Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….. 13.05.2022 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО ……..........……….……......................…………….... състав
на осемнадесети
април .……………………………. две
хиляди двадесет и втора година
в публично
заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар …………
Румяна Гигелова .…..…….…….……………………………………………
прокурор
………………………
.…..........……...............................................……………….......
като разгледа
докладваното от ............................председателя
……...…..............…………….
т.д. дело № 208......... по описа за 2020
год., …...…....................…………………................
Т.д. № 208/2020 г. по описа на
Окръжен съд-Хасково е образувано по искова молба вх. № 262699 от 13.11.2020 г., подадена от Д.А.А., с която са
предявени обективно съединени
искове против Застрахователно
акционерно дружество „ Бул Инс“ АД гр. София, както
следва: 1.Иск с правно основание чл.432
ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за сумата от 60 000 лв.,частичен иск от 100 000
лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на получени
телесни увреждания при ПТП, настъпило на 23.06.2020 г. 2. Иск с правно
основание чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ – за
заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното
обезщетение, считано от 28.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата; 3.
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за сумата от 25 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени средства за лечение и
4. Иск с правно основание чл.497 ал.1
т.2 вр. чл.409 от КЗ – за заплащане на следващата се
законна лихва върху претендираното обезщетение,
считано от 28.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба ищецът
твърди,че на 23.06.2020 г. около 19.40 часа на автомагистрала „ Тракия“
км.279+685 посока гр. Бургас е настъпило ПТП с л.а *****собственост на И.С.Г., управляван от Т.С.Г.. В резултат на движение
с превишена скорост, несъобразена с конкретните пътни условия автомобилът
излязъл извън пътното платно за движение вдясно и се преустановил в дясната
отводнителна канавка, в начало на терен със затревена земна маса с денивелация
на изкачване. Твърди,че в резултат на
произшествието претърпял следните увреждания, а именно: разкъсно
контузна рана зад лявото ухо, мозъчно сътресение,
закрита комплексна фрактура на тялото на долната челюст вляво и на клона на
долната челюст вдясно; разместена фрактура на лявата ябълчна
кост на лицето, кръвоизлив в левия горночелюстен
синус, контузия на гръден кош. От съставения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица било видно,че отговорността за произшествието била на водача на
лекия автомобил Т.Г., който нарушил правилата за движение по пътищата и виновно
причинил ПТП. В пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП били
получените увреждания на ищеца, който пътувал в автомобила.
Към датата на
произшествието за л.а с ****имало валидна застраховка „ГО“,
сключена с ответното дружество, с начална дата 08.01.2020 г и прекратена на
06.08.2020 г.
Във връзка с настъпилото
произшествие било образувано ДП №
120/2020 г. по описа на РУ на МВР Ямбол.
Твърди,че в
качеството си на пострадало лице е
депозирал пред ответника писмена претенция с вх. № ОК-588037 от
28.09.2020 г., във връзка с която била образувана щета № **********. С писмо
изх. № НЩ-5980/13.10.2020 г. ответникът
поискал представяне на допълнителни документи, като посочил,че до представянето
на тези документи ответното дружество не е в риск и няма основание да заплати претендираното обезщетение. Счита това писмо за отказ на
ответното дружество да заплати исканото обезщетение, т.като с подаването на
молбата били представени всички документи, с които ищецът разполагал, но
ответникът неоснователно отказал изплащането на обезщетение.
В резултат на
ПТП и получените увреждания търпял болки и страдания, както и затруднения в
своето ежедневие. На 23.06.2020 г. ищецът бил приет за лечение по спешност, в
тежко състояние, с главоболие, болки в долната лява челюст и гръдния кош, без
съзнание за случилото се, със загуба на съзнание за определен период от време,
в травматичен шок в МБАЛ „ Свети Пантелеймон“ гр.
Ямбол, където било проведено лечение за периода от 23.06.2020 г. до 26.06.2020
г. След изписването си бил насочен за лечение в УМБАЛ „ Свети Г.“ гр. Пловдив,
където бил приет на 26 юни и лекуван до 30 юни.
Постъпването било по повод на
болки и оток около долната челюст,
следствие на претърпяното ПТП. Констатирана била лицева асиметрия, дължаща се
на травматичен оток и хематом на лявата инфраорбитална и зиготомична
област, хемозис на конюктивата на
лявото око, травматичен оток около долната челюст в областта на тялото, в ляво,
травматичен оток и хематом на долната
устна, по-силно изразен отляво. Установено е ограничена възможност за отваряне
на устата- тризмус I
степен, палпаторна болезненост в областта на клона на
долната челюст отдясно. След проведеното изследване била установена закрита
фрактура на долната челюст отляво в областта на премоларите,
фрактура на дестния проц.мускуларис, фрактура на лява зигоматична
кост и хемосинус. Проведено било оперативно лечение,
изразяващо се в извършване на репозиция под местна
упойка и фиксиране на долна и горна челюст с метални шини по метода В. и междучелюстна фиксация с меко-елестична тяга и втора опаративна
интервенция, изразяваща се в закрито наместване на маларна
и зигоматична фрактура чрез репозиция
под обща анестезия и фиксация по метода П..
Окончателно поставената диагноза била закрита комплексна фрактура на тялото на
долната челюст вляво и на клона на долната челюст в дясно. Фрактура на лявата ябълчна кост на лицето.
В периода
между 27.07.2020 г. – 29.07.2020 г.
отново постъпил в УМБАЛ „ Свети Г.“ гр. Пловдив в отделението по лицево
челюстна хирургия по повод лечение на разранени, зачервени и болезнени венци на
горна и долна челюст от поставени фиксиращи устройства за лечение на долната
челюст. Установен бил остър гингивосоматит на
челюстта и взето решение за отстраняване на поставените фиксиращи устройства
под местна анестезия. Поставена била диагноза – остър гингивосоматит
/ възпаление на венците и на устната кухина/. Състояние след фрактура на
долната челюст. Освен посочените травматични увреждания получил и счупване на
три зъба, единият от които бил изваден, а по отношение на другите два било
проведено лечение.
В резултат на
травмите изживявал изключително сериозни шок и ужас, имал проблеми със съня и
силно главоболие, в него се зародил граничещ с параноя страх. Процесното събитие, освен че се отразило на психиката му за
определен период от време го приковало в къщи. Бил изцяло зависим от помощта на
близките си, което понижавало самочувствието му и го карало да се чувства
непълноценен човек. За период от около месец след инцидента бил в невъзможност
да говори и да се храни пълноценно освен със сламка и при приемане на единствено
течна храна, а след премахването на шините, за период от няколко седмици
избягвал приема на твърда храна, т.като му причинявала дискомфорт. Освен описаните неудобства в бита и
ежедневието му за период от няколко месеца бил в невъзможност да работи, което
му причинявало допълнителни негативни емоции.
Поради
претърпените сериозни психически последици, изразяващи се в посттравматична
нервност, тревожност, безсъние, чувство на безизходица, непълноценност се
наложило да потърси консултация с психолог. Предписана му била терапия- прием
на медикаменти. Към настоящия момент продължавал своето лечение, изпитвал силни
болки при движение и вдигане назад на главата, отшумяването на които не било
известно за какъв период от време ще настъпи.
Освен
претърпените неимуществени вреди твърди,че е претърпял и имуществени такива,
изразяващи се заплатени разходи във връзка с лечението в размер на 25 лв.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди Застрахователно акционерно дружество „ Бул Инс“ АД гр. София да му заплати следните суми : 60 000 лв.,частичен иск от 100 000
лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на получени
телесни увреждания при ПТП, настъпило на 23.06.2020 г. и 25 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени средства
за лечение, ведно със следващата се законна лихва върху претендираните
обезщетения, считано от 28.09.2020 г. до
окончателното им изплащане. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
С
допълнителна искова молба вх. № 261358/10.02.2021 г. оспорва
възражението на ответника за недопустимост на предявените искове поради
неспазване на срока по чл.496 от КЗ. Твърди,че исковата молба действително е
предявена преди този срок да е изтекъл, но в хода на образуваното съдебно
производство този срок вече е изтекъл, поради което исковете са допустими.
Счита за
неоснователни възраженията на ответника относно механизма на причиняване на ПТП
и получените травми, както и относно размера на претендираните
обезщетения и дължимостта на лихва за забава. Оспорва
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалото лице.
Оспорва възражението за прекомерност на претендираното
обезщетение.
В срок е постъпил писмен отговор
от ответника, с който взема становище,че предявените искове са процесуално
недопустими, а по същество – неоснователни по основание и размер.
На първо място ответникът счита,че предявените искове са недопустими.
Твърди,че исковата молба е депозирана в съда преди да е проведена процедурата
по реда на чл.380 от КЗ, а именно, че ищците не са сезирали застрахователя по
реда на чл.380 от КЗ, респ. преди изтичането на тримесечния срок от сезирането
на застрахователя по реда на чл.380 от КЗ.
Счита,че исковата молба е нередовна, т.като не отговаря на изискванията
на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 и ал.4 от ГПК.
По същество счита исковете за неоснователни и изключително завишен като
размер предявеният иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Оспорва механизма на ПТП, като твърди,че не е изяснена изцяло
фактическата обстановка, механизма на настъпването на произшествието и
причините за това. Оспорва наличието на причинен деликт
от страна на водача на автомобила, застрахован в ответното дружество; оспорва
механизма на получаване на уврежданията и причинно следствената връзка между
събитието и получените увреждания. Твърди,че при липса на влязъл в сила съдебен
акт, установяващ по категоричен начин вината на водача на автомобила,
застрахован в ответното дружество не са налице предпоставки за предявяване на
пряк иск срещу застрахователя.
При условията на евентуалност прави възражение,че в случай,че се
установят твърдяните увреждания, то забавянето на
оздравителния процес е в резултат на неспазване от страна на ищеца на
лекарските предписания, на предхождащи ПТП заболявания и настъпили други
случайни събития. Твърди,че по делото не са представени доказателства,
установяващи провеждането на контролни прегледи и за извършено общо
проследяване на здравословното състояние на ищеца след напускане на болничното
заведение. Твърди още,че претърпените от ищеца стрес, уплаха и негативни
изживявания във връзка с ПТП, както и посттравматичното разстройство в резултат
на ПТП по своето естество не са резултат от телесното увреждане на ищеца, а
засягат неговата психоемоционална сфера.Счита, с
оглед разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 от КЗ, че тези вреди не подлежат на
репариране по силата на задължителната застраховка „ Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Оспорва дължимостта на лихви за забава.
Оспорва предявения иск за заплащане на имуществени вреди, като счита,че
същият е неоснователен и недоказан.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
обективно съединени искове, или ако счете същите за основателни да намали
размера им. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В допълнително представения писмен отговор се поддържат всички наведени
доводи и направени възражения в подадения писмен отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявените обективно съединени
искове са допустими и по същество – основателни. По отношение на направеното
възражение за недопустимост на предявените искове поради това,че исковата молба
е предявена преди да изтече предвидения в КЗ срок съдът се е произнесъл с
Определение от 29.04.2021 г. Доколкото такова възражение отново е направено в
хода на производството и депозираната писмена защита, съдът намира,че следва
отново да отбележи,че направеното възражение за недопустимост на предявените
обективно съединени искове е неоснователно. Действително исковата молба е
подадена преди да е изтекъл срока по чл.496 от ГПК, но доколкото в хода на
образуваното съдебно производство този срок вече е изтекъл, предявените искове
са допустими.
На 23.06.2020 г. около 19.40
часа на автомагистрала „ Тракия“ км.279+685 посока гр. Бургас е настъпило ПТП с
л.а *****собственост на И.С.Г.,
управляван от Т.С.Г.. Автомобилът, видно от заключението на САТЕ, което
съдът приема като обективно и безпристрастно дадено, се е движел със скорост
109 км/ч. Движението се е извършвало през светлата част на денонощието, на
прав, хоризонтален, асфалтов участък от платното с мокра пътна настилка. В участъка на движение при км.279+685 без
видими причини,лекият автомобил се е отклонил надясно, водачът е загубил
управлението му, при което автомобилът е излязъл от пътното платно, преминал е
през десния затревен банкет с оставяне на следи от странично плъзване на гуми,
ударил се е с предната челна част във външния борд на дясната отводнителна
канавка, с ротация по часовниковата стрелка, продължил движението си с изравяне
почвата по терена на десния скат, обръща се на дясна страна, плъзга се по нея, преобръща се по
таван, плъзга се по него и се установява по таван в дясната отводнителна
канавка. Според ВЛ по делото няма обективни данни, от които да се извърши
преценка по отношение на ползването на обезопасителен
колан от страна на пострадалия Д.А., който е пътувал в автомобила на предна
дясна седалка. Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да следи
постоянно пътната обстановка, да упражнява постоянен контрол върху управлението
на автомобила и да предотврати настъването на ПТП,
като не позволява неконтролеруемо и безпричинно отклонение
от посока на движение и напускане на
заеманата лента за движение.
При произшествието тялото на
пострадалия А. е било под въздействието на преносни инерционни сили в
посока: при първия удар на автомобила
във външния борд на отводнителната канавка – напред и надясно спрямо автомобила;
при пространствената ротация на автомобила и падането му по таван на терена на
десния скат – към тавана и надясно спрямо автомобила.
Въз основа на заключението на
ВЛ може да бъде направен извода,че причина за настъпилото ПТП е управлението на
лекия автомобил от страна на водача Т.Г. със скорост, макар и разрешена,
несъобразена с пътните условия – мокра пътна настилка и изгубването на контрол
върху ПТП от страна на водача на автомобила. Водачът на лекия автомобил, както
е посочило ВЛ, е имал техническа
възможност да следи постоянно пътната обстановка, да упражнява постоянен
контрол върху управлението на автомобила и да предотврати настъването
на ПТП, като не позволява неконтролеруемо и
безпричинно отклонение от посока на
движение и напускане на заеманата лента за движение.
Съставен е Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица- 2020-1039-126/л.11/ от 23.06.2020 г., в
който е отразено,че по отношение на водача на лекия автомобил Т.Г., е съставен АУАН.
По повод реализираното
произшествие е образувано ДП № 120/2020 г. по описа на РУ-Тунджа, гр. Ямбол за
престъпление по чл.343 ал.1б.“б“, вр.чл.342 ал.1 от НК. В пода на разследването няма привлечено към наказателна отговорност лице. С
Постановление от 18.01.2021 г./ л.192/
производството по образуваното ДП е
прекратено на основание чл.199 и чл.243 ал.1 т.1 вр.
чл.24 ал.1 т.9 от НПК.
По делото не е спорно, че по отношение на управлявания от
Т.С.Г. л.а с ****има
застраховка „ГО“, сключена с ответното дружество, с начална дата 08.01.2020 г и
прекратена на 06.08.2020 г.,валидна към датата на процесното
ПТП.
Предвид
така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД за претърпените от ищеца Д.А.А. вреди от настъпилото на 23.06.2020 г. ПТП.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица на увреждането. При определяне размера на
обезщетението за
неимуществени вреди се прилага принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
Според приетото в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания
са характерът, броят и начинът на увреждането, продължителността на проведеното
лечение, специфики при неговото провеждане, обстоятелствата, при които е
извършено деянието, евентуално допълнително влошаване на здравословното
състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
За безспорно установени следва да се приемат
получените от ищеца А., в резултат на произшествието увреждания, а именно: разкъсно контузна рана зад лявото ухо, мозъчно сътресение, фрактура
на лява зигоматична кост с хемосинус,
фрактура на долната челюст вляво;
закрито счупване на тялото на долната челюст в ляво и мускулният израстък на
долната челюст в ляво и на клона на долната челюст вдясно, които увреждания са
констатирани от ВЛ, видно от заключението на назначената по делото тройна
съдебно – медицинска експертиза, както и тяхната продължителност,
интензивност, перспектива, причинно следствената връзка с настъпилото ПТП и
период на възстановяване.
А. е бил приет на лечение в болница в гр. Ямбол за
периода 23.06.26.06.2020 г. и в болница в гр. Пловдив – 26.06-30.06.2020 г. При
проведеното в УМБАЛ „Свети Г." гр. Пловдив лечение са извършени следните
манипулации, според заключението на експертизата : Репозиция
и фиксация на фрагментите на долна челюст но метода
на В. със стандартни метални шини на горна и долна челюст и междучелюстна
фиксация с меко-еластична тяга, с продължителност на
манипулацията 2 часа; Закрито наместване на зигоматична
фрактура по метода на П., с продължителност на манипулацията 1 час; Дефиксация чрез премахване на фиксиращо устройство, с
продължителност 45 мин.Първоначално е проведено лечение на долната челюст, като
са били поставени шини на горна и долна челюст с лигатури на всеки зъб и междучелюстна фиксация с
меко-еластична тяга, която цели възстановяването на нормалните взаимоотношения
между горна и долна челюст, т.е. възстановяване на централната оклузия. Въпросните шини както и меко-сластичната
фиксация се поставят за минимум 30 дни, като в конкретният случай са били поставени на
27.06.2020г. и са били премахнати на 28.07.2020г., като се е наложила повторна
хоспитализация в УМБАЛ „Свети Г." поради възникването на възпалителен
процес на гингивата на горна и долна челюст (Остър гингивостоматит).
На втори етап е проведена
хирургична интервенция за репозиция на зигоматичната кост, като при нея през кожен разрез с
помощта на инструмент е постигнато репозициониране на зигоматичната кост. Ревизирано е кървенето
от хирургичната рана и е поставен хирургичен шев.
Лечебният период при
фрактурите на долната челюст, по метода
използван при лечението на ищеца, стандартно варира между 4 до 6 седмици /30-40
дни/. За периода на фиксиране на челюстите една към друга има временни затруднения
при осъществяване на функциите говор и хранене, нарушена е естетиката,
трудоспособността, има обективни затруднения при социалните комуникации.
При фрактури на ябълчната кост, лекувани чрез хирургично наместване на
костните фрагменти, без прилагане на средства за фиксацията
им един към друг, какъвто метод е използван при ищеца, лечебния период е до 4
седмици
/до 30 дни/. При ищеца
лечебните процедури за двете травми - на долната челюст и на зигоматичната кост, са извършени в приблизително съвпадащи
времеви периоди, с разлика от 2 дни. Двата лечебни периода за всяка една от
травмите приблизително съвпадат по време, като в конкретния случай за общата им
продължителност следва да се отчита по - дългия период от около 6 седмици.
Получените увреждания подлежат
на възстановяване.Възстановителните периоди за всяка една от получените травми
съвпадат с лечебните периоди за всяка една от тях. След приключване на лечебния
период не се налага последващ възстановителен период,
който да изисква специални рехабилитационни процедури
или други мероприятия. Тъй като двете травми са лекувани в един и същи времеви
период, за общата продължителност на лечебно - възстановителния период трябва
да се отчита времетраенето на най-продължилото лечение на едната от травмите -
в случая това са фрактурите на долната челюст. Този период в конкретния случай
е с продължителност от 30 дни, като към него следва да се прибави и период от 2
седмици, необходим за възстановяване на увредените венци на двете челюсти.
Временното увреждане на венците е обичайно следствие от лечението на фрактури
на челюстите е назъбни шини. Периодът
за възстановяване включва зарастване на фрактурираните
фрагменти за 6 до 8 седмици, през който са налични затруднения при функциите
говор, хранене, естетиката, трудоспособността и социалните комуникации. При
успешно лечение, без усложнения, цялостният медико-биологичен период за пълно
анатомично и функционално възстановяване на челюстите при увреждания от такъв
характер, е приблизително 9 месеца, през който период пациента се определя като
клинично здрав.
При проведения клиничен
преглед и извършени изследвания, с оглед изготвяне на експертизата, не са установени обективно никакви патологични
изменения на челюстните и лицевите кости, които да са следствие от фрактурите
на долната челюст и на лявата ябълчна кост и да са
видими след приложеното лечение и възстановителния период, не е установено
затруднено или намалено отваряне на устата.
Възстановителният процес на челюстните кости е свършен напълно, без
последици от получените увреждания. За в бъдеще не се очакват последици и
усложнения.
Описаните от ищеца болки в
дясната долночелюстна става и затрудненията при
отварянето на устата след приключване на лечебния и възстановителния период,
отговарят на познатите от клиничната практика функционални смущения и болки
като последици от този вид травми. Такива увреждания,според експертизата, могат
да бъдат с преходен характер, но могат да бъдат и дълготрайни.
Лечението на фрактурата на
долната челюст и на зигоматичната кост, вещите лица
определят като манипулации със средна степен на сложност.
Освен счупванията
в лицево-челюстната област при произшествието ищецът е получил мозъчно
сътресение, изявено с краткотрайна загуба на съзнание, амнезия – липса на
спомен относно случилото се минути преди и след инцидента, главоболие и
световъртеж, което е овладяно медикаментозно за няколко дни и разкъсно контузна рана на скалпа
в областта на лявата ушна мида и зад нея, която е зараснала. При прегледа е
установен белег от зарасналата разкъсно-контузна
рана. Неврологичните функции на ищеца са били нарушени временно за няколко
седмици. Към момента е напълно възстановен.
Според показанията на св.Адам А.,
баща на пострадалия, при посещението в болницата в гр. Ямбол, непосредствено
след инцидента, Д. бил в неадекватно състояние, обезобразен в главата, целият
бил в кръв. Лечението започнало в болницата в гр. Ямбол, след което по негово
настояване синът му бил транспортиран за лечение в гр. Пловдив. По време на
болничното лечение и след това , за
период от около 30 дни, Д. е бил с поставени шини на лицето, можел е да се
храни само със сламка и с течни храни. Изпитвал много силни болки и е вземал
обезболяващи, не е можел да говори и да излиза навън. Често сънувал кошмари.
Психическото му състояние след произшествието наложило посещение при психиатър,
който предписал лекарствена терапия. Около година приемал различни лекарства.
Към момента Д. все още не можел да се храни с твърди храни. Преди инцидента
живеел и работел в гр. Бургас, като след инцидента се наложило да се прибере
при тях, за да могат да се грижат за него,станал затворен, не говорели за
произшествието, т.като имал много тежки спомени.
Според св. Д. след
катастрофата Д. бил много зле. От снимките,които му изпращал видял,че е с шини,
по главата му имало белези и шевове. Някъде около месец след катастрофата Д.
бил с шини на устата и не можел да я отваря. Хранел се само със сламка и с
течни храни. Известно време след катастрофата не се чувствал добре, бил отчаян,
не искал да излиза навън и не се чувствал добре.
Видно от заключението на
назначената по делото съдебно психологична експертиза ищецът еднократно е бил
консултиран от психиатър и назначено
лечение с медикаменти. Няма данни за провеждани контролни прегледи и лечение
след това. Към момента психиката на
ищеца се е адаптирала и е преработила преживяното. Към настоящият момент А. се
е върнал към нормалния начин на живот.
За да определи справедливия размер
на обезщетението, съдът съобрази описаните по-горе увреждания, последиците от
тях и свързаните с тях физически и
емоционални болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и
продължителност. За период около два месеца ищецът е търпял интензивни по своя
характер болки, в резултат на травмата на долната и горна челюст и мозъчното
сътресение. През този период от време е вземал обезболяващи. Не е можел да
говори и да се храни, налагало се е да бъде подпомаган в ежедневието си от
своите близки. Периодът на зарастване, според експертизата включва 6-8 седмици,
през който период от време е затруднено храненето, говоренето, социалните
контакти, не може и да работи. Възстановяването от тези травми е за период от
около девет месеца. Ищецът е преживяла и стрес от ПТП, като към момента този
стрес е отработен и той се е върнал към нормален начин на живот. Преодоляни са и другите травматични увреждания и към
настоящия момент единствено е останало оплакването от болки в дясната долночелюстна става и затрудненията при отварянето на
устата, които според експертизата, могат да бъдат с преходен характер, но могат
да бъдат и дълготрайни. С оглед на това и като се
съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 60 000 лв., който
размер следва да заплати ответникът. Описаните
травми и претърпените болки и страдания от ищеца са безспорно доказани, както
от представените медицински документи / епикризи,
протоколи от оперативни интервенции и др/, които не
се оспориха от ответника, така и от заключението на СМЕ и събраните по делото
гласни доказателства. Всички тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност
водят до извода, направен по-горе за претърпени интензивни болки и страдания, дисконфорт , ограничения в един немалък период от време,
претърпени няколко хирургични интервенции и остатъчните към момента болки, за
които не е изключено да имат дълготраен характер. Именно това мотивира
определяне на посоченото обезщетение. Съдът съобрази при определяне на този
размер на обезщетението и обстоятелството,че към момента здравословното
състояние на ищеца е добро, възстановен е от травмите, с изключение на
посочената остатъчна болка, преодоляна е психотравмата.
Ответникът дължи заплащане на лихва върху присъдения
размер на обезщетението, считано от
28.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
По изложените по –горе съображения като неоснователно
следва да се приеме възражението на ответника,че ищецът не е доказал
получените увреждания и претърпените
болки и страдания. Неоснователно е и възражението,че забавянето в оздравителния
процес се дължи на неспазване на предписания режим, както и на други
предхождащи ПТП заболявания. Доказателства водещи до извод,че ищецът не е
спазвал предписания му режим на лечение или че е имал други, предхождащи
произшествието заболявания, които са забавили процеса на оздравяване в хода на
производството не се събраха.
Неоснователно е
и направеното възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради което не е налице
основание за намаляване на размера на определеното обезщетение. По делото не се
събраха доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да се
установи,че ищецът е пътувал без да постави предпазния колан.
Неоснователен и недоказан е искът за заплащане на сумата от 25 лв., представляващи обезщетение
за претърпени имуществени вреди, поради което същия следва да бъде отхвърлен.
По делото е представен касов бон за сумата от 25 лв. от 23.09.2020 г. за
извършени дентални услуги. Липсва представена фактура
или други доказателства, които да бъдат отнесени към претърпяното ПТП и
получените в резултат на това произшествие увреждания. Посочването само по себе
си,че е заплатена дентална услуга не е достатъчно,за
да се направи извода,че извършената дентална услуга е
по повод получените при произшествието увреждания от ищеца,в който случай
следва да бъде заплатена от ответника. Ето защо искът в тази част следва да
бъде отхвърлен,ведно с искът за заплащане на законна лихва върху тази сума.
По разноските:
В исковата молба и нейния отговор, както и в съдебно
заседание страните са направили искане за присъждане на разноски.
Ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски
в производството, поради което и няма сторени такива, които да следва да бъдат
заплатени.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОС Хасково ДТ в размер на 2400 лв. и сумата от 1086 лв. – платено
възнаграждение на ВЛ от бюджетните средства на съда за изготвяне на тройната
СМЕ.
С оглед на уважения
размер на иска и на основание чл. 7, ал.
2 т.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н.Н.Д. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 2 796 лв. с
вкл.ДДС
По принцип ответникът има право на разноски, съобразно
отхвърлената част на иска. В случая обаче не следва да се присъждат такива,
доколкото сторените от ищеца разноски в производството касаят преди всичко
установяването на получените от ищеца увреждания и претърпените в тази връзка
болки и страдания. А предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е изцяло уважен.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. ***ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.А.,ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 4, адв.Н. Д., сумата от 60 000 лв., обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в резултат
на увреждания получени при ПТП настъпило на 23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 28.09.2020г. до окончателното й изплащане.
Отхвърля като неоснователен и недоказан
предявеният от Д.А.А.,ЕГН
********** ***, със съдебен адрес ***, офис 4, адв.Н.
Д., против Застрахователно акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. ***иск за заплащане на сумата от 25 лв. ,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат ПТП
настъпило на 23.06.2020 г., както и искът за заплащане на законната лихва върху тази сума, считано от 28.09.2020г.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. ***ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС Хасково сумата в размер на 3486 лв,
от които ДТ в размер на 2400 лв. и 1086 лв – разноски
в производството.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ Бул Инс“ АД , ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. ***ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.Н.Д. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 2 796 лв. с
вкл.ДДС
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.