Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2019 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 1882 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на К.Д.Т. чрез адвокат И.Г. срещу разпореждане
от 20.08.2019 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Станимира Костова – Данова,
с което е отказано да бъде прекратено изпълнително дело № 20197180400464, както
и да бъдат намалени определените по изпълнителното дело разноски.
Иска се
отмяна на така постановеното разпореждане, като в жалбата се твърди, че към молбата за образуване на
изпълнителното производство не са представени доказателства за уведомяване по
реда на член 99, алинея 4 от ЗЗД, както и не е посочен изпълнителен способ,
което представлява дисциплинарно нарушение от страна на ЧСИ. Оспорва се придобиването
на качеството кредитор на взискателя с оглед
изложеното, че цесията не е съобщена на длъжника, като се сочат подробни
аргументи за това. Оспорват се всички подписи на взискателя,
включително и в договора за цесия. Сочи се, че на 19.07.2019 г. длъжникът е
заплатил сумата от 750 лева на Петър Николов Колев и е представил доказателства
за това по изпълнителното дело.
Взискателят по изпълнителното дело е
депозирал отговор на жалбата, в който счита същата за неоснователна. Сочи, че длъжникът
е надлежно уведомен за извършената цесия и отказът за получаване не влияе на
редовността на връчването. Също така се оспорва и твърдяното плащане от страна
на длъжника. Възразява се против допускане на исканите доказателства.
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са
приложени мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното
пред него изпълнително производство, както и съображения защо счита жалбата за
неоснователна.
При преценка
на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и съобразявайки
нормите на ГПК, съдът констатира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на М.Л.И. против К.Д.Т. въз
основа на изпълнителен лист № 380 от 27.06.2019 г., издаден от Районен съд – Варна
по НЧХД № 3070/2017 г., с който е осъден Т. да заплати на Петър Николов Колев сумата
от 750 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело и на основание член 435,
алинея 2, точка 6, предложение второ от ГПК може да обжалва отказ на СИ да прекрати
принудителното изпълнение. Съобщението за обжалваният акт за отказ за прекратяване
на изпълнението е връчено на жалбоподателя на 04.09.2019 г. Съгласно
разпоредбата на член 436, алинея 1 от ГПК срокът за депозиране на жалбата е
едноседмичен и в случая същият изтича на 11.09.2019 г., на която дата е депозирана
жалбата. Поради това настоящият състав на съда намира, че жалбата е допустима.
В случая единственият
релевантен довод, който жалбоподателят е навел за прекратяване на делото е, че
е извършил плащане на сумата по изпълнителния лист на 19.07.2019 г. на
кредитора Петър Николов Колев. Наведеният довод за непосочване на изпълнителен
способ в молбата за образуване на изпълнителното дело не е предвиден в нормата
на член 433, алинея 1 от ГПК и се явява неотносим.
Взискателят М.И. се легитимира като такъв въз основа на договор
за цесия от 28.06.2019 г. между нея и Петър Николов Колев, с който последният й
е прехвърлил вземането си по посочения по-горе изпълнителен лист. Доказателства
за това са приложени към молбата за образуване на изпълнителното дело, въпреки
противното изложено твърдение в жалбата на К.Т..
Съгласно
разпоредбата на член 429, алинея 1 от ГПК частните правоприемници на кредитора,
какъвто се явява взискателя по изпълнителното дело, могат
да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на цедента
изпълнителен лист. Безспорно е, че след издаването на изпълнителния лист
лицето, на което е признато вземането, е прехвърлило вземането си в полза на М.И..
Договорното
съдържание на цесията обвързва страните по него и главна негова последица е, че
вземането преминава от един кредитор към друг, за което преминаване на
вземането не е необходимо съгласие на длъжника. Длъжникът не е страна по
договора за цесия, но неговите права са защитени от закона посредством
разпоредбата на член 99, алинея 3 от ЗЗД, целта на който е той да бъде
защитен при изпълнение на неговото задължение – да го изпълни точно като плати
на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Съобщаването
представлява едностранна волеизява, то е неформално и
следва да бъде изпълнено от предишния кредитор /цедентът/,
тъй като до уведомлението той се счита за кредитор на вземането. В случая, е
безспорно установено, че на 28.06.2019 г. /датата на сключване на договора за
цесия/ е изготвено уведомление до длъжника К.Т. от старият кредитор Петър Колев
/цедент по договора за цесия/ чрез телепоща. Това уведомление, видно от отбелязването,
извършено от служителят на „Български пощи“, не е връчено на длъжника К.Т.
поради отказ. При връчване се прилагат правилата на член 37-член 58 от ГПК, като отказът за получаване по член 44 от ГПК се удостоверява от длъжностното лице, а съобщенията
се считат за връчени. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на
длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на член 36, алинея 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на
пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 1227 от 17.11.2010
г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Съгласно член 43, буква
"а" от ОП доставянето на препоръчаната пощенска пратка се извършва
лично на получателя срещу подпис, а съгласно буква "б" в случай, че получателят откаже
да получи пощенската пратка, пощенския колет и пощенския паричен превод, той
отбелязва това върху пратката или служебния формуляр, и се подписва, а ако
получателят откаже, това се удостоверява от пощенския служител.". Видно от
доказателствата, приложени по делото, служебният формуляр - известие за
доставяне не е оформен съгласно изискванията на ОП. На служебния формуляр няма
поставен подпис на получателя и той не е вписал отказа си да получи пощенската
пратка. На известието е извършено отбелязване в графа "Отказана“ и в графа
„Непотърсена“ и е поставен подпис на пощенския служител. Липсата на подпис на
получателя, който да удостовери отказа, както и противоречивото оформяне на служебния
формуляр /отказана ли е пратката или непотърсена/ прави приложеното известие за
доставяне от 01.07.2019 г. нередовен удостоверителен документ. Липсата на
установени в ОП реквизити на служебния формуляр правят удостоверителното
изявление недействително и го лишават от материалната доказателствена
сила на официален свидетелстващ документ.
Настоящият въззивен състав като се съобрази със съдебната практика
приема, че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към молбата за образуване на изпълнително дело, както е в случая, и
достигнало до длъжника с него, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно
член 99, алинея 3, от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание член 99, алинея 4 от ЗЗД. В този смисъл ВКС се е произнесъл
в редица решения, поради което неоснователно се твърди от длъжника, че цесията
не му е съобщена.
Само по себе
си обаче посоченото обстоятелство не може да доведе до извод, че е налице
основание за прекратяване на изпълнителното производство.
Плащането,
извършено от длъжника по настоящото изпълнително производство К.Т., е на
19.07.2019 г., тоест след образуването на изпълнителното производство, което е
от 12.07.2019 г. Жалбоподателят – длъжник К.Т. се позовава на плащане, което е
извършено по изпълнително дело № 20198950400712 на ЧСИ Людмил Станев поради
наложен запор на вземането, което Петър Николов Колев има от К.Д.Т. за сума в
размер на 750 лева, представляващи разноски по НЧХД № 3070/2017 г. на ВРС. В
съобщението до К.Т. ЧСИ Людмил Станев е посочил, че сумата следва да бъде
преведена по сметката на ЧСИ, като изрично е изписал номер и банка. От
представеното платежно нареждане се установява, че К.Т. е превел на 19.07.2019
г. сумата от 750 лева по сметка на Петър Чавдаров Гетев,
посочвайки за правно основание „плащане на запор по изп.д.№
712/19 на ЧСИ Людмил Станев“. Всички
суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, следва да се внасят по
сметката на съдебния изпълнител, а не директно в сметката на взискателя - член 455, алинея 1 от ГПК. С внасянето
на сумите по изпълнителното дело по сметка на съответния ЧСИ, което не е
сторено от жалбоподателя К.Т., съдебният изпълнител се явява оправомощено по силата на специалната разпоредба на процесуалния
закон лице да приеме изпълнението. Едва с постъпване на сумата по сметката на
ЧСИ дългът на длъжника към взискателя се счита
погасен. С оглед изложеното не може да бъде прието, че жалбоподателят с
извършеното плащане е платил на първоначалния кредитор преди да му бъде
съобщена цесията, респективно изпълнителното производство да бъде прекратено.
Като
последица от този извод се явява и неоснователно искането за отмяна на
атакуваното разпореждане в частта му за разноските.
По изложените съображения и на основание член 437
от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
от 20.08.2019 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Станимира Костова – Данова,
с което е отказано да бъде прекратено изпълнително дело № 20197180400464, както
и да бъдат намалени определените по изпълнителното дело разноски, по жалба на К.Д.Т.
ЕГН ********** ***.
Решението не подлежи на обжалване на
основание член 437, алинея 4, изречение последно от Гражданския процесуален
кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.