РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Радомир, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100062 по описа за 2022 година
Предявените искове са правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
По изложените в исковата молба и доразвити в съдебно заседание обстоятелства и
съображения са предявени искове от ищеца М. „Св. Св. К. и Д.“ с. Г., общ. Б., обл. П., п.к. .,
БУЛСТАТ: ., представлявано от игумена Х. Х. М. /А. Н./ чрез адв. В. Х. Л. от САК, против
ответника Е. Н. Р. /архимандрит Е./, с ЕГН:**********, с адрес: гр.Б. обл.М., ул.“А. .„ № ., с
които моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Е. Н. Р., че ищецът Манастир „Св. Св. К. и Д.“ с. Г., общ. Б., обл. П., п.к. .,
БУЛСТАТ: ., е собственик на следните недвижими имоти:
- Неурегулиран поземлен имот №. /сто тридесет и осем/, находящ се в населената
част на с.С. д., общ. З., обл. П., с площ на поземления имот . /осемстотин четиридесет и
шест/ кв.м., при граници: от три страни път и НУПИ №. /сто тридесет и девет/, заедно с
построената в този поземлен имот паянтова сграда със застроена площ от 56.00 /петдесет и
шест/ кв.м., която сграда е със статут на строеж по параграф 16, ал.1 от Предходните
разпоредби на ЗУТ, заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот и
- Неурегулиран поземлен имот №. /сто тридесет и девет/, находящ се в населената
част на с.С. д., общ.З., обл.П., с площ на поземления имот ./осемстотин четиридесет и шест/
кв.м., при граници: път, НУПИ №. /сто тридесет и осем/, път, двор на Р. А., заедно с
построената в този поземлен имот паянтова сграда със застроена площ от 59.00 /петдесет и
девет/ кв.м. и мазе към нея с площ от 40.00 /четиридесет/ кв.м., която сграда е със статут на
1
строеж по параграф 16, ал.1 от Предходните разпоредби на ЗУТ, заедно с всички
подобрения и приращения в поземления имот.
Ищецът се позовава на чл.170 ал.4 от Устава на Българската православна църква.
Ответникът твърди, че исковете са недопустими. Позовава се на разпоредбата на
чл.171, т.23 от Устава на Българската Православна църква, в който са установени
правомощията на игумена на манастира. В този смисъл се твърди, че е необходимо решение
на манастирския събор и съгласие на епархийския митрополит за завеждане на дело относно
правата на недвижимия имот.
Позовава се на чл.161, ал.3, изр.1 от Устава на Българската православна църква,
според който манастирът се управлява от манастирски събор.
Оспорено е качеството на архимандрит Е., като брат на Манастир „Св.Св.К. и Д.“ с.Г..
Позовава се на представеното удостоверение от С. С.М., от което е видно, че архимандрит Е.
е приет за брат на Рилския манастир, който съгласно устава на БПЦ има право да предявява
искове срещу него.
Относно основателността на предявените искове се твърди, че същите са
неоснователни, като се позовава на чл.171, т.13 от Устава на БЦП, чл.170 Устава на БПЦ,
глава тринадесета „М.“, раздел І “Манастири и монаси/ монахини“.
Позовава се на чл.171 от Устава, както и на чл.170 ал.4, изр.1 от същия, отнасящ се до
собствеността преди встъпване.
Позовава се на параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Устава,
уреждащи специални правила за юридическите принадлежности на духовниците, които са
починали и с оглед на тази разпоредба, същата се явява специална по отношение на
уредените в Закона за наследството наследствени правоотношения, както и посочените в ЗС
придобивни основания, в частност чл.77от ЗС.
С оглед изложеното, моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба ищеца твърди, че със Заповед № ./31.03.2016 г. на Негово С. Н. -
М.т С. и П. Б., за изпълняващ длъжността игумен на М. „Св. Св. К. и Д.“ - с. Г., общ. Б.,
област П., е назначен Х. Х. М.(сега Ар.т Ник.). Със Заповед ./27.03.2017 г. същият е назначен
за постоянен игумен на манастира, смятано от 01.04.2017 г.
Спрямо изложеното по-горе ищецът твърди, че към настоящия момент законен
представител на М. „Св. Св. К. и Д.“ е Х. Х. М. (А. Н.).
Според ищеца на 15.04.1982 г. ответникът Е. Н. Р. е получил монашество в Рилския
манастир. От 30.08.2004 г. е приет за брат и назначен за игумен в М. „Св. Св. К. и Д. - с. Г., и
упражнява тази длъжност до 01.04.2016 г.
На 10.12.2013 г. Е. Н. Р. е сключил във формата на нотариални актове два договора за
покупко-продажба па недвижими имоти, както следва:
2
-Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имот № ./10.12.2013 г., том .,
per. №., дело № ./2013 г. по описа на нотариус, per. № . на НК, вписан в СВ - Р. с вх. per. №
./10.12.2013 г., акт № ., том., дело № ./2013 п, по силата на който ответникът е описан като
купувач на следния недвижим имот: Неурегулиран поземлен имот №. (сто тридесет и осем),
находят се в населената част на село С. д., община З., област П., с площ на поземления имот
от 846 (осемстотин четиридесет и шест) кв.м., при граници: от три страни път и НУПИ № .
(сто тридесет и девет), заедно с построената в този поземлен имот паянтова сграда със
застроена площ от 56,00 (петдесет и шест) кв.м., която сграда е със статут на строеж по § 16,
ал. 1 от Преходните разпоредби па ЗУТ, заедно с всички подобрения и приращения в
поземления имот, и
-Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имот № ./10.12.2013 г., том ..
per. № ., дело №./2013 г. по описа на нотариус, peг. № . на МК, вписан в СВ - Р. с вх. per. №
.10.12.2013 г., акт № 1, том .. дело № ./2013 г., по силата на който ответникът е описан като
купувач на следния недвижим имот: Неурегулиран поземлен имот НУПИ №.(сто тридесет и
девет), находят се в населената част на с. Смиров дол, община З. област П., с площ па
поземления имот от . (осемстотин четиридесет и шест) кв.м., при граници: път, НУПИ № .
(сто тридесет и осем), път, двор па Р. А., заедно с построената в този поземлен имот
паянтова сграда със застроена площ от 59,00 (петдесет и девет) кв.м. и мазе към нея с площ
от 40,00 (четиридесет) кв.м., която сграда със статут па строеж по § 16, ал. 1 от Преходните
разпоредби па ЗУТ, заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот.
Горепосочените недвижими имоти ответникът Р. е закупил от свое име след като е
встъпил в монашество и приет за брат в Манастира „Св. Св. К. и Д.“ - с. Г..
Ищецът твърди, че по силата на чл. 170, ал. 4 от Устава на БПЦ - БП, всичко, което
придобие един монах след встъпването му в монашество, принадлежи на манастира, в който
е брат/сестра.
Всичкото това е довело до предявяване на настоящия иск, като искането към съда е
да постанови решение по силата на което да признае за установено по отношение на
ответника, че ищеца е собственик на горе описаните недвижими имоти.
Ответникът твърди, че Разпоредбата на чл. 170 се намира в част първа на Устава
„У.”, глава тринадесета „М.”, раздел I „Манастири и монаси/монахини” очертава условията,
на които трябва да отговаря кандидатът за монах/монахиня, документите, с които
удостоверява посочените изисквания, както и относно собствеността на кандидата за
монаха/монахиня (чл. 170, ал. 4, изр. 1) и собствеността след встъпването в монашество (чл.
170, ал. 4, изр. 2).
Според ответника в § 4 от ПЗР на Устава са посочени специални правила за
литургическите принадлежности на духовниците, които са починали. Те остават, наследяват
се от поделението на БПЦ-БП, в която е служил или е бил подстриган духовникът, освен ако
не го е завещал на друго поделение или учреждение на Църквата. Тази разпоредба също
идва да покаже, че собствеността по отношение на встъпилия в монашески чин се
наследява, а не се трансформира автоматично в собственост на Църквата.
3
Ответникът твърди, че с оглед на горното разпоредбата на чл. 170, ал. 4, изр. 2 се
отнася до наследяването на встъпилите в монашески чин и е специална по отношение на
уредените в Закона за наследството наследствени правоотношения, а не до собствеността и
посочените в Закона за собствеността (ЗС) придобивни основания, в частност чл. 77 пред. 3
от ЗС.
В тази връзка ответника посочва, че разпоредбата на чл. 250, ал. 2 от Устава
регламентираща съдържанието на всяка част от партидата на недвижим имот собственост
на Църквата: „Част „Б” - относно придобивното основание, титула за собственост,
учредените ограничени вещни права, сключени договори за наем, аренда и съвместна
дейност. Посочвайки придобивното основание се има предвид и наследяването по чл. 170,
ал. 4, изр. 2, освен приемането на дарения и завещания съгласно чл. 95, т. 16 и чл. 171, т. 11.
В противен случай следва в посочената по- горе част „Б” да не се сочи придобивно
основание, а само титул за собственост. Поради това ответникът намира, че така
предявеният иск е недопустим и неоснователен.
По делото е предоставена Заповед № ./12.02.2021 г. М. С. и П. Б. за утвърждаване на
М. събор при Ц.я м. „Св.Св. б. К. и Д.“, с. Г., община Б., обл. П.. Утвърждава се, че
председател на М. събор при Ц. м.„Св.Св. б. К. и Д.“, с. Г., община Б., обл. П. е А. Н. –
игумен /Х.Х. М./.
По делото е изготвена и приета съдебно-графическа експертиза от вещото лице Л. Д..
Според която, подписът положен за „М. С.И П. Б.“ в Одобрение и съгласие на епархийския
митрополит на С.Е. от 19.11.2021 г., е изпълнен от С. Н. Д. , с ЕГН **********- М.С. и П. Б..
Спорът между страните е концентриран в това, кой е носителят на правото на
собственост на процесните недвижими имоти намиращи се в с. С. д., общ. З., обл. П., с оглед
действието на разпоредбата на чл.170, ал.4 от УБПЦ. Съгласно цитираната разпоредба от
Устава, всичко което придобие встъпилият в монашески чин след встъпването си в
монашество, принадлежи на манастира, в който е брат/сестра. Конституцията на Република
България в чл.13 признава институционалната автономия, самостоятелност на
вероизповеданията, изразяваща се в самостоятелна организация, устройство и
самоуправление на вероизповеданията според техните вътрешни правила. Съгласно чл.10,
ал.2 от Закона за вероизповеданията (ЗВ), Българската православна църква - Българска
патриаршия (БПЦ) е юридическо лице. Устройството и управлението й се определят в
нейния устав. Последният, по силата на чл.17, т.7 от ЗВ, урежда начина на финансиране и
имуществото на БПЦ. Към датата на посочените по-горе нотариални актове, така и към
настоящия момент, в сила е Устава на БПЦ. приет от VI Църковно- народен събор на
11.12.2008 г., в Рилската света обител, публикуван в "Ц. в.". Извънреден брой от 09.01.2009
г, в сила от 09.01.2009 г. Българската православна църква - Българска Патриаршия е
йерархична структура, изградена от юридически лица, каквито са местните поделения-
митрополии, а те от своя страна са изградени от местни поделения църкви и манастири,
които също са юридически лица и като такива са неотделими членове на съответната
митрополия, в чийто диоцез се намират. Съгласно действащата нормативна уредба и
4
задължителната съдебна практика Тълкувателно решение №./23.11.2010 г. по т.дело №.2010
г. на ОСГТК на ВКС, местни поделения на Българската православна църква - Българска
патриаршия със статут на юридически лица са митрополиите, църквите и манастирите - чл.
13 от Устава на БПЦ-БП във вр. чл. 10, ал. 2, предл. 2 ЗВ. По отношение имуществото на
Българската православна църква - Българска Патриаршия, което формално - юридически се
притежава от правосубектното й местно поделение – манастир, настоятелството има
правомощия да извършва само действия на управление, ограничена компетентност - след
утвърждаване от епархийския съвет /чл.171. т. 19 от Устава, в сила от 2009 г./ за договори за
придобиване, заем или наем и други, а за завеждане на дела се изисква съгласието на
епархийския митрополит /чл.171, т.23 от УБПЦ/. Техните законни представители по
смисъла на чл.32 от ГПК се легитимират като такива с актовете за избор или назначаване,
издадени от органите, които са ги избрали или назначили: чл. 96, ал. 3 от Устава - за
митрополиите: чл. 140, ал. 4 от Устава - за църквите и чл. 161, ал. 3 и ал. 4 от Устава - за
манастирите. С оглед правилата в действащия УБПЦ, следва да се приеме, че уставните
представители на изповеданието или неговите поделения се явяват и законни представители
на същото при извършване на гражданскоправни волеизявления. /Решение №.от 19.01.2016
гр.д.№./15 ВКС 2 г.о.; решение №. от 22.11.2010 г. по гр.дело №./2010 г. на ВКС/.
Правосубектността на местните поделения им позволява да придобиват на свое име
имущество, както и да защитават вещните права пред съд.
Собствеността обаче, принадлежи на Българската православна църква, независимо
кое местно поделение я е придобило, поради което и с оглед структурата й като юридическо
лице, Българската православна църква – Българската патриаршия е обвързана от силата на
пресъдено нещо на съдебно решение по иска за собственост, предявен от или срещу
правосубектно нейно местно поделение. При това нормативно уредено устройство на БПЦ,
правните последици на постановените и спрямо местните и поделения съдебни решения по
искове за собственост, настъпват за правосубектното место поделение, както и за
Българската православна църква – Българската Патриаршия като юридическо лице.
Предвид изложеното, следва извода, че всички правни последици от настъпили
юридически факти, правни сделки и последиците от съдебните решения, независимо от чие
име са заведени настъпват за БПЦ. Във връзка с изложеното, при тълкуване на разпоредбата
на чл. 170. ал. 4 от Устава, с който се предвижда задължение на кандидата за монашески чин
да се разпореди по волята си и според закона със своето имущество, изречение второ ясно
сочи. че и всичко, което придобие един монах след встъпването му в монашество,
принадлежи на манастира в който е брат/сестра. Съгласно чл. 77 от ЗС, правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Точно такъв начин е специалната норма на чл. 170, ал. 4 от Устава, който е акт на
законодателната власт на БПЦ - чл.8 от Устава вр. с чл.10, ал.2 от ЗВ и е нормативен акт. В
този смисъл е и съдебната практика Решение № . от 04.01.2015 г. по гр.д.№./2015 г. на ВКС
на РБ, . ГО; решение № .от 29.09.1972 г. по гр.дело № ./1972 г. на 1 ГО на ВС, която приема,
че разпоредбите на Устава на БПЦ са задължителни за съдилищата и не са в противоречие с
5
други закони уреждащи собствеността и наследяването, а се прилагат като специални
нормативни актове, уреждащи отклонения от общите правила. След встъпването в
монашество, нито един монах не може да придобива лично имущество, макар
придобиването да е станало на негово име. Това имущество ех lege- но силата на чл. 170, ал.
4. изр. 2 от Устава вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 17, т. 7 от ЗВ, чл. 77 от ЗС и чл. 13 от КРБ - е
собственост на манастира, към който лицето, посоченото като придобиващо в съответния
придобивен акт, е монах.
Ето защо, съдът намира, че е налице соченото от ищеца в исковата молба
придобивно основание и процесните недвижими имоти, за които в нотариален акт №
./10.12.2013 г„ том ., per. № ., дело № ./2013 г. по описа на нотариус, peг. № . на НК, вписан в
СВ Р. с вх. peг. № ./10.12.2013 г., акт № ., том ., дело № ./2013 г. и Нотариален акт за покупко
- продажба на недвижими имот № ./10.12.2013 г., том ., per. № 2138, дело № ./2013 г. по
описа на нотариус, peг. № . на НК, вписа в СВ - Р. с вх. peг. № ./10.12.2013 г„ акт № ., том .,
дело № ./2013 г., находящи се в. С. Д., Община З., Пернишка област. Като собственик е
посочен ответника, не са негова собственост, а са собственост на М. „Св. Св. К. и Д." - с. Г..
Така, предявеният от Манастира против ответника - титуляр по съставените нотариални
актове, положителен установителен иск за собственост е основателен и следва да бъде
уважен.
Предвид изложеното, съдът намира, че правото на собственост на ищците от
процесните имоти е доказано по безспорен начин и искът следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на исковата претенция. По делото е приложен списък по чл.80 ГПК. С изхода на делото
съдът намира, че следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно
същия, които възлизат на 870 лв., от които 750 лв.- Адвокатско възнаграждение, 100 лв.-
Държавна такса, 10 лв.- Държавна такса за вписване на ИМ и 10 лв.- Държавна такса за
съдебни удостоверения.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
предявения иск от ищеца М. „Св. Св. К. и Д.“ с. Г., общ. Б., обл. П., п.к. ., БУЛСТАТ: .
представлявано от игумена Х. Х. М. /А. Н./, срещу ответника Е. Н. Р. /А. Е./, с ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., обл.М., ул.“А. . №., че ищецът е собственик по отношение на
ответника на следните недвижими имоти, а именно:
- Неурегулиран поземлен имот №. /сто тридесет и осем/, находящ се в населената
част на с.С. д., общ. З., обл. П., с площ на поземления имот . /осемстотин четиридесет и
шест/ кв.м., при граници: от три страни път и НУПИ № ./сто тридесет и девет/, заедно с
построената в този поземлен имот паянтова сграда със застроена площ от 56.00 /петдесет и
шест/ кв.м., която сграда е със статут на строеж по параграф 16, ал.1 от Предходните
разпоредби на ЗУТ, заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот и
6
- Неурегулиран поземлен имот №. /сто тридесет и девет/, находящ се в
населената част на с.С. д., общ.З., обл.П., с площ на поземления имот . /осемстотин
четиридесет и шест/ кв.м., при граници: път, НУПИ №. /сто тридесет и осем/, път, двор на Р.
А., заедно с построената в този поземлен имот паянтова сграда със застроена площ от 59.00
/петдесет и девет/ кв.м. и мазе към нея с площ от 40.00 /четиридесет/ кв.м., която сграда е
със статут на строеж по параграф 16, ал.1 от Предходните разпоредби на ЗУТ, заедно с
всички подобрения и приращения в поземления имот.
ОСЪЖДА Е. Н. Р., с ЕГН:**********, с адрес: гр.Б., обл.М., ул.“Ан. .„ № ., да
заплати на М. „Св. Св. К. и Д.“ с. Г., общ. Б., обл. П., п.к. 2393, БУЛСТАТ: ., сумата от 870
лв. /осемстотин и седемдесет лева/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7