РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 06.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седми октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1085 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове по чл.432 от КЗ.
Ищците Г.П.Н.
и Г.Н.Н. твърдят в исковата молба, че на 29.12.2016 г. са пътували на задната
седалка в лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. № ******, управляван от П.Ц.Р.,
от гр. София, по главния път към Видин. Между селата Медовница и Скокля, при км
51+200, автомобилът навлиза в остър десен завой със силен наклон, със скорост
58 км/ч, при което се занася и се удря в полуремаркето на насрещно движещия се
товарен автомобил „Форд“, с турска регистрация. Във връзка с пътнотранспортното
произшествие има влязла в сила присъда на РС - Белоградчик.
Сочат, че в
резултат на произшествието, Г.П.Н. е получила следните травматични увреждания:
счупване на лявата лъчева кост в долния край и счупване на лявата лакътна кост в
областта на лакътния израстък, като и е поставен гипс за 35 дни. След свалянето
му, е насочена за оперативно лечение, като на 03.02.2017 г. постъпва в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД, където е оперирана и е поставена метална остеосинтеза, за
която е заплатила сумата от 1580 лв. До края на м. март не може да движи ръката
си и се нуждае от чужда помощ в ежедневното си обслужване. Провежда процедури
по рехабилитация в СБР гр. Павел баня и Банкя, след които започва да движи
ръката си, но е с ограничени движения, изпитва скованост в дланта и болки при
натоварване.
Ищцата Г.Н.Н.
е била в напреднала бременност към момента на произшествието, като е получила
мозъчно сътресение с краткотрайна пълна загуба на съзнание, разкъсно-контузна
рана в областта на окото, с размер на 7 см. и хематом на долната устна вдясно.
Осъзнава се в болницата, не помни нищо от произшествието, не усеща бебето си и
това я ужасява. Раната е обработена хирургически, като в момента има загрозяващ
белег от нея. Настанена е за лечение в хирургичното отделение на МБАЛ „Св. Петка“,
гр. Видин, до 25.12.2017 г. Преживява много силен стрес,
поради факта, че е бременна. След изписването й от болница е дезориентирана и
объркана, първите дни става от леглото само до тоалетната и то с придружител.
Зрението й е разфокусирано, което налага прегледи при очен лекар и
невролог, и започва терапия с нивалин,
която провежда и до момента. На 28.12.2016 г. постъпва за наблюдение в
отделение „Патология на бременността“ към СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, София,
където остава до раждането на *** г.
Ищците
твърдят в исковата молба, че Г.Н. е претърпяла имуществени вреди в размер на
1804 лв., представляващи разходи във връзка с лечението на увредите от
произшествието, от които 1580 лв. за метални импланти, 42 лв. за фраксипарин, 182
лв. за балнеолечение в Павел баня и Банкя.
Излагат, че
за гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Тойота Авенсис“, рег.
№ ******, управляван от П.Ц.Р., е налице договор за застраховка със З. „Л.И.“
АД, полица № BG/22116002865958 със срок на действие от 08.11.2016 г. до 08.11.2017 г.
По предявената претенция е образувана щета № 0000-1000-03-17-7647 и щета
№0000-1000-03-17-7647 от 03.10.2017 г., като са им предложени занижени суми, на
които не са се съгласили. Поддържат в писмените бележки от 14.10.2019 г., че
съдът следва да зачете влязлата в сила присъда на наказателния съда.
Ето защо,
молят съда да осъди ответника, да им заплати обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания, неудобства и стрес,
вследствие телесните увреди при процесното пътнотранспортно произшествие, както
следва: 40 000 лв. на Г.П.Н., както и 26 000 лв. на Г.Н.Н., както и
сумата от 1804 лв. – обезщетение за имуществени вреди на Г.П.Н.. Ищците претендират и законна лихва върху
обезщетенията, от деня на предявяване на претенцията пред застрахователя -
03.10.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът З.
„Л.И.“ АД оспорва размера на исковете, като счита същите за завишени. В
отговора по чл. 131 ГПК, предлага извънсъдебна спогодба за сумата от 15000 лв.
за Г.Г.Н. и 10000 лв. за Г.Н.Н.. Оспорва всички твърдения, наведени с исковата
молба за претърпени болки и страдания от ищците и емоционалните състояния.
Релевира възражение за съпричиняване, като сочи, че Г.П.Н. и Г.Н.Н. имат принос
за настъпване на травматичните увреждания, тъй като са се качили да се возят в
МПС, без да поставят обезопасителен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП. Поддържа, че претенцията е изключително завишена с оглед МРЗ за
страната, към момента на настъпване на събитието (420 лв.), като за Г.Н., това са 95 бр. МРЗ, които покриват близо 8 г. трудоспособна
възраст. За Г.Н., това са 62 бр. МРЗ, които покриват период повече от 5 г.
трудоспособна възраст. Счита, че обезщетения в такъв размер са изключително
завишени, и спрямо българското, и съгласно чуждестранното законодателство и практика.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ (пряк иск на увреденото лице), увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380
от КЗ.
С влязла в
сила присъда № 151 от 23.10.2017 г., постановена от Белоградчишкия районен съд,
4 с-в, по НОХД № 185/2017 г., е признат подсъдимия П.Ц.Р., за виновен в това,
че на 22.12.2016 г., около 21,10 ч., на главен път Е-79, при километър 51+200,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота Авенсис“,
рег. № ******, с посока на движение с. Медовница, обл. Видин към с. Скокля, е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 и ал. 2, и
чл. 44 ЗДвП, в резултат на което е реализирал пътнотранспортно произшествие и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице -
на Г.П.Н., пътувала в лекия автомобил и седяла на задна седалка вдясно,
изразяващо се в счупване на лявата лъчева кост в долния й край и счупване на
лявата лакътна кост в областта на лакътния израстък, които са довели до трайно
затруднение движението на горен ляв крайник за срок по-голям от 30 дни; и на Г.Н.Н.,
пътник в лекия автомобил, и седяла на задна седалка вляво, мозъчно сътресение,
протекло с пълна загуба на съзнание, престъпление по чл. 343а, ал. 1 б“в“ вр.
чл. 343, ал. 3, пр.III, б.“а“ НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложена глоба в размер на 1200 лв.
По силата
на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото е
изслушана и приета съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че Г.Н.Н. е получила след ПТП
на 22.12.2016 г. следните увреждания: контузия на главата, разкъсно-контузна
рана 7 см. в дясната половина на лицето, мозъчно сътресение. Тези увреждания не
налагат нужда от чужда помощ. Раната е зараснала с белег, който има постоянен,
траен характер и ще остане за цял живот, като с времето ще избледнее. Г.Н. е
лекувана с вливания, спазмотик, обезболяващи, а раната е била зашита.
Впоследствие е развила следкомоционен синдром, за който е лекувана с обезболяващи
и нестероидни противовъзпалителни средства. Той се е изразявал основно с
главоболие, с продължителност от един до няколко месеца. В конкретния случай
при направено КТ изследване е установено възпаление на околоносните синуси (пансинуит) вдясно, който също протича с болки в главата. Пострадалата по време на
ПТП е била бременна в 9 - ти лунарен месец, а на 12.01.2017 г. е родила
нормално. Ако е била с колан на задна лява седалка по време на ПТП, при челен
ляв удар е било възможно да получи увреждания на плода, включително и такива,
които биха го застрашили, а оттам и да бъде застрашен нейния живот.
В резултат
на пътнотранспортното произшествие Г.П.Н. е получила следните увреждания:
счупване на лявата лъчева кост в долния й край, счупване на лявата лакътна кост
в областта на лакътния й израстък. Увредите са получени са при подпиране на
дланта на ръката с изпъната в лакътя ръка. Според вещото лице д-р Ал. М., ако Г.Н.
е била с правилно поставен предпазен колан на задна дясна седалка, не би
получила тези травми. Счупванията на двете кости на лявата предмишница са
причинили трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок не
по-малък от 3-4 м., при обичаен ход на възстановяване. Лекувана е в началото с
имобилизация, а впоследствие на 03.02.2017 г., оперативно. През този период
пострадалата е имала проблеми в ежедневното си обслужване, понякога и нужда от
чужда помощ. За този период е изпитвала силни болки, особено през първия месец
след травмата. Направените разходи,
свързани с лечението на получените при процесното ПТП травми, както следва: 1580
лв. за метални импланти, 42 лв. за фраксипарин, 182 лв. за балнеолечение в
Павел баня и Банкя, са били необходими.
Свидетелят П.Г.Н.(съпруг на Г.Н.) дава сведения, че Г. Н. е
имала комоцио и основните притеснения са били за това, че е била бременна в
9-тия месец. Световъртежите и главоболието са продължили и след раждането,
което е било по нормален път. Не е била в състояние да се грижи за детето около
шест месеца. Притеснява я белега на
бузата и не иска да пътува. Г.Н. е била с гипс 35 дни, а впоследствие е
оперирана в „Пирогов“. Не се е възстановила и усеща болка и тежест при работа с
ръката.
Не е спорно
обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към процесното
пътнотранспортно произшествие, а това се
установява и от представената полица № BG/22116002865958,
подписана на 08.11.2016 г.
При така
установените факти, съобразявайки задължителната сила на постановената присъда,
съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 432 КЗ, като в полза на
ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение.
Относно
размера претендираните от тях обезщетения, съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се
определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът взе предвид травматичните увреждания, установени в
съдебномедицинската експертиза, и
търпените във връзка с тях болки и страдания, както и обстоятелството, че Г.Н.
е била в напреднала бременност по време на произшествието. Съобразявайки се с тези обстоятелства и
икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди за Г.Н. е в размер 30 000
лв., а за Г.Н. е в размер на 15 000 лв.
Основателен
е и иска за имуществени вреди, под формата на разходи за лечение, по отношение
на Г.Н., в размер на 1854 лв., по представените към исковата молба документи за
извършени разходи (л. 28 и сл.).
Относно
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съдът
намира за основателно възражението за съпричиняване, релевирано от ответника,
по отношение на Г.Н., като намира че с оглед заключението на медицинската
експертиза, същото следва са се определи в размер на 1/3. Следователно дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 20000 лв.,
съответно иска за имуществени вреди е основателен за сумата от 1202.66 лв. От
страна на Г.Н. не е налице съпричиняване, доколкото видно от медицинската експертиза, с оглед
бременността, пораженията биха били по-големи при използване на обезопасителен
колан.
Съгласно чл.
429, ал. 3 КЗ, началото на
периода на забава е, считано от датата на уведомяването на застрахователя от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, като се взема предвид коя от датите е най-ранна.
Видно от писмата, изходящи от З. „Л.И.“ АД, (л. 53-54), същите са постъпили при ответника на 03.10.2017 г. и
съдът приема, че на тази дата застрахователят е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие и от този момент дължи изплащане на законната лихва.
Относно разноските
При този
изход на спора на процесуалния представител на ищеца – адв. М.Г. се дължи
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, в размер на сумата
от 1368.50 лв. В полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да
бъдат присъдени направените разноски за съдебномедицинска експертиза в размер
на 163.27 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете. На основание чл.
78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
сумата от 1448.08 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 186.73 лв.,
разноски за медицинска експертиза, съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ******, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на всяка една от ищците застрахователно
обезщетение, в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на на 22.12.2016 г., около 21,10 ч., на главен път Е-79, при километър
51+200, между с. Медовница и с.
Скокля, област Видин, по вина на шофьора П.Ц.Р., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управление на лек автомобил „Тойота Авенсис“, рег. № ******, към посочената дата е застрахована при ответника, както следва:
- на Г.П.Н. с ЕГН **********,***, сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от 03.10.2017 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 40 000
лв.
- на Г.П.Н. с ЕГН **********,***, сумата от 1202.66 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, под формата на разходи за лечение, ведно със законната
лихва от 03.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 1854 лв.
- на Г.Н.Н., ЕГН **********,***, сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от 03.10.2017 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000
лв
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ******, да заплати на адв. М.Г.,***, на основание чл. 38, ал.1,
т. 2 от ЗА сумата от 1368.50 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумите от 1 448.08
лв., представляваща държавна такса по делото и от 186.73 лв., разноски за медицинска експертиза.
ОСЪЖДА Г.П.Н. с ЕГН ********** и Г.Н.Н., ЕГН **********, и двете с постоянен адрес
***, да заплатят на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете,
сумата от 163.27 лв., представляваща
разноски за медицинска експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: