№ 14221
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110159564 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Л. Я. В. срещу „Интеза“ ООД
обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 249/03.10.2023г. на
работодателя „Интеза“ ООД, за възстановяване на заеманата до прекратяването
длъжност „продавач-консултант“ – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и осъдителен иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от
4820,40 лв., представляваща обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат
от незаконното уволнение за периода 03.10.2023г. – 03.04.2024г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 31.10.2023г. до окончателното плащане.
Ищецът Л. Я. В. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „Интеза“
ООД, по силата на което е изпълнявал длъжността „продавач-консултант“, при
петдневна работна седмица, с място на работа „МОЛ ПАРАДАЙЗ“. Посочва, че
трудово правоотношение е прекратено със Заповед № 249/03.10.2023г., връчена му при
отказ на същата дата - 03.10.2023г., пред двама свидетели. Поддържа, че е
незаконосъобразно уволнен, доколкото не е спазена процедурата по чл.193 КТ -
работодателят не е поискал обяснения за извършеното нарушение, описано в
атакуваната заповед, а за съвсем друго, че в искането за предоставяне на обяснения не
става ясно в какво се изразява конкретното нарушение, датата на което е извършено,
кой и кога е констатирал нарушението, както и че не е даден подходящ срок за
депозиране на обяснения. Посочва, че е налице нарушение и в частта относно датата
1
на издаване на процесната уволнителна заповед и момента на прекратяване на
трудовото правоотношение. Излага съображения, че актът на работодателя не е
мотивиран, в т.ч. че е налице несъответствие между правната квалификация и
описанието на твърдяното нарушение, че наложеното наказание не е съобразено с
критериите по чл.189, ал.1 КТ – не е съответно на вмененото му нарушение. По
същество твърди, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Моли
уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на заеманата преди
това длъжност – „продавач-консултант“, както и да бъде осъден ответникът да му
заплати обезщетение за вредите от оставането си без работа, поради незаконно
уволнение за периода от 03.10.2023г. – 03.04.2024г. Претендира сторените разноски в
производството.
Ответникът „Интеза“ ООД е депозирал отговор в законоустановения срок по
чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Ответникът твърди да е
спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а по същество – че
вменените нарушения, извършени от ищеца са тежки и обосновават дисциплинарно
уволнение. Поддържа, че трудовото правоотношение между страните е прекратено
законосъобразно, с формена по надлежния ред заповед, съответно предявеният иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да се отхвърли. Предвид изводите
относно изхода по главния иск, намира че обусловените - за възстановяване на
заеманата от ищеца длъжност преди уволнението и за обезщетение за вредите от
незаконно уволнение, също следва да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във вр.
с чл. 188, т. 3 КТ има за предмет упражняване на потестативното право на
работника/служителя да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание
уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил
виновно неизпълнение на трудовите задължения. Законът предпоставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на
преклузивни срокове, като за тях съдът не следи служебно, а извършва проверката на
база релевираните от ищеца доводи в тази насока / Решение № 167 от 30.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева;
Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик
2
съдията Борис Илиев). Не на последно място, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при
определяне на съответното на нарушението наказание следва да се съобразяват
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя.
Следователно основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки, чието установяване е в тежест на ответника: дисциплинарното
наказание на ищеца да е наложено при спазване на процесуалноправните и
материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му
отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение, което включва преди
налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от работника
съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да съдържа
реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно
на нарушението.
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото са отделени обстоятелствата, че между страните по делото е
съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор №
319/22.03.2021г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „продавач-
консултант“, което е било прекратено със Заповед № 249/03.10.2023г., с която e
наложено на ищеца наказание дисциплинарно уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ, връчена при отказ на работника на 03.10.2023г.
Съгласно константната съдебна практика /Решение № 257 от 22.05. 2012 г. по
гр.д№ 985/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение № 221 от 30.07.2014 г. по гр.д.№ 7639/2013г.
на ВКС, IV г.о., Решение № 254 от 04.11.2014г. по гр.д. № 7086/2013г. на ВКС, IV г.о. и
др./, в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, работодателят следва да
поиска от работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му
предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание.
Същевременно когато работодателят предварително не е изслушал работника или
служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното
наказание, на формално основание, без да разглежда спора по същество. Кодексът на
труда не предвижда изрично съдържание на обясненията на работника или служителя
по чл. 193 от КТ. От значение е обстоятелството дали на служителя е осигурена
възможността за даване на обяснения по реда на чл. 193 от КТ, както и дали тези
обяснения са достигнали до работодателя и същият се е запознал с тях преди
налагането на дисциплинарното наказание.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства, в т.ч. писмени
доказателства и гласни доказателствени средства не се установява работодателят –
3
ответник да е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Тези изводи на съда са
мотивирани от обстоятелството, че още в началния етап, в който работодателят е
стартирал дисциплинарна процедура, за служителят не е имало яснота относно
вмененото му нарушение По делото от една страна е представена издадена от
работодателя Заповед № 248/28.09.2023г., с която на ищеца са поискани писмени
обяснения за нарушаване на утвърдените процедурни правила в „Интеза“ за
преиздаване на изгубена карта на патрон Abloy в обект в „Парадайз“, като
същевременно на 03.10.2023г. му е връчено и писмо, с което в срок в рамките на
същата дата /03.10.2023г./ са изискани обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ за
извършено нарушение на трудовата дисциплина, което работодателят е формулирал
като: неспазване на техническите и технологични правила при ответното дружество,
свързани с продажбата на определен висок клас продукти. При анализа на посочените
документи съдът намира, че е налице неяснота, във връзка с твърдяното нарушение, за
което на ищеца формално са поискани обяснения. От представените писмени
доказателства не може да се изведе еднозначно дали работодателят твърди нарушаване
на утвърдените си вътрешните правила за продажба, като липсва обосноваване в какво
се изразява конкретното неизпълнение, нито индивидуализиране на високият клас
продукт, доколкото самият ответник признава в депозирания по делото отговор, че е
официален представител на редица производители, съответно предлага множество
изделия като: заключващи системи, master key системи, сейфове, врати, автомати за
врати, аксесоари и др. От друга страна с издадената от работодателя заповед от
28.09.2023г., също сведена до знанието на ищеца, се твърди различно деяние –
преиздаване на изгубена карта на патрон Abloy в търговски обект на работодателя.
Констатираното разминаване и въвеждането на различни твърдения с два отделни
документа, връчени на ищеца в рамките на процедурата по чл.193 КТ, накърнява
правото на последния да разбере съдържанието на вмененото му нарушение на
трудовата дисциплина, респективно препятства възможността за реализиране на
защита в пълен обем срещу него. В подкрепа на горното с писмото си от 03.10.2023г.
работодателят е изискал от служителя обяснения с формулировка и препращане - „за
гореописаните случаи“, без да е налице очертаване на обективните и субективно
елементи на нарушението - не е посочил кога е извършено, в какво се изразява същото
и налице ли е еднократност или се касае за повече от един установени
случая.
Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че процесната заповед Заповед
№ 249/03.10.2023г., не съдържа предвидения в закона минимум на съдържанието,
което да обуслови извода за законосъобразност на прекратяването на трудовото
правоотношение, по см. на разп. на чл.195, ал.1 от КТ, предвиждаща
„дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
4
текст, въз основа на който се налага“. Поначало, макар и да е предвидено като
задължителен реквизит, непосочването в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание на конкретната разпоредба от КТ, която е нарушена, съответно неточното
позоваване, не обуславя само по себе си отмяна на заповедта, като същественото за
мотивирането на заповедта е индивидуализацията на самото деяние (действие или
бездействие) чрез неговите обективни и субективни признаци. Задължението по чл.
195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването
на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете
по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното
производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Заповедта
за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ когато
дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин - по начин, даващ
възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното
производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ. Липсата на посочването на
индивидуализиращите деянието фактически обстоятелства нарушава правото на
защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна
проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да
извърши съдът. Ето защо съществено изискване към мотивирането на заповедта е
ясното индивидуализиране с всичките обективни и субективни признаци на
извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено,
както и времето на извършването му. Мотивите, свързани с осъществяване на
посоченото в заповедта основание за уволнение, трябва да бъдат изложени
изчерпателно, тъй като само въз основа на тях съдът може да провери осъществени ли
са в обективната действителност релевантните за спора факти, респективно правилно
ли е прекратено трудовото правоотношение на посоченото от работодателя основание
/Решение № 347 - 1997 г. и Решение № 324 - 1998 г. на ВКС/. Това е така и с оглед
принципа на равнопоставеност на страните /необходимо е при самото предявяване на
исковата молба работникът да знае фактическите и правните основания за
уволнението си, за да може да осъществи надлежна защита на правата си/. От друга
страна, мотивите за уволнението, относими към съответното правно основание, трябва
да се съдържат в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение или в
друг документ, доведен до знанието на работника преди прекратяване на трудовото му
правоотношение, а не да се допълват или конкретизират от работодателя при
оспорване законността на уволнението.
В настоящия случай съдът намира, че Заповед № 249/03.10.2023г. на управителя на
„Интеза“ ООД не е мотивирана, доколкото в нея липсва надлежно описание на
вмененото на работника нарушение на трудовата дисциплина. В съдебната практика е
5
прието, че нарушението трябва да бъде описано както с обективните, така и със
субективните му признаци. В процесната заповед ответникът се е позовал на
извършено нарушение на утвърдените процедурни правила в „Интеза“ за преиздаване
на изгубена карта на патрон Abloy и нарязване на дубликат на ключ от клас High
Security в обект в „Парадайз“. При преценката си съдът намира, че носителят на
дисциплинарна власт не е описал нарушението с обективните му признаци – в какво
точно се изразява твърдяното нарушаване на вътрешните му процедурни правила, като
не е посочена и дата на извършване, което възпрепятства осъществяване на проверка
за спазване на сроковете за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 194, ал. 1 КТ.
В допълнение към това е въведено и ново твърдение - нарязване на дубликат на ключ
от клас High Security, за което не са били искани обяснения по реда на чл.193 КТ.
Липсва посочване на конкретни разпоредби – законови или такива в Правилника за
вътрешния трудов ред, които работодателят счита, че са нарушени. В заповедта не са
изложени и мотиви, обуславящи налагане на конкретното дисциплинарно наказание.
Липсата на конкретно описание на нарушението на трудовата дисциплина с неговите
обективни признаци - конкретно извършено от ищеца действие, респективно
бездействие, както и субективни признаци на същото, съставляват пречка за това
работникът да разбере за какво деяние е ангажирана дисциплинарната му отговорност,
съответно се накърнява правото му на защита срещу твърденията на органа
разполагащ с дисциплинарна власт. С оглед на установените пороци, процесната
Заповед № 249/03.10.2023г., издадена от управителя на „Интеза“ ООД като
незаконосъобразна следва да се отмени.
Предвид изложеното по-горе, предявеният конститутивен иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ за отмяна на Заповед №
249/03.10.2023г. на управителя на „Интеза“ ООД, с която на ищеца Л. В. е наложено
дисциплинарно наказание уволнение, е основателен и следва да се уважи.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ
Съгласно посочената разпоредба, работникът или служителят може да иска
възстановяване на предишната работа, като уважаването на този иск е обусловено от
отмяната на уволнението. Доколкото по делото се установява, че уволнението е
незаконно, съответно следва да бъде отменено и предвид характера на
правоотношението – което е безсрочно, основателен се явява и искът за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност– „продавач-
консултант” при ответника „Интеза“
ООД.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225,
6
ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 4820,40 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 03.10.2023г. до
03.04.2024г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
31.10.2023г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й
изплащане, съдът намира следното:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период. Последното обстоятелство се доказа от извършения от съда оглед
на оригинал на трудовата книжка на ищцата серия К, № 1044526 в о.с.з. на
09.04.2024г., от който се установява, че след датата на прекратяване на процесното
трудово правоотношение, ищецът не е започнал работа при друг работодател и няма
отбелязване в трудовата му книжка. Последното обстоятелство на основание чл.153
ГПК е отделено за безспорно между страните. Спорният по делото въпрос по иска с
правно основание чл. 225, ал. 1 КТ касае компонентите от последно начисленото на
ищеца брутно трудово възнаграждение, които следва да бъдат включени при
определяне на основата за изчисляване на обезщетението за оставането му без работа
за исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по раздел III на глава десета, каквото е и процесното
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, е полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне
на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл.
228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното
време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според
прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови
възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с
индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат
постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно
заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал.
1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради
производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7.
възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на
7
труда.
Следователно, в основата за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ,
каквото е и процесното, следва да бъдат включени основното трудово възнаграждение
на служителя, допълнителните, които самият закон изрично дефинира като постоянни,
както и непосочените изрично в Наредбата допълнителни възнаграждения, които
отговарят на въведените в нормата на чл. 15, ал. 2 критерии за честота и периодичност
на изплащането и начин на уговаряне на дължимостта и размера им. Така, в случай че
се касае за ежемесечно изплащано възнаграждение, чиито дължимост и размер не са
обусловени от волята и преценката на работодателя, както и от постигнатите от
служителя резултати, т.е. от качеството на извършената работа, а са уговорени като
ежемесечно задължение на субекта на работодателска власт, дължимо само заради
факта на положен от служителя труд по съществуващото помежду им трудово
правоотношение, следва да се приеме, че се касае за допълнително трудово
възнаграждение с постоянен характер. Съжденията в този смисъл намират опора в
разясненията, касаещи дефинирането на дадено възнаграждение като такова с
непостоянен характер, съдържащи се в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 55 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4256/2013 г., IV г. о., ГК, в което е прието, че
"допълнително възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното
време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения
труд не е с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.
Ето защо, при съобразяване на сбора от компонентите, подлежащи на включване
в последното получено от служителя брутно трудово възнаграждение по смисъла на
чл. 228, ал. 1 КТ във вр. с чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, възлизащо на сумата от 803,40 лева, съобразно изводите на вещото
лице изготвило ССчЕ, размерът на полагащото се на ищеца обезщетение за оставане
без работа поради уволнението за целия исков период - 03.10.2023г. – 03.04.2024г.,
възлиза на сумата от 4820,40 лева, съответно искът предявен за същата сума следва да
се уважи изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски,
като ищецът е претендирал такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на
2160 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, е неоснователно.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1
и 2 КТ /неоценяеми искове/ в случая се определя съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба
8
№ 1/2004 г. на ВАС в редакцията й към 10.01.2024 г. – датата на сключване на договор
за правна защита и съдействие между ищеца и пълномощника му по делото, а именно
– съобразно минималната работна заплата за страната към този момент – 933 лв., а по
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 – съобразно материалния интерес. Следователно, доколкото
възнаграждението е определено съобразно минимума / с вкл. ДДС/, същото не следва
да бъде намалявано.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 352,82 лева, както и направените от
бюджета на съда разноски за експертиза в размер 350,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ уволнението на Л. Я. В., ЕГН **********,
извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № 249/03.10.2023г. на
управителя „Интеза“ ООД, ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Л. Я. В., ЕГН **********
на заеманата до уволнението длъжност „продавач – консултант “, при ответника
„Интеза“ ООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Интеза“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ ДА ЗАПЛАТИ на Л. Я. В., ЕГН **********, сумата от 4820,40 лева –
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от
03.10.2023г. до 03.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 31.10.2023г. до окончателното плащане
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Интеза“ ООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Я. В., ЕГН **********, сумата от 2160 лв., представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Интеза“ ООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СРС сумата от 702,82 лева, представляваща държавна такса и
депозит за експертиза по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9