Р Е Ш Е Н И Е
182/2.3.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На единадесети
февруари
две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1996 по описа на ШРС за 2019г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по иск по чл.132, ал.1, т.1 от СК, във
връзка с чл.131, ал.1 от СК и в условията на евентуалност иск за ограничаване
на режима на лични контакти с бащата по чл.59, ал.9 от СК, както и насрещен иск
по чл.59, ал.9 от СК, предявен от бащата за разширяване режима на лични
контакти.
Производството по настоящото дело е образувано по искова
молба от Д.С.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.К.срещу
М.М.И. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се сочи, че от съвместното
фактическо съпружеско съжителство между страните е родено едно дете – К.М.М.,
роден на ***г. Ищцата твърди, че
съвместния им живот бил труден, изпълнен с множество скандали, предизвикани от
поведението на ответника и основно от проявите му на ревност, като често
свидетел на тях било и малолетното дете. От средата на 2017г. страните се
разделили, като понастоящем майката и детето живеят на посочения в исковата
молба адрес, заедно с бабата на детето по майчина линия, която оказвала помощ
при отглеждането му. В резултат на одобрено споразумение по гр.д. № 3563/2017г.
на ШРС, родителските права над К. били предоставени на майката, като бащата бил
осъден да заплаща издръжка и бил определен режим на лични контакти между него и
синът му. Ищцата твърди, че след посещенията при баща си, детето започвало да
се държи зле спрямо нея, говорил неприлични и цинични думи и нагрубявал и нея и
баба си. Проявите на домашно насилие спрямо ищцата от страна на ответника също
не спрели, като на 15.08.2017г. била издадена заповед по ЗЗДН, с която била
наложена възбрана бащата да не приближава майката и детето за срок от шест
месеца. През пролетта на 2018г. отново бил осъществен акт на насилие от страна
на бащата, в присъствието на детето, като отново била издадена заповед и
наложена забрана да ги доближава за срок от 8 месеца. С детето започнал да
работи и психолог. Бащата не заплащал
издръжките на К., като едва след подадена от майката тъжба до Районна
прокуратура дължимите суми били приведени. В края на 2018г. контактите между
бащата и сина се подновили, като бащата продължил да отправя цинични думи и
заплахи спрямо майката в присъствието на сина си. Поведението на детето се
променило, то започнало да се затваря в себе си и имало агресивни прояви в
училище. Многократно били провеждани срещи с училищния психолог – Н.С., която
дала съвет детето да посещава консултации с психиатър. Било установено след
среща с такъв, че детето не страда от психични проблеми, а проблеми от
поведенчески характер. Твърди се, че бащата бил небрежен по отношение на
детето, като реално застрашавал живота и здравето му, като се описват конкретни
ситуации в периода от 30.05.2019г. до 16.06.2019г., а именно, че оставял детето
само в къщи и К. не се хранил редовно. Сочи се, че при престоите си при баща му
било позволено да хвърля запалени пиратки, да стреля с въздушна пушка и да хвърля
нож по дърво и т.н. Сочи се, че бащата посещавал заведения заедно с детето и се
прибирали към 23.00 – 24.00 часа, като след употребата на алкохол бащата шофирал.
На 16.06.2019г. в нарушение на режима на контакти детето било доведено вместо
до 18.00 ч. в 19.20 ч. и то след обаждане от майката в полицията. В заключение
се моли съдът да постанови решение, с което да лиши от родителски права бащата
и да определи режим на лични контакти веднъж месечно в периода от 1 – во до
10-то число извън почивни и празнични дни, като срещите се провеждат в
работното време на ДЦЗП „Зона Закрила“ в присъствието на социален работник и
отсъствие на майката, както и по две телефонни обаждания на 15-то и 30-то число
на месеца извън училищните заетости на детето.
В условията на евентуалност се моли да се постанови решение, по силата
на което да се ограничат родителските права на бащата, чрез изменение на сега
действащия режим на лични контакти, както следва: веднъж месечно в периода от 1
– во до 10-то число извън почивни и празнични дни, като срещите се провеждат в
работното време на ДЦЗП „Зона Закрила“ в присъствието на социален работник и
отсъствие на майката, както и две телефонни обаждания на 15-то и 30-то число на
месеца извън училищните заетости на детето.
С исковата молба е направено искане за постановяване на
привременни мерки, като съдът с Определение от 30.07.2019г. е постановил
такива.
В срока на писмен отговор е постъпил такъв от ответника,
като едновременно с него е предявено и насрещно искане за разширяване режима на
лични контакти между бащата и детето. В писмения отговор се сочи, че голяма
част от изложените в исковата молба твърдения не отговарят на действителността.
Майката до голяма степен препятствала срещите между сина и бащата, като се
оспорват твърденията за липса на загриженост на бащата към сина му. Оспорват се
и поотделно и останалите изложени факти в молбата. Сочи се, че действията на
майката и постоянните съдебни производства се отразявали на детето. В
заключение в насрещната искова молба се иска разширяване режима на лични
контакти между бащата и детето, както следва: всяка първа, втора, четвърта и
пета седмица от месеца от 10.00 ч. в петък до 18.00 в неделя, с преспиване;
всяка нечетна година на Коледа от 09.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на 26.12., с
преспиване; всяка четна календарна година на Нова година от 09.00 ч. на 31.12.
до 18.00 ч. на 02.01; на рождения ден на детето – 07.02 – четири часа през деня
или вечерта, при предварителна уговорка с майката, най-малко три дена
предварително преди датата; 40 дена през лятото, двукратно по 20 дни, по време
когато майката не е в платен годишен отпуск, което се уговаря до 31.05. на
текущата година.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на
насрещната искова молба, като се оспорват фактическите твърдения, че издръжката
на детето се изплаща редовно, предвид депозираните от ищцата тъжби до Районна
прокуратура. Нередовното изплащане на издръжката продължавало и към момента.
Ответницата по насрещния иск не е препятствала контактите между бащата и
детето. Оспорва се и твърдението, че е безотговорен родител и е нанесла травма
на детето с воденето му на психиатър. Моли се да бъде отхвърлена претенцията,
като изцяло неоснователна, предвид интересите на детето.
В съдебно
заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. К. от ШАК, като поддържат
исковата молба и писмения отговор по насрещния иск. В съдебните прения се
излагат доводите за уважаване на предявения иск и този в условията на
евентуалност, като основният от тях е грубото, обидно поведение на бащата
спрямо майката, което се възприемало като модел на поведение от детето, както и
съпътстващите прояви на домашно насилие спрямо нея, извършвани в присъствието
на К.. Идентични аргументи са развити и в писмените бележки по делото.
В
съдебно заседание ответника по първоначалния и ищец по насрещния иск се явява
лично, заедно с адв. В.П.от ШАК. Опровергават се фактическите твърдения в
исковата молба, като се сочи, че бащата има любящо и загрижено отношение спрямо
детето. Счита се, че именно поведението на майката, оказвало негативно влияние
спрямо детето, тъй като същата имала връзка с друг мъж, който присъствал
активно в живота на детето и това било обстоятелство, което обърквало К.. Отричат
се прояви на физическа и вербална агресия на бащата спрямо майката, особено в
присъствието на детето. Моли се за отхвърляне на иска и за уважаване на искането
за разширяване режима на лични контакти, с оглед изложеното по-горе предвид
пола и възрастта на К. и силната връзка между него и баща му. Иска се
присъждане на разноските.
Представителя на ШРП счита исковете на страните за
неоснователни и недоказани.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото
Удостоверение за раждане № ********** от 26.11.2012г. се установява по
безспорен начин, че страните по делото са родители на детето К.М.М., роден на ***г.
в Мадрид-Хетафе, Испания. Видно от Определение от 11.01.2018г. по гр.д. №
3563/2017г. по описа на ШРС, състав на съда е одобрил представена пред него
съдебна спогодба, по силата на която родителските права над К. били присъдени
на майката, като местоживеенето на детето било на нейния адрес, бащата бил
осъден да заплаща издръжка от 150 лв. и бил определен подробно описан режим на
лични контакти между бащата и детето, а именно: всяка първа, трета и пета
събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10ч. в събота до 18.00 ч. в неделя;
всяка нечетна година от 09.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември,
с преспиване; всяка четна година от
09.00 часа на 31 декември до 18.00 часа на 02 януари; всяка четна година –
първите два дена на Великденските празници от 10.00 ч. в петък до 18.00 ч. в
събота; всяка нечетна година – вторите два дена на Великденските празници от
10.00 ч. в неделя до 18.00 в понеделник с преспиване; на рождения ден на детето
07 февруари – 4 часа, уточнени три дни преди датата, не по-късно от 21.00 часа;
два пъти по петнадесет дена през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск, уточнени до 30 май на текущата година. Детето трябвало да се взима и
връща на адреса на майката от бащата, а при промяна на адреса, майката
своевременно да уведоми бащата.
По
делото са представени доказателства за наложени
на ответника мерки по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), а именно с
Решение № 538 от 15.08.2017г. по гр.д. № 2107/2017г. бащата бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо майката и детето, като му било
забранено да се доближава до тях и до дома им, детската градина на детето и
местоработата на ищцата за срок от 6 месеца. С Решение № 476 от 21.05.2018г. по
гр.д. № 1074/2018г. бащата бил задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо майката и детето, като му било забранено да се доближава до тях
и до дома им, детската градина на детето и бъдещото училище на К. за срок от 8
месеца.
Видно от
представено по делото Съдебномедицинско удостоверение № 89/16.04.2018г.,
изготвено от съдебен лекар, се установява, че същата е освидетелствана във
връзка със съобщени от нея травматични увреждания - нанесени шамари по лицето
от бившия ѝ съжител. Вследствие на това имала палпаторна болка и лек оток
в областта на левия долночелюстен ъгъл и ивицовидно кръвонасядане на шията
вляво.
Ищцата
подала тъжби пред Районна прокуратура – Шумен с искане за предприемане на мерки
за противоправно поведение на ответника и търсене на отговорност за действията
му, като с Постановление от 20.04.2018г. и Постановление от 28.05.2018г. е
отказано образуване на досъдебни производства, предвид че изложените в тъжбите
твърдения обосновават евентуално извода за извършване на престъпления, преследвани
по тъжба от пострадалото лице пред районния съд. Доказателства за образувани
частни наказателни дела няма представени.
Представена е разпечатка от банковата сметка на ищцата,
от която е видно, че на 02.07.2018г. е направен превод с основание „издръжка на
дете за месеците 02, 03, 04, 05 за 2018г.“ в размер на 600 лв., като на
23.07.2018г. е получен превод за издръжка за месеците юни, юли и август 2018г.
Видно от Протокол за предупреждение от 16.06.2019г. във
връзка със сигнал на ищцата до полицията, ответника е бил предупреден да спазва
установения между страните режим на контакти, тъй като е върнал детето на
адреса на майката след определения час.
По искане на ищцата по делото е приложена справка за
съдимост на М.М.И., рег. № 784 от 23.07.2019г. (лист 39 от делото), от която се
установява, че на лицето са налагани две наказания „глоба“ в размер на 150 лв.
за извършени от него престъпления „кражба“ и „нанасяне на средна телесна
повреда“ извършени в периода 1998г. и 1999г.
Установи се по делото, че на родителите и детето била
предоставена социална услуга, във връзка с която от Детски център за
застъпничество и подкрепа „Зона закрила“ било създадено досие за К.. От
приложеното по делото копие е видно, че включването в услугата е по повод на
сигнал подаден от бащата на детето за извършено спрямо детето насилие от дядото
по майчина линия. От изготвената към 24.04.2018г. оценка от „Зона закрила“ –
Шумен (лист 45 по делото) се установява, че след изтичане на срока за
предоставяне на социалната услуга е преценено, че предвид неяснотата в
семейната ситуация, продължаващите конфликти и дела между родителите, все още
психоемоционалното състояние на К. е нестабилно. Затова е издадено ново
направление. При извършването на оценката детето е на шест години, същото е
напрегнато, неспокойно и има деструктивно поведение (хвърля предмети, драска с фулмастера по дъската). Има затруднения в
четенето и писането. Осъзнава, че между родителите му има проблеми, като е
виждало двамата да се карат, а също и баща му да удря майка му, но заявява че
иска да се среща с баща си и че го обича. Приложени са и изготвените общо
четири междинни доклади за детето К. и обща оценка на семейството, изработена
от екип от трима социални работника и психолог. Изготвен е и заключителен
доклад по отношение на предоставената заслуга „Консултиране на родител – жертва
на домашно насилие“.
Във връзка с производството по привременни мерки е
изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ Шумен, като съдът
констатира, че в заключителната си част същият е бланкетен и не се прави
заключение по отношение на поставените към социалната служба въпроси. В
обстоятелствената част се излагат факти, въз основа на изложеното от двете
страни. От разговора с детето (лист 117 от делото) става ясно, че обича и
двамата си родители еднакво и желае да живее и при двамата. Смята, че баща му
не може да се оправи сам, както и че е чувало баща му да използва нецензурни
думи спрямо майка му, като ги цитира.
Ответникът
представя доказателства за заплатена месечна издръжка за м.септември, м.
октомври, ноември и декември 2018г., за месеците януари, февруари, март, април,
май, юни и юли 2019г. Представени са доказателства за заплатена издръжка и за
месеците август и септември 2019г.
В проведено на 13.07.2019г. съдебно заседание, съдът е
определил привременни мерки относно режима на лични контакти, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч.
в неделя, с преспиване; 10 дена пред месец август 2019г.; на Коледните празници
от 24.12.2019г. до 26.12.2019г. от 10.00 ч. до 18.00 ч. с преспиване; на
Великденските празници през 2020г. от 10.00ч. на първия ден (петък) до 18.00 ч.
на втория ден (събота), с преспиване; на рождения ден на К. – 7 февруари 4 часа
през деня.
Актуален
социален доклад е изготвен и към датата на насроченото съдебно заседание по
исковото производство (лист 75 от делото), в който няма голяма промяна във
фактите описани в предходния.
В производството са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Н.Т.С. – психолог в ОУ „П.Б.“ в гр.Шумен (където детето е било първи
клас и първи срок на втори клас) разказва, че К. е проблемно дете, което няма
никакво послушание, не спазва реда и не уважава авторитети. Имало известно
подобрение в поведението му, като рязка промяна настъпила през януари 2019 година,
когато отказвал да работи в клас и пречил на съучениците си. Сигнали за детето
подавали класната на К. и учителката от занималнята.
Проблеми имали и в междучасията, когато често бивал наказван да стои на пейка.
Свидетелката казва, че през месец май 2019г.
вече имало фрапиращи конфликти с детето, като не конкретизира същите. Тъй като училищния
психолог се срещал само с майката, се опитала да проведе разговор и с бащата,
но същия започнал да обвинява майката, използвайки обидни квалификации и думи.
Детето споделило в разговор, че се съмнява, че родителите му го обичат. (лист
122, ред 38). След проведените многобройни срещи и разговори с детето училищния
психолог разбрал, че не може да се справи с тази ситуация и посъветвал майката
да се консултира със специалист.
Свид. Д.В.М., близка на ищцата, твърди, че когато детето
не поддържа контакт с бащата е страхотно добро и кротко дете, но когато се
подновят контактите става превъзбуден, объркан и изнервен. Свидетелката предава
разговор с детето, в който споделило, че баща му казал, че майката е виновна за
раздялата на семейството, че трябва да я пребием за това, че е „пачавра“,
„мърша“ и че го е отвлякла от него и че иска да раздели двамата завинаги. Свидетелката
споделя, че майката говори сдържано за баща му и не уронва авторитета му.
Основния мотив за поведението на бащата бил ревност спрямо майката.
Свид. И.Р.С.- приятел на ответника, сочи, че М. е много
добър баща, който не крещи на детето си и не се държи грубо с него, никога не
му е посягал. Чувал е, че детето не желае да се прибира при майка си след
посещение при баща си. Не е чувал, детето да е свидетел на агресивни прояви
извършени от М. спрямо Д.. Според него има някакво търкане между родителите, но
не знае за какво точно.
Свид. М.Х.И. – баща на ответника, свидетелства, че той
почти винаги взема и връща детето, за да не се срещат родителите и да няма
конфликти пред детето. Един път се е случило да не може да спазят часа на
връщане на К., тъй като детето заспало и не искали да го будят, като ищцата
веднага сигнализирала органите на полицията. Като по-възрастен човек се е
опитвал да съветва младите да поддържат някакви човешки отношения, заради
детето. Смята, че детето не е агресивно и много слуша баща си, от когото има
респект. Не е виждал детето да е свидетел на агресия или бащата да е обиждал
майка му.
Свид. С.Й.С.– приятел на ищцата, разказва, че често взема
К. от училище и го оставя на баба му или майка му после го прибира от тях. Не е
чувал К. да използва нецензурни изрази и думи. Има проблеми в детската градина
и училището и го преместили в друго училище. Случвало се е да интимничат пред
него, но не са му обяснявали какви точно са отношенията между тях, тъй като К.
бил малък и не се интересувал от тези неща. След посещения при баща си К.
започвал да обижда майка си и баба си, имал проблеми в училище. Когато не го
виждал не бил проблемен и се справял със всички предмети в училище.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели,
съобразявайки родствената връзка и приятелската близост между тях и всяка от страните
по спора. Въпреки заинтересоваността от изхода на спора от двете групи
свидетели, съдът намира, че показанията им са вътрешно безпротиворечиви и
логични и съответстват на събраните по делото доказателства.
Родителите са изслушани в производството, като всеки
излага своята гледна точка, припокриваща се с изложеното в исковите молби и
писмените отговори.
По делото е назначена съдебно-психологична експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда, като пълно,
компетентно и обосновано дадено. Психолога поддържа заключението си, като
допълва същото в съдебното заседание давайки подробни отговори на зададените му
въпроси. Вещото лице заключава, че К. има развитие съответно на възрастта му,
като обаче поради неустановени възпитателни граници качествените характеристики
на социалния контакт са неравномерни. Детето се нуждае от двамата си родители,
като привързаността му към двамата е на еднакво висока степен. Въпреки
влошените отношения между родителите не се наблюдава отхвърляне на майката или
бащата от детето и съответно липсват каквито и да е индикации за синдром на
родителско отчуждение. При детето се забелязват поведенчески проблеми, довели
вече до затруднения в училищната адаптация и съответно до смяна на училището. Раздялата
на родителите е рисков фактор за появата на проблеми в адаптацията на децата,
като при К. той е водещ мотив за поведенческите му проблеми и възпитателния му
дефицит. К. има желание за цялостност на семейството, за обич и проблемите му
са породени от страха, че родителите след раздялата няма да са достъпни. Вещото
лице в съдебно заседание допълва (лист 108 от делото) „…Сега ще го кажа малко
през метафората, К. буквално изчезна между двамата си родители в емоционалната
болка, която изпитваше от това, че семейството му се е разпаднало. Той заявява
съвсем открито, че едно от най-големите му желания, ако има магически
способности да изпълни, е семейството му да е цяло…Така, че голямата драма там
е от фрустацията на детето, че семейството се е разпаднало…“. В заключението си
вещото лице прави извод, че К. има потребност от контакт и с двамата родители.
Има добра и наситена емоционална връзка с баща си и не е регистрирано наличие
на опасно поведение от страна на бащата за живота и здравето му, като обаче по
отношение на възпитателния процес и двамата родители са в дълг на детето. В
интерес на детето е режима на лични контакти на бащата с него да бъде
предвидим, последователен и да не бъде ограничаван, като обаче не е
препоръчително и разширяването му, само и единствено по причина крайно
влошените отношения между родителите да не ескалират и агресират, тъй като той
е свидетел на всичко, което се случва. В съдебно заседание психолога съветва
детето да се взема и предава на майката от трето лице, а не от бащата, докато
отношенията между тях са толкова обтегнати.
Въз основа на многобройния събран доказателствен материал
и установената усложнена фактическа обстановка по делото, съдът намира от
правна страна следното:
По отношение
основателността на иска по чл.132, ал.1, т.1, във връзка с чл.131 от СК: Лишаването от родителски права е една крайна мярка за защита интересите на детето от собствения му родител, поради
което следва да се налага от съда при доказани по несъмнен начин особено тежки
случаи на посегателство от страна на родител по отношение на дете, като например
насилие,
изоставяне в беда, трайно вредно влияние, поставяне в риск. Тази засилена
защита предполага внимателно изясняване на
въведените в процеса твърдения за извършено посегателство над детето и
провеждане на пълно доказване, като
тежестта за доказване е върху
ищцовата страна. Последица от неизпълнението на
доказателствената тежест е постановяване на
отхвърлителен резултат по иска. При наличие на
съмнение не е допустимо да се постановява ограничаване и лишаване от родителски
права. В този смисъл са Решение
№ 10 от 5.03.2012
г. на ВКС по
гр. дело № 153/2011 г.,
III г.
о.; Решение № 37 от 19.03.2015г. на ВКС по гр.д. № 4218/2014г., III г.о. и
Решение № 182 от 24.02.2010г. на ВКС по гр.д. № 999/2009г., III г.о.
Ищцата твърди, че поведението
на ответника поставя в опасност нравственото и психическо развитие на детето, като
представлява особено тежък случай по смисъла на чл.131 от ГПК. Навеждат се и
твърдения за незаплащане на дължимата месечна издръжка. По въпроса кои са материално-правните предпоставки за
уважаване на иск с правно основание чл.131 от СК и следва ли да са налице в
тяхната кумулативна даденост е постановено Решение № 199 от 05.11.2014г. на ВКС
по гр.д. № 480/2014г., III г.о. В него
се приема, че предпоставките за уважаване на иска са: поведението на родителя (изразяващо се в
действие и бездействие) да създава опасност за личността, здравето,
възпитанието или имуществото на детето, като между поведението и опасността да
е налице причинно-следствена връзка и поведението да е по вина на родителя.
Когато случая е особено тежък, последицата е не ограничаването на родителските
права, а лишаване от тях виновния родител. Изброените по – горе предпоставки
следва да са в условията на кумулативност, тоест всяка една от тях да е налице.
Предвид, че лишаването от
родителски права на родителя не е санкция или наказание спрямо този родител, а
крайна мярка за защита на детето, то водещото в тези производства е именно интереса на детето, за който съдът следи
служебно. В настоящия случай, при анализ на всички събрани доказателства в
съвкупност, не се установиха
данни за поведение на ответника спрямо
детето, което да представлява опасност за неговия живот
и здраве.
Съдът приема, че по делото има данни при детето да се наблюдават нервност,
тревожност, агресивност към околните, включително и към майката, още от средата на 2017г., като към настоящия
момент не спазва граници и правила, а се наблюдава и регрес в емоционален и
психологичен план. Причината за това поведение произтича от отношенията между
родителите му, които се влошават трайно в средата на 2017г., като след раздялата им през 2018 г. са съвсем изострени. За
сложността в отношенията им допринася и връзката на майката с настоящия ѝ
приятел, която абсолютно неприемливо се възприема от бащата крайно негативно. Видно
от представената по делото справка от Областна Дирекция на МВР рег. №
172900-11364 от 06.08.2019г.(лист 103 от делото), извършена във връзка с
депозирана от ищцата молба, се установява, че в периода 19.07.2017г. –
17.06.2019г. по отношение на бащата М.М.И. има издадени три заповеди за защита
по ЗЗДН, три жалби от ищцата срещу ответника, един сигнал за скандал между
двамата и сведение за неспазване на съдебно решение от бащата. По делото са
приложени и писмени документи, удостоверяващи изброените факти в справката. Установи
се по делото, че повода за скандалите между тях в последните две години е
породен основно от ревността на ответника спрямо майката на К. и невъзможността
да се справи със ситуацията породена от раздялата помежду им и чувството, че е
предаден. Вещото лице в заключението на експертизата сочи следното (лист 99 от
делото): “…Коректно е да се отбележи, че към настоящия момент и при двамата родители
водещи са емоциите с негативен облик един спрямо друг, които определят
действията, поведението и отношенията им, затруднени са с контрола им.
Невъзможността да отделят партньорската от родителската роля вече допринася за
нежелани последствия върху психическото и емоционалното развитие на К....“ В
съдебно заседание вещото лице допълва написаното, със следното изявление:
„..Работила съм със много семейства в практиката си и като вещо лице, може би
това е семейството, за което нямам никакви надежди да се подобри комуникацията
между двамата партньори… Всеки един от партньорите се е затворил в собствената
си емоционална болка по някаква причина, свързана с другия партньор и не може
да излезе от тази болка…“ Заключението на вещото лице е подкрепено и от
представената в цялост преписка от ДЦЗП „Зона закрила“. Единствения и най-важен
извод, който може да се направи от това е, че най-големия потърпевш от това, че
родители не съумяват да направят разликата, че раздялата между тях (настъпила
по каквато и да е причина) е разпадане на партньорската, а не родителската
връзка, е само и единствено тяхното
собствено дете. Детето при изследването
си във връзка с експертизата е нарисувало
рисунка, че е между двамата си родители и двамата го държат за ръка. Вещото
лице е категорично в извода си, че привързаността на К. и към двамата родители
е еднаква, като детето има добра емоционална връзка с баща си и не е регистрирано опасно влияние върху него
от страна на ответника. В интерес на детето е бащата да не бъде лишаван от
контакти със сина си, защото това би навредило на детето.
Същевременно обаче е налице и
друг категоричен извод, а именно, че родителите не следва да допускат крайно
влошените им отношения да ексалират пред детето. Когато влошените отношения между
тях се разкриват в пълна степен пред К., това го прави не само наблюдател, но и
самите родители го поставят в ролята на активен участник. Отказа на родителите
да разберат, че съзнателното увреждане на авторитетите им като родители води до
нарушаване на връзката им с детето беше налице през цялото производство. В тази
връзка, съдът констатира липса на критичност и у двете страни. Твърдението на
бащата, че не нагрубявал ищцата пред детето, не отговаря на обективната истина.
За използването на нецензурни епитети и изрази свидетелства и самото дете (при
проведените разговори за изготвяне на социалните доклади), като в подкрепа на
горното са и показанията на свид. Н.Т.С. и свид. Д.В.М.. За
извършените от бащата актове на домашно насилие (на които свидетел е ставал и К.)
има издадени и съдебни решения по ЗЗДН, влезли в законна сила, с които са му
били налагани мерки за различни периоди от време. Това са факти, които са
безспорни по делото. Затова следва бащата въпреки своята обида и въпреки връзката на
ищцата с друг мъж, да съумее да преодолее
това и да общува с нея в името на детето, като и двамата да изискват от
близките и приятелите си подобаващо отношение спрямо другия родител в
присъствието на детето. От друга страна
майката следва да установи пред детето характера на връзката си с другия мъж,
който присъства активно в живота на детето. Това е наложително, предвид
страданието на детето, от това, че родителите му се разделени.
Както беше отбелязано по-горе,
трайна е съдебната практика на ВКС, че родителят се лишава от родителски права,
когато с поведението си засяга по особено тежък начин личността, възпитанието
или имуществото на детето. Тези твърдения не бяха доказани от ищеца, предвид
липсата на доказателства за това. Не беше доказано бащата да се държи агресивно
и жестоко към К., не беше доказано да се е дезинтересирал спрямо него. Не беше
доказано и твърдението, че бащата не дава издръжка на детето, предвид
доказателствата по делото за извършените преводи по банковата сметка на
майката. Доказателствата са, че вреда на личността на детето нанасят
обтегнатите отношения между страните.
Поради всичко гореизложено,
съдът намира, че искът за лишаване от родителски права не е доказан и тази
крайна мярка не би била в интерес на К..
Съдът следва да разгледа
предявения в условията на евентуалност иск за ограничаване на режима на лични
контакти на бащата с детето. За неговата неоснователност, съдът намира доводи в
точка 5 на заключението на вещото лице, а именно, че режима на лични контакти
на бащата със сина му не следва да бъде ограничаван. Освен изложеното по-горе,
което не следва да се приповтаря, съдът не намира и някаква промяна на
обстоятелствата, които да налагат ограничаването на този режим. Следва да се
съобрази обаче, изложеното от вещото лице, че предаването на детето от майката
и на майката би следвало да се извършва чрез трето лице, както е към момента, а
именно дядото на К. по бащина линия, с оглед избягването на конфликтните
ситуации между родителите до преодоляването на влошените си отношения. Това би
било само и единствено в интерес на всички членове на семейството. Поради това,
съдът намира, че и искът за ограничаване
на контактите между бащата и детето е неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли.
По отношение на
основателността на насрещния иск по чл.59, ал.9 от СК, предявен от бащата: Съгласно тази разпоредба постановените мерки относно
режима на лични контакти между дете и родител могат да бъдат изменяни от съда и
да се определят нови, ако обстоятелствата налични към момента на първоначалното
им определяне са променени. В настоящия случай съдът намира, че по делото не е доказано да e налице промяна на обстоятелствата
по смисъла на чл.59, ал.9 от СК от датата на постановяване на
горепосоченото решение, с което е определено упражняването на родителските
права и режим на лични контакти, до датата на образуване на настоящото
производство, както и при разглеждането на делото. Всички
факти и обстоятелства, на които се е основало предходното решение са същите и
към момента. От друга страна довода на бащата е във връзка с това, че според
него детето желае да прекарва повече време с него. Отново точка пет на заключението на
съдебно-психологичната експертиза, неоспорено от страните по делото и
кредитирано от съда, е категорично, че
разширяване на режима на лични контакти в конкретния случай не е
препоръчителен. В интерес на детето е да се провежда последователно сегашния
режим на лични контакти, с оглед нагнетените от родителите отношения. Поради
което и съдът намира, че не са налице основания за разширяване на режима и
насрещния иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото, всяка
страна дължи на другата направените от нея разходи. Ищцата по първоначалния иск
дължи на ответника разходите, направени от него за адвокатско възнаграждение, а
именно 200 лв.(по отношение на иска за лишаване от родителски права, като в
останалата си част пълномощното е по насрещния иск по чл.59, ал.9 от СК),
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и пълномощно. Ответника по
първоначалния иск и ищец по насрещния иск съответно дължи сума в размер на 250
лв., представляващ от платения от ищцата адвокатски хонорар по отношение на
процесуалното представителство по насрещния иск, доколкото пълномощното на
ищцата е дадено и за представителството по иска за лишаване от родителски
права, който е отхвърлен от съда и поради това разходите остават за сметка
на страната. Всички останали платени от
страните разходи остават за тяхна сметка.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска на Д.С.Т. с ЕГН
********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.К.с правно основание чл.132,
ал.1, т.1 от СК, във връзка с чл.131, ал.1, т.1 от СК, предявен срещу М.М.И. с
ЕГН ********** ***,
за лишаване на ответника от родителски
права по отношение на общото на страните дете К.М.М., роден на ***г., основаващ
се на неблагоприятното влияние на
поведението на бащата върху детето, представляващо заплаха за неговото
нравствено и психическо развитие и представляващо особено тежък случай.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска на Д.С.Т. с ЕГН
********** срещу М.М.И. с ЕГН ********** за ограничаване на родителски права на ответника по отношение на
общото на страните дете К.М.М.,
роден на ***г., чрез ограничаване режима на лични отношения, определен по гр.д.
№ 3563/2017г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 19.01.2018г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан насрещния иск на М.М.И. с ЕГН ********** с
правно основание чл.59, ал.9 от СК предявен срещу Д.С.Т. с ЕГН ********** за
разширяване режима на лични отношения,
определен по гр.д. № 3563/2017г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на
19.01.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.С.Т. с ЕГН ********** да заплати на М.М.И. с ЕГН
********** сума в размер на 200
лв.(двеста лева), представляваща разноски направени от ответника по иска по
чл.132, ал.1 от СК за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса,
съгласно списък за разноски по чл.80 от ГПК и пълномощно.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.М.И. с ЕГН **********
да заплати на Д.С.Т. с ЕГН **********, в качеството ѝ на ответник по
насрещния иск, сумата от 250 лв.(двеста
и петдесет лева), представляваща разноски
направени от ответничката по насрещния иск по чл.59, ал.9 от СК за заплатено от
нея адвокатско възнаграждение и държавна такса, съгласно списък за разноски по
чл.80 от ГПК и пълномощно.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: