РЕШЕНИЕ

Номер 374                                 28.02.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На девети октомври                            двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

 

Секретар: Петя Сарпанова

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер     5008  по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалван е електронен фиш серия К № 1349841 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на В.В.А., с ЕГН **********  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.

          Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща  представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 07.04.2016г. около 10.16ч автомобил с рег. № **, марка „Мерцедес”, модел „Е 270 СДИ”, собственост на жалбоподателя, се движел по АМ Тракия в района на гр.Пловдив. При км 118+425метра  скоростта му била 158 км/ч, при ограничение за движение по закон от 140 км/ч. Горното било заснето със стационарна система „Sitraffic Lynx ERS 400“. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че задължението му било погасено по давност. Освен това твърди, че фиша бил нередовно връчен. Последното е без съществено значение, тъй като след като съда допуска жалбата срещу фиша за разглеждане, то не се нарушават правата му. Безспорно фишът е връчен ан жалбоподателя на 16.06.2019г., а жалбата е депозирана в 14-дневнияу срок по закон. Ако А. не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето , което дефакто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова собственост. Действително с оглед големия период от време, той трудно би могъл да помни подробности от датата на нарушението, но законът допуска административнонаказателното производство да трае четири години и половина и в този срок нарушителя може да понесе санкция. Не е основателно възражението, че  задължението по фиша било погасено по давност. Всъщност нормата на чл.82 ЗАНН касае изпълнителската давност за събиране на вземането. Но първо следва акта, с който е наложено наказанието глоба да влезе в сила. В настоящия случай това не е така, тъй като в сила влизат наказателните постановления, съответно електронни фишове, които след като са връчени е изтекъл срокът за обжалване им и те не са били обжалвани, или тези които са обжалвани, са били потвърдени от съда. Давностните срокове в случая са уредени в НК – чл.80. Неприложими са сроковете в чл.34 ЗАНН, тъй като елекронния фиш е уреден по други правила и съдържа други реквизити. При това положение срокът за приключване на административнонаказателното производство се явява 3 години от извършване на нарушението, но спиран и прекъсван е четири години и половина, по аргумент от нормата на чл.80, ал.1, т.5, вр с чл.81, ал.3 НК.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и е определена глоба от 50 лева /към момента на деянието/ за превишение от 18 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-висока – 163 км/ч и превишение 23 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя, а напротив отчетен е съответен толеранс.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 1349841 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на В.В.А., с ЕГН **********  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.