Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 01.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при секретаря …..ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА.....……, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1651 по
описа за 2020год, за да се произнесе
съобрази:
Иск
с правно основание чл.357 и сл.от КТ……………………..
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Й.И.Й., с
пост.адрес: *** против „В и К“АД – гр. Ловеч, със седалище и адрес на
управление: гр. Ловеч, ул.“Райна Княгиня“№1А, представлявано от инж. Даниел Събевски.
Ищецът излага в исковата молба, че към момента на подаването й работи във „В и К“ АД – гр. Ловеч по трудов договор № 13/29.01.2010 г., с място на работа ПСОВ – гр. Ловеч /Пречиствателна станция за отпадъчни води/, Индустриална зона № 70, като изпълнявал различни длъжности, като в момента работи като „Механик машинни инструменти“, с трудови функции съгласно длъжностна характеристика. Посочва, че дейността на ПСОВ се управлява и администрира от Ръководител, която длъжност се заема от Й. Досев, който не го харесва и има лошо отношение към него. Твърди, че винаги е изпълнявал точно, добросъвестно и отговорно работата си. Въпреки това, на 21.07.2020 г. работодателят, чрез ръководител отдел „ТРЗ“ – М.С., му предложил да подпише допълнително споразумение № ЧР-2417/21.07.2020 г. към трудовия договор, за промяна на заеманата длъжност – от „Механик машинни инструменти“ на „Помпиер пречиствателна станция“ и намаляване размера на основното месечно трудово възнаграждение от 715.00 лв. на 660.00 лв, което отказал да подпише. Това не се харесало на Ръководител ПСОВ – гр. Ловеч и същият се заканил да предприеме по-сериозни мерки, като същевременно преустановил нормалното общуване с него. Така, на 25.08.2020 г., непосредствено след приключване на нощната му смяна, ищецът получил график за работа през м.септември 2020 г., в който Ръководител ПСОВ – гр. Ловеч определил да работи през целия месец по 2 часа на ден, което драстично би намалило трудовото му възнаграждение и на практика би лишило семейството му от издръжка Обяснението на прекия ръководител Й. Досев било, че по време на COVID криза трябва да има ограничение на работещите и че той, като ръководител има право да изготви такъв график. Ищецът твърди, че съгласно графика единствено за него бил предвиден такъв намален график. Затова още на същия ден, около 11 часа, отишъл в административната сграда на „ВиК“АД Ловеч да попита Ръководител отдел „ТРЗ“ как ще се отрази този работен график на заплащането му и вместо отговор служителката му връчила покана рег. № ЧР-5630-1/24.08.2020 г. от работодателя за даване на писмени обяснения относно „Авария на помпа Р-30-03 в сграда № 30 на ПСОВ Ловеч, която е констатирана на 28.07.2020 г. от сформирана комисия. Излага, че едновременно с това служителката го уведомила, че ако приеме предложеното му допълнително споразумение за промяна на длъжността и трудовото възнаграждение Ръководител ПСОВ ще се успокои и ще преустанови „атаката“срещу него, в противен случай ще предприеме нови действия, които ще бъдат реализирани чрез Изпълнителния директор на „В и К“АД – Ловеч, в качеството на работодател. Твърди, че личната цел на Ръководител ПСОВ – гр. Ловеч била да го понижи в длъжност или да го накара да напусне работа, за да назначи на негово място „свой човек“.
Ищецът твърди, че по неизвестна за него причина работодателят се отказал от изпълнението на плана си да работи по 2 часа на ден през м.септември, но предприел реализацията на друг – на 28.08.2020 г., по време на нощната му смяна, около 21,30 часа Детелин Цанков (технически р-л на ПСОВ – гр. Ловеч) му връчил Заповед №ЧР-5882/ 28.08.2020 г. за командировка в ПП – гр. Летница на длъжност „Водопроводчик, външно В и К“, за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. Твърди, че на 25.09.2020 г. му била връчена нова заповед № ЧР-5882-1/25.09.2020 г. за удължаване на командировката му в гр. Летница, считано от 01.10.2020 г. до 06.10.2020 г. поради ползван от него платен отпуск в размер на четири дни, което предполага и продължаване на командировката, а на 06.10.2020 г. му била връчена още една Заповед № ЧР – 5882-2/06.10.2020 г. за удължаване на командировката му в гр. Летница, считано от 07.10.2020 г. до 08.10.2020 г. поради ползван отпуск за временна неработоспособност от 2 работни дни през удължения срок на командировката.
Ищецът твърди, че в дадения в поканата по чл.193, ал.1 от КТ 3 – дневен срок представил писмено обяснение вх. № ЧР-5630-2/27.08.2020 г. На 16.09.2020 г., в 08:10 часа, работодателят, чрез Ръководителя на ПП Летница Пламен Койнов му връчил Заповед № ЧР-5630-5/09.09.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина, а на 08.10.2020 г. –Заповед № ЧР – 7107/07.10.2020 г., с която по инициатива на работодателя е пуснат в платен отпуск за времето от 09.10.2020 г. до 26.10.2020 г., без негово съгласие.
Счита, че посочените заповеди на работодателя – Изпълнителния директор на „В и К“АД са незаконосъобразни, поради което обжалва същите и моли съдът да ги отмени, като излага подробни съображения:
Счита, че Заповед № ЧР – 5882/28.08.2020 г. на Изп.директор на „В и К“АД – Ловеч е незаконосъобразна, тъй като е издадена на основание чл.121 от КТ, предполагащо командироване за изпълнение на възложената работа в друго място извън уговореното, а видно от текста на заповедта, той е командирован да изпълнява извън уговореното му място на работа друга работа, а именно тази на „Водопроводчик, външно В и К“, която е напълно различна не само по длъжностно наименование, но и по характер, от възложената му работа по трудовото правоотношение. Излага правни съображения, че разпоредбата на л.121 от КТ допуска промяна единствено на мястото на работа, но не едновременно и промяна на естеството на работата. Твърди, че заповедта не е мотивирана – не са посочени и не се установяват фактите и обстоятелствата, представляващи нужди на предприятието – работодател, които обуславят необходимостта от командироването му в друго място на работа.
Счита, че Заповед № ЧР-5882-1/25.09.2020 г. и Заповед № 5882-2/06.10.2020 г. на Изп.директор на „В и К“АД – гр. Ловеч също са незаконосъобразни, тъй като с тях се удължава срока на командировката му по основната заповед № 5882/28.08.2020 г., като след удължаването същият надхвърля 30 календарни дни. Изтъква, че разпоредбата на чл.121, ал.1 от КТ предвижда командироване за срок по-дълъг от 30 календарни дни да се извършва с писмено съгласие на работника/служителя, каквото в случая той не е дал.
Въпреки че счита същите за незаконосъобразни, ищецът изпълнил посочените заповеди на работодателя за командироването му по чл.121 от КТ и работил на друго място на работа - в ПП – гр. Летница в периода от 01.09.2020 г. до 08.10.2020 г. вкл. или общо 38 дни, от които ползвал 4 дни платен годишен отпуск и 2 дни отпуск по болест. Смята, че изпълнението на служебните задачи извън границите на населеното място, което е определено като място на работа на работника/служителя, е командироване по смисъла на КТ и Наредбата за командировките в страната. Поради това на работника/служителя се изплащат командировъчни пари в размер на 10.00 лв. на ден, когато командировката се осъществява без нощуване. Твърди, че работодателят не е платил и дължи дневни пари за 32 дни командировка, общо в размер на 320.00 лв.
На следващо място, ищецът оспорва като незаконосъобразна Заповед № ЧР-5630-5/09.09.2020 г. на Изп.директор на „В и К“АД – гр. Ловеч. Твърди, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, като не е изпълнил задължението си, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените/представени писмени доказателства.
Счита, че по този начин е лишен от правото на защита в дисциплинарното производство, което е съществено нарушение. Сочи, че е поканен на 25.08.2020 г. да даде и съответно е дал писмено обяснение за нарушение „Авария на помпа Р-30-03 в сграда № 30 на ПСОВ Ловеч, която е констатирана на 28.07.2020 г. от сформирана комисия, като в поканата за писмени обяснения нарушението е общо формулирано и неясно, а не е по конкретно такова. Излага, че след връчване на поканата за обяснения, Ръководител отдел „ТРЗ“ му дал незаверено копие от доклад на комисията от 30.07.2020 г., в който отново липсва описание на фактите и обстоятелствата, конкретизиращи нарушението. Ищецът твърди, че е дал писмено обяснение за „авария“ от 28.07.2020 г. по доклад на комисия от 30.07.2020 г. и не е давал обяснения за нарушенията по поканата и заповедта. Предвид изложеното, намира заповедта за незаконосъобразна и счита, че на основание чл.193, ал.2 от КТ следва да бъде отменена, без разглеждане на спора по същество.
Наведени са твърдения, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, задължаваща го да наложи дисциплинарното наказание с мотивирана заповед, в която да бъдат посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Ищецът твърди, че работодателят е наложил дисциплинарно наказание „забележка“ с немотивирана заповед, в която нарушенията са описани неясно и неразбираемо, чрез общи и противоречиви формулировки, вместо с конкретно, ясно и разбираемо описание на всяко нарушение и на конкретните факти и обстоятелства, от които произтича съответното нарушение; не е посочено кога, къде и по какъв начин са извършени нарушенията; неправилно са посочени законните текстове, въз основа на които е наложено дисциплинарното наказание.
Твърди се, че работодателят неправилно е квалифицирал нарушенията, неправилно и неясно е посочил законовите разпоредби, отнасящи се до всяко нарушение Според ищеца вероятно като „неизпълнение на служебните си задължения“ е квалифицирано нарушението „измъкнат умишлено кабел към термодатчика на помпата“, а като „неспазване на чл.6 от правилника за вътрешния трудов ред – нарушението „множество липси на инструменти и горива“, което намира за неправилно. Освен това, преценката на изброените в атакуваната заповед служебни задължения конкретни действия за поведение на ищеца в работата предполага, че тяхното нарушение се извършва чрез бездействие – неизвършване на текущ контрол върху изправността на машините и съоръженията, неизвършване на проверка на изправността и нерегулиране работата на помпените агрегати, несвоевременно реагиране на сигнала за аларма в системата за управление и др. Извършването от ищеца с умисъл нарушение, както се твърди в заповедта – „измъкнал кабела към термодатчика на помпата“, представлява действие, активност, а не бездействие и пасивност. Счита, че определянето на второто нарушение, като „ неспазване на чл.6 от правилника за вътрешния трудов ред“ също е неправилно, тъй като в текста на заповедта изобщо не се споменава за законни разпореждания на работодателя, които да не е изпълнил, а грижливото пазене на повереното служебно имущество е законово задължение, което е възпроизведено и в правилника. Според ищеца, противоречието на работодателя е видно и при определяне квалификацията на нарушенията – от една страна се твърди, че умишлено е извършил нарушение на трудовата дисциплина, а от друга – че не е изпълнил законните нареждания на работодателя. Подчертава, че законовите текстове са посочени общо „във връзка с чл.187, т.3, т.9 и т.10 от КТ“, поради което е неразбираемо и неясно кой текст към кое нарушение се отнася, което ищецът твърди, че затруднява правото му на защита.
Ищецът счита, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, като е определил дисциплинарно наказание, без да е взел предвид обстоятелствата, при които са извършени твърдените нарушения. Твърди, че никъде в заповедта не са посочени и анализирани обстоятелствата, при които са извършени нарушенията.
Ищецът отрича да е извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че със споменатата помпа не е имало авария или какъвто и да било проблем, както на дата 28.07.2020 г., така и през периода от 28.07.2020 г. до 31.08.2020 г., тъй като от 01.09.2020 г. до 06.10.2020 г. бил командирован в друга място на работа – в ПП – гр. Летница. Заявява, че помпата е работила без прекъсване през посочения период от време, без абсолютно никакво излизане от строя, поради авария или проблем. Подчертава, че отбелязване за авария на помпата липсва и в служебната книга за аварии.
Наведени са твърдения, че на 28.08.2020 г., около 21:30 часа, по време на работа – нощна смяна, ищецът установил, че не може да влезе в служебния кабинет и в складовите помещения на ПСОВ – гр. Ловеч, в което се намират машини и инструменти, заведени му на отчет и за които отговаря, тъй като са сменени патроните на бравите. Достъпът му бил спрян внезапно, едностранно от работодателя, чрез Ръководител ПСОВ – гр. Ловеч, без да е бил уведомяван за това и без да е бил повикан да предаде служебно зачисленото му имущество. Твърди, че не е присъствал и не е бил уведомяван за извършване на ревизия на наличността на повереното му имущество, като и към момента на подаване на ИМ не е предал, а работодателят не е приел предадените му за служебно ползване машини и инструменти. Поради това, още на 31.08.2020 г. в 9:00 часа срещу подпис от негова страна, ищецът предал на Й. Досев – Ръководител ПОСВ – гр. Ловеч докладна, с която го уведомил, че настоява незабавно да бъде извършено приемо-предаване на водещото му се на отчет имущество или да бъде определено лице, на което да го предаде. Посочва, че по докладната няма отговор, освен връчването на 16.09.2020 г. на заповед № ЧР-5630-5/09.09.2020 г., от която узнал за „констатирани множество липси на инструменти и гориво“ без липсващите вещи да са индивидуализирани.
Счита, че от изложеното следва, че твърденията на работодателя за извършени от него нарушения на трудовата дисциплина, са изцяло неверни, необосновани и недоказани. Поддържа, че липсата на каквито и да било факти и обстоятелства, установяващи по ясен, категоричен и безспорен начин, че е нарушил трудовата дисциплина, като е извършил твърдените нарушения, обуславя извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, от една страна и от друга – за недобросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения от работодателя – непочтено, некоректно и недоброжелателно.
Ищецът оспорва Заповед № ЧР-7107/07.10.2020 г. на Изп.директор на „В и К“АД – Ловеч, като незаконосъобразна. Твърди, че заповедта не е мотивирана и от нея не се установяват конкретните факти и обстоятелства, обуславящи законосъобразното й издаване. Изтъква, че е посочена единствено правната квалификация. Отбелязва, че разпоредбата на чл.173а, ал.1 от КТ предвижда, че когато поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници/служители, работодателят има право да предоставя платения годишен отпуск на работника/служителя и без негово съгласие. Счита, че в случая не са налице всички комулативни предпоставки на разпоредбата, обуславящи нейната приложимост – налице е обявена извънредна епидемична обстановка в страната, но липсва заповед на държавен орган или на работодателя за преустановяване работата на част или на цялото предприятие, или на отделни работници/служители, в т.ч. и работата на ищеца. Заявява, че не е запознат и не му е връчвана такава заповед и тъй като не съществува в правния мир, затова не е посочена като мотив и в оспорената заповед. Сочи, че в ПСОВ – гр. Ловеч работят и други работници/ служители и на никой от тях не е предоставено ползването на платения годишен отпуск на посоченото основание. Съгласно предварително изготвения график за ползването на платения годишен отпуск на работниците/служителите в предприятието през 2020 г. времето за платен отпуск на ищеца е от 26.10.2020 г. до 30.10.2020 , както и от 23.11.2020 г. до 27.11.2020 г.
В петитумната част на исковата молба е отправено искане съдът да постанови решение, с което:
1. На основание чл.357, ал.1 от КТ да отмени Заповед № ЧР-5882/28.08.2020 г. на Изп.директор на „В и К“АД – гр. Ловеч, като незаконосъобразна;
2. На основание чл.357, ал.1 от КТ да отмени Заповед № ЧР-5882-1/25.09.2020 г. на Изп.директор на „В и К“АД – гр. Ловеч, като незаконосъобразна;
3. На основание чл.357, ал.1 от КТ да отмени Заповед № ЧР-5882-2/06.10.2020 г. на Изп.директор на „В и К“АД – гр. Ловеч, като незаконосъобразна;
4. На основание чл.357, ал.1 от КТ, да отмени Заповед № ЧР-5630-5/09.09.2020 г. на Изп.директор на „В и К“АД, като незаконосъобразна;
5. На основание чл.357, ал.1 от КТ, да отмени Заповед № ЧР-7107/07.10.2020 г. на Изп.директор на „В и К“АД, като незаконосъобразна.
6. На основание чл.215, ал.1 от КТ, да осъди ответното дружество да заплати полагащите му се дневни пари за командировката му в ПП – гр. Летница, по Заповеди с № ЧР-5882/28.08.2020 г, ЧР-5882-1/25.09.2020 г. и ЧР-5882-2/06.10.2020 г., за 32 дни в размер на 320.00 лв., ведно със законната лихва за забава плащането на сумата, считано от деня на забавата / 01.09.2020 г./ до окончателното плащане.
Претендирани са и съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на ИМ ответникът „ „В и К“АД – гр. Ловеч, чрез пълномощника си – адв. В.Н. ***, е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище по допустимостта и основателността на предявените обективно съединени искове. Оспорва предявените искове, като счита, че част от тях са недопустими, а по същество – всички са неоснователни. На първо място, счита, че е недопустимо оспорването на заповедите за командироване на служителя по т.1, т.2 и т.3 от петитума на исковата молба. Навежда довод, че в КТ няма предвидена процедура по оспорване на такива заповеди пред съда, а работникът или служителят е длъжен да изпълни заповедта за командировка, но само ако тя е законна – арг.от чл.126, т.7 от КТ. Ако съдът приеме оспорването на заповедите за командироване за допустимо, то счита, че същите са законосъобразни, като първоначално ищецът е командирован за 30 дни, а впоследствие този срок е удължен с дните на ползван отпуск.
На следващо място, счита, че оспорването на заповедта за налагане на наказание забележка по т.4 от петитума на исковата молба е било първоначално допустимо, но ищецът вече е загубил правен интерес, тъй като той вече не работи при ответника, напуснал е по негово желание, за което представя Заявление от 26.10.2020 г. и Заповед № 17/27.10.2020 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение. Според ответника, правният интерес на работника да обжалва наложеното му дисциплинарно наказание се състои в това да отпадне състоянието на дисциплинарна наказаност, имаща значение в рамките на трудовото правоотношение, каквото в случая не съществува. Ако съдът прецени, че ищецът продължава да има интерес, то счита, че наказанието е наложено законосъобразно, като излага подробни съображения.
Смята също, че е недопустимо оспорването на Заповед № ЧР-7107/07.10.2020 г. по т.5 от петитума на исковата молба, като излага, че тя касае предоставянето на 12 дни платен отпуск без негово съгласие, а в КТ няма предвидена процедура по оспорването на такива заповеди пред съда. Ако съдът счете, че заповедта е обжалваема, то поддържа, че тя е законосъобразно издадена, съгласно нормата на чл.7, ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Счита, че по никакъв начин с нея не са засегнати права на ищеца.
По отношение на искането по т.6 от исковата молба, на основание чл.215, ал.1 от КТ за сумата от 320 лв. дневни пари за командироване, намира, че същият е допустим, но е неоснователен. Позовава се на чл.12 от Правилника за вътрешния трудов ред, според който на командированите на територията на дружеството се заплащат само пътни разходи. Изтъква, че дневни пари не се плащат в аналогични случаи и на други командировани служители.
С определението по насрочване на делото, постановено по реда на чл.140 от ГПК, съдът е приел предявените обективно съединени искове за допустими. Съдът не споделя довода на ответника, че предявените искове по оспорване на заповедите за командироване са недопустими, което обуславя прекратяване на производството по делото. За ищеца е налице правен интерес да иска тяхната отмяна като незаконосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл.357, ал.1 от КТ трудови са спорове между работника и служителя и работодателя относно възникването,съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. В конкретния случай е налице спор по изпълнението на трудовото правоотношение, поради което ищецът притежава активна процесуална легитимация да предяви настоящия иск за отмяна на оспорените заповеди за командироване. Съгласно разпоредбата на чл.360, ал.1 от КТ, трудовите спорове се разглеждат от съдилищата и доколкото в случая ищецът оспорва законосъобразността на издадени от работодателя заповеди за командироване, то оспорването се осъществява по исков ред. / в този см. Определение № 599 от 31.12.2004 г. на ВКС по ч.гр.д.№444/2003 г, III г.о./.Процесуално допустим е и предявеният иск по т.4 от петитума на ИМ – по оспорване законосъобразността на заповед № ЧР-5630-5/09.09.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“. Обстоятелството, че след образуване на делото трудовото правоотношение с ищеца е прекратено не води до отпадане на правния интерес от установяване незаконосъобразността на дисциплинарното наказание и неговата отмяна. В съдебната практика трайно и непротиворечиво е възприето разбирането, че дисциплинарните наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“ са дисциплинарни наказания с морално съдържание и създават за работника състояние на наказаност, което е част от неговото дисциплинарно минало. Самата отмяна на наказанието има обратно действие –премахват се последиците на наказанието и се възстановява положението отпреди налагането му, поради което за работника е налице правен интерес да води иск по чл.357 КТ и след прекратяване на трудовото правоотношение с наложилия наказанието работодател да изчисти дисциплинарното си минало от присъствието и укора на т.нар. „морално наказание“ и да се разреши повдигнатия спор за законността на налагането му. /Определение № 100/20.01.2014 г. по гр.д.№ 3722/2013 г., ВКС, III ГО, Определение № 1037 от 23.10.2013 г. по гр.д. № 3729/2013 г.на ВКС, III ГО /.
В с.з.ищецът Й.И.Й. взема лично участие, като се явява с договорно упълномощен представител - адв.Таня Христова от САК. Поддържа предявените обективно съединени искове и моли, като основателни и доказани, да бъдат уважени. Подробни фактически и правни доводи са изложени в писмени бележки.
Ответникът- „В и К“АД – гр. Ловеч се представлява от адв. В. Н., който моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Поддържа мотивите си, изложени в отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ищцовата страна.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на сключен Трудов договор № 13/29.01.2010 г. ищецът Й.И.Й. е заемал в ответното дружество различни длъжности, като с Допълнително споразумение № 3/23.01.2018 г. считано от 01.02.2018 г. е бил назначен на длъжността „Механик машинни инструменти“, шифър по НКХД-2011, с място на работа : ПСОВ – Ловеч/Пречиствателна станция за отпадъчни води/, Индустирална зона 70, с основно месечно възнаграждение: 715.00 лв. Тази длъжност иищецът е заемал и към процесния период, в който са издадени оспорените заповеди.
По делото са ангажирани доказателства, от които е видно, че е изготвено Допълнително споразумение № ЧР-2417 / 21.07.2020 г. за изменение на трудовия договор, считано от 01.08.2020 г., с което се променя длъжността на ищеца - от „Механик машинни инструменти“ на „Помпиер пречиствателна станция“, шифър по НКПД-2-11, при намалено основно месечно трудово възнаграждение от 660,00 лв. Посоченото допълнително споразумение не е подписано от ищеца, поради несъгласие от негова страна с промяната на длъжността му.
Установено е, че съгласно Заповед № ЧР-5882/28.08.2020 г. на Изп.директор на ответното дружество, на основание чл.121 от КТ ищецът е бил командирован в ПП Летница, за времето от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. вкл, като за посочения период ще изпълнява длъжността „Водопроводчик, външно ВиК“ и ще е на пряко подчинение на ръководител ПП Летница Пламен Койнов.
Със Заповед № ЧР- 5882-1/25.09.2020 г. на Изп.директор на ВиК АД - Ловеч срокът на Заповед № ЧР-5882/28.08.2020 г. за командироване на ищеца е удължен за времето от 01.10.2020 г. до 06.10.2020 г. вкл. поради ползван от него отпуск в размер на 4 дена, което предполага и продължението на командировката.
Издадена е и последваща Заповед № ЧР-5882-2/06.10.2020 г., с която срокът на командироването отново е удължен за времето от 07.10.2020 г. до 08.10.2020 г. вкл., като в заповедта е отбелязано, че за периода на командировката от 01.10.2020 г. до 06.10.2020 г. лицето е ползвало отпуск за временна нетрудоспособност в размер на 2 дена, което предполага и продължението на командировката.
Установява се, че преди командироването на ищеца в ПП – Летница му е била връчена покана с изх.№ ЧР-5630-1/24.08.2020 г., с която във връзка с констатирани нарушения на трудовата дисциплина от негова страна е поканен в 3 – дневен срок да даде писмени обяснения съгласно чл.193 от КТ относно: авария на помпа Р-30-03 в сграда №30 на ПСОВ Ловеч, която е констатирана на 28.07.2020 г. от сформирана комисия.
По делото е приложен доклад от комисия в състав/ Председател: Детелин Георгиев Цанков – Ръководител поддръжка ПСОВ и членове: Милен Василев – Механик машинни инструменти и Ваньо Хр.И. – Електромонтьор ПСОВ относно установяване причините за авария на помпа Р-30-03 в ПСОВ – гр. Ловеч. Съгласно доклада да установяване на проблема е направен цялостен преглед на въпросната помпа, прегледани са видео записи на камерите в ПСОВ – Ловеч и са разпитани работниците, които са били дежурни на 28.07.2020 г. Комисията е дала заключение, че помпата е извадена от строя умишлено след отскубване на кабела към термодатчика, като в часа на аварията около помпата е бил единствено дежурния работник, който в случая е Й.Й. – Механик машинни инструменти ПСОВ.
На 27.08.2020 г. ищецът е дал писмени обяснения в определения му срок с вх.№ ЧР-5630-2/27.08.2020 г.
Със Заповед № ЧР-5630-5/09.09.2020 г. работодателят е наложил на ищеца дисциплинарно наказание по чл.188, т.1 от КТ - „Забележка“. Заповедта е издадена във връзка с подадения от комисията доклад вх.№ ЧР-5630/20.08.2020 г. и докладна с вх.№ 5630-3/31.08.2020 г. от ищеца. Работодателят е приел за установени следните обстоятелства:
-На 28.07.2020 г. сутринта е установено, че има проблем с помпа Р-30-03 в ПСОВ гр. Ловеч – доклад с вх.№ ЧР – 5630/20.08.2020 г. на Детелин Цанков – Техн.р-л ПСОВ;
-Ръководител ПСОВ Ловеч – Й. Досев сформирал комисия за установяване на повредата
- Комисията констатира, че е измъкнат умишлено кабела към термодатчика на помпата;
- Прегледани са всички видеозаписи на камерите в ПСОВ – Лове;
- Взети са устни обяснения от дежурния помпиер/оператор – Христо М. на 28.07.2020 г.;
- Вземайки предвид всички факти, комисията констатира, че единствения работник в часът на аварията около помпата е Й.Й.;
- По докладна с вх. № ЧР-5630-3/31.08.2020 г. е взет предвид писмен отговор от ръководител ПСОВ Ловеч – констатирани са множество липси на инструменти и гориво – вх.№ ЧР-5630-4/09.09.2020 г.
Работодателят е приел, че гореописаните дейния представляват нарушения на трудовата дисциплина, неизпълнение на служебните задължения, а именно :
-Текущ контрол върху изправността на машините и съоръженията;
-Проверка изправността и регулиране работата на помпените агрегати;
-Своевременно реагиране на сигнала за аларма в системата за управление и незабавно инспектиране на съответната машина;
-предприемане на всички възможни действия за отстраняване на възникналия проблем;
-при невъзможност за възстановяване на нормална работа на съоръжението да уведоми Ръководител ПСОВ Ловеч.
Приел е още, че ищецът не е спазил чл.6 от Правилника за вътрешния трудов ред, а именно:
-да изпълнява законните нареждания на работодателя;
-да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, и неуведомяване на прекия ръководител ПСОВ.
Препис от Заповед № ЧР-5630-6/09.09.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“ е надлежно връчена на ищеца на 16.09.2020 г, в 8,10 ч., което е удостоверено с неговия подпис.
Със Заповед № 17/27.10.2020 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, считано от 01.11.2020 г.
По искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства
От показанията на св. Детелин Цанков се установява, че е заемал длъжността Ръководител поддръжка ПСОВ. На 28.07.2020 г. около 7:30 ч. сутринта отишъл на работа редовна смяна и му било докладвано, че има авария с помпа П-30-03 – свети в червено и не може да бъде изчистена самата аларма. Твърди, че около 8,30 часа отишъл да провери каква е причината и установил, че е откъснат датчика за температура на самата помпа. След като бил уведомен ръководителя на пречиствателната станция, е сформирана комисия, която да установи причината за аварията. От оператора свидетелят разбрал, че аварията е настъпила към 23:30 часа и в момента, в който е светнала алармата ищецът Й.Й. е бил там, за да спре машините. Пояснява, че датчикът е завит към самата помпа и не е възможно да се отскубне без някой да го удари или дръпне. Посочва, че за случая има изготвен доклад от комисията, на която той е бил председател, която е дала заключение, че когато е настъпила аварията само ищецът е бил в станцията и поради това е прието, че именно той има някакво отношение към инцидента. В своите показания св. Цанков посочва още, че е разговарял и с оператора, който е бил на смяна – св. Христо М., който му обяснил, че двамата с ищеца са се опитвали да възстановят помпата, след като е светнала алармата, но не успели да я изчистят. Пояснява, че данните относно работата на помпите се записват на всеки час от оператора на смяна и се съхраняват и на хартиен носител /ръчно попълнена таблица/, а на компютъра – за седмица, след което автоматично се изчистват.
Св. Милен Петков е заемал длъжността „Механик машинни инструменти и съоръжения“. Когато отишъл на работа на 28.07.2020 т. в 8:00 часа нощната смяна го уведомила, че има повреда в помпата, както и че св. Цанков не е успял да я рестартира. Отишли на място да видят самата помпа и се установило, че има механична повреда в един от датчиците. Заявява, че е бил в състава на сформираната по случая комисия и подписал изготвения доклад. Твърди, че помпата е била механично увредени и датчикът не е изгорял електрически, което според свидетеля няма как да се случи без намесата на друг човек. Поради това комисията стигнала до заключението, че ищецът Й.Й. е отговорен за това спиране на помпата, тъй като когато е аварирала помпата в сградата е бил само той, което се виждало и от записите на камерите. Свидетелят заявява, че не е преглеждал документацията за случая, изготвена от нощната смяна. Твърди, че на място е било констатирано, че има проблем с датчика, който следи за прегряване на помпата, като са били скъсани кабелите към датчика.
От показанията на св. М. се установява, че към 2020 г.е заемал длъжността „Оператор помпиер пречиствателна станция“. В известност е за аварията в станцията от 27.07.2020 г., след 20:00 часа. Тогава помпа П30-03 влязла в авариен режим, като това било констатирано след 23:00 часа. В конкретния случай на компютъра в командната зала било изписано, че помпата е в аларма, което значи, че не е готова за работен режим. Същият ден помпата не е работила, но не знае по какви причини. Свидетелят ходил на място, но не успял да установи нищо, опитал да я рестартира, но не успял. Когато започнал смяна, помпата не е работила, както и когато дала сигнал. Писмено не е отразявал за алармата, но устно уведомил Детелин Цанков.
В с.з. на свидетеля са предявени писмените доказателства, представени от ответника за работата на помпената станция . Св.М. заявява, че помпата не е работила от 01.07.2020 г. до 29.07.2020 г., а е работила на 30.07.2020 г. и на 31.07.2020 г. Докладвал устно на Детелин Цанков, като други обяснения не е давал. След като извършил оглед на помпата, когато дала сигнал аларма, не бил установил скъсване или измъкване на кабели.
Св.В.Ч. работи на длъжност „Оператор помпиер“. За аварията на 27.07.2020 г. разбрал след приемане на смяната сутринта на 28.07.2020 г. от св. Христо М., който му предал, че има помпа излязла в авария. Казал му, че не разбрал какво е станало, отишъл е на място, но не е установил защо помпата е дала сигнал за аларма. Свидетелят погледнал на компютъра и забелязал, че продължава да дава аларма тази помпа. Било изписано „термична защита“, което той не можел да си обясни при положение, че помпата не е работила. Мисли, че поне целия юли не е работила, тъй като декантерът, който работи с тази помпа бил в ремонт. Не е работила и след 27.07.2020 г. Заявява, че не е давал обяснения. Посочва, че в дневника за авариите няма отразено нищо за тази авария. Въпросната помпа е работила на 30.07.2021 г. и на 31.07.2021 г., като преди това не е работила. Свидетелят видял грешката, излязла аларма в 23:03 ч. на 27.07.2021 г. Лично не е видял да стърчат кабели, колегите от поддръжката казали, че имало изскубнат кабел на термичната защита и затова дало аларма, но той не е видял това нещо. Правил е оглед сутринта към 8:30 ч. на 28.07.2020 г., след като приел смяната, но не видял никаква намеса. Грешката била изчистена към 10:00 часа на 28.07.2020 г.
В рамките на настоящия процес ищецът оспорва законосъобразността на издадените от работодателя пет броя заповеди, касаещи три различни елемента от трудовото правоотношение, а именно: Заповед № ЧР- 5882/28.08.2020 г., Заповед № ЧР-5882-1/25.09.2020 г. и Заповед № ЧР – 5882-2/06.10.2020 г., с които е командирован в друго населено място, Заповед № ЧР – 5630/09.09.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ и Заповед № ЧР-7107/07.10.2020 г. за ползване на платен годишен отпуск.
Валидно по трудови спорове доказателствената тежест лежи върху работодателя, като в конкретния случай следва да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да издаде процесните заповеди при условията на чл.121 от КТ и чл.173а от КТ, както и че законосъобразно е упражнил своята дисциплинарна власт при налагане на дисциплинарното наказание „забележка“; че са налице виновни действия на наказаното лице във връзка с изпълнението на трудовите му задължения, с които е извършил нарушения на трудовата дисциплина; че са поискани и изслушани обясненията на ищеца, както и че наложеното наказание е съответстващо на тежестта на нарушението.
По законосъобразността на
Заповед № ЧР- 5882/28.08.2020 г., Заповед № ЧР-5882-1/25.09.2020 г. и Заповед №
ЧР – 5882-2/06.10.2020 г, издадени от Изпълнителния директор на „В и К“АД – гр.
Ловеч.
Посочените по-горе три заповеди са издадени на основание чл.121 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.121 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Според нормата на чл.66, ал.1, т.1 от КТ мястото на работа трябва да бъде определено със сключения между страните трудов договор, като същото се определя чрез установените в чл.66, ал.3 от КТ критерии – седалището на предприятието, с което е сключен трудовия договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. В случаите, когато работодател се явява предприятие, което има поделения и обекти в различни населени места, при сключването на трудовите договори с работниците или служителите следва да се конкретизира конкретното поделение или обект, в който те ще изпълняват задълженията си.
По делото не е спорно, че въз основа на Трудов договор №13/29.01.2010 г. ищецът Й.Й. е бил назначен във „В и К“АД – Ловеч, с място на работа: ПСОВ – Ловеч /Пречиствателна станция за отпадъчни води/. Определеното при възникването на ТПО място на работа не е било променяно със сключените впоследствие Допълнителни споразумения към трудовия договор. С Допълнително споразумение № 3/23.01.2018 г., считано от 01.02.2018 г. ищецът е заемал длъжността „Механик машинни инструменти, с шифър по НКПД – 2011: 73222007, код по НКИД: 36.00, с място на работа: ПСОВ – Ловеч, Индустр. зона 70.
Не е спорно също, че с оспорената Заповед № ЧР-5882/28.08.2020 г. работодателят, действащ чрез Изп.директор Инж. Събевски едностранно е изменил мястото на работа, като за времето от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. вкл. е командировал ищеца в ПП Летница, като в този период лицето ще изпълнява длъжността „Водопроводчик, външно ВиК“. Установява се, че съгласно НКПД, определяща наименованието на длъжностите длъжностите „Механик машинни инструменти“ и „Водопроводчик външно ВиК“ са включени в клас 7 – „Квалифицирани работници и сродни на тях занаятчии“, но по своя характер, основни функции и задължения двете длъжности се различават. Длъжността, която ищецът е заемал „Механик машинни инструменти“ се характеризира с „настройване, изпитване, осигуряване на сервизно обслужване и ремонтиране на двигатели, селскостопански и промишлени машини и механично оборудване“, докато длъжността, която е командирован да изпълнява „Водопроводчик, външно ВиК“ се характеризира със „ сглобяване, монтиране, ремонтиране и поддържане на тръбопроводни системи, водосточни тръби, канали и прилежащите им принадлежности за вода, газ, канализация, топло, хладилни и вентилационни системи, хидравлично и пневматично оборудване“. Тъй като по делото не е приложена длъжностната характеристика на длъжността „Механик машинни инструменти“ съдът няма възможност да я съпостави с представената по делото длъжностна характеристики на длъжността „Водопроводчик, външно ВиК“. В случая в тежест на работодателя е да установи, че двете длъжности включват еднакви трудовите функции, но в хода на процеса такова доказване не беше успешно проведено, поради което и с оглед заложените основни характеристики в НКПД съдът приема, че в случая се касае до възложена работа, различна от изпълняваната от ищеца съгласно сключения трудов договор.
Съдът приема за основателен и доказан довода на ищцовата страна, че в случая е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.121 от ГПК, на която се е позовал работодателя, доколкото същата предвижда възможност при командироването на служител да бъде променено единствено мястото на работа, но не едновременно и на нейното естество. Наред с това, нито в оспорените заповеди, нито в хода на делото са посочени и установени конкретни факти, които са наложили командироването на служители, в частност ищеца. Законовата уредба на командироването изрично обвързва неговата допустимост с конкретни нужди на предприятието, каквито в случая не се доказват.
Ищецът е оспорил като незаконосъобразни и допълнително издадените Заповед № ЧР-5882-1/25.09.2020 г. и заповед № ЧР-5882-2/06.10.2020 г., с които се удължава срока на командировката на ищеца по основната заповед № ЧР-5882/28.08.2020 г. Съдът намира, че при издаването на посочените заповеди не са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл.121, ал.2 от КТ, която предвижда, че командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. В случая след удължаване срока на командировката общият брой дни превишава допустимите от законодателя 30 дни, в рамките на които работодателят може да командирова служителя без съгласието на последния. Тъй като в случая по делото не са ангажирани доказателства към момента на издаването на Заповед № ЧР5882-1/25.09.2020 г. и заповед № Р- 5882-2/06.10.2020 г. работодателят да е искал и получил съгласието на ищеца, то съдът приема, че същите са издадени в нарушение на нормата на чл.121, ал.2 от КТ.
Нарушаването /неспазването/ на законоустановените изисквания относно реда и условията на командироване има за последица незаконност на действията на работодателя. При това положение предявените от ищеца обективно съединени искове с основание чл.357, ал.1 от КТ за отмяна на Заповед № ЧР- 5882/28.08.2020 г., Заповед № ЧР-5882-1/25.09.2020 г. и Заповед № ЧР – 5882-2/06.10.2020 г, издадени от Изпълнителния директор на „В и К“АД – гр. Ловеч, като незаконосъобразни, се явяват основателни и доказани.
Независимо от отмяната на издадените заповеди за командироване, като незаконосъобразни, задължението на работодателя за заплащане на командировъчни пари за съответния период не отпада. В този смисъл е налице трайна и непротиворечива практика. Заплащането на обезщетение при командировка е регламентирано в разпоредбата на чл.215 от КТ, според която при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размера, определени от Министерския съвет. Изплащането на командировъчни суми е предназначено да компенсира до известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася, когато изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си. /Решение № 123 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1167/2010 г., IV г.о., ГК, Решение № 736 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 278/2010 г, IIIг.о., ГК/.
В настоящия случай ищецът претендира заплащане на полагащите му се дневни пари за командировката му в ПП – гр. Летница, по Заповеди с № ЧР-5882/28.08.2020 г. ЧР-5882-1/25.09.2020 г. и ЧР-5882-2/06.10.2020 г. за 32 (тридесет и два) дни в размер на 320,00 лв. Съгласно чл.19, ал.2 от Наредбата за командировките в страната на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 10 лв., съставляващи 50 на сто от размера по ал. 1. Тъй като ищецът действително е отработил извън мястото на постоянната си работа 32 дни, то дължимата от ответника сума е в общ размер на 320.00лв. (32х10лв=320лв.)
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недължимост на претендираните суми за командировани, позовавайки се на чл.12 от Правилника за вътрешния трудов ред. В цитираната разпоредба е предвидено, че на командированите на територията на дружеството се заплащат само пътните разходи. В чл.11, ал.2 обаче в Правилника е предвидено, че командироването на работниците и служителите се извършва в съответствие с наредбата за командировките в страната. Случаите, в които не се заплащат дневни пари изрично са уредени в чл.23 от Наредбата, а именно – при използване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката или когато тя се изпълнява в мястото, където фактически живее командирования или неговото семейство. Съгласно данните по делото, ищецът е с местоживеене ***, като не са ангажирани доказателства, които да установяват, че същият е използвал служебно безплатна храна. При това положение, съдът счита, че не са налице изключенията на чл.23 от Наредбата и на ищеца се дължат дневни пари в посочения по-горе размер. Съдът съобразява, че Правилника за вътрешния трудов ред е вътрешен нормативен акт, който се изготвя и утвърждава от работодателя. Той предоставя правна уредба на вече законово регламентирани правоотношения, каквито са и тези във връзка с командироването. Същият е нормативен акт от по-нисък ранг в сравнение с ранга на Кодекса на труда и Наредба за командировките в страната, като не може да противоречи на императивните разпоредби, установени в посочените нормативни актове.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че обективно съединения иск с основание чл.215, ал.1 от КТ се явява основателен и доказан. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от 320.00 лв. – полагащите му се дневни пари за командировката му в ПП – гр. Летница, по Заповеди с № ЧР-5882/28.08.2020 г. ЧР-5882-1/25.09.2020 г. и ЧР-5882-2/06.10.2020 г. за 32 дни, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на забавата/01.09.2020 г./ до окончателното й изплащане.
По законосъобразността на Заповед № ЧР-5630-5/09.09.2020 г. на Изп.директор на „В и К“АД – гр. Ловеч.
Законосъобразното налагане на дисциплинарно наказанието предпоставя спазване на процедурата по чл.193 от КТ- преди налагане на дисциплинарното наказания работодателят е длъжен да изиска обяснения от работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, с оглед на тези обяснения да оцени всички релевантни доказателства и едва тогава да наложи дисциплинарното наказание. Обясненията на работника следва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание, като законът не определя форма на поискването /устно, писмено/ на обясненията, поради което факта на поискването може да бъде установен както с писмени, така и с гласни доказателства. По делото са събрани писмени доказателства, съгласно които работодателят е отправил писмена покана с изх. № ЧР-5630-1/24.08.2020 г., с която във връзка с констатирани нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца е определил 3 – дневен срок от получаване на поканата и съгласно чл.193 от КТ , в която да даде писмени обяснения относно авария на помпа Р-30-03 в сграда № 30 на ПСОВ Ловеч. Ищецът не оспорва, че е получил поканата, като в определения срок е депозирал писмени обяснения с вх. № ЧР-5630-2/27.08.2020 г.
С оспорената Заповед № ЧР-5630-5/09.09.2020 г. ищецът е привлечен към дисциплинарна отговорност освен за посоченото по-горе нарушение, касаещо установената на 28.07.2020 г. авария на помпа Р-30-03, така и за още едно нарушение – констатирани множество липси на инструменти и гориво. От доказателствата по делото е видно, че работодателят е наложил дисциплинарно накацание „забележка“ без да е спазил процедурата по чл.193 от КТ по отношение на нарушението „Констатирани липси на инструменти и гориво. Установява се, че за това нарушение работодателят не е изискал, съответно не е приел и обсъдил обясненията на ищеца, като по този начин е лишил последният от правото му на защита в дисциплинарното производство. Приложената по делото докладна с дата 31.08.2020 г. ищецът е изготвил по своя инициатива, след като считано от 28.08.2020 г. е бил лишен от достъп до складовите помещения и кабинета, в който работи поради подмяна на патроните на бравите и е поискал достъп до тях или определянето на служител, на който да бъдат прехвърлени материалите и инструментите, които са му заведени и за съхранението на които е отговорен. Тази докладна няма характер на обяснение, дадено от ищеца отпочната процедура по налагане на дисциплинарно наказание, поради което съдът приема, че по отношение на това нарушение работодателят не е ангажирал доказателства, че е приел обясненията на ищеца. Обстоятелството, че по делото не е безспорно установено дали такива обяснения са поискани за всички посочени в заповедта за уволнение нарушения или само за някои от тях, не може да послужи като основание за приложение на разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ. В съдебната практика категорично е възприето разбирането, че за да бъде законосъобразно уволнението, не е необходимо работодателят да докаже за всяко едно от визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения спазване на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ.
С оглед изложеното по-горе съдът приема, че работодателят е изпълнил вмененото му с разпоредбата на чл.193 от КТ задължение и е предоставил възможност на ищеца да даде обяснения в рамките на дисциплинарното производство.
Доколкото не се констатират формални основания за отмяна на оспорената заповед съдът намира, че следва да се произнесе и по законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“, като в тежест на работодателя е да докаже твърдяните нарушения на трудовата дисциплина и адекватността на наложеното наказание.
След съвкупна преценка на приобщения към делото доказателствен материал ,съдът намира предявеният иск за отмяна на наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание, е основателен.
В хода на процеса ищецът Й.И.Й. не отрича, че на 27/28.07.2020 г. е бил нощна смяна заедно със св.Христо М. /оператор помпиер пречиствателна станция/. По делото са събрани доказателства, вкл. и дневник относно работата в помпената станция за периода 01.07.2020 г. – 31.07.2020 г., като безспорно е установено, че помпа Р-30-03 не е работила в периода от 01.07.2020 г. до 29.07.2020 г. Безспорно е установено също, че около 23:00 часа на 27.07.2020 г.е било констатирано, че процесната помпа 30-03 е излязла в авариен режим. Веднага след изписване на сигнала аларма св. М. е извършил оглед на място, но не е успял да установи нищо, вкл. и откъснат/отскубнат кабел към термодатчика. Опитал се да я рестартира, но не успял. На сутринта устно докладвал на Техническия ръководител - св. Детелин Цанков. При приемането на смяната сутринта на 28.07.2020 г. оглед е бил извършен и от св. Чорбаджийски /Оператор помпиер/, който също не е установил видима причина за постъпилия сигнал за аларма, още повече, че помпата тогава не е работила. По делото е установено, че в ответното дружество се води дневник за авариите, но за процесните дата и час, не е регистрирана авария с помпа 30-03.
Сформираната по случая комисия, в състава на която са включени св.Детелин Цанков и св. Милен Василев /Механик машинни инструменти/ е дала заключение, че помпата е извадена от строя умишлено след отскубване на кабела към термодатчика и поради това, че единственият дежурен работник в часа на аварията около помпата е бил ищецът Й.Й., са приели, че същият има отношение към инцидента. От показанията на посочените двама свидетели и приложения по делото писмен доклад се установява, че това заключение е дадено след оглед на въпросната помпа, както и след преглед на видеозаписи на камерите в ПСОВ – гр. Ловеч и разпит на работниците, които са били дежурни на 28.07.2020 г. При съвкупната преценка на техните показание заедно с останалия доказателствен материал по делото съдът намира, че по делото не се доказва по безспорен и категоричен начин, че ищецът е извършил нарушението, вменено му с атакуваната заповед – „измъкнат умишлено кабел към термодатчика на помпата“. Твърденията, че ищецът умишлено е причинил механичното увреждане се гради на вероятност и недопустими предположения. Св. Цанков твърди, че от записите се виждало, че Й. отива към въпросната сграда, но тъй като нямало видимост към вратата, не може да каже къде е отишъл. На свой ред св. Петков посочва, че от видеонаблюдението видял само как ищецът ходи между сградите, поради което счита, че Й.Й. може да е отговорен за това спиране на помпата. Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът е привлечен към дисциплинарна отговорност без да е доказано по безспорен и категоричен начин, че е автор на вмененото му във вина нарушение.
Освен за обсъжданото по-горе нарушение, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ и за друго нарушение на трудовата дисциплина – констатирани липси на инструменти и гориво. Въпреки, че е в тежест на работодателя – ответник да установи конкретни виновни действия на ищеца във връзка с посоченото нарушение в Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, в хода на процеса в тази насока не бяха ангажирани доказателства. Поради това съдът намира за недоказано от страна на ищеца да е допуснато нарушение по чл.6 от Правилника за вътрешния ред, което в заповедта е формулирано като неспазване на задължението да изпълнява законните нареждания на работодателя, да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, и неуведомяване на прекия ръководител ПСОВ. Посоченото нарушение и и текстовете, въз основа на които се налага дисциплинарното наказание са формулирани твърде общо, като не става ясно, а и по делото не са налични доказателства, какви конкретни липси на машини и инструменти са констатирани и същите били ли са предоставени за съхранение от ищеца. В заповедта не са посочени факти и обстоятелство относно времето и начина на извършване на това нарушение, както и кога и по какъв начин е установено нарушението.
В конкретния казус работодателят, като субект на дисциплинарна власт, е наложил дисциплинарното наказание, без да изследва всестранно и пълно обстоятелствата, при които нарушенията са били извършени и без да е отчел данните, изключващи виновно поведение на служителя. Волята на законодателя, обективирана в разпоредбата на чл.186 от КТ е категорична, че нарушение на трудовата дисциплина е всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения, а такова, случая не е доказано по несъмнен и убедителен начин. В рамките на проведеното дисциплинарно производство работодателят, въпреки задължението си по чл.189 от КТ, при определяне на наказанието не е отчел обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не е отчетено, че към момента на подаването на сигнал аларма процесната помпа не е била в работен режим, като грешката е изчистена още на следващия ден и това не е повлияло на работния процес. Следователно, дори и да е било налице твърдяното механично увреждане на помпата, във връзка с което умишлени действия от страна на ищеца не бяха установени, то същото не е довело до нарушаване на нормалния ритъм на работата. Определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението са последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения и поведението на работника.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът намира предявения иск за
основателен, поради което атакуваната Заповед № 5630-5/09.09.2020
г. на Изп.директор на „В и К“АД - Ловеч, с която на ищеца Й.И.Й. е наложено дисциплинарно наказание „
Забележка”, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
По законосъобразността на Заповед № ЧР-7107/07.10.2020 г. на Изп.директор на „В и К“АД – гр. Ловеч.
Посочената заповед е издадена на
основание чл.173а, ал.1 от КТ. Посочената разпорежда предвижда, когато поради
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка със
заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена
работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и
служителя, работодателят има право да
предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово
съгласие.
С оспорената заповед
работодателят е наредил ищецът да бъде пуснат в платен отпуск в периода
09.10.2020 г. – 26.10.2020 г., като се е позовал на основание т.8 от Договора
за възлагане на управлението на изп.директор от
31.05.2019 г. и във връзка с така създалата се ситуация с разпространението на коронавирус и съгласно чл.7, ал.2 от Закон за мерките и
действията по време на извънредно положение и чл.173а, ал.1 от Кодекса на
труда.
Издадената
заповед се явява незаконосъобразна, тъй като не се доказаха и двете
предпоставки на разпоредбата на чл.174а от КТ, които следва да са налице комулативно. Първата
предпоставка, предвидена в закона в случая е безспорна – във връзка със
световната пандемия от COVID
– 19 към момента на издаване на
заповедта е обявена извънредна епидемична обстановка. Недоказана по делото
обаче е втората изискуема предпоставка – да е налице заповед на работодателя или заповед на държавен орган, с
която е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или
на отделни работници и служителя. Такава по делото не е представена, не е
посочена в оспорената заповед, и не са налице твърдения да е издавана и да
съществува в правния мир.
При тези съображения съдът намира, че предявеният обективно съединен иск се явява основателен, поради което Заповед № ЧР-7107/07.10.2020 г. на Изп.директор на „В и К“АД – гр. Ловеч следва да се отмени, като незаконосъобразна.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдено заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 1800.00 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 12.10.2020 г. По реда на чл.78, ал.5 от ГПК процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. В случая съдът е сезиран с шест обективно кумулативно съединени искове и съобразно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението се определя съобразно боя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Минималният размер на възнагаждението се определя по правилото на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата, като за всеки от предявените неоценяеми искове възнаграждението е в размер на 200.00лв., а за предявения иск по чл.214 от КТ – с оглед материалния интерес съобразно, чл.7, ал.2, т.1 или сумата от 300.00 лв.
Съдът като съобрази броя на обективно съединените искове и предвидения за всеки от тях минимален размер на адвокатско възнаграждение, броя на проведените съдебни заседания и дължимото съгласно чл.7, ал.8 от Наредбата допълнително възнаграждение от 100 лв., както действителната фактическа и правна сложност по делото и положените усилия от процесуалния представител на ищеца, намира, че договореното и заплатено възнаграждение в размер на 1800.00лв. не се явява прекомерно и следва да се присъди в пълен размер.
На ответника с оглед изхода от спора не следва да бъдат присъждани направените по делото разноски.
На основание на чл.78 ал.6 във връзка с чл.83 ал.3 във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на Ловешки РС дължимата държавна такса по всеки един от предявените шест обективно съединени искове в общ размер на 300.00 лв.
Мотивиран от горните съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.357, ал.1 от КТ, Заповед № ЧР-5882/28.08.2020 г. на Изпълнителния директор на „В и К“АД- гр. Ловеч, като незаконосъобразна.
ОТМЕНЯ, на основание чл.357, ал.1 от КТ, Заповед № ЧР-5882-1/25.09.2020 г. на Изпълнителния директор на „В и К“АД- гр. Ловеч, като незаконосъобразна.
ОТМЕНЯ, на основание чл.357, ал.1 от КТ, Заповед № ЧР-5882-2/06.10.2020 г. на Изпълнителния директор на „В и К“АД- гр. Ловеч, като незаконосъобразна.
ОТМЕНЯ, на основание чл.357, ал.1 от КТ, Заповед № ЧР-5630-5/09.09.2020 г. на Изпълнителния директор на „В и К“АД- гр. Ловеч, с която на Й.И. ЙОВЧЕВ, с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, като незаконосъобразна.
ОТМЕНЯ, на основание чл.357, ал.1 от КТ, Заповед № ЧР-7107/07.10.2020 г. на Изпълнителния директор на „В и К“АД- гр. Ловеч, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА, на основание чл.215, ал.1 от КТ, „В и К“АД – гр. Ловеч, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Райна Княгиня“№1А, БУЛСТАТ *********, представлявано от Изп. Директор инж. Данаил Събевски ДА ЗАПЛАТИ на Й.И. ЙОВЧЕВ, с ЕГН **********, с адрес: ***, по Заповеди с № ЧР-5882/28.08.2020 г., ЧР – 5882-1/25.09.2020 г. и ЧР-5882-2/06.10.2020 г., за 32 / тридесет и два/ дни в размер на 320.00 лв. / триста и двадесет лева/, ведно със законната лихва за забава в плащането на сумата, считано от деня на забавата /01.09.2020 г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „В и К“АД – гр. Ловеч, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Райна Княгиня“№1А, БУЛСТАТ *********, представлявано от Изп. Директор инж. Данаил Събевски ДА ЗАПЛАТИ на Й.И. ЙОВЧЕВ, с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1800.00/хиляда и осемстотин/ лева, представляваща направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, „В и К“АД – гр. Ловеч, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Райна Княгиня“№1А, БУЛСТАТ *********, представлявано от Изп. Директор инж. Данаил Събевски ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешки РС сумата от 300.00/триста/ лева, представляваща дължимата държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: