Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 13. 11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито
заседание на петнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря М. Кюркчиева, като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 7633 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 вр. с чл. 365 и сл. ГПК:
Образувано е
по искова молба вх.№ 131957/19.10.2016 г. от „Б.П.Б.“ АД срещу „В.“ ООД, ЕИК ********,
В.М.М., ЕГН ********** и Н.А.М., ЕГН **********.
Предявени за
разглеждане при условията на кумулативно обективно и пасивно субективно
съединяване са следните установителни искове :
1)
иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 430 ТЗ за
установяване дължимост от ответниците в полза на ищеца при условията на
солидарна отговорност на сума в размер
от 80 000 евро, представляваща частта от главницата по Договор за кредит № 091/2006 г. сключен между „Б.П.Б.“
АД и „В.“ ООД, която не е погасена въпреки настъпилия краен падеж-31.05.2014 г.
за връщане на кредитния ресурс по договора, ведно със законна лихва за забава,
считано от 22.01.2016г., датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, до окончателното й изплащане;
2)
иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.
92, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимост от ответниците в полза на ищеца при
условията на солидарна отговорност на сума в размер от 16 903,91 евро, представляваща начислена неустойка
за забава в плащането на главницата, която е дължима за периода от 11.11.2014
г. до 21.01.2016 г. по смисъла на чл. 7 от Договор за кредит № 091/2006 г. сключен между „Б.П.Б.“
АД и „В.“ ООД;
3)
иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимост от ответниците в полза на ищеца при
условията на солидарна отговорност на сума в размер от 563,58 лева /равняващи се на 288,15 евро/, представляваща
дължими такси за подновяване на обезпечението по кредита, които се дължат по
смисъла на чл. 3.2. от Общите условия, които действат към подписания договор за
кредит № 091/2006 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и „В.“ ООД;
4)
иск с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимост
от ответниците в полза на ищеца при условията на солидарна отговорност на сума
в размер от 370,46 лева /равняващи
се на 189,41 евро/, представляваща дължима застрахователна премия, което
парично задължение произтича по смисъла на чл. 3.2. от Общите условия, които
действат към подписания договор за кредит № 091/2006 г. сключен между „Б.П.Б.“
АД и „В.“ ООД;
5)
иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимост от ответниците в полза на ищеца при
условията на солидарна отговорност на сума в размер от 9,00 лева /равняващи се на 4,60 евро/, представляваща
дължима такса за снабдяване със заверен препис от ипотечен акт във връзка с
обезпечение на кредитното задължение, която се дължи по смисъла на чл. 3.2. от
Общите условия действащи към подписания договор за кредит № 091/2006 г. сключен
между „Б.П.Б.“ АД и „В.“ ООД.
В исковата молба се твърди,
че между „Б.П.Б.“ АД и „В.“ ООД, на 07.04.2006г., е сключен Договор за банков
кредит № 091 при разрешен размер на договорения за отпускане кредитен ресурс от
50 000 евро. Последвало е сключване на Анекс 1/30.03.2007 г., с които
страните по кредитното правоотношение са се предоговорили срока за погасяване
на кредитното задължение,като са го утвърдили до датата – 30.03.2008 г., вкл.
са се споразумели относно изменение в лихвения процент, с които да се олихвява
усвоената главница, а именно, като сбор от едномесечния Юрибор плюс надбавка от
6 %. Правоотношението е претърпяло ново
изменение с подписване на Анекс 2 от 25.06.2007 г., като с него е променен
размера на надбавката, с която да се олихвява главницата по кредита, а именно с
4 %. Посредством сключения Анекс 3 от 11.10.2007 г. е въведено изменение в
договора за кредит, като размера на отпуснатия кредитен ресурс е увеличен със
сумата от 30 000 евро до общ предел от 80 000 евро, и успоредно с
това отново е изменен лихвения процент дължим върху отпуснатата главница, като
уговорената надбавка при формиране на същия е редуцирана до 3,5 % месечно. Чрез
Анекс 4 от 29.03.2008 г. страните са променили срока за ползване и погасване на
кредита, като същия е удължен до 30.04.2009 г. Последователно с подписване на
нови два Анекса от 23.04.2009 г. и 16.04.2010 г. за пореден път е договорена
промяна в срока за ползване и погасване на кредита, като същия е фиксиран до
30.04.2010 г. и до 30.04.2011 г., вкл. отново е възприето изменение при начина
на определяне на лихвения процент, като надбавката влияеща върху същия е
редуцирана до 2 %. На 19.04.2011 г. наред с това, че отново е удължен срока за
полазване и погасяване на кредита, като този път крайната дата е 30.04.2012 г.
е уговорено поемането и на солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 – 123 ЗЗД между банката и физическите лица – В. и Н.М., в качеството им на солидарни
длъжници. Налице е последващо сключване на четири нови анекса от 25.04.2012 г.,
30.05.2012 г., 18.06.2012 г. и 29.10.2012 г., които имат за основен договорен
резултат удължаването на срока за ползване и погасяване на отпуснатия кредитен
ресурс, а именно : до 31.05.2012 г., 30.06.2012 г., 30.10.2012 г. и 30.10.2013
г. Същевременно с тези анекси кредитополучателя е приел, като свое задължение
да заплати на банката административна такса в размер на 1 % върху размера на
отпуснатия кредит за разходи по обслужването му, чиито размер е както следва :
66,67 евро за периода от 30.04.2012 г. – 31.05.2012 г., 66,67 евро за периода от 31.05.2012 г. –
30.06.2012 г., 66,67 евро за периода от 30.04.2012 г. – 31.05.2012 г., като по
анекси 10 и 11 няма посочване на конкретни размери и периоди на дължимост на
таксата, а единствено, че възлиза на 1 % върху размера на отпуснатия кредит.
Правоотношението се е развило във времето със сключването на нови 10 на брои
анекси / от 12 до 21/, като във всеки от тези анекси страните са възприели, че
кредитополучателя се намира в състояние на просрочие относно част от кредитните
му задължения произтичащи от сключения договор, като е формирано съгласие за
отлагането в плащането на тези просрочени задължения до конкретни посочени в анексите
дати. Същевременно с тези анекси страните отново допускат удължаване на крайния
срок за погасяване на отпуснатия кредит. Последното удължаване на срока е до
31.05.2014 г. Банката се позовава, че според чл. 3.2. от ОУ приложими към
разглеждания договор за кредит, клиентът дължи всички разходи, включващи - такси, застрахователни премии и пр., които
са свързани с имуществото предоставено, като обезпечение на задълженията по
кредита, вкл. и разходите необходими за подновяване на обезпеченията. Настоява
се, че изискуемостта на всички кредитни задължения е настъпила на датата –
31.05.2014 г., когато е изтекъл последния договорен срок за връщане на
отпуснатия кредит и не е предприето ново продължаване в тази насока. Банката
посочва, че поради неплащане от ответниците на дължимите по договора парични
задължения е пристъпила към тяхното събиране чрез подаване заявление за
издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 417 ГПК, като такава
заповед е била издадена в рамките на образуваното заповедно производство по
гр.д. 3467/2016 г. по описа на СРС, но ответниците – юридическо и две физически
лица са възразили по нея, което е наложило ищеца да предприеме настоящата
искова защита чрез предявяване на установителни искове по реда на чл. 422 ГПК. Претендира се за присъждане на разноски.
На
05.12.2016 г. тримата ответници съвместно чрез процесуалния им представител по
делото – адв. П.К. упражняват на основание чл. 367 ГПК правото си на отговор по
предявените искове. С него те възразяват по паричните претенции на банката,
като поддържат същите да са неоснователни.
Най-напред се възразява по основанието и размера на паричните суми, за
които ищеца настоява да е носител на вземане, като се възразява, че
предоставения първоначално кредитен ресурс от 50 000 евро е бил погасен
своевременно от кредитополучателя по същия, а за сочения допълнителен ресурс от
сумата в размер на нови 30 000 евро няма данни към кои конкретен момент тя
е била предоставена на клиента. Опонира се за това, че пълния размер на получените,
като кредит от банката суми е бил възстановен чрез плащане от ответното
дружество, а ако има непогасен остатък на някакви суми, то те не кореспондирали
с търсените такива от ищеца. Допълва, се че начина на отчитане на
осъществяваните в годините погашения по кредита не позволявал на
кредитополучателя да разбере ясно чрез осъществяваната вноска, какви конкретни
негови задължения погасява към банката. Изцяло се оспорват претендираните суми
за заплащане на наказателни лихви, такси за подновяване на обезпечение по
кредита, застрахователни премии и такси за заверен препис от ипотечен акт.
Посочва се, че към момента на подаване на заявлението от банката по реда на чл.
417 ГПК не е била настъпила предсрочна изискуемост на съдебно предявените
вземания по кредита, доколкото крайния срок за погасяване на същия е 31.05.2014
г. На самостоятелно основание и при условията на евентуалност ответниците
противопоставят и възражение за погасяване по давност на всички суми, които са
предмет на исковите претенции на банката. Отправя се искане за присъждане на
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
На
29.12.2016 г. от банката-ищец на основание чл. 372 ТЗ по делото е подадена
допълнителна искова молба, с която се пояснява, че тезите на ответниците, че са
погасили отпуснатия кредит не се подкрепят с никакви доказателства от тяхна
страна. Изрично се заявява, че всеки един от сключените анекси е валиден и
пораждащ правни последици между страните, като потвърждава, че ще се ползва от
тях по делото. Сочи се, че договорът за кредит е падежирал на 31.05.2014 г. и
банката не се е позовавала на предсрочна изискуемост на кредита, а иска връщане
на отпуснати суми по кредит, чиито срок на ползване е изтекъл.
На свой ред
тримата ответници чрез процесуалния им представител – адв. К. подават
допълнителен отговор на 31.01.2017 г., като със същия се заявява, че кредитополучателя
е изплатил по цитирания в ИМ договор за кредит от 2006 г. в полза на банката
сумата от общо 334 191,99 евро и сумата от 6 557,33 лв. От страна на
банката било прието, че с тези суми са погасени нейни вземания по отпуснатия
кредит, както следва : 274 300 евро – главница, 54 437,92 евро –
наказателни лихви и 5 454,07 евро и 6 557,33 лв. – такси. Доколкото с
договора било предвидено, че сумите по кредита ще се извършват безкасово чрез
осъществяване на служебен трансфер от сметките на кредитополучателя открити в
банката, то от страна на ответниците се посочва, че банката служебно и
едностранно е удържала парични вноски по кредита и не е уведомявала по никакъв
начин дружеството-кредитополучател относно това как приема така удържаните суми
и какво се погасява посредством тях. Ответниците поддържат, че с усвояване на
сума от 350 000 евро банката е била напълно удовлетворена относно
вземанията си по сключения през 2006 г. договор за кредит. Освен това имало
недопустимо счетоводно отнасяне на суми, които са удържани към вземания за наказателни
лихви и такси, вместо да бъдат отчетени, като плащания на дължими главници и
лихви. Мотивира се виждането, че начислената санкционна лихва, която е била
удържана от банката, не е сред вземанията по смисъла на чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
защото тази норма визира единствено договорна /възнаградителна лихва/, но не й
такава с обезщетителен характер. Излага се, че при осъществяване на частични
плащания от страна на длъжника, то следва да се приеме, че се погасяват само
тези които са ликвидни и изискуеми, като начина на извършване на погасяването
от банката показва, че същата не се е съобразила с това материално правило,
защото е приела, че е погасено нейно вземане в размер на 54 437,92 евро,
което не се е отличавало, като ликвидни и изискуемо вземане, защото заповедта
за изпълнение е била оспорена чрез възражение, респективно се е пристъпило към
предявяване и разглеждане на исковете по чл. 422 ГПК. Ето защо се
противопоставя възражението, че ответниците са погасили дълга по кредита, а ако
има някакъв остатък, то същия е в неколкократно по-малък от претендирания
размер. Мотивира се искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане
на претендираните разноски.
Съдът като разгледа наведените от страните доводи и
събраните доказателства, намира следното:
Установява
се от събраните по делото доказателства, че на 07.04.2006 г. е сключен Договор
за банков кредит № 091, с който „П.Е.“ АД /понастоящем „Б.П.Б.“ АД/ предоставя
на търговското дружество „В.“ ООД, като кредитополучател, сума в размер на 50 000
евро, която последното може да използва като кредитен лимит посредством многократното
усвояване и погасяване изцяло или частично в рамките на срока за усвояване,
първоначално определен на дата 30.03.2007 г. Кредита е отпуснат с цел в едната
си част да бъде използван за погасяване на задължения на В.М., действащ като ЕТ
„ВММ-В.М.“ към банката по предходен договор за кредит получено от цитираното
лице в качеството му на ЕТ с № 036/2003 г., а в друга част да послужи за
оборотни средства. В чл. 7, ал. 2 от договора е предвидено върху стойността на
забавените задължения за главница или лихва да бъде начислявана наказателна
лихва в размер на уговорения лихвен процент увеличен с надбавка от 10 %. Неразделна
част от договора са утвърдените от банката Общи условия, действащи към датата
на сключване на договора, които също са сред събрания по делото доказателствен
материал. Съгласно чл. 3.2. от разпоредбите им кредитополучателят се задължава
да заплаща всички разходи (данъци, такси, застрахователни премии, телефонни,
пощенски и прочее разходи по комуникации, съдебни разноски към трети лица и
др.), свързани с действия, осъществени по негово нареждане или в негова полза,
включително и разходи, свързани с подновяване на обезпеченията.
През време
на съществуване на така учреденото с посочения договор кредитно правоотношение
същото е било предмет на допълнителна регулация по волята на страните чрез
изменението и допълването му въз основа на подписани между тях допълнителни
споразумения, първите от които Анекс № 1 от 30.03.2007 г., Анекс 2 от
25.06.2007 г., Анекс 3 от 11.10.2007 г., Анекс 4 от 29.03.2008 г., с които
основно е бил променят първоначално уговорения размер на възнаградителната
лихва, дължима по отпуснатия банков кредит, а така също и погасителния план за
издължаване на вноските по кредита, съответно крайния срок на договора.
Посредством сключения Анекс 3 от 11.10.2007 г. е въведено изменение в договора
за кредит, като размера на отпуснатия кредитен лимит е увеличен със сумата от
30 000 евро до общ предел от 80 000 евро, и успоредно с това отново е
изменен лихвения процент дължим върху отпуснатата главница, като уговорената
надбавка при формиране на същия е редуцирана до 3,5 % месечно.
С Анекс № 7, подписан на 19.04.2011 г. от банката, кредитополучателя и другите двама
ответници – В.М. и Н.М., последните са се съгласили да встъпят като солидарни
длъжници в задълженията на кредитополучателя – „В.“ ООД по договора за кредит и
анексите към него, като наред с това отново е удължен срока за погасяване на
кредита, като крайната дата е установена на 30.04.2012 г.
Последвало е
сключването на четиринадесет на брой допълнителни споразумения, всеки от които
подписан от банката, кредитополучателя и солидарно задължилите се лица. Анексите
от 25.04.2012 г., 30.05.2012 г., 18.06.2012 г. и 29.10.2012 г. имат за предмет
удължаването на срока за погасяване на отпуснатия кредитен ресурс, а именно до
31.05.2012 г., 30.06.2012 г., 30.10.2012 г. и 30.10.2013 г. Същевременно с тези
анекси кредитополучателя е приел, като свое задължение да заплати на банката
административна такса в размер на 1 % върху размера на отпуснатия кредит за
разходи по обслужването му, чиито размер е както следва: 66,67 евро за периода
от 30.04.2012 г. – 31.05.2012 г., 66,67
евро за периода от 31.05.2012 г. – 30.06.2012 г., 66,67 евро за периода от
30.04.2012 г. – 31.05.2012 г., като по анекси № № 10 и 11 няма посочване на
конкретни размери и периоди на дължимост на таксата, а единствено, че възлиза
на 1 % върху размера на отпуснатия кредит. С всеки от последните десет
допълнителни споразумения – Анекс № 12 от 23.07.2013 г. до Анекс № 21 от
24.04.2014 г., страните са възприели, че кредитополучателят се намира в
състояние на просрочие относно част от кредитните му задължения, като е
формирано съгласие за отсрочване на тези просрочени задължения до конкретни,
посочени в споразуменията дати. Наред с това страните са постигнали съгласие за
удължаване на крайния срок за погасяване на отпуснатия кредит. Последното
удължаване на срока е обективирано в Анекс № 21 от 32.07.2013 г. като крайната
дата за погасяване на кредитните задължения е определена на 31.05.2014 г.
В
производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема за
установено, че за целия срок на действие на Договор за банков кредит № 091 от
07.04.2006 г. кредитополучателят „В.“ ООД е усвоил общо 354 300 евро. От
заключението е видно, че за целия срок на договора от страна на
кредитополучателя са направени плащания в общ размер на 337 544,70 евро,
от които 274 300 евро за погасяване на дължимата главница. До 11.11.2014
са платени още 41 375,11 евро – възнаградителна лихва, 4 271,91 евро
– наказателна лихва, 5 454,07 евро – разноски за обезпечения и 408,38 евро
– просрочена възнаградителна лихва, като след посочената дата са извършени
плащания в общ размер на 11 735,23 евро, от които 5 433,35 евро –
възнаградителна лихва, 2 949,17 евро – наказателна лихва и 3 352,71
евро – такси. При тези изводи за усвоените суми по кредита, съответно за
извършените в резултат на това плащания от страна на кредитополучателя, вещото
лице установява, че към 22.01.2016 г. непогасеният остатък от задълженията на „В.“
ООД по Договор за банков кредит № 091 от 07.04.2006 г. възлиза на сумата в
размер на общо 97 386,08 евро, от които 80 000 евро – непогасена
главница, 16 903,91 евро – непогасени наказателни лихви към 21.01.2016 г.,
както и такси в общ размер на 482,17 евро, от които 288,15 евро – такси за
подновяване на обезпечението по кредита, 189,41 евро – застрахователна премия и
4.60 евро – такса за заверен препис от ипотека. От вещото лице при проверка на документите, които са налични по делото и
в счетоводството, водено при банката, е направен извод за редовно водене на
счетоводните записвания на банката, отразяващи начисляванията и плащанията на
задълженията по процесния договор за кредит.
