№ 36797
гр. София, 17.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело №
20231110112790 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ищеца „Софийска вода“ АД, с която настоява съдът да
измени решението, постановено по делото, съгласно което в негова тежест са възложени
съдебните разноски за правна помощ на Е. Н. Т., Н. Х. Т. и Е. Х. Т. в хода на заповедното
производство, а именно за адвокатско възнаграждение– сумата 400,00 лв. Поддържа, че
липсва фактическа и правна сложност на делото, а подаването на възражение по чл. 414 от
ГПК се съизмерява с правната помощ по чл. 6, т. 5 от НМРАВ, за която е предвидено
възнаграждение 200,00 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна оспорва молбата.
СЪДЪТ, като взе изложените от страните доводи, събраните по делото доказателства
и закона, намира следното:
Молбата е подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което е
процесуално допустима. Не е необходим списък по чл. 80 от ГПК, като процесуална
предпоставка за сезиране съда по чл. 248 от ГПК, за изменение на решението, тъй като в
конкретния случай ищецът не претендира за себе си разноски, а съдът да отчете изложените
от него доводи за неоснователност на заявената претенция на длъжника в пресъдения
размер. В тази връзка, по същество ищецът поддържа възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
което е своевременно наведено с искова молба (вж. л.4-гръб от делото) и касае разноските за
заповедното производство на длъжника, по които се произнася исковия съд. В
производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е първият възможен процесуален момент за
заявителя да наведе възражение за прекомерност на сторените разсноски от длъжника пред
заповедния съд, доколкото се развива с предявяване на установителен иск. С възражението
по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е необходимо да отграничава кои разноски за правна помощ счита
за прекомерни – тези, сторени пред исковия или пред заповедния съд по причина, че
исковият съд се произнася според изхода на спора и по претенцията за разноски на
насрещната страна и за двете производства. Разгледана по същество, молбата по чл. 248 от
ГПК е основателна.
Правилата на чл. 78 от ГПК са приложими и в заповедното производство /така
Определение № 10 от 05.01.2011 г. по ч. т. д. № 879/2010 г. на ВКС, II т. о., Определение №
377 от 28.05.2010 г. по ч. т. д. № 353/2010 г. на ВКС, II т. о. и др./ и при изхода на делото, на
основание чл. 78, ал. 3/4 от ГПК длъжникът има право на разноски, като в случая искането
1
му е своевременно направено - в срока по чл. 414 от ГПК. По силата на договор за правна
помощ и съдействие, сключен с всеки един от ответниците се установява, че е платено
възнаграждение по 400 лв., а по договора за безплатна правна помощ съдът е определил 400
лв., но констатира, че не е отчел възражението на ищеца за прекомерност. Съдът, като взе
предвид фактическата и правна сложност на спора, и очакваните процесуални действия,
които е било необходимо да бъдат извършени от пълномощника на длъжника, счита, че
възнаграждението следва да се намали и присъди сумата от 200,00 лв., на основание пар. 1,
вр. чл. 6, т. 5 от НМРАВ, която представлява необходимата и разумна разноска. Правната
помощ оказана в заповедното производство включва подготовка на документите за сезиране
на заповедния съд – подаване на възражение по чл. 414 от ГПК (по образец), защото самото
производство по чл. 410 ГПК се изчерпва с подаването на надлежно изготвени документи,
съизмеряващо се с необходимата на длъжника защита и съответна с тази по чл. 6, т.5 от
НМРАВ. Предвид това Е. Н. Т. и Н. Х. Т. имат право на съдебни разноски общо по 600 лв.
(400 лв. за исково и 200 лв. за заповедно производство), а Е. Х. Т. – 200 лв. по ч.гр.д.
№*****/2022 г., СРС.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение 15448/25.09.2023 г. по гр.дело № 12790/2023 г. по описа на СРС в
частта, в която съдът осъжда „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, *********** да заплати на Е. Н. Т., с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. София, *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 800,00 лева
– съдебни разноски по ч. гр. дело №*****/2022 г. и гр. дело №12790/2023 г. , и двете по
описа на СРС; осъжда „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *********** да заплати на Н. Х. Т., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. София, *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 800,00 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело №*****/2022 г. и гр. дело №12790/2023 г. , и двете по описа
на СРС; осъжда „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *********** да заплати на Е. Х. Т., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. София, *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 400,00 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело №*****/2022 г. по описа на СРС, вместо което:
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *********** да заплати на Е. Н. Т., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. София, *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 600,00 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело №*****/2022 г. и гр. дело №12790/2023 г. , и двете по описа
на СРС.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *********** да заплати на Н. Х. Т., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. София, *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 600,00 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело №*****/2022 г. и гр. дело №12790/2023 г. , и двете по описа
на СРС.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *********** да заплати на Е. Х. Т., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. София, *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 200,00 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело №*****/2022 г. по описа на СРС.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните – ищец и отв. Е. Н. Т., Н. Х. Т. и Е.
2
Х. Т., чрез пълномощник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3