Решение по дело №19996/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 януари 2025 г.
Съдия: Теодора Марио Иванова
Дело: 20241110119996
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1413
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело №
20241110119996 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Р. И. И., чрез адв. К. Б., против
*******, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск – за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответното дружество няма вземане
към ищцата за сумата 4117,34 лв., представляваща цена на доставена питейна вода,
начислена с фактура № **********/21.09.2023 г., за периода 14.09.2022 г. – 14.09.2023
г., за имот, находящ се в с. ******“, ул. „*****, съставляващ УПИ ***** – им. ****, по
регулационния план на с. ******.
С исковата молба се твърди, че процесната сума не се дължи по следните
съображения: а) липса на облигационна връзка между страните, тъй като между тях не
е сключван договор за предоставяне на ВиК услуги и ищцата няма качеството на
собственик, вещен или облигационен ползвател на имота; твърди се, че
обстоятелството, че ищцата е обитател на имота не й придава качеството на
потребител по силата на Закона за водите (ЗВ) и на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) б) имотът не е водоснабден и
липсва реално предоставяне на ВиК услуги за същия; в) липса на сертифицирано
годно средство за търговско измерване, преминало през необходимите метрологични
проверки, с което да се определя количеството на доставената питейна вода; г)
неспазване на изискванията на чл. 30 и чл. 32, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4), както и на чл. 21, ал. 1
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от В4К оператор
******* (ОУ). При условията на евентуалност се твърди погасяване по давност на
1
процесното вземане.
С отговора на исковата молба, подаден от ответника *******, чрез юрк. *****,
са развити съображения за неоснователност на иска. Твърди се, че фактурата е
издадена и сумата е начислена на основание чл. 37, ал. 1 и чл. 35, ал. 6 от Наредба №
4, тъй като на 14.09.2023 г. е констатирано, че процесният имот не е присъединен
законосъобразно към ВиК мрежата, съгласно изискванията и процедурата, предвидени
в наредбата, и едновременно с това е установено нерегламентирано ползване на вода в
имота. Твърди се, че фактурата е издадена на името на ищцата, тъй като тя е
собственик на описания по-горе имот, съгласно извършена справка в Агенция по
вписванията, и същата притежава качеството потребител на ВиК услуги, по смисъла на
§1, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗРВКУ и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4, като облигационните
отношения се уреждат от ОУ. Посочено е, че на 25.07.2023 г. не е осигурен достъп на
служители на ответното дружество до имота, за което е съставен контролен лист и е
определена нова дата за последваща проверка, за която е уведомена ищцата. На
14.09.2023 г. отново е посетен процесният имот от служители на ответника. Осигурен е
достъп от ищцата и в нейно присъствие е съставен контролен лист от същата дата.
Констатирано е, че имотът е присъединен към уличната водопроводна мрежа чрез
изградено сградно водопроводно отклонение (СВО) с диаметър Ф 25 РЕ, за което в
ответното дружество няма открита партида и абонатен номер и не са открити, нито
представени от ищцата документи, от които да е видно присъединяване на имота към
водопроводната мрежа, съгласно изискванията и процедурата, предени в Наредба № 4.
Констатациите са отразени в протокол № *****г., подписан от ищцата. Твърди се, че
при извършването на проверката ищцата е предоставила нотариален акт за собственост
на имота.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
Предявеният от ******* против ******* отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК е допустим. Налице е правен интерес от предявяването му, тъй като
ищцата твърди, че на основание фактура № **********/21.09.2023 г., издадена на
нейно име, ответното дружество претендира процесната сума от 4117,34 лв.
Искът е основателен.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършва
от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (чл. 198о, ал. 1 ЗВ). Съгласно чл. 8, ал.
1, 2, 3 и 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба
№ 4), получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
2
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган, които общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор
заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и
приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения. При
непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от
оператора остават в сила общите условия.
Потребител на ВиК услуги е физическо лице или юридическо лице, което е
собственик или ползвател (на основание учредено вещно право на ползване или на
основание облигационно правоотношение) на имот, за който се предоставят ВиК
услуги, както и собственик или ползвател на имот в етажна собственост, за който се
предоставят ВиК услуги (§ 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР на ЗРВКУ). Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4, ползвател е собственикът на имота или лицето,
което има учредено вещно право на ползване или право на строеж.
В случая ответникът твърди, че процесната фактура е издадена и сумата е
начислена на основание чл. 37, ал. 1 и чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4, тъй като на
14.09.2023 г. е констатирано, че процесният имот не е присъединен законосъобразно
към ВиК мрежата, съгласно изискванията и процедурата, предвидени в наредбата, и
едновременно с това е установено нерегламентирано ползване на вода в имота. Твърди
също, че фактурата е издадена на името на ищцата, тъй като тя е собственик на
описания по-горе имот, съгласно извършена справка в Агенция по вписванията, и
същата притежава качеството потребител на ВиК услуги, по смисъла на §1, ал. 1, т. 2,
б. „а“ ЗРВКУ и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4, като облигационните отношения се
уреждат от ОУ.
Ищцата с исковата молба изрично оспорва наличието на облигационна връзка
между нея и ответника за процесния имот, тъй като не е собственик на имота, нито
вещен или облигационен ползвател на същия.
Съдът, с доклада по чл. 146 ГПК, е указал на ответника, че негова е тежестта да
установи твърденията си, че ищцата е собственик на процесния имот – чрез
представяне на документ за собственост (напр. нотариален акт), а не само чрез
представяне на справка от Агенция по вписванията. За изпълнение на тези указания е
разпоредено, при необходимост и поискване от ответника, да му се издаде съдебно
удостоверение.
Въпреки така разпределената му доказателствена тежест ответникът не доказа
твърдението си, че ищцата е собственик на процесния имот. Данни за това се съдържат
единствено в представения протокол № ***** г., подписан и от ищцата, в който е
3
посочено, че при съставянето му е представен „нот. акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ******ом I, рег. № **** дело № 80 от 23.05.2012 г.“ По делото
обаче не е представен горепосочения нотариален акт, за да се установи дали същият се
отнася за процесния имот и дали ищцата/наследодател на ищцата фигурира в същия
като собственик на имота. Не са ангажирани и други писмени доказателства (напр.
справка от Агенция по вписванията), от които, чрез съвкупната им преценка с данните,
съдържащи се в представения протокол № ***** г., да се направи обоснован извод, че
правото на собственост върху процесния имот принадлежи на ответницата.
Недоказването на заявен от страната факт, от който същата черпи благоприятни
последици, въпреки разпределената й доказателствена тежест, оправомощава съда да
приеме за ненастъпила правната последица, произтичаща от този факт.
След като не се установи ищцата да е собственик на имота, то не би могло да се
приеме, че ответникът има вземане към същата за сума от 4117,34 лв. по представената
от ищцата фактура № **********/21.09.2023 г.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният от Р. И. И. против *******
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
направените по делото разноски, възлизащи на сумата 165 лв. платена държавна такса
за разглеждане на делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА в полза
на процесуалния представител на ищцата адв. К. И. Б. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв. за предоставената безплатна правна помощ на
ищцата в настоящото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. И. И., ЕГН **********,
против *******, ЕИК *****, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен
иск, че ответното дружество няма вземане към ищцата за сумата 4117,34 лв.,
представляваща цена на доставена питейна вода, начислена с фактура №
**********/21.09.2023 г., за периода 14.09.2022 г. – 14.09.2023 г., за имот, находящ се в
с. *******, по регулационния план на с. ******.
ОСЪЖДА *******, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Р.
И. И., ЕГН **********, сумата 165 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА *******, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2
ЗА, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, сумата 700 лв. адвокатско
4
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ и съдействие на ищцата в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5