Наред с изложеното от представените по делото писмени доказателства се
установява, че въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката –ищец
във връзка със сключения договор за кредит и анексите към него, кредитната институция
се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, издадена на 27.01.2016 г. по ч. гр. д. № 3467/2016 г. от Софийски
районен съд, 140-ти състав, и изпълнителен лист за сумите както следва: сума в
размер на 80 000 евро, представляваща непогасена главница по Договор за
кредит № 091/2006 г. от 07.04.2006 г. и анексите към него, ведно със законната
лихва за периода от 22.01.2016 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 16 903,91
евро, представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 11.11.2014 г.
до 21.01.2016 г. върху просрочена главница, сума в размер на 288,15 евро,
представляваща дължими такси за подновяване на обезпечението по кредита, които
се дължат по смисъла на чл. 3.2. от Общите условия, сума в размер на 189,41
евро, представляваща дължима застрахователна премия, дължими на основание чл.
3.2. от Общите условия, сума в размер от 4,60 евро, представляваща дължима
такса за снабдяване със заверен препис от ипотечен акт във връзка с обезпечение
на кредитното задължение, която се дължи по смисъла на чл. 3.2. от Общите
условия, както и направените за производството разноски в размер на
7 196,47 лева, от които 3 809,41 лева – държавна такса и
3 387,06 лева – възнаграждение за юрисконсулт, срещу която заповед
ответниците са депозирали възражения в срока по чл. 415 ГПК.
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани от страните в процеса.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявените
установителни искове срещу „В.“ ООД, В.М. и Н.М. са допустими – в производство по чл. 417 ГПК, ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение въз основа на документ за процесните суми,
поради което разполага с изпълнително основание. При
подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение, заявителят следва
да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на
съда за установяване на вземанията си, който срок в
настоящия случай е
спазен.
Основателността на предявените установителни
искове е обусловена от фактически състав, водещ до възникването на съдебно предявените субективни материални права,
включващ следните елементи: съществуване на правоотношение с кредитополучателя „В.“ ООД,
възникнало от сключен договор за банков кредит, елемент от съдържанието на
което да е задължението за връщане на предоставена за ползване парична сума, встъпване от страна на В.М.
и Н.М. в задълженията на кредитополучателя, изпълнение на задължението на банката-ищец да
предостави за временно и възмездно ползване паричната сума съобразно съответния лимит, уговорен по кредиторното правоотношение,
както и общият размер на усвоената от кредитополучателя за срока на договора
сума.
Въз основа на обсъдените доказателства, които са приобщени по надлежния
ред в производството и направените при тяхната съвкупна преценка фактически
изводи, съдът приема, че между ищеца „Б.П.Б.“ АД и „В.“ ООД на 07.04.2006 г. е сключен договор
за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ, който представлява договор за заем по чл. 240 ЗЗД, сключван от търговец – банка, по занятие, поради което представлява
търговска сделка по чл. 1, ал. 1 от ТЗ. „В.“ ООД е кредитополучател, който
дължи връщане на предоставените в заем парични суми и възнаградителна лихва за
това. Установява се, сумата която банката първоначално се е задължила да даде в
заем възлиза на 50 000 евро, като в последствие, със сключването на Анекс
3 от 11.10.2007 г., същата е увеличена до 80 000 евро. Учреденото по
силата на процесния договор кредитно правоотношение е от категорията на
револвиращите - на кредитополучателя се
предоставя определен финансов ресурс, чието усвояване е предоставено на неговата
преценка – той разполага с възможността да извършва устояване, респ. погасяване
на отпуснатата му парична сума, възлизаща в размер на 80 000 евро, срещу
което се задължава да заплаща следващата се възнаградителна лихва, определена в
процентно изражение в съдържанието на договора и начислявана върху използвания
от кредитополучателя финансов ресурс за съответния период. Друго основно
задължение, което произтича за ответника-кредитополучател се състои в това, че
към датата на крайния срок за погасяване на отпуснатата главница, променян
многократно и последно установен на 31.05.2014 г. следва да изпълни това свое
задължение като изплати окончателно целия размер на усвоения по време на
действие на договора кредитен ресурс. Страните нямат спор, че за срока на
действие на договора „В.“ ООД е упражнил правото си да извърши усвояване на
предоставения му от банката кредитен ресурс в границите на уговорения лимит
многократно, като общият размер на усвоените от кредитополучателя парични
средства възлиза на 354 300 евро. Потвърждение за това се дава и в
заключението на вещото лице по изслушаната счетоводна експертиза, в която
конкретно са посочени сумите, които дружеството е заплащало под формата на
лихви и вноски по главницата в периода на договорното правоотношение.
Доказателствата
по делото недвусмислено сочат на договорна обвързаност и между банката и другите двама ответници – В.М.
и Н.М., доколкото с подписването на Анекс № 7 от 19.04.2011 г. към договора за
банков кредит, както и всеки от последващите анекси, тези физически лица са
поели задължението да отговарят солидарно, наред с кредитополучателя, за
изпълнение на всички парични задължения, възникнали в негова тежест по
договора. По този начин В.М. и Н.М. са поели задълженията наравно с
кредитополучателя. От клаузите на
договора, с които са се ангажирали да отговарят наравно и при условията на
кредитополучателя, се налага извода, че В. и Н.М. са придобили качеството на
съдлъжник на банката на основание чл. 101 ЗЗД. На това основание, подписване на
всички анекси за промяна на падежа на договора за връщане на сумите,
включително преструктуриране на начина на издължаване на отпуснатия кредит, от
който за срока на договора кредитополучателят е усвоил 354 300 евро,
респективно настъпване на крайната изискуемост на цялото вземане, считано от
31.05.2014 г. и липсата на плащане на част от дълга за връщане на усвоената
главница, възлизаща на 80 000 евро, дава база за формулиране на извод, че
за солидарните длъжници се поражда отговорност за сумата от 80 000 евро –
главница по договора, която към момента не се установява да е била заплатена,
нито от кредитополучателя, нито от солидарните длъжници, поради което съдебно
предявеното вземане подлежи на връщане чрез солидарно осъждане на ответниците –
кредитополучателя и задължилите се наред с него физически лица, да я заплатят в
полза на банката.
Възраженията
предприети от ответниците чрез подадените от тях отговори на първоначалната и
допълнителната искова молба са неоснователни. По делото не се установява
вземането за главница от 80 000 евро да е погасено по давност. Доколкото в
случая се касае за вземания за връщане на предоставен банков кредит, приложение
намира общата петгодишна давност, предвидена в чл. 110 ЗЗД, като началният
момент, считано от който давностният срок започва да тече е 01.06.2014 г.
/датата следваща изискуемостта на вземането за връщане на главница, установена
с Анекс № 21 от 24.04.2014 г./. Давността не е изтекла към 22.01.2016 г., когато
банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, което е уважено и въз основа на което,
поради своевременното подаване на възражение от ответниците, е образувано
настоящото исково производство.
Възраженията
на ответниците относно размера на претендираното вземане за връщане на
главницата по отпуснат банков кредит следа да се отклони, доколкото
ангажираните в процеса писмени доказателства, както и приетото заключение на
вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза установяват конкретните суми,
които кредитополучателят е усвоил за срока на договора, а именно сумата в
размер на 354 300 евро – отпуснат кредит, като са осъществени плащания
единствено за част от тази сума, ограничаващи се до сумата в размер на 274 300
евро. С оглед на изложеното общият размер на непогасената и дължима главница
възлиза на 80 000 евро, поради което и предявеният главен иск за тази сума
следва да се уважи като доказан по основание и размер. Тежестта за доказване на
евентуални други погашения, предприети било от кредитополучателя, било от някои
от солидарно задължените физически лица пада именно върху тях, като подобна инициатива
не е предприета в рамките на протеклото исково производство.
По
претенциите за присъждане на наказателна лихва, заявени от банката, настоящият
състав намира следното: От съдържанието на клаузата на чл. 7, ал. 1 от
обсъждания договор за кредит, се установява, че страните са уговорили наличието
на предпоставки, при чието осъществяване възниква задължението за заплащане на
наказателна лихва, а именно наказателна лихва, дължима върху просрочена
главница, която е договорено да се дължи в хипотезите на неиздължаване от
кредитополучателя на задължение за връщане на дължима главница на уговорения
падеж.
По делото се
установява, че за периода за който се претендира наказателна лихва, дължима
върху просрочената главница по кредита, а именно – от 11.11.2014 г. до
21.01.2016 г., размерът на изискуемата, но непогасена главница е възлизал на
сумата в размер на 80 000 евро. Макар и по делото да се установява, че в
този период от страна на кредитополучателя са извършени погашения на част от
задълженията му по кредитното правоотношение, нито едно от тези плащания няма
за предмет изискуемата главница по договора. От заключението на вещото лице се
установява, че за периода от 11.11.2014 г. до 21.01.2016 г. на основание чл. 7,
ал. 1 от договора върху непогасения размер на изискуемата главница е начислена
наказателна лихва в размер на 16 903,91 евро.
По
възраженията на ответниците срещу размера на лихвите, настоящият състав намира
същите за безпочвени, доколкото вещото лице е изчислило уговорените вземания за
наказателна лихва и същите съвпадат по размер с съдебно потърсените такива от
ищеца-заявител в заповедното производство. Неоснователни се явяват и
възраженията за погасяване по давност на вземанията за наказателна лихва. Макар
същите да попадат в предметния обхват на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвиждаща
кратка тригодишна погасителна давност, то от анализа на релевантните фактори
поставящи началното на давността, се установява, че този срок не е изтекъл,
защото е бил прекъснат своевременно с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на дата 22.01.2015 г. Съобразявайки това,
че началният момент, считано от който са започнали да се начисляват съдебно
предявените вземания за лихви е 11.11.2014 г., т.е. и най-рано възникналото
вземане за наказателна лихва не е засегнато от давностния срок.
По
претенциите за присъждане в полза на банката на направените от нейна страна
разходи във връзка с имуществото, предоставеното като обезпечение на
задълженията по кредита, настоящият състав намира следното: От съдържанието на
чл. 3.2. от приложимите към обсъждания договор за банков кредит общи условия,
се установява че страните са уговорили всички разходи като такси,
застрахователни премии и пр., които са направени във връзка с имущество,
предоставено като обезпечение на задълженията по кредита, в т.ч. разходите
необходими за подновяване на обезпеченията, да се понасят от кредитополучателя.
От заключението на вещото лице се установява, че банката е направила разходи от
посочения вид в общ размер на 943,04 лв., от които 563,58 лв. във връзка с подновяване
на обезпеченията, 9,00 лв. за издаване на заверен препис от ипотека, както и
370,46 лв. – представляващи застрахователна премия по застрахователна полица,
сключена с „Е.“ АД. Прилагайки стриктно и съобразно волята на страните клаузата
на чл. 3.2. от Общите условия към договора за кредит, тези разноски, така както
са направени от банката, следва да се понесат, респективно да бъдат възложени за
заплащане в тежест на ответниците – кредитополучателя и физическите лица,
задължили се да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя. Това
прави предявените от банката установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК връзка с чл. 430 ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД изцяло основателни.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед
изхода на делото и своевременно заявеното искане за присъждане на направените в
хода на производството разноски, такива се следват на ищеца. От страна на „Б.П.Б.“
АД се установяват реално заплатени разноски в исковото производство, възлизащи
в общ размер на сумата от 5 964,11 лв. /заплатена държавна такса в размер на 3
809,41 лв., заплатено възнаграждение за депозит на вещо лице в размер на 250
лв., както и реално изплатен адвокатски хонорар, възлизащ на сумата от
1 904,70 лв./. Характера на спора и тълкувателната практика на ВКС
предполагат исковият съд, разгледал исковете по чл. 422 ГПК да се произнесе и
по присъждане на разноските в заповедното производство, които в случая с оглед
изхода на спора, отново се следват единствено в полза на ищеца, като техния
установим от документите в заповедното производство размер възлиза на сумата от
общо 7 196,47 лв., от които 3 809,41 лв. – заплатена държавна такса и
3 387,06 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Ответните страни нямат право
на разноски, предвид изцяло негативния по отношение на тях изход на спора, а
именно предявените спрямо тях искове са изцяло основателни и подлежат на
уважаване в пълните им заявени от банката размери.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Е, срещу „В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, В.М.М., ЕГН**********, ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че „В.“ ООД, В.М.М. и Н.А.М. дължат
при условията на солидарна отговорност в полза на „Б.П.Б.“ АД, сумата в размер
на 80 000 евро – главница,
представляваща непогасен и изискуем остатък за връщане на отпуснат банков
кредит по Договор за банков кредит № 096/2006 г. от 07.04.2006 г. /изменен и
допълнен с двадесет и един анекса, датиращи от 30.03.2007 г., 25.06.2007 г.,
11.10.2007 г., 29.03.2008 г., 23.04.2009 г., 16.04.2010 г., 19.04.2011 г.,
25.04.2012 г., 30.05.2012 г., 18.06.2012 г., 29.10.2012 г., 23.07.2013 г.,
27.08.2013 ., 25.09.2013 г., 23.10.2013 г., 26.11.2013 г., 18.12.2013 г.,
28.01.2014 г., 24.02.2014 г., 25.03.2014 г. и 24.04.2014 г./, ведно със
законната лихва върху просрочената главница, считано от 22.01.2016 г., датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение, до
окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Е, срещу „В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, В.М.М., ЕГН**********, ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че „В.“ ООД, В.М.М. и Н.А.М.
дължат при условията на солидарна отговорност в полза на „Б.П.Б.“ АД, сумата в размер на 16 903,91 евро – наказателна лихва начислена на основание чл. 7,
ал. 1 от Договор за банков кредит № 096/2006 г. от 07.04.2006 г., /изменен и
допълнен с двадесет и един анекса, датиращи от 30.03.2007 г., 25.06.2007 г.,
11.10.2007 г., 29.03.2008 г., 23.04.2009 г., 16.04.2010 г., 19.04.2011 г.,
25.04.2012 г., 30.05.2012 г., 18.06.2012 г., 29.10.2012 г., 23.07.2013 г.,
27.08.2013 ., 25.09.2013 г., 23.10.2013 г., 26.11.2013 г., 18.12.2013 г.,
28.01.2014 г., 24.02.2014 г., 25.03.2014 г. и 24.04.2014 г./ върху просрочена
главница за периода от 11.11.2014 г. до 21.01.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Е, срещу „В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, В.М.М., ЕГН**********, ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че „В.“ ООД, В.М.М. и Н.А.М. дължат при условията на
солидарна отговорност в полза на „Б.П.Б.“ АД, сумата в размер на 563,58 лева /равняващи се на 288,15
евро/ –такси за подновяване на обезпечението по кредита, дължими на основание
чл. 3.2. от Общите условия, действащи към Договор за банков кредит № 096/2006
г. от 07.04.2006 г., /изменен и допълнен с двадесет и един анекса, датиращи от
30.03.2007 г., 25.06.2007 г., 11.10.2007 г., 29.03.2008 г., 23.04.2009 г.,
16.04.2010 г., 19.04.2011 г., 25.04.2012 г., 30.05.2012 г., 18.06.2012 г., 29.10.2012
г., 23.07.2013 г., 27.08.2013 ., 25.09.2013 г., 23.10.2013 г., 26.11.2013 г.,
18.12.2013 г., 28.01.2014 г., 24.02.2014 г., 25.03.2014 г. и 24.04.2014 г./.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Е, срещу „В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, В.М.М., ЕГН**********, ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че „В.“ ООД, В.М.М. и Н.А.М. дължат при
условията на солидарна отговорност в полза на „Б.П.Б.“ АД, сумата в размер на 370,46 лева /равняващи се на 189,41
евро / –застрахователна премия по договор за застраховка, дължима на основание
чл. 3.2. от Общите условия, действащи към Договор за банков кредит № 096/2006
г. от 07.04.2006 г., /изменен и допълнен с двадесет и един анекса, датиращи от
30.03.2007 г., 25.06.2007 г., 11.10.2007 г., 29.03.2008 г., 23.04.2009 г.,
16.04.2010 г., 19.04.2011 г., 25.04.2012 г., 30.05.2012 г., 18.06.2012 г.,
29.10.2012 г., 23.07.2013 г., 27.08.2013 ., 25.09.2013 г., 23.10.2013 г.,
26.11.2013 г., 18.12.2013 г., 28.01.2014 г., 24.02.2014 г., 25.03.2014 г. и
24.04.2014 г./.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Е, срещу „В.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, В.М.М., ЕГН**********, ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че „В.“ ООД, В.М.М. и Н.А.М. дължат при
условията на солидарна отговорност в полза на „Б.П.Б.“ АД, сумата в размер на 9,00 лева /равняващи се на 4,60 евро/ –
такса за
снабдяване със заверен препис от ипотечен акт във връзка с обезпечение на
кредитното задължение, дължима на основание чл. 3.2. от Общите условия,
действащи към Договор за банков кредит № 096/2006 г. от 07.04.2006 г., /изменен
и допълнен с двадесет и един анекса, датиращи от 30.03.2007 г., 25.06.2007 г.,
11.10.2007 г., 29.03.2008 г., 23.04.2009 г., 16.04.2010 г., 19.04.2011 г.,
25.04.2012 г., 30.05.2012 г., 18.06.2012 г., 29.10.2012 г., 23.07.2013 г.,
27.08.2013 ., 25.09.2013 г., 23.10.2013 г., 26.11.2013 г., 18.12.2013 г.,
28.01.2014 г., 24.02.2014 г., 25.03.2014 г. и 24.04.2014 г./.
ОСЪЖДА „В.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, В.М.М., ЕГН**********, ЕГН **********, с
адрес: ***, и Н.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят в полза на „Б.П.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Е, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, както следва: сумата в размер на 5 964,11 лева – направени съдебни
разноски в рамките на исковото производство, развило се пред настоящата съдебна
инстанция, и сумата в размер на 7 196,47 лв. – направени съдебни разноски в
рамките на заповедното производство, реализирало се по ч. гр. д. № 3467/2016 г.
по описа на Софийски районен съд, 140-ти състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: