Решение по дело №914/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на А. В. Б., с [ЕГН], чрез адв.Л. Н., срещу Решение № 302 от 13.03.2025г. по АНД № 3273/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-003126 от 14.05.2024г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на А. Б. е наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на решението и НП, в частта, с която е наложена глоба за неизползването на обезопасителен колан.

В съдебното заседаниe - А. В. Б. се представлява от адв. Л. Н., чрез която поддържа жалбата по изложените съображения. Адв. Н. изрично акцентира, че не обжалва решението по отношение ползването на мобилен телефон, претендира разноски.

Ответникът – Началник група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ не се явява, не се представлява.

Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд и НП следва да бъдат потвърдени.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атаку­ва­ното НП състав на Районен съд Пловдив е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на А. В. Б. на вмененото нарушение на ЗДвП, а от друга че не са налице същест­ве­ни нарушения на процесуалните правила, осъществени в хода на развитие на административно – наказателното производство.

Оспореното решение е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната част.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява частично правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, но решението е неправилно в частта му, потвърждаваща НП на основание нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, доколкото с оглед чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е било необходимо админстративнонаказващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства. Съображенията, мотивирали решението на районния съд в частта, в която настоящият състав счита, че то е неправилно, следва да бъдат обсъдени в настоящото решение.

Фактическата обстановка е детайлно и точно описана, същата е възприета за несъмнено установена след подробен анализ на съвкупния доказателствен материал по делото. На 06.04.2024 г., около 14:58 часа, в [населено място], на [улица]срещу №80 касаторът Б. бил спрян за проверка на управляваното от него МПС – лек автомобил „Мерцедес ГЛС 580“, с рег. №******. При проверката било установено, че касаторът Б. управлявал описаното МПС, използвайки мобилен телефон без устройство, позволяващо свободното ползване на ръцете, а водачът също така бил без обезопасителен колан. С касационната жалба се оспорва потвърждаването на процесното НП в частта му досежно санкционирането за липса на колан.

Деянието е калифицирано като нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата. Съставен е АУАН, подписан от касатора, който посочил, че има възражения. Така описаната фактическа обстановка съдът е приел за безспорно установена като е направил точна преценка на доказателствената съвкупност по делото и е кредитирал цитираните в първоинстационното решение писмени доказателства. Касационният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд относно извършването на нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата и налагането на административно наказание на това основание на касатора.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.

С касационната жалба се представя Амбулаторен лист № 150 от 24.08.2023 година, издаден от д-р В. Г., по отношение на пациента А. Б., като изрично в обективното състояние на пациента е вписано ….“Пациента страда от заболяване – ПТП и килограмите, които заболявания съставляват противопоказания за поставяне на обезопасителен колан. Задължително указва да не се поставя обезопасителен колан и поради задух“.

Пред Районен съд Пловдив е представен Медицински протокол на ЛКК № 646 от 10.06.2024 г. съдържащ анамнеза и описание на обективното състояние на касатора, в заключението, на което е посочено…“ използването на предпазния колан в автомобил невъзможно-предизвиква мъчителен болков синдром от притискането и силен задух“. Първостепенният съд не е кредитирал този Медицински протокол, но настоящия състав намира, че той има доказателствено значение, с оглед времевия обхват, от Амбулаторен лист № 150 от 24.08.2023 година до 10.06.2024 г. и установената липса на подобрение в здравословното състояние на А. Б., касателно поставяне на обезопасителен колан.

По изложените мотиви настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е приложил неправилно материалния закон чл.137а, ал.1 от ЗДвП и при наличие на касационни основания за отмяна оспореното решение следва да бъде отменено в тази му част.

По отношение на претендираните разноски, следва да се посочи, че такива с оглед резултата се дължат в полза на касатора в пълния доказан размер от 1000 лв., след като ответната страна не възразява.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесети състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 302 от 13.03.2025г. по АНД № 3273/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-003126 от 14.05.2024г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на А. Б. е наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1030-003126 от 14.05.2024г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, в частта, с която на А. В. Б., с [ЕГН] е наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, да заплати на А. В. Б., с [ЕГН] сумата от 1000 лв. (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.