№ 336
гр. Варна, 02.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20213100900760 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от НАП,
гр.София, с която е предявен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ. Предявява се иск за
установяване съществуването на неприето вземане в размер на 3000 лв., представляващо
предплатени от кредитора разноски в производството по несъстоятелност на „ЕЛМАТИС“
ЕООД, ЕИК ********* /в несъстоятелност/, със седалище гр.Варна.
При извършване на служебно дължимата от съда преценка за допустимост на
предявения иск настоящият състав съобразява разрешението по т.9 от ТР № 1 от 3.12.2018 г.
на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСТК, според което доколкото предплатените от кредитор суми
са предназначени за покриване на разноските по несъстоятелността, вземането за тях
представлява вземане за разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 723 ТЗ, което
изключва приложението спрямо тях на реда за предявяване на вземания по чл.685 и следв.
от ТЗ.
С цитираното ТР е предвидено, че възстановяването на предплатените разноски
се осъществява чрез изготвяне на сметка за разпределение, но вземането на разноски,
включително и предплатените по чл.629б от Т3 не е такова по отношение на несъстоятелния
длъжник, поради което не подлежи на предявяване в срока по чл.685, ал. 1 от ТЗ./ Р №
28/24.07.2019г. по т.д. № 1795/18г., I т.о. на ВКС/.
Вземането за авансирани разноски не подлежи на оспорване, тъй като се определя
по размер от съда и се внася по негово разпореждане от лицата по чл.625 от ТЗ, сред които е
и НАП. Поради това вземането за предплатени разноски подлежи на удовлетворяване по
реда на чл.721 от ТЗ, без да е необходимо да бъде прието, респективно да бъде установено
по чл. 694 от ТЗ. /Опр.№284/22.07.2020г. на ВКС по ч.т.д.№869/2020г. на II ТО/
С оглед на изложеното се налага извода за липса на правен интерес от
предявяване на установителен иск по чл.694 ал.1 ТЗ за установяване на вземане основано на
чл.632а ТЗ във връзка с чл.629б във вр. с чл.632 ал.2 ТЗ. Наличието на правен интерес от
предявения иск е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно, поради което въз основа на изложените съображения настоящият състав намира,
че предявеният иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ е недопустим и производството
следва да бъде прекратено.
По изложените съображения, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търг.д. № 760 по описа за 2021 год. на ВОС
като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на ищеца пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2