Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. Варна, 05.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV
състав, в публично заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря
Светлана Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4823
по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
99, ал. 1
ЗЗД.
В исковата молба
ищецът „К.“ ЕООД, чрез процесуалния
си представител, излага че на
26.05.2015г. между З.Х.М.
и ответното дружество „С.Б.“
ЕООД /тогава с фирмено наименование „КНМ Варна“ ЕООД/ е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/,
с който М. е прехвърлила на ответника вземането
си от „Енерго-про
продажби“ АД в размер на 2638.65 лева, представляваща платена без основание стойност
на коригирана потребена ел.енергия за периода от
12.09.2010г. до 10.03.2011г., за
обект с абонатен №
********** и клиентски № 180008**87, с адрес на потребление
с. К., община И., ул. „***“,
№ **, за което „Енерго-про продажби“ АД е издало фактура №
*********/05.04.2011г., срещу цена
от 2588.65 лева, която цесионерът се е задължил да
заплати в срок от осемнадесет месеца. Твърди се, че на
30.03.2018г., З.Х.М. е прехвърлила
на ищеца вземането си към
ответното дружество, произтичащо от горния договор за цесия. Тъй
като към датата на депозиране
на исковата молба в съда ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати продажната
цена по сключения с М. договор за цесия
от 26.05.2015г., претендира осъждане на дружество да
заплати сумата от 2588.65 лева. Претендира и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. Изразява
доводи за недействителност на споразумението, твърдейки същото да е
недействително на основание чл. 40 ЗЗД. В тази връзка излага, че пълномощникът
на потребителя и представляващия управителя на ответното дружество са двама
братя, които се намират в трайни търговски отношение по повод сключване на
договори с потребители, които имат вземания от „Енерго-про
продажби“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество
„С.Б.“ ЕООД депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност
на иска. Излага, че през 2015г. З.Х.М.
е депозирала искова молба, въз основа
на която е образувано гр.д. №
9857/2015г., предмет на което е било вземането
й към „Енерго-про продажби“ АД за сумата от 2638.65 лева, представляваща платена без основание
стойност на коригирана потребена ел.енергия за периода
от 12.09.2010г. до
10.03.2011г., за обект с абонатен № ********** и клиентски
№ 180008**87, с адрес на потребление с. К., община И., ул. „***“, № **, за
което е издадена фактура № *********/05.04.2011г. Именно
това вземане се излага да
е прехвърлено на „КНМ Варна“ ЕООД с договор
за цесия от 26.05.2015г. Излага, че така предявеният иск от М. е уважен, като същата на
11.03.20**г. е депозирала молба
по цитираното гражданско дело, с която е отправила искане за издаване на
изпълнителен лист за присъдените суми. Такъв е издаден и получен от М. на 17.03.20**г. Сочи, че с молба
от 06.04.2017г., депозирана по гр.д. № №
9857/2015г., „С.Б.“ ЕООД, в качеството си на
правоприемник по сключения договор за цесия,
е отправило искане за издаване на
изпълнителен лист за присъдените в полза на М. сума
по делото. Искането е оставено без
уважение с оглед вече получения от страната изпълнителен
лист. С оглед
последното се излага на 27.04.2017г. да е сключено
споразумение между Зайде М., действаща чрез пълномощника си и „С.Б.“ ЕООД, с което
страните са се съгласили да
прекратят договора за цесия от
26.05.2015г. С оглед горното и счита, че М. е прехвърлила едно вече погасено
в нейно полза материално право, поради което и счита договора за цесия от
30.03.2018г. за нищожен поради невъзможен предмет. Моли за отхвърляне на
иска, ведно с присъждане на сторените
по делото разноски.
В съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа изразеното в отговора на
исковата молба становище, като излага съображения договорът за прехвърляне на
вземане от 26.05.2015г. да е развален по право, тъй като цедентът
е получил вземането, предмет на договора, с което изпълнението на последния е
станало невъзможно. Поддържа и доводите за нищожност на договора за цесия
поради невъзможен предмет.
По повод наведените от
ищеца възражения за недействителност на споразумението, поради действия на
пълномощника във вреда на упълномощителя, счита че
ищецът не разполага с това възражение, тъй като то принадлежи единствено на
лицето, в чиято вреда се договаря.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното на
л. 11 от делото заверено копие от договор за прехвърляне на вземане от
30.03.2018г., че З.Х.М., действаща чрез пълномощника си К.Т., е прехвърлила на
„К.“ ЕООД, представлявано от управителя Русанка Костова Манолово, вземането си
от „С.Б.“ ЕООД за сумата от 2588.65 лева, представляваща дължима цена по
договор за цесия от 26.05.2015г. Представено по делото е
и уведомление до ответника за цесията, като липсват данни то да е достигнало до
длъжника.
Не е спорно между
страните, а и това се установява от приложеното на л. 10 от делото заверено
копие на договор за прехвърляне на вземане, че на 26.05.2015г. З.Х.М.,
действаща чрез пълномощника си Петър Колев, съгласно пълномощно от 04.12.2014г.
/л. 44 от делото/, е прехвърлила на ответното дружество „С.Б.“ ЕООД *** ЕООД/
вземането си от „Енерго-про продажби“ АД за сумата от
2638.65 лева, представляваща сбор от платената сума в размер на 2578.79 лева по
издадено дебитно известие № **********/05.04.2011г., начислена при първоначална
липса на основание стойност на коригирана електроенергия за периода от
12.09.2010г. до 10.03.2011г. за обект с абонатен № ********** и клиентски №
180008**87, с адрес на потребление: с. К., община И., ул. „***“, № ** и
заплатената от М. неустойка за просрочено плащане на задължението по горното
дебитното известие в размер на 59.86 лева, за цена от 2588.65 лева. Уговорено
цена на прехвърленото вземане е следвало да бъде заплатена в срок от
осемнадесет месеца, считано от датата на сключване на договора – т. 3 от
договора.
Видно от материалите по
приобщеното гр.д. № 9857/2015г., по описа на ВРС, че с влязло в сила на
26.02.20**г. решение № 4705/25.11.2015г., „Енерго-про
продажби“ АД е осъдено да заплати на З.Х.М. сумата от 2578.79 лева,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за периода от 12.09.2010г. до 10.03.2011г.
На 11.03.20**г. З.Х.М.,
чрез процесуалния си представител, е депозирал молба, в която е обективирано искане за издаване на изпълнителен лист за
присъдената с горното решение сума. Такъв е издаден на 09.03.20**г. и е получен
от пълномощника на М. на 17.03.20**г.
На 06.04.2017г. „С.Б.“
ЕООД е депозирало молба по гр.д. № 9857/2015г., в която е отправило искане за
издаване на изпълнителен лист за присъдената с решението сума, твърдейки че е
носител на същото по процесния договор за прехвърляне
на вземане от 26.05.2015г. Към молбата е приложено уведомление до длъжника „Енерго-про продажби“ АД за сключения договор за цесия от
26.05.2015г., както и разпечатка от електронна поща на пълномощника за
изпращане на уведомлението на 04.09.2015г. С разпореждане от 20.04.2017г., обективирано върху молбата, искането е оставено без
уважение с мотив, че изпълнителен лист е издаден в полза на страната.
Представено по делото е
споразумение за прекратяване действието но договор от 27.04.2017г., сключено
между З.Х.М., чрез пълномощника й Петър Колев и „С.Б.“ ЕООД, с което страните
по споразумението са се съгласили да прекратят действието на договора за
прехвърляне на вземане от 26.05.2015г., поради това, че М. е потърсила
самостоятелно правата си по съдебен ред относно вземането, предмет на договора
и се е снабдила с изпълнителен лист за същото.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и предоставените от
задълженото по реда на чл. 192 ГПК дружество „Енерго-про
продажби“ АД находящи се у него документи.
От същите се установява,
че с уведомление от 26.11.2015г. З.Х.М., чрез пълномощника си К.Д.Т. е уведомила
„Енерго-про продажби“ АД, че с договор за прехвърляне
на вземане от 26.11.2015г. е прехвърлила на „Интейк“
ЕООД вземането си за сумата от 2578.79 лева, представляваща заплатена без
основание сума за корекция на сметка, ведно със законната лихва върху сумата,
присъдена с решение по гр.д. № 9857/2015г., по описа на ВРС, както и разноските
по това дело в размер на 523.** лева. Към уведомлението е представено изходящо
от М. пълномощно към адв. К.Т., с нотариална заверка
на подписа на упълномощителя рег. № 85/06.08.2015г.
/идентично пълномощно е приобщено и към доказателствения
материал по в.гр.д. № 151/20**г. по описа на ВОС – л. 26/.
С уведомление от
29.02.20**г. З.Х.М., чрез пълномощника си К.Д.Т. е уведомила „Енерго-про продажби“ АД, че с договор за прехвърляне на
вземане от 29.02.20**г. е прехвърлила на „Интейк“
ЕООД вземането си за сумата от 420 лева, представляваща присъдени разноски по
в.гр.д. № 151/20**г. по описа на ВОС.
С уведомление от
06.04.20**г. „Интейк“ ЕООД, чрез пълномощника си К.Т.,
е поканило „Енерго-про продажби“ АД в срок до
12.04.20**г., включително, да заплати доброволно горните задължения, като
сумата бъде приведена по сметка на адв. К.Т..
Приложено към уведомлението е пълномощно към адв. К.Т.
изходящо от управителя на „Интейк“ ЕООД – Русанка
Костова Манолова /представляваща и ищцовото дружество
„К.“ ЕООД/.
С преводно нареждане от
08.04.20**г. „Енерго-про продажби“ АД е превело по
сметка на К.Д.Т. /идентична та тази посочено от ищеца по реда на чл. 127, ал. 4 ГПК в исковата молба/ сумата от 3697.08 лева, с основание доброволно плащане по
гр.д. № 9857/2015г., З.Х.М., „Интейк“ ЕООД /л. 66/.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За основателното
провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че между него и З.Х.М.
е сключен валиден договор за прехвърляне на вземането на последния към
ответното дружество, че цесията е съобщена на ответника.
В настоящия случай от
коментираните по-горе писмени доказателства се установи, че между З.Х.М., в
качеството й цедент и ищцовото
дружество „К.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, е
сключен договор за прехвърляне на вземане от 30.03.2018г., с предмет
прехвърляне на вземане за сумата от 2588.65 лева, представляваща цена по
сключен между М. и ответното дружество „С.Б.“ ЕООД договор за цесия от
26.05.2015г.
Първият спорен по делото
въпрос е относно валидността на договора за цесия от 30.03.2018г., като в тази
връзка ответното дружество твърди същият да е нищожен поради невъзможен предмет
с аргумент, че М. не е била носител на вземането. В контекста на повдигнатия
спор на първо място следва да бъде даден отговор обуславяли съществуването на
прехвърленото право и неговата принадлежност в патримониума
на цедента действителността на договора за цесия.
Прехвърлянето на вземане
или цесия е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето
лице. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за
действителност на договорите. Предмет на договора за цесия могат да бъдат както
вземания, така и права, които произтичат от друго правно основание и са
определени или определяеми. Договорът за цесия ще има невъзможен предмет единствено
ако имущественото право е непрехвърлимо с оглед
своето естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед наличието
на предвидени в договора, от който вземането произтича, ограничения. Аргумент
за този извод на съда е установеното с разпоредбата на чл. 100, ал. 1 ЗЗД
изключение от общото за облигационните договори правило на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, според което липсата на предмет води до тяхната нищожност. При прехвърляне
на несъществуващо вземане цесионният договор не е
недействителен, нещо повече, цедентът ще отговаря за
неизпълнението на договорното си задължение. Ако цедентът
не е титуляр на прехвърляното вземане, то договорът е действителен, но не
поражда транслативния ефект към който е насочен. Именно
това е и следващия спорен въпрос по делото с оглед въведеното възражение
договорът за цесия от 26.05.2015г. да е развален.
От коментираните по
делото доказателства се установи, че вземането предмет на договора за цесия от
26.05.2015г. произтича от разместване между М. и „Енерго-про
продажби“ АД материални блага при първоначална липса на основание, факт
установено с влязло в сила решение по гр.д. № 9857/2015г., по описа на ВРС.
Установи се на следващо място, че цедентът последващо е сключил друг договор за цесия, като е
прехвърлил същото вземане на „Интейк“ ЕООД. Така цедираното вземане е погасено от „Енерго-про
продажби“ ЕООД като сумата е постъпила по конкретно посочено от цесионера „Интейк“ ЕООД сметка на
адв. К.Т. /действал като пълномощник при цедиране на вземането на М. от една страна, последващо като пълномощник на цесионера
„Интейк“ ЕООД и отново независимо от удовлетворяване
на вземането като пълномощник на М. при сключване на договора за цесия от
30.08.2018г., като ищецът „К.“ ЕООД е посочил по реда на чл. 127, ал. 4 ГПК
същата банкова сметка ***, по която да бъде платена исковата сума/.
С оглед така
установеното се налага извода, че цедентът е бил
неизправна страна по договора за цесия от 26.05.2015г., поради което и за „С.Б.“
ЕООД е била открита възможността да развали едностранно съглашението, като
съдът не споделя доводите на процесуалния представител на дружеството договорът
да е развален по право по смисъла на чл. 89 ЗЗД. Правилото на цитираната норма
може да намери приложение само ако невъзможността да се изпълни договора се
дължи на обективна невъзможност, такава, която не стои в причинна връзка с
поведението на която и да е от страните по съглашението, какъвто не е настоящия
случай.
Ответникът на следващо
място е въвел възражение договорът за цесия от 26.05.2015г. да е прекратен по
взаимно съгласие на страните по съглашението, обективирано
в сключеното на 27.04.2017г. споразумение. Действителността на последното е
оспорено от ищеца по делото с аргумент пълномощникът на М. – Петър Колев да е
действал във вреда на представлявания. Съобразно разясненията дадени в т. 3 от
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.20**г. по тълк.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, това възражение
принадлежи само на представлявания или на неговите универсални правоприемници,
какъвто не е ищеца. Дори обаче последното да не бъде споделено и се приеме, че
ищецът като частен правоприемник на М. разполага с възможността да се позове на
тази недействителност, то възражението му съдът преценява като неоснователно.
Сам по себе си фактът, че пълномощникът на М. и управителят на ответното
дружество са братя не води до извод, че е налице увреждащо поведение на
пълномощника. В случая въобще не може да се говори за увреждащо действие с
оглед установеното недобросъвестно поведение на цедента,
който въпреки прехвърленото вземане последващо се е
разпоредил отново с него и е получил плащане от длъжника „Енерго-про
продажби“ АД. Както съдът посочи по-горе това нейно поведение е породило
правото на цесионера да иска разваляне на договора, в
който случай М. не би получила цената по цесията, респ. ако е получила същата
то тя е подлежала на връщане. Извън тези последици в споразумението друго не е
уговаряно.
Ищецът е
оспорил и достоверността на датата на споразумението от 27.04.2017г. Съгласно
правилото на чл. 181, ал. 1 ГПК, частният документ има достоверна дата за трети
лица от деня, към който документът вече със сигурност е съществувал и
следователно същият им е противопоставим. В случая по делото не са представени
доказателства документът да е съществувал в период предхождащ представянето му
с отговора на исковата молба 15.05.2018г., поради което и следва да се приеме,
че последиците на споразумението са настъпили към този момент. Това от своя
страна налага извода, че вземането, предмет на договора за цесия от
30.03.2018г. е съществувало и следователно е породен транслативния
ефект към който е насочен.
Съгласно
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Договорът за цесия от 26.05.2015г. е прекратен най-късно на 15.05.2018г. и
отчитайки, че цедентът е получил плащане на
вземането, предмет на този договор, то и на същия не се следва цената по
договора, респ. с такова вземане не разполага и ищеца. По изложените
съображения съдът намира предявения иск за неоснователен и като такъв същият
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК и направеното от ответника искане, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на „С.Б.“ ЕООД сторените от дружеството разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което е под установения в чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимум /411.21 лева/ и в този смисъл съдът намира възражението на ищеца за
прекомерност на хонорара за неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** /партер-вътрешен двор/ срещу „С.Б.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание
чл. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати н
ищеца сумата от 2588.65 лева,
представляваща цена по договор за цесия от 26.05.2015г., сключен между З.Х.М. и
ответното дружество, което вземане е прехвърлено на „К.“ ЕООД от М. с договор
за цесия от 30.03.2018г.
ОСЪЖДА „К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** /партер-вътрешен двор/, да заплати на „С.Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: