№ 1859
гр. Варна, 24.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20233100501949 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:43 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Въззивното дружество „Юробанк България“ АД, редовно призовано,
не изпраща представител.
Въззиваемата страна С. И. Р., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д. Т., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 28318/20.11.2023 г. от
въззивника „Юробанк България“ АД, в която моли делото да се гледа в
негово отсъствие, излага кратко становище по съществото на спора, както и
моли да му бъдат присъдени разноски.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 3809 от 06.10.2023 година.
1
Постъпила е о въззивна жалба вх. 58385/04.08.2023г., подадена от
„Юробанк България“ АД /правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България/, гр. София, против Решение № 2666/17.07.2023г.,
постановено по гр.д. № 12302/2022г. на ВРС, 16-ти състав, в частта, с която е
уважен предявеният иск, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на БНП
Париба Пърсънъл Файненс със седалище в гр. Париж, действащо чрез клона
си „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с ЕИК *********,
гр. София /към датата на постановяване на решението „Юробанк България“
АД, ЕИК *********/, да заплати на С. И. Р. сумата от 5 323,52 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожни клаузи в договор за
потребителски паричен кредит на 09.04.2015 г., ведно със законната лихва
върху претендираната сума от датата на завеждане на иска – 12.09.2022год. до
окончателното му изплащане.
Процесуалният представител на „Юробанк България“ АД развива
доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и допуснати
съществени процесуални нарушения. Посочва, че с атакувания съдебен акт
съдът се е произнесъл единствено по иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД,
без да разглежда наведения с исковата молба спорен въпрос относно
действителността на договор № ***** от 09.04.2015 г., позовавайки се на
това, че той е разгледан в мотивите на Решение по гр.д. № 219/2020г. на
Районен съд – Варна. На първо място, въззивникът подчертава, че с
диспозитива на решението по гр.д. № 219/2020г. на Районен съд – Варна не е
налице обявяване недействителност на клаузи от договор № ***** от
09.04.2015 г., а единствено е установена недължимост на вземания,
произтичащи от кредитното споразумение, поради което се счита, че
извършеното в диспозитива на атакувания съдебен акт позоваване е напълно
неправилно. На второ място, се посочва, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България" не е бил страна по гр.д. 219/2020 г. на ВРС, поради което
не е обвързан от мотивите, формирани в резултат от проведено съдебно
дирене в това производство. Отделно от това, счита, че обжалваното съдебно
решение е в противоречие с Тълкувателно Решение № 1/2001 г. на ОСГТК на
ВКС и Решение № 57 от 26.02.2018 г. гр.дело № 2736/2017 г. на ВКС, 4 ГО,
тъй като диспозитивът на решението представлявал източника на силата на
пресъдено нещо, а не мотивите към него. В този смисъл намира за неправилно
възприетото от първоинстанционния съд, че е обвързан от мотивите на
2
решението по г.д. № 219/2020г. на Районен съд – Варна и затова не е
формирал самостоятелни такива. Въззивникът намира, че е налице и
съществено процесуално нарушение, тъй като решение по гр.д. № 219/2020 г.
по описа на ВРС е споменато за пръв път в хода по същество, след което
ходът по същество не е отменян, не била предоставена възможност на
ответника за становище или ангажиране на допълнителни доказателства, а
споменатият съдебен акт е бил възприет като обвързващ първоинстанционния
съд по настоящия спор. Въззивникът обсъжда мотивите на решението по гр.д.
№ 219/2020 г. по описа на ВРС, които намира за неправилни, и по-специално
изводът на съда, касаещ размера на възнаградителната лихва по договора за
кредит да е 120%, като се противопоставя на това с твърдението, че в чл. 2 от
кредитното споразумение размерът на лихвата е уговорен да възлиза на
36,90%. Проследяват се законодателните промени по отношение на
максималния размер на ГПР и се изразява становище, че уговореният в
договор № ***** от 09.04.2015 г. размер на ГПР от 44,48 % е в съответствие
със законодателните изисквания. В подкрепа на това становище въззивникът
допълва с мотивите, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД като
небанкова институция към момента на сключване на процесния договор е
финансирала дейността си чрез лихвоносни заемни средства, поради което и
лихвите по тях са по-високи от тези, предлагани от банките. В този смисъл за
неоправдано се счита приемането за нищожна клаузата, касаеща конкретния
размер на лихвата, тъй като следвало да се съблюдава нейното явно и
съществено несъответствие с наложилите се на пазара обичайни условия за
този вид кредитиране за релевантния период. Размерът на лихвата се обяснява
с разходите, които прави заемодателя, с риска, който носи, с размера на
добросъвестно очакваната от сделката печалба и при отчитане на факта, че се
касае за необезпечено вземане, с единствен длъжник по него. На следващо
място, за неправилно се счита атакуваното първоинстанционно решение в
частта, с която е извършено произнасяне по направеното възражение за
изтекла погасителна давност, отхвърлено с мотивите, че ищецът е могъл да
претендира възстановяване на платени по процесния договор суми едва след
влизане в сила на решението по гр.д. № 219/2020 година на ВРС. Въззивникът
намира, че давностният срок започва да тече от момента на имущественото
разместване, а именно от датата на плащане, затова в случая счита вземането
за погасено. Възразява се, че представените 11 бр. платежни нареждания за
3
суми в общ размер на 6788 лева са наредени от Виолета Желязкова Тодорова,
а не от ищеца, а за друга част от плащанията липсвали данни за наредителя,
поради което се счита, че след като фактът на плащане да е извършено
именно от ищеца не е доказан, то и изводът на първоинстанционния съд за
доказаност на иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД е неправилен и в разрез
със събрания по делото доказателствен материал. Поради изложеното моли за
решение, с което да бъде отменен първоинстанционния акт в обжалваната му
част и да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни,
недопустими и недоказани. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна С. И. Р., чрез адв. Д. Т. от АК Варна, с който намира
въззивната жалба за неоснователна и недоказана. Счита, че мотивите на
решението, постановено по гр.д. № 219/2020г. на ВРС, с което е призната
нищожността на горепосочените клаузи, са обвързващи за съда, защото са
обусловили диспозитива му. Крайният извод на съда по посоченото съдебно
решение бил за недължимост на каквото и да е остатъчно вземане по този
кредит поради надхвърляне на платеното спрямо дължимото, от което
следвало, че за ищеца възникнало правото да претендира връщане на
надвнесените от ищеца суми по договора паричен кредит на 09.04.2015г., тъй
същите се явявали платени без основание по нищожни клаузи. Спрямо
уговорената клауза такса „ангажимент“ развива доводи за нейната
нищожност, поради това, че същата противоречи пряко на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Относно клаузата
за възнаградителна лихва счита същата за нищожна поради накърняване на
добрите нрави, тъй като е в размер, надвишаващ трикратния размер на
законната лихва. Заплатените суми по кредита посочва да възлизат на 18
144.52 лева, от които 4 502.01 лева, послужила за погасяване на част от
главница, част от договорна лихва – в размер от 11 925.51 лева и част от
застрахователната премия в размер 1 717,00 лева. Изразява становище, че при
рисково /необезпечено/ кредитиране цената на обичайно предлаганата на
клиентите услуга следва да покрива поголеми очаквани загуби от дейността,
което естествено да налага по-високи лихви, но в съответствие с изискването
спазване принципа за справедливост като морална категория. Счита, че с
въвеждането на ограничението с чл. 19, ал. 4 от ЗПК /в сила към момента на
4
сключване на процесния договор/, както и преди въвеждането на тази уредба,
се е наложило възприемането, че справедливо ограничение на размера на
възнаградителната лихва е такова до трикратния размер на законната лихва. В
конкретния случай за свръхпрекомерен се посочва размерът на договорната
лихва в размер над 120%. Поради изложеното, моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение и присъждане на сторените по делото разноски.
Адв. Т.: Оспорвам жалбата и да се остави без уважение. Поддържам
представения отговор срещу нея. Нямам искания. Няма да представя списък
на разноските, тъй като защитата ми е по чл. 38 от ЗАдв.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото постъпилата
молба с вх. № 28318/20.11.2023 г. от „Юробанк България“ АД.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Т.: Моля да оставите въззивната жалба без уважение. Моля да
вземете предвид подробното ми становище в отговора срещу нея.
Във въззивната жалба се посочват няколко основания за отмяна на
решението на Варненски районен съд. Едното от тях е, че съдът е приел със
сила на присъдено нещо констатациите на съдебно решение по гражданско
дело № 219/2020 г. на ВРС, 9 състав. Това решение е водено от доверителя
ми по процесния договор, по което е обявена за нищожна процесната клауза.
Представили сме го като съдебна практика. От Тълкувателно решение № 1/
2020 г. на Общо събрание на Гражданска колегия на ВКС, се възприема
становище, че със сила на присъдено нещо може да се ползват само
констатациите относно спорното право. В случая спорно беше дали
процесната клауза за лихви е нищожна. Установи се, че е такава, въпреки че
самата банка не е била страна по това дело. Въпреки това, по делото се
установи, че самата клауза е нищожна, а договорената възнаградителна лихва
е в пъти по – голяма отколкото е самата главница по кредита и съгласно
представената практика и подробно становище, същата противоречи на
добрите нрави. Основанията, че искането ни е погасено по давност не
5
отговаря на истината. При прекратяване на договора и предсрочната му
изискуемост не са изтекли давностните срокове за завеждане на настоящия
иск. Още повече, че той е заведен след приключване на дело № 219, където е
установена нищожността на въпросната клауза.
На трето основание, повдигнато твърдение във въззивната жалба че
последните вноски са плащани от трето лице – Виолета Тодорова са
неотносими към спора, доколкото изрично в платежните нареждания е
посочено, че се плаща по кредитния договор. Няма пречки чуждо лице да
плаща от името и за сметка на кредитополучателя. Отношенията между този,
който плаща се уреждат допълнително. Още повече това е била неговата
счетоводителка.
В този смисъл моля, за Вашето решение. Да оставите решението като
правилно и законосъобразно. Да се отхвърли въззивната жалба и да ми
присъдите разноски, на основание чл. 38 ЗАдв.
СЪДЪТ, счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
13:47часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6