Р Е Ш Е Н И Е
№ 260317 / …
гр. Перник, 30.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова н.а.х.д. № 611 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш,
серия К, № 2627273 на ОД МВР - Перник, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка
с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на П.К.К., с ЕГН: **********, е наложена глоба в
размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Срещу електронния фиш е постъпила жалба от наказаното лице
/лично/, в която се оспорва материално-правната и процесуално-правната
законосъобразност на издадения електронен фиш, като се визира и по-конкретно:
пороци на ЕФ – липса на точни данни за мястото на извършване на нарушението и
мястото на разположение на техническото средство – в или извън населено място и
посока на движение, както и липса на приспадане на стойност от 3 км. в полза на
водача, което оказва влияние върху правната квалификация на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
доводите, изложени в писмената жалба като доразвива същите.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по
жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 14 и чл. 18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 25.03.2019 г., в 13.20 часа, в Перник, Радомир, гр. Радомир, ул. Райко Даскалов ПП 1-6, срещу
бензиностанция Лукойл в посока от гр. Кюстендил към гр. Перник, при ограничение
от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д 11, се е движело МПС – л.а.
Нисан модел Мурано, с регистрационен номер
*******.
В същия район с преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „TFR-1M" с идент. № 579/2012 г., се
извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в
стационарен режим чрез заснемане.
След преустановяване на
извършвания в периода от 12:00 часа до 15:00 часа видеоконтрол на скоростния
режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител М.М.попълнил протокол /приложение към чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./ с рег. № 328р-3047.
В същия е удостоверено използването на
споменатото автоматизирано техническо средство /АТС/ на процесната дата в гр.
Радомир, ул. Райко Даскалов, бензиностанция Лукойл, периода от време, през
който същото е работило - от 12:00 часа до 15:00 часа, ограничението на
скоростта в пътния участък от 50 км/ч, режим на измерване – стационарен: АТС е
поставено в автомобил на контролния орган: РК 5552 АМ, посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства: Кюстендил – Перник, както и тази на
задействане на автоматизираната система, а именно при приближаващ трафик.
От записаната информация от АТС, обективирана в представения
снимков материал, се установява, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зона е измерена скорост на движение от 76 км/ч., при което с
отчитане на допустимата грешка от 3 км./ч, установената стойност на скоростта е
вече 73 км/ч, или превишението над ограничението, което всъщност е релевантно
за реализиране на този вид административно наказателна отговорност е 23 км/ч.
В справката от ЦБД КАТ – МВР се сочи, че собственик на превозното
средство, с което е извършено нарушението е П.К.К., с ЕГН: **********, като в
тази връзка същата кореспондира и с разпечатката от показанията на
автоматизираното техническо средство-снимка № 9527/25.03.2019 г. Поради това
срещу П.К.К. е издаден електронен фиш, серия К, № 2627273 на ОД МВР - Перник, с
който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП – доколкото след приспадане на допустимата грешка отчетената
скорост е редуцирана на 73 км/ч, като е посочено превишаването на максимално
допустимата скорост на движение с 23 км/ч.
След връчване на електронния фиш липсват данни да са упражнени
права по чл.189, ал. 5 и 6 от ЗДвП.
Фактическата обстановка съдът приема за установена по несъмнен
начин, като взема предвид приетите като писмени доказателства: справка от
централна база данни – КАТ, снимков материал от АТС /включително допълнително
представен в четлив вид/, протокол за използване на АТС за дата 25.03.2019 г., списък
на установените нарушения, заснети със система за видеоконтрол и протокол от
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M"
№ 2.28.18 г. на Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори
за алкохол в дъха.
Въз основа на
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна
страна:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 – в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В съдържанието на ЕФ не е посочено в какъв срок и пред кой съд
може да се обжалва, което безспорно ограничава възможността на наказания субект
да упражни правото си на жалба. По тази причина, пропускането на срока не
следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е
следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да
означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и
общностното законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита
срещу актове, засягащи правата и интересите на гражданите, дори и подадена след
законоустановения срок, жалбата следва да се приеме за процесуално
допустима,още повече,че въззиваемата страна не оспорва нейната срочност.
Разгледана по същество обаче, жалбата се явява основателна, като
съображенията за това са следните:
Една от предпоставките за законосъобразност на този вид процедура
е доказването, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /изм., ДВ,
бр.19/2015 г., в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и
заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр.19/2015г./
от ЗДвП, „автоматизирани технически средства и системи" /АТСС/ са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес".
Приетите по делото документи, част от административно
наказателната преписка обосновават извод, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение на датата, визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на
скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
С изменението на ЗДвП, ДВ бр.54 от 05.07.2017 г. е отпаднало
изискването участъкът от пътя, в който е осъществяван видеоконтрол с мобилното автоматизирано техническо
средство, да е предварително обозначен, произтичащо от разпоредбата на чл. 165,
ал. 2, т. 8 от ЗДвП, която вменява задължение на определените от Министъра на
вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява
контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически
средства или системи.
Действащо към настоящия момент и към процесната дата обаче е задължението
използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол да е
удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., изд. от МВР на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, /, съставен от
обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства – вид на АТСС, точното място на контрол и посоката,
в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен режим,
режимът на измерване, началото и края на работната смяна.
От доказателствата, ангажирани в процеса чрез приложения към
административно наказателната преписка протокол не може да се установи точното
място на контрол – същото е посочено единствено с описание „срещу
бензиностанция Лукойл“ като е уточнено, че посоката на движение на
контролираните МПС е била от гр. Кюстендил към гр. Перник. В протокола е
вписано и че е налице общо ограничение на скоростта от 50 км./ч., но не се
установява дали АТСС е разположено преди или след знака за населено място, нито
дали е разположено на пътното платно в посока от гр. Перник към гр. Кюстендил
или на пътното платно в посока от гр. Кюстендил към гр. Перник.
На следващо място в конкретния случай, в изпратената от
въззиваемата страна административно наказателна преписка липсва снимка на
разположението на уреда, тъй като според съдебния състав, техническото средство
за контрол на скоростта е временно разположено на участъка от пътя, а такова
изискване съществува в разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от горепосочената наредба,
издадена на основание чл.165 ал.3 от Закона за движението по пътищата./НАРЕДБА
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/.
Горният извод следва и от противоречия в самото съдържание на
попълненото приложение към чл. 10 ал. 1 от цитираната наредба, доколкото в
същото от една страна се твърди, че АТСС е стационарно, но същевременно е
вписано и че е разположено в автомобил на контролния орган – с рег. № РК 5552
АМ.
В електронния фиш като място на извършване на нарушението е
посочено Перник, Радомир, гр.
Радомир, ул. Райко Даскалов ПП 1-6, срещу бензиностанция Лукойл в посока от гр.
Кюстендил към гр. Перник, при ограничение от 50 км/ч за населено място, въведено
с пътен знак Д 11. В тази връзка от електронния фиш също не се установява къде
точно е заснето нарушението – дали в или извън населеното място като в тази
връзка липсва означаване на пътния участък /км … + …/. Посоченият недостатък
няма как да бъде преодолян от обозначените на снимката координати по географска
ширина и дължина, доколкото не може да се очаква от наказаното лице, нито от съдебния
състав да интерпретира така дадените географски означения.
Освен всичко казано по-горе
съдът констатира, че нарушителят е бил неправилно санкциониран на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, което не кореспондира с „твърденията“ на въззиваемата страна по
делото, че нарушението е било извършено в населено място, което също обосновава
незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Съдът счита за необходимо
да отбележи, че действително се касае за хипотеза на закон за по-леко наказуемо
нарушение, но това обосновава промяна на фактическите обстоятелства на
обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които
следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето,
чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост. Още повече, че
електронният фиш се издава в негово отсъствие и същото не може да се запознае
със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на акт
за установяване на административно нарушение.
Гореизложеното, и предвид датата на вмененото административно
нарушение и действащия правен режим по установяване и впоследствие доказване в
административно наказателния процес на конкретния вид административно
нарушение, регламентиран в Закона за движението по пътищата, както и
представените доказателства от въззиваемата страна обуславят извод за отмяна на
обжалвания електронен фиш.
По делото не се претендират разноски и не се представят
доказателства да са извършени такива.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Пернишкият
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, № 2627273 на ОД МВР - Перник, с който на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на П.К.К.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, е наложена глоба в размер на 100 лева, за
нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К. КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала,
ИЕ