№ 30
гр. Варна , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на пети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Христова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина С. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000178 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на Г. П. С., в качеството и на
синдик на „Милинвест“ ЕООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна срещу решение №
260330 от 09.11.2020г. по търг.дело № 827/19г. на ВОС, търговско отделение, което е
отхвърлен предявеният от синдика срещу Б. В. Н. и Н. Б. В., и двамата от гр.Варна, в
качеството им на наследници на Р. К. В., иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване
за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността сделката, извършена с
нотариален акт, вписан с акт № 113, том XVIII, дело №3677/2014г. вх.рег.№
739б/11.04.2014г. на СВ-Варна към АВ-София, с която „Милинвест" ЕООД е продало за
сумата от 19 498.80лв. на Р. К. В. собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
община Варна, област Варненска, ул.„Радецки" № 18, а именно: Апартамент № 2,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1503.51.1.2., на втори етаж, с
площ от 34.22 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня, дневна, баня-тоалет и балкон, заедно
с прилежащото избено помещение № 6, с площ от 4.47 кв.м., както и полагащите се за
апартамента 8.9477 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземления имот, заедно с 6.21 кв.м. ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 10135.1503.51, целият с площ от 156
кв.м., като неоснователен.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът
1
счита, че от събраните доказателства се установява наличието на предпоставките за
обявяване на относителната недействителност на атакуваната сделка. Въвеждат се доводи,
че разпоредителната сделка от 11.04.2014г. е извършена след възникване вземането и на
други кредитори, тъй като следва началната дата на неплатежоспособност – 15.02.2012г.
както и откриване производство по ликвидация на дружеството с решение по търг.дело №
2192/13г. на 26.03.2014г. Твърди се, че към датата на сключване на сделката – предмет на
иска – финансовото и икономическо състояние на длъжника – продавач е било вече
влошено. Независимо от това, длъжникът извършва сделката при цена 19 498.80лв. при
изготвена данъчна оценка за същия имот в размер на 53 434.80лв. При това положение се
твърди, че обявената от страните в акта продажна цена е в пъти по-ниска от пазарната за
имота. Въззивникът сочи, че дори при игнориране на разликата в продажната цена, самото
разпоредително действие има увреждащ характер, тъй като затруднява удовлетворяването
на кредиторите на длъжника. Поддържа се и знание на лицата, с които длъжникът е
договарял за увреждащия характер на сделката – Б.Н. и Р. В. като се прави довод, че за
субективния елемент съдът прави изводи въз основа на съвкупност от доказателства, вкл. на
косвени такива. В тази връзка отново се поддържа, че сделката следва началната дата на
неплатежоспособност, т.е. невъзможността на длъжника да изпълнява задълженията си без
риск за кредиторите; че към този момент не са обявени два ГФО в търговския регистър;
изповядване пред същия нотариус на още две сделки с имоти в сградата на ул.“Радецки“ в
гр.Варна, при това ден преди вписване на решението за прекратяване дейността на
дружеството и откриване производство по ликвидация. Освен това се сочи вписване в
търговския регистър, публично достъпно, за вписване на два запора за задължения към
други кредитори. Решението за прекратяване на дейността и откриване на ликвидационно
производство е вписано в търговския регистър на 14.04.2014г. /по търг.дело № 2192/13г. на
ВОС/.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с
което да уважи предявения от синдика иск. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата и моли съда да отмени решението на първоинстанциония
съд.
Въззиваемите страни Б. В. Н. и Н. Б. В., и двамата от гр.Варна, в депозирани в срока
по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената
жалба и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. В депозирана за
съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, молят съда да потвърди
обжалваното решение, претендират направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Милинвест“ ЕООД в несъстоятелност, със седалище гр.Варна в
срока по чл.263 от ГПК не са депозирани писмен отговор. В съдебно заседание, редовно
призовани, не се явява представител, не изразява становище.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
2
заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема
за установено следното:
Предявен е иск от синдика на „Милинвест“ ЕООД в несъстоятелност срещу
„Милинвест“ ЕООД в несъстоятелност, Б. В. Н. и Н. Б. В. за обявяване на недействителен
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за продажба на недвижим
имот, представляващ апартамент № 2, на втори етаж, с площ от 34.22кв.м., находящ се в
гр.Варна, ул.“Радецки“ № 18, с идентификатор 10135.1503.51.1.2, ведно с избено помещение
и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание чл.135 от
ЗЗД във връзка с чл.649 от ТЗ.
Искът по чл.135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви
за недействителна по отношение на себе си сделка или действие, с която длъжникът го
уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна
или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. Вземането може да
е възникнало преди извършване на увреждащото действие и в този случай правото на
кредитора се упражнява съгласно чл.135 ал.1 от ЗЗД. Или ако вземането на кредитора е
възникнало след извършване на увреждащото действие, правото на кредитора се упражнява
съгласно чл.135 ал.3 от ЗЗД. Специфика на Павловия иск в производството по
несъстоятелност е уредена в нормата на чл.649 ал.5 от ТЗ, съобразно която увреждащата
сделка е недействителна по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори на
несъстоятелния търгове. Специфично е и приложението на хипотезата на чл.135 ал.3 от ЗЗД
предвид на това, че искът е насочен към попълването на масата с цел универсално
удовлетворяване на кредиторите, поради което и за дата на възникване на вземането следва
да се определи не според вземанията на отделни кредитори, а според определената от съда
начална дата на неплатежоспособност.
Няма спор между страните по отношение на фактите по делото:
Атакуваната с иска сделка е сключена на 11.04.2014г. по нотариален акт № 41, том I,
рег.№ 808, дело № 40/14г. на нотариус с рег.№ 382 на НК. По силата на договора
„Милинвест“ ЕООД е продало на Р. К. В. апартамент № 2 в сградата на ул.“Радецки“ № 18
за сумата 19 498.80лв.
Не е спорно че договорът в нотариална форма за прехвърляне на правото на
собственост е сключен в изпълнение на задължения на продавача „Милинвест“ ЕООД по
предварителен договор между страните от 21.10.2004г. Не е спорно пред въззивна
инстанция че уговорената продажна цена 27 764 евро е заплатена от купувача, като по
делото са представени квитанции към ПКО, издадени за периода от 21.10.2004г. до
16.11.2005г., както и фактури от 16.11.2005г. и от 01.01.2006г. Представени са доказателства
за прехвърляне на идеални части от дворното място на купувача по предварителния договор
- наследодателката В. с договори, сключени по нотариални актове от 16.11.2005г. и
20.12.2005г. Именно в качеството и на собственик на идеални части от дворното място В. е
3
посочена и в представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от
11.05.2006г.
С вписване в търговския регистър от 14.04.2014г. е прекратена дейността на
„Милинвест“ ЕООД и дружеството е обявено в ликвидация. Дружеството е прекратено след
решение на съд по иск по реда на чл.517 ал.4 от ГПК по търг.дело № 2192/13г.
С решение № 261 от 10.04.2017г. по търг.дело № 313/17г. по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ
дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата 15.02.2012г., открито е
производство по несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност и
производството по несъстоятелност е спряно. След авансиране на разноски с решение от
23.05.2018г. производството по несъстоятелност е възобновено. Има последващо спиране и
ново възобновяване на производството по несъстоятелност, ирелевантни към настоящия
спор.
С оглед на така изложеното, съдът намира че сделката е сключена на 11.04.2014г.
след определената от съда начална дата на неплатежоспособност – 15.02.2012г., хипотеза,
регламентирана в чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Искът е предявен на 23.05.2019г. в последния ден на едногодишния срок по чл.649
ал.1 от ТЗ от обявяване на решението по чл.632 ал.2 от ТЗ за възобновяване на спряното
производство по несъстоятелност.
Спорни пред въззивна инстанция са предпоставките за уважаване на иска по чл.135
ал.1 от ЗЗД: наличието на знание у двете страни по сделката за увреждането и увреждащият
характер на атакуваната сделка.
По увреждащия характер на сделката:
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат
права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.
Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на
каква стойност
Упражняването на правото по чл.135 от ГПК е вид обезпечение на кредитора.
Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и
длъжника имущественото състояние на длъжника по време на възникване на задължението,
когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по
правилото на чл.133 от ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора.
Предвид на това и съставът на въззивния съд намира, че разпоредителната сделка с
имущество представлява увреждаща кредиторите сделка.
4
По възражението за наличието на знание у двете страни по сделките за увреждането:
Атакуваната сделка има възмезден характер, поради което и за уважаване на иска по
чл.135 ал.1 от ЗЗД е необходимо знание за увреждането у двете страни.
Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие
кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си
неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора.
Поради което и длъжникът знае за увреждането, когато знае че има кредитор и действието
му уврежда правото на кредитора.
Знанието на третото лице, съдоговорител на длъжника за увреждането, се изразява в
знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжника уврежда
кредитора си. За да се приеме че приобретателят по продажбата е недобросъвестен,
достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот
той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява, без да е
необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото
вземане. /в този смисъл е разрешението дадено в решение № 60 от 20.04.2017г. по гр.д.№
3094/16г., по описа на ВКС, ІV г.о./
В постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 263 от 21.01.2019г. по гр.дело №
1384/18г. на четвърто г.о. на ВКС е прието,че вземането на купувача спрямо продавача по
предварителния договор /да иска сключване на окончателен договор/ е възникнало в
момента на сключването помежду им на предварителния договор. Прието е че знанието на
купувача за увреждането на кредитора с извършеното от длъжника прехвърляне на
недвижим имот с предварителен договор, следва да се преценява към момента на сключване
на предварителния договор, а не към момента на влизане в сила на решението по чл.19 ал.3
ЗЗД.Този извод е изведен от изричната норма на чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД, според която
знанието се преценява при постигане на съглашение за възмездно прехвърляне.
С оглед представените по делото писмени доказателства въззивният съд намира, че
двете страни по сделката - дружеството – продавач и купувача са сключили договора на
11.04.2014г. за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот в изпълнение на
поето от дружеството задължение по предходен договор – предварителен договор за
продажба от 21.10.2004г., по който купувачът е изправна страна, заплатил договорената
продажна цена. Представените писмени доказателства установяват връзката между поетото
задължение от продавача по предварителния договор и фактическото му изпълнение на
11.04.2014г. Причината за забавата, не е установена по делото, но същата е ирелевантна към
въпроса за установяване на знанието за увреждане. Предвид на това въззивният съд намира,
че по делото е доказано, че страните са сключили договора, с който имотът е преминал от
патримониума на дружеството в патримониума на наследодателкатата на въззиваемите, със
съзнание за уреждане на съществуващо между тях от м.октомври 2004г. правоотношение по
повод строеж на недвижим имот и прехвърляне на право на собственост след изграждането
5
му и въвеждането му в експлоатация.
Недоказано в хода на производството е и знание у купувачката В., че продавачът и
има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно
удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява.
Не е спорно че страните по сделката не са сред лицата, за които има законови
презумпции за знание за увреждането, както съобразно чл.135 ал.2 от ЗЗД, така и по чл.649
ал.4 от ТЗ.
Няма никакви доказателства по делото, че към м.октомври 2004г. наследодателката
на ответниците е знаела за задължения на „Милинвест“ ЕООД, за негови неудовлетворени
кредитори, за наличието на запори върху имуществото му.
Презумпцията по чл.608 ал.2 от ТЗ е приложима само в производството по чл.625 от
ТЗ, а не и в последващи откриването на производството по несъстоятелност искови
производства, каквото е настоящето. Тя е норма, с която се размества тежестта на доказване
на състоянието на неплатежоспособност и неговия начален момент. Знанието на
състоянието на неплатежоспособност на длъжника у трети лица не може да бъде доказано с
приложението на оборимата презумпция по чл.608 ал.2 от ТЗ. Още повече че към датата на
сключване на договора, тази норма не е приета.
Знание у третото лице за съществуване на дългове не може да бъде изведено и от
производството по чл.517 ал.4 от ГПК, на първо място защото няма данни същото да е
известно на купувачката, а още повече искът по чл.517 ал.4 от ГПК е предоставен на
разположение на кредитор на едноличния собственик на капитала на „Милинвест“ ЕООД, а
не на кредитор на самото дружество. Наличието на вписани запори върху дружествени
дялове в търговския регистър също са индиции за съществуване на задължения на
едноличния собственик, а не на самото дружество. Към датата на сключване на договора по
нотариален акт не е вписано в търговския регистър решението на съда по чл.517 ал.4 от
ГПК.
На следващо място цената на недвижимия имот, предмет на договора, дори и същата
да е по-ниска от пазарната стойност на имота, не е самостоятелно доказателство за
установяване на знание за увреждане на кредиторите. Действително същата би могла да се
приеме като косвено доказателство, но само при наличие на други косвени доказателства,
които при съобразяването им в тяхната съвкупност по безспорен начин да установяват че те
се намират в такава връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт.
С оглед на така изложеното въззивният съд намира че от събраните по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че договорът от 11.04.2014г. е сключен в
изпълнение на задължение на продавача по предварителен договор от 2004г. , поради което
и субективното отношение на участниците в сделката е за уреждане на съществуващо между
6
тях правоотношение от 2004г.
Предвид на това, съдът намира че по делото остава недоказано знанието на
участниците в сделката за увреждащия и характер. Поради което и искът по чл.135 ал.1 от
ЗЗД във връзка с чл.649 от ТЗ е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК с оглед изхода на спора и направеното искане в
полза на въззиваемите в следва да бъдат присъдени направените пред въззивна инстанция
разноски по делото в размер на сумата 600лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
своевременно заявени в представен от страната списък на разноските и с представени
доказателства за извършването им.
На основание чл.649 ал.6 от ТЗ масата на несъстоятелността следва да бъде осъдена
да заплати дължимата за въззивно производство държавна такса размер на сумата 260лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260330 от 09.11.2020г. по търг.дело № 827/19г. по
описа на Варненски ОС, търговско отделение.
ОСЪЖДА „Милинвест“ ЕООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна, адрес на
управление гр.Варна, ул.“Баба Тонка“ № 5, ет.2, ап.5, ЕИК 10360794, да заплати на Б. В. Н.,
ЕГН ********** и Н. Б. В., ЕГН **********, и двамата от гр.Варна, сумата 600лв.
/шестстотин лева/ представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.
ОСЪЖДА „Милинвест“ ЕООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна, адрес на
управление гр.Варна, ул.“Баба Тонка“ № 5, ет.2, ап.5, ЕИК 10360794, да заплати по сметка
на Апелативен съд гр.Варна сумата 260лв. /двеста и шестдесет лева/, представляваща
дължима за въззивно производство държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7