ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 260815 13.11.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: тринадесети ноември две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 1908 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.577, вр. чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частната жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, подадена чрез пълномощник адв.Димитър Димитров, против Определение № 23, том 1 от 25.06.2020 г. на съдия по вписванията при РС – Несебър, с което е отказано извършването на вписване на удостоверение изх.№ 20200508102541/08.05.2020 г. на АВ за преобразуване чрез вливане на „Банка Пиреос България“ АД в „Юробанк България“ АД.
Жалбоподателят оспорва постановения отказ като незаконосъобразен, като счита, че неправилно съдията по вписванията е констатирал наличието на основания да се откаже исканото вписване, поради недопустимост на същото и неясен предмет. В тази връзка се оспорват мотивите на съдията по вписванията, че следвало да се установят и да се представят документи за всички недвижими имоти, преминаващи от патримониума на вливащото се дружество, като сочи, че липсва такова законово изискване, както и, че имотът в района на СВ-Несебър, преминал в патримониума на заявителя, е единствен и именно за него е подадено процесното заявление. Оспорват се мотивите на съдията по вписванията и относно определянето на дължимата държавна такса, като се сочи, че към заявлението е приложено удостоверение за данъчна оценка на имота, както и извлечение от балансовата стойност/аналитична справка на дълготрайни (материални и нематериални) активи, заверена от приемащото дружество, представляващо по своята същност извлечение за конкретния имот от заключителния баланс на вливащото се дружество, издадено и удостоверено на основание чл.263з, вр. чл.263к ТЗ, с оглед на което е определена и внесена дължимата за вписването държавна такса. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ на съдията по вписванията и да разпореди извършване на исканото вписване на процесното удостоверение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи, представените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт, а доколкото в преписката липсват данни за връчване на молителя на атакуваното определение на съдията по вписванията, съдът намира жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред Службата по вписванията при РС-Несебър е депозирано заявление вх.№ 2748/25.06.2020 г., подадено от „Юробанк България“ АД за вписване на удостоверение по смисъла на чл.263в, ал.1 ТЗ с изх.№ 20200508102541/08.05.2020 г. на Агенция по вписванията, с което се удостоверява, че в ТР и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на „Юробанк България“ АД в Част „Вписани обстоятелства“, Раздел „Преобразуване“ е вписано вливане на „Банка Пиреос България“ АД в правоприемника „Юробанк България“ АД, като в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61056.501.489.1.16 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, с адрес на имота с.Равда, ул.“Н.“ № *, ет.*, ап.*, с площ от 64.04 кв.м. и прилежащи части 5.69 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата.
Към заявлението е приложено Удостоверение от 08.05.2020 г., издадено от Агенция по вписванията относно вписани обстоятелства по партидата на „Юробанк България“ АД, от което е видно, че е вписано преобразуване чрез вливане на „Банка Пиреос България“ АД като преобразуващо се дружество в дружеството-правоприемник – „Юробанк България“ АД. От извършената от съда служебна справка в сайта на Търговския регистър се установява, че посоченото преобразуване чрез вливане е вписано в регистъра на 12.11.2019 г. с № 20191112155212.
За удостоверяване правото на собственост на преобразуващото се дружество върху недвижимия имот, заявителят е представил Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.05.2019 г., влязло в законна сила на 28.05.2019 г., издадено по изпълнително дело № 20187050400636 по описа на ЧСИ Илко Бакалов – рег.№ 705 с район на действие ОС-Бургас, с което на „Банка Пиреос България“ АД е възложен недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61056.501.489.1.16 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, с адрес на имота с.Равда, ул.“Н.“ № *, ет.*, ап.*, с площ от 64.04 кв.м. и прилежащи части 5.69 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата. Видно от акта на ЧСИ Бакалов, преобразуващото се дружество е придобило недвижимия имот в резултат на успешно проведена публична продан.
Представени са също схема и данъчна оценка на недвижимия имот, декларации
по чл.264 ДОПК, справка от счетоводния регистър на „Юробанк България“ АД и
преводно нареждане за платена държавна такса за вписването.
С обжалваното Определение № 23, том 1 от 25.06.2020 г. на съдия по
вписванията при РС-Несебър е отказано исканото вписване, по следните две групи
мотиви: Първата група – съдията по вписванията е извършил справка в СВ и е
установил, че в активите на преобразуващото се дружество се включват и
множество други имоти в района на СВ-Несебър, поради което искането за вписване
само за произволно избран недвижим имот е недопустимо, като следва да се впише
извършеното прехвърляне по отношение на всички имоти, а не на произволни,
според желанията на заявителя. Втората група мотиви са, че към преписката не е
приложен заключителен счетоводен баланс относно стойността на преминалото в
резултат на преобразуването имущество, а е представена единствено справка от
счетоводния регистър на заявителя и удостоверение за данъчна оценка на имота,
което води до невъзможност за определяне на материалния интерес на вливането,
съответно за правилното определяне на дължимата държавна такса съгласно чл.2
ТДТСАВ.
При така установените факти, съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения в т.3 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, удостоверението за вписване по чл.263в, ал. 1 ТЗ не е акт за прехвърляне на собственост, тъй като само удостоверява настъпилото правоприемство и поради това се явява акт по смисъла на чл.4, б.“И“ ПВ (сега – чл.4, б.“Л“ ПВ), за който със закон – ТЗ е предвидено, че подлежи на вписване. По тази причина неговото вписване следва да се извърши по реда на Раздел II от ПВ, като се спазят изискванията на чл.6-9 ПВ. Поради това, таксуването на вписването следва да бъде извършено както в останалите хипотези, когато се вписват актове, свързани с преминаване на право на собственост или други вещни права от един субект към друг. Таксата се определя съгласно чл.2 ТДТСАВ, като самото преминаване не е таксувано, поради което цената на акта следва да се определи за първи път в производството по вписване, при аналогично приложение на правилата за определяне на таксите при прехвърляне на собственост. За такава цена се приема стойността на преминалото в резултат на преобразуването имущество по заключителния баланс, който преобразуващото се дружество съставя съгласно чл.263з, ал.1 ТЗ, или данъчната оценка, ако е по-висока от стойността по заключителния баланс (арг. от чл.96, ал.3, вр. § 2 от ДР на ЗННД. Ако от заключителния баланс цената на правото не може да бъде установена, държавната такса следва да се изчислява върху данъчната оценка, определена по реда на чл.33 ЗМДТ.
Настоящият съд не споделя доводите на съдията по вписванията, че не може да се извърши вписване на вливане частично, само по отношение на определени имоти, избрани от заявителя, като изложените в този смисъл възражения на жалбоподателя са основателни.
Безспорно, при преобразуване чрез вливане имуществото на преобразуващото се дружество е преминало към правоприемника като съвкупност и този транслативен ефект вече е настъпил, като вписването на удостоверението по чл.263в, ал.1 ТЗ има оповестително действие спрямо трети лица. Следва да се има предвид обаче, че в закона не е налице правна норма, която да въвежда изискването, посочено в обжалваното определение на съдията по вписванията, а именно – вписването да се извърши едновременно за всички права (в случая недвижими имоти), които са предмет на транслативния ефект. Предвид липсата на ограничаваща правна норма в посочения смисъл, съдът намира, че с оглед на конкретния си правен интерес, в правото на дружеството-приобретател е да прецени кога и в какъв момент да поиска вписване на удостоверение за имоти, които част от съвкупността. Обстоятелството, дали преобразуващото дружество притежава и други недвижими имоти, за които не е поискано вписване по никакъв начин не представлява основание за отказ, още повече, че производството е подчинено по принципа на диспозитивност. Ето защо, тези доводи на съдията по вписванията са неправилни.
Правилни са обаче изводите на съдията по вписванията за постановяване на обжалвания отказ, поради липса на представен към заявлението заключителен счетоводен баланс относно стойността на преминалото в резултат на преобразуването имущество, което води до невъзможност за определяне на материалния интерес на вливането, съответно за правилното определяне на дължимата държавна такса съгласно чл.2 ТДТСАВ. При въззивната проверка на обжалваното определение съдът не е ограничен до изложените в жалбата оплаквания, доколкото настоящото производство се разглежда по реда на чл.275 и сл. ГПК, с оглед препращането в чл.577 ГПК. Предвид това, БОС изцяло споделя посочения довод на съдията по вписванията, който е съобразен със задължителните разяснения в ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което с оглед определяне на таксата за вписване по реда на чл.2 ТДТСАВ, за цената на акта следва да се приеме стойността на преминалото в резултат на преобразуването имущество по заключителния баланс, който преобразуващото се дружество съставя съгласно чл. 263з, ал.1 ТЗ. Следователно, заявителят следва да представи освен удостоверение по чл.263в, ал.1 ТЗ и данъчна оценка на конкретния имот, но и заключителен баланс, съставен по реда на чл.263з, ал.1 ТЗ, какъвто обаче не е приложен към заявлението за вписване.
В конкретния случай, видно от данните по делото жалбоподателят към подлежащото на вписване удостоверение е представил удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот с идентификатор 61056.501.489.1.16. Заявителят обаче не е представил заключителния баланс по чл.263з, ал.1 ТЗ, от който да се установи размерът на балансовата стойност на имота – част от патримониума на преобразуващото се дружество. По този начин не може да се направи сравнение между двете стойности – стойността на имота съобразно данъчната оценка и стойността на имота по заключителния баланс, за да се направи извод коя от двете стойности е по-висока и по този начин да може да се определи дължимата държавна такса за вписването на недвижимия имот, съответно – не може да се определи дали внесената от молителя държавна такса е правилно определена и внесена от заявителя. Към заявлението е приложена само справка от счетоводния регистър на „Юробанк България“ АД към 30.11.2019 г., от която справка не може да се идентифицира имота, за който се иска вписване в СВ, оттам и извод за балансовата стойност на недвижимия имот по заключителния баланс на преобразуващото се дружество. Това обуславя и крайния извод на настоящия съд за законосъобразност и правилност на постановения отказ от съдията по вписванията.
Ето защо, частна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а атакуваният акт да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 23, том 1 от 25.06.2020 г. на съдия по вписванията при РС – Несебър, с което е отказано извършването на вписване на удостоверение изх.№ 20200508102541/08.05.2020 г. на АВ за преобразуване чрез вливане на „Банка Пиреос България“ АД в „Юробанк България“ АД, постановено по заявление за вписване № 2748/25.06.2020 г. на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********.
Определението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.