№ 39572
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110139035 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. К. Д. срещу „В..БГ“ ЕООД.
На основание чл. 146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 10 ЗПК, чл. 10а ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, чл. 146
ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.03.2021 г. е сключил договор за паричен заем № **********
с „В..БГ“ ЕООД /с предишна фирма 4финанс/, като страните се договорили отпуснатият
заем да бъде в размер на 500 лв., при погасяване в срок до 15.04.2021 г. В посочения
договор е уговорено, че ГПР е в размер на 49,70 %, лихвен процент по кредита в размер на
41 %, сума на лихвата за срока на договора 16,85 лв. Съгласно договора кредитополучателят
дължи сума в размер на 123,15 лв. - такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на
кредит. Ищецът твърди, че е погасил сумата по договора, включително и таксата за
експресно разглеждане: 623,15 лв. Твърди, че сключеният договор е нищожен, тъй като не е
налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита - в договора за потребителски кредит грешно е посочен размер
на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Посочва, че таксите за допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР. Счита, че
грешното посочване на размера на ГГР следва да се приравни на хипотезата на непосочен
ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Твърди, че клаузата, с която е уговорено, че следва
да заплати на кредитора такса за експресно разглеждане на кредита е нищожна. Посочва, че
е налице изрична забрана да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита, какъвто е настоящият случай. Счита, че клаузата,
предвиждаща такса за експресно разглеждане е неравноправна и противоречи на добрите
нрави, доколкото въвежда потребителя в заблуждение. С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което да обяви клаузата за нищожна, както и да осъди ответника да
заплати сумата от 123,15 лв., като платена без основание, ведно със законна лихва от датата
на исковата молба (13.07.2023 г.) до окончателното плащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва да е налице сключен
1
договор с ищеца при твърдените в исковата молба параметри, както и да са погасявани суми
по такъв договор. Моли за отхвърляне на исковете.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорената
клауза, която противоречи на императивни материалноправни разпоредби и/или на добрите
нрави, за което съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства; извършено плащане на
исковите суми в полза на ответника на основание процесната договорна клауза.
В случай на доказване на тези факти, ответникът следва да докаже направените в
исковата молба възражения, както и че сумата от 123,15 лв. е получена на годно правно
основание.
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да се приемат като
допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора, като относно тяхната
доказателствена стойност съдът ще се произнесе с решението си по същество.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК е неоснователно, доколкото ответникът изрично
оспорва наличието на договор за паричен заем № **********/16.03.2021 г. със сочените в
исковата молба параметри, а ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че такъв
договор е бил действително сключен, включително и извършените плащания по него.
Искането по чл. 192 ГПК за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи
пред БНБ за снабдяване с информация относно всички сключени договори за потребителски
кредит между ищеца и ответника също е неоснователно, доколкото е неотносимо по
настоящия спор наличието на други договори за потребителски кредит между страните.
По искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание, след евентуалното представяне на процесния
договор за паричен заем.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 06.12.2023 г. от
09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно – счетоводна
експертиза за първото открито съдебно заседание на основание чл. 140, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
2
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБДН за постоянен и настоящ адрес на ищеца И. К. Д.,
която да се приложи по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3