2017-12, като същата партида 2017/12 е маркирана на дъното на
тенджерата, е в съответствие изтикванията на директива 97/23/ЕО, по заключението
на вещото лице. Съдът кредитира, като обективно и ясно заключението на вещото
лице, изготвено съобразно обективните възможности за отговор на поставените му
задачи и при предоставената му информация, както и добито при извършен
непосредствен оглед на самата тенджера, като изложеното се отнася, както за
първото заключение, така и за допълнителното такова, като последното внася
допълнително яснота по поставените въпроси и задачи, съобразно и с допълнително
изисканите писмени доказателства.
Следва
изрично да се посочи, че при разпита си пред съда в с.з., вещото лице, дава
допълнителни отговори и разяснения, за изложените от него съждения и
изводите,до които е достигнало, като
разяснява, че експертното заключение е на базата на нормативните
документи, действащи на територията на Република България по отношение на
техническото законодателство и за съответната тенджера има хармонизиран
стандарт и е описан в заключението и същата попада в Наредбата за съществени
изисквания и оценяване на съоръжения под
налягане, въвеждаща европейска директива 2014/68/ЕС. По поставените въпроси не
е възможно да се отговори на база на външен визуален оглед и оценка на документацията,
предоставена му по делото. И за да се установи евентуална техническа нередност
е необходимо да се направят изпитания в специализирана лаборатория. Излага като
негово мнение, „че тенджерата няма
видими увредени дефекти, които биха могли да доведат до инцидента.”.
Допълва, че в България не се произвеждат тенджери под налягане и няма
специализирана лаборатория и общоприета практика е тези изпитания да се
провеждат в заводите-производители под надзора на сертифицирани лица, които
отговарят за сертификацията на съответните тенджери
под налягане. Документите, както е описал, сочи, че отговарят формално на техническите изисквания
и такива изпитания са провеждани, съгласно документите. Като една от
евентуалните причини описва - несработване на нито един от клапаните за
налягане. Вследствие на висока деформация на капака до такава степен, че той да
се разхерметизира и да излезе от съответната тенджера,
но сочи, че при извършените огледи фабричен дефект не е установен. С оглед на
което извежда извод, че –„ Най-вероятната причина е неправилна употреба
на тенджерата. По-скоро е била отворена тенджерата предварително, след
употребата й, преди налягането да е спаднало достатъчно. Това е максимума,
който мога да извлека от документите.”. Следва да се допълни, че на изрично
зададен въпрос от ответната страна-относно „избухването на
тенджерата“, би ли следвало да има деформации по капака, по самата тенджера, то
отговорът на вещото лице е че - „Лично аз „избухнали“ тенджери не съм виждал,
каквото и да означава това, но както съм описал в заключението, моето
първоначално и последстващо становище е, че няма
видими деформации и механични следи по капака и тенджерата, които биха дали
основание да се счита, че тенджерата се е разхерметизирала
насилствено, така да се каже, под въздействието на налягането и допълва че-
„Една тенджера под налягане би трябвало
да се остави да изстине и евентуално, както е описано и в инструкциите за
експлоатация на такива тенджери, е да се провери чрез повдигане на предпазното клапанче на капака, в зависимост от конструкцията, защото
има различни, а тази е точно такава, дали има остатъчно налягане в тенджерата и
след това се пристъпва към механично отваряне с дръжката на капака”, като
относно резултат от преждевременно отваряне вл.
Посочва, че – „Би се получило под
действие на налягането внезапно излизане на пара, която би увлякла евентуално и
течност от съдържанието на самата тенджера да се получи изплискване. Възможно
е, и в зависимост от силата на това изплискване и накъде е насочено, да
изпръска хората.” При така изложените допълнителни отговори, вещото лице е
обосновало и изводите си в допълнителната СТЕ, като съдът кредитира изложеното
от вещото лице, в това число и в с.з., относно най- вероятният начин, по който се е стигнало
до инцидента, както и относно всички останали разяснения, дадени от вещото
лице, като експерт-специалист по поставените му за обследване строго специфични
въпроси и задачи. Следва да се посочи и
че вещото лице С., допълнително разяснява, и как точно изглежда и как се
затваря тази тенджера под налягане, като посочва, че- „По конструкция е един от типовете за съответност
на съответния стандарт за тези тенджери и капака е с вътрешно затваряне, т.е.
капака се вмъква в отвора на тенджерата. Когато той е в първоначалната си
форма, която е огъната и деформирана, при затваряне капака се изпъва и това не
му дава възможност и не може да излезе, защото неговият диаметър е по-голям от
диаметъра на тенджерата. Само когато е отворен той е огънат и може да се вмъкне
в тенджерата. Капакът влиза под ръбовете на тенджерата и това осигурява
неговото безопасно действие. Няма други механични устройства по тенджерата,
предвидени за капака и това е единственото - чрез деформиране на капака.”. Съдът
приема за компетентно и обосновано становището на вещото лице и по допълнително
поставените му въпроси, в това число и в с.з. и намира, че следва да кредитира
изложеното от в.л. при извеждане на своите финални правни изводи по спорните по
делото факти.
За
изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите- В. П. И. и С.П.И., респ. майка и съпруга на ищеца по
делото. Следва да се посочи, че първата свидетелка е разпитана, като пряк
очевидец на инцидента, която твърди и самата тя да е пострадала от същия, като
в детайли описва възприятията си при своя разпит, както и изживяните
негативни емоции и болки и страдания от нейна страна и от страна на сина й,
свързани с процесния инцидент. Във връзка с
претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди е разпитана и втората
свидетелка- съпругата на ищеца И., за изживяното от нейния съпруг и
претърпените лечебни и оздравителни процедури, както и действия, предприети
непосредствено след инцидента, като последната не е бил пряк очевидец на същия,
а участвала след това в оказване на помощ на пострадалите лице. Предвид близкото
родство но свидетелките по делото с ищеца по делото, показанията им следва да
се преценяват много внимателно и по реда на чл.172 ГПК, съотнесени
към останалия събран по делото доказателстевен
материал и само дотолкова доколкото се подкрепят от същия и досежно
фактите, за които свидетелките са били разпитани. Така в разпита си
свидетелката И. посочва, че именно тя е
боравила с тенджерата процесния ден, като е правила
обяд и че след като видяла от капака на тенджерата да излиза пара, извикала сина
си, който махнал тенджерата от котлона и
тя си „взривила”, и им нанесла описаните от нея телесни увреждания /”….И. донесе месо 500 – 600 грама, телешко
месо и сипахме месото и 3кг. Вода, затворихме го и сложихме в нас да се вари и
той си се качи горе, аз останах, след известно време не знам колко и от
тенджерата започна от капака да излиза пара, а не оттам, откъдето трябваше –
средата нали има…то как се казва фитил ли е не знам и аз звъннах веднага на
сина ми и чух звук. Той, даже беше тръгнал на работа, по гсм
му казах „Моля те върни се маме, да видиш нещо става
с тенджерата“. Той се върна. Беше облечен, влезна вътре и изключи газовия
котлон и да махне тенджерата и тя изведнъж се взриви, удари го в челюстта
капака, а парата го заля целия, а мен от дясната страна ме заля. Парата и това
което е вътре. Изгори ни, отидох на чешмата, започнах да се мия, а
той предполагам, че в кухнята и благодарение, че беше с яке, а аз с дебела
фланела и само лицата ни бяха засегнати….”/. Тази свидетелка, извън ищеца е
единственият очевидец на инцидента и описва фактите, така както ги е възприела,
като съдът намира, че досежно непосредствените й
възприятия, следва да даде вяра на заявеното от нея, но досежно
механизма и причините за случилото се следва да кредитира изложеното от вещото
лице.
Свидетелката
И., на следващо място, в унисон и със заявеното от свидетелката И., описва и последстващите действия, по търсене и оказване на
медицинска помощ на двете пострадали лица и действията извършени от снаха й в
посочения смисъл, което се потвърждава и от заявеното от св. И. /св. И.-„ После И. извика снаха ми и я закара в
болницата в П.. Лекарят прегледа и двамата, като каза, че аз съм по - малко
изгорена и каза да се мажем с нещо, а И. е много повече изгорен, то очите му
бяха много зле, те бяха засеганти…. Снаха ми отиде с
него в П.…. Аз като останах вкъщи започнах да се издувам. Обадих се на дъщеря ми „С., зле съм, ела да
ме вземеш изчаках я да дойде, тя
работи 12 часа през деня дойде от работа и ни закара в П. ме заведе. Бях се
издула цялата лекарите имаха спешен случай. и късно ме приеха. Със сина ми
обработиха ме, цялата, и косата ми бяха обръснали и ухото ми беше засегнато. А
на сина ми не знам как са го обработвали, като се качих при него той беше целия
в бинт. Снаха ми има снимки може да ви покаже, устата му беше изранена, очите
му…... Благодарение, че ме настаниха при него, не можеше да се храни и вижда,
очите му бяха затворени.Със сламка го хранех. Държаха ни 1 седмица там. Два
пъти ходихме на контролни прегледи. Бяхме страшни… ..Непрекъснато ни превързваха, защото раните ни бяха дълбоки….Около 2-3
месеца се възстановихме. …Две или 3 операции му направиха... Очите не са му добре, бялото почти винаги е
червено, не е избистрено още….”…св. И.-„..Това се случи на 13.2.18г. Съпругът ми си беше дошъл за обедна почивка.
Той работи в ОД МВР – полицай, близо е до дома ни на ул. Б. 3, къща на 2 етажа,
на 1 етаж живее свекър ми, а на 2-рия ние с дъщеря ни. Тя слага да вари месо,
мисля, че той е затворил тенджерата, все пак тя е възрастна, той е по-грамотен
технически. Тя почва да издава странен звук, като не съм пряк свидетел, бях
си на етежа, тя вижда че той тръгва за работа,
вижда,че почва да пуска пара, излиза от капака и му се обажда да се
върне, той е бил в края на улицата, връща се изключва котлона, изчаква малко
и в момента, в който иска да я махне от котлона, капакът хвръква,аз знам, не
съм пряк свидетел, ударя го, има голям белег, който е лепен на челюстта, и
всичко се излива върху тях, тя е била и над него надвесена и над тенджерата.
Той се качи горе, той беше червен и като мокро лице, каза, че е много зле, явно
болката е била неописуема, избухнала му тенджерата и аз бях шок не знаех какво
да правя….закарах в спешното е П.…. Подписахме, че отказваме да бъдем настанени
там и го закарах в П.. Там вече се направиха, не ме пуснаха да влезна вътре,
когато го видях беше целия бинтован, очите много обгорени те се виждаха само.
Беше много изгорена устата, езикът, очи, нос, не можеше да се храни. Пасирахме
всичко,носехме храна със сламка пиеше вода. Беше отслабнал със 7 кг. за
седмица. Очите най – много бяха засегнати имах, даже притеснения, че няма да
може да вижда, но до ден днешен 2г. минаха очите са му зачервени…Влияе се от
климатични промени, дразни го, кожата му се оправи, има леки петна
кафеникави..Не операции, а слагаха едни маски с някакво сребро, те се махат и
успокояват изгарянето и двамата бяха с такива маски, бяха 3-та степен изгаряне.
Една седмица беше в болница, после за още 3 дни, мисля до края на април , мисля
беше болничен, не трябваше да излиза на слънце. Два месеца някъде беше
болничен, не излизаше навън трябваше да се пази от слънце и до ден днешен ходи
само със слънчеви очила, така трябваше, носеше шапка първата година…”. Показанията
на тази свидетелка, съдът също намира за достоверни, с оглед и представената
медицинска документация, за лечението на ищеца в П., както и намира същите
обстоятелства относно нанесените травматични увреждания на съответни и на
описаното в СМЕ. И двете свидетелки изнасят данни за претърпените неимуществени
вреди от страна на ищеца- болки и страдания и са свързани с претенцията за
обезщетяването им в случай, че се докажат по делото останалите факти от правопораждащия фактически състав на релевантните правни
норми.
Останалия
събран по делото доказателствен материал, в това
число и свързания с първоначалния ответник- „Кауфланд
България”-ООД /нотариални покани и т.н./, съдът не намира, че следва да
обсъжда, тъй-като по делото в хода на производството ответникът е бил надлежно
заменен.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
При така
установените факти от значение за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
На
първо място следва да се посочи, с оглед спецификата на предявения иск, че за да се ангажира отговорността на търговеца по ЗЗП
трябва да бъдат доказани дефектът на стоката, вредата и причинната връзка между тях. Липсата на всеки един от посочените
елементи води до невъзможност да се реализира правопораждащия
фактически състав на разпоредбата.В
този смисъл, съдът е разпределил тежест на
ищците следните
факти, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, да
докажат
именно посочените предпоставки. Отговорността по ЗЗП е обективна. Съгласно
чл.131, ал.1, т.1, ПРЕДЛ. Второ от ЗЗП- а
обезщетение по този раздел подлежат вредите, причинени от:1. смърт или телесна повреда на физическо лице.
Дефект в
стоката
пък от своя страна, по смисъла на чл. 132,
ал.1 от ЗЗП е налице тогава, когато тя не отговаря на общоприетите очаквания
за обичайна употреба, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани
с качество, количество, наименование, вид, състав, произход, трайност
отличителни черти, обичайна и възможна употреба на стоката и предоставената
информация за нея, и момента на пускане на стоката в обращение.
Стока по смисъла на чл. 130, ал.2 от ЗЗП е всяка движима вещ, независимо дали е
част от друга движима вещ или недвижима вещ, включително селскостопански
суровини и продукти, които не са преминали през първична обработка или
преработка, както и електричеството. Потребител е лицето, което е претърпяло
вреда в резултат на употребата на дефектната стока. Тоест в случая-
процесната тенджера попада в цитираната дефиниция за
стока, както и ищецът в дефиницията за потребител, следователно и надлежно е
заявена претенцията по посочената правна норма./. Стока по смисъла на чл. 130,
ал.2 от ЗЗП е всяка движима вещ, независимо дали е част от друга движима вещ
или недвижима вещ, включително селскостопански суровини и продукти, които не са
преминали през първична обработка или преработка, както и електричеството, а
увредено лице е всяко физическо лице, претърпяло имуществени вреди от дефект на
стока-§13, т.19 от ДР ЗЗП/.
С оглед на
изложените в исковата молба обстоятелства и направените искания, съдът е посочил,
както е описано и в исковата молба, че са
предявени искове с правно основание правно основание чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от Закона за защита на потребителите от Закона за защита на потребителите, вр. Чл.132 и чл.135 ЗЗП, вр. чл. 49 във вр. с чл. 45,
във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 84, ал.3 ЗЗД вр чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Самият
фактическият състав на отговорността по ЗЗП е очертан в чл. 136 ЗЗП/съгл. Която
разпоредба- Увреденото лице
доказва вредата, дефекта и причинната връзка между тях/. Тоест касае се за безвиновна обективна отговорност. Достатъчно е увреденото лице да докаже вредата,
дефекта и причинната връзка
между тях, за да ангажира отговорността на производителя. По същество
представлява случай на специална деликтна отговорност
спрямо общите текстове на ЗЗД.
В
случая, съдът намира, видно от изложената по-горе доказателствена
съвкупност по делото и анализа на същата, на база на която и съдът описа
приетата за установена фактическа обстановка по делото, че макар и да се
доказва по делото, че е настъпила процесната вреда-
телесните увреждания, нанесени на ищеца, в резултат от станалия инцидент с
тенджерата, което се потвърждава и от СМЕ и цялата медицинска документация
събрана по делото, в това число и гласните показания на свидетелите, за
претърпените и болки и страдания от страна на ищеца, то по делото не се
установява, един от надлежните елементи, водещ до ангажиране на отговорността
на ответника, а именно дефекта на тенджерата, а оттам и причинната връзка с
настъпилите вреди, че същите са дължат на производствен или впоследствие
възникнал дефект. По делото, съдът е допуснал изслушването на две експертизи за
доказване на процесните факти, като и двете и в
частност втората експертиза /допълнителна такава/, и заявеното от вещото лице,
в с.з. /цитирано по-горе/, водят до извод, че не се доказва дефект на
тенджерата, нещо повече в с.з. вещото лице- експерт, посочва, че най- вероятно
настъпилия инцидент се дължи на неправилната употреба на тенджерата и в
частност преждевременното й отваряне, като нещо повече, установява се и че
нормативно тенджерата отговаря на всички изискуеми стандарти. Напротив, видно
от представен от ответната страна сертификат, същият определя продукта като
безопасен за работа, съгласно Директива за съдовете под налягане на ЕС СЕ РЕБ 97/23/ЕС, което е отбелязано и върху самата
тенджера. Видно от представените и приети по делото писмени доказателства, а
именно Сертификат за изследване на типа съгласно Модул ************** с
идентификационен номер 0036; Сертификат за съответствие на типа Модул **************-**********
с идентификационен номер 0036; Доклад за типово одобрение, съгласно приложение
III модул В и модул С1 по ЕС Директива 97/23 за оборудване под налягане; Отчет
за изпитвания при неочаквани посещения от 13.07.2016г.; Декларация за
съответствие с Директива 97/23 за уреди под налягане с партиден номер 2017/12
от 30.11.2017г. и Производствена програма на фабрика Мараш Тутку
Метал от 08.11.2017г. за марка 2017/12 се установява, че стоката притежава
всички необходими документи, с които се удостоверява нейната годност. Видно от
приетата по делото СТЕ посочените документи изпълняват изискванията на
Директива 97/23/ЕО, а приетата по делото като доказателство Декларация за съответствие от 31.11.2017г.
и отнасяща се за периода 2017-12, което е и партидата маркирана на дъното на
тенджерата, доказва че конкретната стока е в съответствие с изискванията на
посочената директива. От приетите по делото заключения на СТЕ и обясненията на
вещото лице дадени в съдебните заседания и по двете дела /настоящото и това по
обезпечаване на доказателствата/ се извежда заключение, че по процесната тенджера няма видими дефекти, както и видими
поражения от т.нар. избухване. Отделно от това- вещото лице е посочило, че
гуменото уплътнение, разположено от вътрешната страна на тенджерата, е без
видими повреди и не би могло да е причина за инцидента. Вещото лице е описало в
с.з. и че и регулиращият и предпазният
клапан на тенджерата са без видими повреди и се движат свободно. От обясненията
на вещото лице, дадени в последното заседание по делото става ясно, че няма
видими деформации и механични следи по капака и тенджерата, които биха дали
основание да се счита, че тенджерата се е разхерметизирала
насилствено, под въздействие на налягането в нея и че при преждевременно
отваряне на тенджерата под действието на налягането в същата внезапно излиза
пара, която би увлякла и течност, от което да се получи изплискване и
изпръскване на хората. На база на всичко гореизложено вещото лице достига извод, който се кредитира и от настоящия
съдебен състав, като вещото лице е експерт-специалист, а именно че при
извършените от него огледи на процесната тенджера
ФАБРИЧНИ ДЕФЕКТИ НЕ СА УСТАНОВЕНИ и най - вероятната причина за настъпилото
събитие е неправилна употреба на тенджерата, вероятно преждевременното й
отваряне според вещото лице, тоест, преди налягането да е спаднало достатъчно,
в резултат на което внезапно е излязла пара под налягане от вътре увличайки и
част от съдържанието. Следователно,
при положение, че дефектът е недостатък,
който не осигурява безопасността на стоката или годността й да служи за
договореното или обикновеното й предназначение и това понятие не се различава
от термина "недостатък", легално определен в чл. 193 и сл. от ЗЗД, то в случая
въпреки изслушаните СТЕ по делото ищецът не доказа в какво се изразява
твърдения дефект на тенджерата и как се е проявил същия, в резултат на което да
са нанесени претендираните вреди. Напротив,
изложеното се опровергава от изслушаните СТЕ по делото досежно
механизма на настъпване на вредите и причините за тях. Разпитаната по делото
свидетелка П. - очевидец на събитието, посочи и че преди това е използвала
тенджерата и не е имало проблеми при употребата й, като в самата искова молба е
заявено, че два пъти преди инцидента тенджерата е била използвана без да
проявява дефекти, което от своя страна затвърждава
горните изводи за липса на дефект на тенджерата и причина за инцидента-
неправилна употреба и в частност- преждевременно отваряне на същата, преди да е
спаднало налягането и да се е охладила същата, довело до нараняванията на ищеца
от парата и изплисканата гореща вода.
В настоящия процес не се
доказаха
всички в тяхната цялост предпоставки на разпоредбата на чл. 136 от Закона за защита на
потребителите,
което води до извод за отхвърляне на претенцията, тъй като липсата на която и
да е от посочените предпоставки е основание да се смете, че претенцията е
неоснователна /в този смисъл виж Решение № 1076 от 9.11.2012 г. на ОС - Бургас по гр. д. № 936/2011
г./.От събраните по делото доказателства не се установява процесната тенджера да е била дефектна и това да е
причината за настъпване на инцидента. Не се установи,
че същата страда, от който и да е порок от визираните в чл.132 ЗЗП. Напротив,
от изложеното по-горе се наложи противоположен извод.
С
оглед всичко изложено, съдът намира, че по делото не са доказани всички
елементи от правопораждащия фактически състав на чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от Закона
за защита на потребителите от Закона за защита на потребителите, вр. Чл.132 и
чл.135 ЗЗП, вр. чл. 49 във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 ЗЗД, като при извод за отхвърляне на
главната претенция, следва да се отхвърли и акцесорната
такава за присъждане на лихва, която при деликт се
присъжда съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД- от датата на деликта.
По отговорността
за разноските:
При
този изход на спора –цялостно отхвърляне на заявената претенция, то право на
разноски възникват за ответната страна, като същата е представила списък по чл.
80 ГПК, за претендирани и сторени разноски в размер
на 948 лева –за заплатен азвокатски хонорар на адв. П. от САК, представлявала Дружеството в настоящото
производство /стр.195 и 196 от делото/. Представен и е договор за правна защита
и съдействие /към отговора на и.м./ и фактура за реално заплащане на претендираните разноски, поради което и на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът следва да понесе същите.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен
иск от И.С.И., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „ФАКЕЛМАН БЪЛГАРИЯ“-ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
Р-Н Кремиковци, ж.к. Враждебна, бул. „Ботевградско шосе”, офис Сграда „Рали
13”, със съдебен адрес:***, офис3, адв. П.- САК, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 8 000 лв. претендирано обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпяни болки и страдания, свързани с
инцидент възникнал при употребата на
тенджера под налягане марка- **********, случил се на
дата 13.02.2018 г., както и за сумата от 212 лева, претендирано
обезщетение за претърпяни имуществени вреди, свързани със същия
инцидент, както и за сумата от 1 222, 22 лв.- претендирана
лихва за забава в размер на законната лихва /както е заявена от ищеца/, считано
от датата на твърдяното увреждането от
13.02.2018г., до завеждането на исковата молба в съда, ведно със законната
лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И.С.И., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати „ФАКЕЛМАН БЪЛГАРИЯ“-ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, Р-Н Кремиковци, ж.к. Враждебна, бул.
„Ботевградско шосе”, офис Сграда „Рали 13”, със съдебен адрес:***, офис3, адв. П.-
САК,сумата от 948 лв.,
представляваща сторени разноски по делото- заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред
Окръжен съд – П., в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: