№ 1802
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело №
20221100105950 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Г. Н. Н. срещу ЗАД „ОЗК-З.“
АД. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор. Ищцата Г. Н.
твърди, че на 22.01.2021 г., около 8.45- 08.50 часа, в гр. София, на бул. „*******,
водачът на трамвайна мотриса с инв. № 2404 по линия № 5 – Г. К. Л., движейки се в
посока от центъра към кв. Павлово, в нарушение на правилата за движение по
пътищата спряла внезапно в кръстовището, непосредствено преди спирка „Павлово“,
вследствие на което ищцата паднала в трамвая и получила фрактура на дясната ръка.
По повод настъпилото ПТП било образувано д. п. № 11069/2021 г. по описа на СДВР,
съотв. пр. пр. № 7392/2021 г. по описа на СРП, като досъдебното производство било
прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство от
29.10.2021 г., на осн. чл. 343, ал. 2 НК- по искане на пострадалото лице. Извършеното
деяние от водача на трамвайна мотриса с инв. № 2404 – Г. Л., съставлявало деликт по
смисъла на чл. 45 ЗЗД. Ищцата поддържа, че в резултат на възникналото ПТП е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и емоционални
страдания, вследствие причинената й травма и наложеното лечение.
След настъпилото ПТП пострадалата е прегледана в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД- София, където било констатирано счупване на долния край на лъчевата
кост на дясната ръка, която била обездвижена с гипсова имобилизация.
Възстановяването продължило в амбулаторни условия. Проявилите се физически
болки наред с възникналия битов дискомфорт от затрудненото обслужване
способствали за развитието на негативна промяна в емоционалното състояние на
пострадалата. В периода на възстановяване се наблюдавали негативни преживявания:
чувство за непълноценност, раздразнителност и тревога, породени от невъзможността
1
47- годишната жена да се грижи пълноценно за семейството си и несигурността
досежно възстановяването на движенията на дясната ръка в обема и с интензитет на
натоварване, какъвто е бил преди процесното ПТП, предвид обстоятелството, че за
заеманата от нея длъжност се изисква работа на компютър. Към момента на възникване
на непозволеното увреждане гражданска отговорност на виновния за настъпилото ПТП
водач Г. К. Л. била застрахована при ответника ЗАД „ОЗК-З.“ АД по силата на полица
№BG/23/121000001665. С молба с вх. № 99-10185/18.02.2021 г. ищцата завела
претенция пред ответника, с която поискала заплащането на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, като била образувана щета № 0411-195-
0003-2022.
С уведомление изх. № 99- 2151/20.04.2022 г. застрахователят предложил
обезщетение в размер на 1500,00 лв. Ищцата намерила подобен размер за занижен и
същият не репарирал претърпените от нея физически болки, емоционални страдания и
битови неудобства. По изложените съображения ищцата моли съда да осъди ответника
ЗАД „ОЗК-З.“ АД да й заплати сумата в размер на 25100,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпилото на
22.01.2021 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2021 г. до
окончателното плащане на сумата.
Ответникът ЗАД „ОЗК-З.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по съображения, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на дружеството по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Ответникът оспорва факта, че ищцата се е намирала в трамвайната
мотриса към момента на твърдяното за настъпило произшествие, както и че е
претърпяла твърдените увреждания. Ответникът оспорва вината на водача на
застрахованата при него трамвайна мотриса, както и оспорва механизма на процесното
ПТП. Твърди, че вследствие на задействал се автоматичен блокаж на трамвайната
мотриса е настъпило процесното произшествие, както и че водачът на трамвая, не по
своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП. Оспорва, че
вследствие на процесното ПТП ищцата е претърпяла описаните в исковата молба вреди
и тяхната продължителност.
Ответникът оспорва също така предявените искове и по размер с твърдения, че
претендираното обезщетение е силно завишено и не отговаря на принципа на
справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Ответникът релевира и
евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното
поведение на пострадалата, както следва: 1. ищцата не е предприела необходимите
действия, за да предпази себе си – пътувала е права и не се е държала достатъчно
добре, поради което е загубила равновесие и е паднала и 2. ищцата не е изпълнила
предписаното й лечение, не е продължила лечението си в заведение за продължително
долекуване и рехабилитация, както и не е извършила контролни прегледи и
рентгенография. Оспорва акцесорните претенции с твърдение, че претенцията на
ищцата е отправена за първи път с исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство. Ето защо ответникът следва да се счита в забава, считано от
датата на получаване на исковата молба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-9 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим като в тази
връзка следва да изложи следните съображения: в разпоредбата на чл. 498 КЗ /в сила от
01.01.2016г./ се съдържа абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие
срещу застраховател. В тази връзка увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може
да предяви претенцията си пред съда. В случая видно от представената по делото
молба от 18.02.2021г. /л. 14-л. 15/ се установява, че ищецът е изпратил до ответника
покана за заплащане на застрахователно обезщетение, представляваща по своята
правна същност застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, въз основа на която
при ответника е образувана застрахователна преписка № 0411-195-0003-2022
/посоченото обстоятелство се установява от представеното по делото писмо от
ответника /л. 16-л. 17/.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя,
покрил риска „Гражданска отговорност” на делинквента. Основателността на иска,
освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се
установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил
ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца,
по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при
липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна
на ответника.
При анализа на елементите от фактическия състав на предявените искове
следва да се посочи следното: с изготвения по делото доклад от 06.12.2022г. /л. 41/ е
отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно трамвайна мотриса с инв.
№ 2404.
От представеното по делото Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 29.10.2021г. /л. 7 и сл./ се установява, че на 25.02.2021г. е било
образувано досъдебно производство за извършено от Г. К. Л. престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК – причиняване на средна телесна повреда
по непредпазливост при управление на МПС, в резултат от нарушаване на правилата за
движени, установени в ЗДвП от делинквента Л.. От постановлението се установява, че
досъдебното производство е прекратено по искане на пострадалия.
От приетата по делото САТЕ /л. 88-л. 93/, неоспорена от страните и
кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена се установява следното:
3
причина за падането на ищцата е рязкото спиране на трамвайната мотриса от
ватманката; с положението си пътничката – права, държаща се ненадеждно само с една
ръка за вертикална тръба в мотрисата е създала условия и е допринесла за настъпване
на произшествието /л. 91/; при положение, че ищцата е била седнала или към момента
на произшествието се е държала за установените за целта места: вертикална тръба или
рамка на седалка, тялото й не би получило травматични увреждания, подобни на тези,
описани в СМЕ; тя не би се ударила с дясна ръка в предната седалка и не би паднала на
пода с последващи травми; ватманката е спряла управляваното от нея МПС аварийно
/рязко/ като по делото не са описани конкретни причини, предизвикали аварийното
спиране, след потегляне при разрешителен сигнал на светофарната уредба;
пострадалата се е намирала до предпоследната врата в момент, когато е станала от
седалка за напускане на мотрисата и се е била хванала с лява ръка за една седалка
вдясно.
Във връзка с механизма на процесното ПТП, по делото са събрани гласни
доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на ищцата А.Т.Д. /л. 97 и сл./, от
които се установява следното: процесният трамвай, в който са пътували ищцата и
свидетелката Д. на път за работа е спрял внезапно, при което са се чули викове и
всички пътници са залитнали, включително и свидетелката Д.; последната и ищцата са
били правостоящи, доколкото са се били приготвили да слязат на спирка „Павлово“;
свидетелката Д. не е разбрала каква е била причината за внезапното спиране;
свидетелката Д. не е паднала, тъй като е била два пъти по-тежка от ищцата и по
някакъв начин се е задържала; свидетелката Д. помни, че ищцата се е държала за
долната седалка, но не помни точно с коя ръка; мястото на падане е било между
единични срещуположни седалки, разположени във второто вагонче, непосредствено
преди предпоследната врата на трамвая.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че ищцата е доказала
при условията на пълно и главно доказване, че механизмът на процесното ПТП
напълно съответства на описания в ИМ.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване е основателно,
поради следните съображения: Съгласно Решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г.
на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на ВКС,
решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение
№99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването
му или го е улеснил. В случая в производството по предявения иск от приетата по
делото САТЕ, неоспорена от ищцата се установи, че с положението си ищцата – права,
държаща се ненадеждно само с една ръка за вертикална тръба в мотрисата, е създала
условия и е допринесла за настъпване на произшествието /л. 91/. В тази връзка вещото
лице изрично посочва, че при положение, че ищцата е била седнала или към момента
на произшествието се е държала за установените за целта места: вертикална тръба или
рамка на седалка, тялото й не би получило травматични увреждания, подобни на тези,
описани в СМЕ; тя не би се ударила с дясна ръка в предната седалка и не би паднала на
пода с последващи травми.
С оглед приетата по делото САТЕ съдът намира, че е налице 50%
съпричиняване.
Във връзка с размера на вредите по делото е приета СМЕ /л. 84-л. 85/, неоспорени от
4
страните и кредитирани от съда като обективно и професионално изготвени, от които
се установява следното: от представените по делото медицински документи експертът
е достигнал до извода, че ищцата е получила травматично увреждане на дясната
предмишница, довело до закрита фрактура на радиуса /лъчевата кост/ на типично
място, с разместване на костните фрагменти; механизмът на това счупване е удар
върху твърда повърхност при екстензирана китка /повдигната длан/, което е естествен
неволеви рефлекс за предпазване на тялото; в деня на злополуката 22.01.2021 г. ищцата
е посетила спешния кабинет на УМБАЛСМ „Пирогов“, където след направената
рентгенова снимка е била диагностицирана фрактурата, което е наложило същата да
бъде наместена под местна анестезия и имобилизирана с циркулярна гипсова
имобилизация; направена е контролна рентгенова снимка и е дадена рецепта за
болкоуспокояващо (Аулин прахчета) от лекаря на смяна; ищцата не разполага е листа
за преглед на пациент в КДБ/СО от травматологичния кабинет, като горното е вписано
в ЛАК (личната амбулаторна карта), поради издаването на болничен лист за временна
неработоспособност за 14 дни (22.01 - 04.02.2021 г.); срокът за възстановяване на
ищцата е бил около 2.5 месеца, което кореспондира с медицинските критерии за пълно
възстановяване от конкретната фрактура, при оказано навременно и адекватно лечение
и липса на усложнения за възрастовата група на ищцата; по анамнестични данни от
личния преглед, ищцата е трябвало да работи 2 седмици на компютърна клавиатура с
гипса на дясната ръка до неговото сваляне, поради неотложното естество на нейната
работа; след свалянето на гипса не е провеждала рехабилитация, като ищцата е
постигнала почти нормален обхват на активните движения на дясната китка, с измерен
само 5° дефицит максималната екстензия; първата седмица след злополуката ищцата е
изпитвала болки с висока интензивност в областта на дясната китка, особено при опит
за раздвижването й, както до поставянето на гипсовата мобилизация, така и след това
вътре в самия гипс; в следващия период до края на възстановителния период от около
2,5 месеца, интензивността на болката постепенно е намалявала до умерена и слаба
към края на 2- рия месец и би трябвало да е утихнала в края на оздравителния период;
страданията на ищцата не се обуславят само от изпитваната болка, но и от
едномесечната и мобилизация на водещата дясна ръка, което силно ограничава
възможностите за адекватно самообслужване и необходимостта да се пази гипса здрав
и сух; след свалянето на гипса също е било необходимо да не се натоварва физически
дясната ръка до пълното зарастване на фрактурата след втория месец; по анамнестични
данни от личния преглед, ищцата залитайки напред си е пресрещнала дясната ръка в
седалката пред нея, докато е била права и се е готвила за слизане; този механизъм
отговаря на механизма по който се получава процесиото счупване на радиуса на
типично място, а именно падане върху или удряне на ръката в твърда повърхност, при
осъществяване на рефлекса за самосъхранение (повдигната длан при екстензирана
китка); по медицински критерии временната неработоспособност за конкретното
счупване, при липса на усложнения е до 3 месена, от които ищцата е имала служебната
възможност да ползва само 14 дни; при ищцата не е било необходимо провеждането на
болнично лечение, а само диагностициране на фрактурата в спешен травматологичен
кабинет, наместването й с местна упойка и поставянето на гипсова имобилизация за
срок от 1 месец, като временната неработоспособност е до 3 месеца, при неусложнени
фрактури; към момента на личния преглед ищцата се е възстановила напълно.
Във връзка с размера на претендираното обезщетение по делото са събрани
гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на ищцата В.В.Т.л. 99 и сл./,
от които се установява следното: в продължение на 2 седмици след инцидента
свидетелката Т. всеки ден е посещавала ищцата в дома й, за да й помага с
5
домакинската работа; ищцата е изпитвала притеснения дали ще се възстанови след
инцидента и дали ръката й ще заздравее нормално; ищцата е изпитвала страх да излезе
навън, за да не се подхлъзне; отнело й е 10 дни, за да се престраши да излезе навън; 2
седмици била в болничен отпуск и не ходела на работа; след като се върнала на работа,
се притеснявала, че постоянно кара колегите си да работят вместо нея, доколкото
работата й изисквала използването на компютър; около месец след инцидента й
махнали гипса; след премахването на гипса ползвала метална шина, като отгоре я
увивала с ластичен плат; ръката я боляло доста често като болките продължили и 2-3
седмици след свалянето на гипса; при промяна на времето, особено при по-студено
време ищцата изпитва болка в китката.
Ищцата е представила медицински документи, които са взети предвид при
изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което и
съдът, който не разполага с необходимите специални знания, не ги обсъжда.
Във връзка с размера на причинените от ПТП вреди в ППВС № 4/68 на ВС е
указано, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица друго
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Неимуществените вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на
ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното
субективно право – здравето й – обект на правото на лична /физическа/
неприкосновеност, прогласено в чл. 28 КРБ.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от
гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и
системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане
на здравето на ищеца се изразява в получените от него сътресение на мозъка по типа на
зашеметяване, без изпадане в кома; контузия на главата – дясно теменно; травма на
нервните коренчета в поясния отдел на гръбначния стълб; контузия на таза, причинили
на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Предвид
обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди
са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на
дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по
справедливост от съда.
В настоящия случай следва да се вземат предвид следните специфични
особености: видно от изготвената по делото СМЕ се установява, че интензитетът на
причинените болки е продължил сравнително дълъг период от време – първата
седмица след злополуката ищцата е изпитвала болки с висока интензивност в областта
на дясната китка, особено при опит за раздвижването й, както до поставянето на
гипсовата мобилизация, така и след това вътре в самия гипс; в следващия период до
края на възстановителния период от около 2,5 месеца, интензивността на болката
постепенно е намалявала до умерена и слаба към края на 2- рия месец и би трябвало да
6
е утихнала в края на оздравителния период; страданията на ищцата не се обуславят
само от изпитваната болка, но и от едномесечната и мобилизация на водещата дясна
ръка, което силно ограничава възможностите за адекватно самообслужване и
необходимостта да се пази гипса здрав и сух; след свалянето на гипса също е било
необходимо да не се натоварва физически дясната ръка до пълното зарастване на
фрактурата след втория месец. От приетата по делото експертиза и от показанията на
сви на свидетеля на ищцата В.В. Т. се установява, че ищцата се е възстановила
напълно.
Предвид обоснованото заключение на вещото лице, съдът приема, че за
справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето, резултат от
настъпилото ПТП, обезщетението следва да бъде определено в нормалния за такива
случаи размер, съответстващ на жизнения стандарт и конкретните икономически
условия за живот в страната и следва да бъде престирана сума в размер на 15 000 лева,
която би съставлявала справедливо обезщетение за причинените от деянието вреди
като се съобрази обстоятелството, че ищцата се е възстановила напълно. Престиране на
сума над този размер би довела до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като
вреди, надхвърлящи този размер не са доказани. Същевременно обаче по делото се
доказа, че е налице 50 % съпричиняване, поради което обезщетението след приспадане
на процента съпричиняване следва да се определи на сумата от 7500.00 лева.
Следователно, предявеният иск за възмездяване на неимуществените вреди е доказан
за размера от 7500.00 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 25100 лева
следва да бъде отхвърлен.
Основателно е и искането за присъждане на лихва, считано от 18.05.2021г.
/изтичането на 3-месечен срок от датата, на която била отправена доброволната покана
до застрахователя, по реда на чл. 380 КЗ/ до окончателното плащане на сумата.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за всички страни по
делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата
от 434.46 лева – размерно с уважената част от иска /сумата от 1004.00 лева – ДТ;
сумата от 250.00 лева – депозит за СМЕ; сумата от 200.00 лева – депозит за САТЕ/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адв. Р. М. П. следва да се присъди по съразмерност сумата от
794.22 лева, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в общ размер
от 1535.34 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска /сумата от 1539.60 лева –
адвокатско възнаграждение, сумата от 550.00 лева – депозити за вещи лица; сумата от
60.00 лева – депозит за свидетел; сумата от 20.00 лева – ДТ за 4 бр. СУ; сумата от 20.00
лева – такса за документи/.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, с ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „Св.
******* да заплати на Г. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* №
******* ап. 1, на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 7500.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и
страдания/ от настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, полица № BG/23/121000001665, ведно със законната лихва,
считано от 18.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 434.46 лева – разноски за производството пред
СГС като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 7500 лева до пълния
предявен размер от 25100 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, с ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. „Св.
******* да заплати на адв. Р. М. П. от Софийска адвокатска колегия, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от
794.22 лева – адвокатско възнаграждение по съразмерност за производството пред
СГС.
ОСЪЖДА Г. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* №
******* ап. 1 да заплати в полза на ЗАД „ОЗК З.“ АД, с ЕИК *******, с адрес: гр.
София, ул. „Св. *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1535.34 лева –
разноски по съразмерност за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8