Решение по КНАХД №515/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от Началник сектор ПП при ОД на МВР [населено място], чрез пълномощник гл. юрисконсулт В. Д., против Решение №242/30.09.2025 г., постановено по АНД №751/2025 г. по описа на Районен съд гр.Шумен.

Касаторът твърди, че решаващият съд не е приложил правилно материалния закон, тъй като събраните по делото доказателства установяват безспорно процесното нарушение. Касаторът излага доводи, че към момента на извършената проверка от контролните органи автомобилът на санкционираното лице не е бил с включени дневни светлини или с къси светлини, съобразно разпоредбата на чл.70 ал.3 от ЗДвП, а светели дългите светлини. Касаторът оспорва и заключението на вещото лице по назначената от РС Съдебно-автотехническа експертиза, на която се е позовал решаващият съд при постановяване на решението, като счита, че заключението било неточно и тенденциозно. С оглед на тези съображения касаторът иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да потвърди Наказателно постановление №24-0869-004053/30.01.2025 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР [населено място], като не претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Я. С. Р. - Н., редовно призована, не се явя, но е представила писмен отговор по подадената касационна жалба, в който изразява подробно становище за правилност и законосъобразност на Решението на РС [населено място] и отправя искане да бъде оставено в сила. Не претендира разноски за настоящата касационна инстанция.

Настоящият касационен състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление №24-0869-004053/30.01.2025 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР [населено място], с което на ответната страна е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20.00 лв. на основание чл.185 от Закон за движението по пътищата ЗДвП/, за нарушение по чл.70 ал.3 от ЗДвП.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 16.09.2024 г. ответната страна по касацията е управлявала лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер], като се движил в [населено място], по [улица]в посока [улица]. Около 11.57 часа на същата дата била спрян за извършване на проверка пред №36 на [улица]от полицейските служители Н. Т. Н. и Е. С. Б., които констатирали, че автомобилът няма фабрично монтирани дневни светлини, а по време на движението му не са били включени късите светлини. На санкционираното лице бил съставен фиш, но поради отказа да го подпише, бил съставен АУАН серия GA, №3273952 от 16.09.2024 г., в който актосъставителят посочил, че с горното деяние от страна на Я. С. Р.-Н. е нарушена разпоредбата на чл.70, ал.3 от ЗДвП. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били депозирани писмени възражения, в които санкционираното лице посочил, че по време на управление на автомобила непосредствено преди извършване на проверката, автомобилът е бил с включени светлини за движение през деня. В тази връзка излага, че автомобилът е бил оборудван с модул „CarDRL5S“, който е бил свързан към електрическата система на автомобила, по начин, че при привеждане на двигателя в действие, автоматично се включват дългите светлини на автомобила на 30% от капацитета си. Във връзка с така депозираното възражение е била извършена допълнителна проверка, резултатите от която са били обективирани в докладна записка рег.№869р-391/09.01.2025 г., връчена на лицето. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки депозираното възражение и материалите в административно-наказателната преписка е издадено и процесното НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства пред районният съд и в частност от показанията на свидетеля Н. Н. – актосъставител, по категоричен начин е установено и, че непосредствено преди спирането на автомобила за проверка същият не е бил с включени къси светлини, но е бил с включени дълги светлини, но с намален капацитет.

Пред РС е била назначена съдебно-автотехническа експертиза, приета от съда като компетентно дадена и неоспорена от страните. Съобразно заключението на вещото лице монтираният към дългите светлини на автомобил [Марка] с рег.№[рег. номер], модул „CarDRL5S“, посредством който същите се включват автоматично на работа 30% от капацитета си, отговаря на изискванията за „светлини през деня“, съгласно Правило №48 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации /ИКЕ на ООН/ - Единни предписания относно одобряване на превозни средства по отношение монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация.

При това положение съдът е приел, че по време на извършване на проверката ответната страна е управлявала лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер], с монтиран към дългите светлини модул „CarDRL5S“, посредством който същите се включвали автоматично на работа 30% от капацитета си, като непосредствено преди спиране на автомобила за проверка, същият е бил с включени светлини.

Въз основа на тези факти въззивният съд от правна страна е приел, че санкционираното лице не е осъществило от обективна страна визираното в разпоредбата на чл.70 ал.3 от ЗДвП административно нарушение, съгласно която разпоредба през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Според съда използвайки светлините на автомобила по посочения по-горе начин, санкционираното лице не е имала никакво съмнение, че е спазила законовото изискване да управлява автомобила при включена „светлина за движение през деня“, поради което не е осъществила нарушението и от субективна страна.

Настоящият съдебен състав споделя установената от съда фактическа обстановка, за която са били събрани всички относими доказателства, включително разпит на свидетели и заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза. В решението си съдът е направил обстоен и аргументиран анализ на доказателствения материал, като е обсъдил кои факти приема за безспорно установени и въз основа на кое доказателство, като изложените мотиви за липса на осъществен състав на административно нарушение от обективна и субективна страна напълно се споделят от настоящата инстанция и не следва да се повтаря, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл.70 ал.3 от ЗДвП през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Безспорно е установено, че при спиране на автомобила от контролния орган, същият е бил с включени светлини и с монтиран към дългите светлини модул „CarDRL5S“, посредством който същите се включвали автоматично на работа 30% от капацитета си. При даденото категорично заключение от вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза и което не е било оспорено от касатора, че монтираният към дългите светлини на автомобил модул „CarDRL5S“, посредством който същите се включват автоматично на работа 30% от капацитета си и по този начин отговаря на изискванията за „светлини през деня“, съгласно Правило №48 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации /ИКЕ на ООН/ - Единни предписания относно одобряване на превозни средства по отношение монтирането на устройства за осветяване и светлинна сигнализация, напълно правилно и законосъобразно решаващият съд е формирал правният извод за липса на осъществено от субективна и обективна страна административно нарушение по чл.70 ал.3 от ЗДвП от страна на санкционираното лице.

Наведеното в касационната жалба и поддържано в открито съдебно заседание възражение по отношение на заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза е напълно неоснователно, тъй като вещото лице е отговорило на въпроса, така както е бил поставен като задача на експертизата, която не е била оспорена от страната. Твърденията за непълнота или за необоснованост на експертизата е следвало наказващият орган да изложи пред РС и съответно да се противопостави на приемането на експертизата, което обаче в случая не е сторено.

Фактът, че монтираният към дългите светлини на автомобил модул „CarDRL5S“, посредством който същите се включват автоматично на работа 30% от капацитета си и по този начин отговаря на изискванията за „светлини през деня“ се потвърждава и от представеното и прието като доказателство по делото пред касационната инстанция Удостоверение за техническа изправност на ППС по отношение на процесния автомобил от 05.09.2025 г., което удостоверение е издадено от компетентния за това орган. Това, че контролните органи на полицията не са съгласни с констатациите на друг контролен орган, не означава, че процесният автомобил не се е движел с включени за движение през деня светлинни.

Неоснователно в касационната жалба са изложени аргументи, че решаващият съд не се е концетрирал върху предмета на спора. Напротив съдът е изложил мотиви, които са именно по отношение на факта дали санкционираното лице е извършило нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП в настоящия случай. Никъде в мотивите си съда не е посочвал, че дългите светлини са преработени и по този начин е изпълнено правилото на чл.70 ал.3 от ЗДвП.

Настоящият касационен състав намира за безспорно установено, че санкционираното лице не е нарушило нормата на чл.70 ал.3 от ЗДвП, тъй като на посочената дата и място на нарушение автомобилът се е движил с включени светлини за движение през деня. Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение. Само за изчерпателност следва да се посочи, че цитираната в касационната жалба съдебна практика на АдмС [населено място] въобще не е относима по настоящия спор, тъй като постановените решения са при установена съвсем друга фактическа обстановка.

С оглед на горното настоящият касационен състав намира, че Решението на РС [населено място] е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява неоснователна.

Доколкото ответната страна не претендира разноски, такива не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №242/30.09.2025 г., постановено по АНД №751/2025 г. по описа на Районен съд гр. Шумен.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно.