Р Е Ш Е Н И Е
260246/7.12.2020г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№1532 по описа за 2020 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е положителен установителен иск, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.258
и сл. от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „РЕГО-2016“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А.И.А.– управител, излага, че по ч.гр.д. № 986/2020 г. на ШРС, по
реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника „Автомагистрали Черно море“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Х.Д.– управител, за
сумата от 10 104.00 лв. Сумата представлявала главно задължение,
възнаграждение за извършена от ищеца в полза на ответника услуга с автокран-
товарително – разтоварителна дейност по Допълнително споразумение №1/
25.11.2019 г., за което задължение били съставени и фактури с №**********/
05.05.2020 г., №**********/ 15.05.2020
г., № **********/ 01.06.2020 г. В заповедното производство била присъдена и
законна лихва от 18.06.2020 г. /датата
на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът излага,
че ответникът дължи така присъдените суми, поради което и моли съда да
постанови решение, по силата на което да признае за установено, че дължи
присъдените по горното дело суми, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на дължимите
суми. Претендира деловодни разноски.
Ответникът,
в законоустановения едномесечен срок, изразява становище за допустимост, но
неоснователност на иска, като излага аргумент, че след издаване на процесната
заповед за изпълнение, претендираната с нея сума е заплатена по банковата
сметка на ищеца.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д. №986/2020 г. по
описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сумата от 10 104, 00
лева - главница по неизпълнени задължения на длъжника по издадени фактури с №
**********/05.05.2020 г., №**********/
15.05.2020 г., №**********/ 01.06.2020 г., за услуга с автокран товарително –
разтоварителна дейност по Договор за услуга със строителна машина от 25.11.2019
г., Допълнително споразумение №1 към договора от 27.12.2019 г. и Допълнително
споразумение №2 към договора от 18.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението - 18.06.2020 г. до изплащане на
вземането. В заповедното производство са присъдени и извършените по делото
разноски в размер на 1012.80 лв. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е
възразил срещу заповедта, като е заявил, че не дължи плащане. Не се спори между
страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между страните
са налице валидни облигационни отношения, основаващи се на Договор за услуга със
строителна машина от 25.11.2019 г., Допълнително споразумение №1 към договора от
27.12.2019 г. и Допълнително споразумение №2 към договора от 18.05.2020 г. От
представените документи – официално заверени преписи от Протокол/Акт /образец
19/ за извършени СМР от 28.05.2020 г.; Протокол/Акт /образец 19/ за извършени СМР
от 27.05.2020 г.; Протокол/Акт /образец 19/ за извършени СМР от 21.05.2020 г.; Протокол/Акт
/образец 19/ за извършени СМР от 20.05.2020 г.; Протокол /Акт /образец 19/ за извършени
СМР от 14.05.2020 г.; Протокол/Акт /образец 19/ за извършени СМР от 13.05.2020 г.;
Протокол/Акт /образец 19/ за извършени СМР от 12.05.2020 г.; Протокол/Акт /образец
19/ за извършени СМР от 11.05.2020 г. и Протокол/ Акт /образец 19/ за извършени
СМР от 30.04.2020 г., се установява, че ищцовото дружество е извършило услуги
на ответното дружество, изразяващи се в транспорт на автокран и работа с автокран.
За извършените услуги ищецът е издал
фактура №**********/ 05.05.2020 г.; фактура № **********/15.05.2020 г. и фактура
№ **********/ 01.06.2020 г., на обща стойност 10 104.00 лева. От
представеното от ответника писмено доказателство – платежно нареждане №1316047/03.08.2020
г. и отчет по сметка №17, се установи, че ответникът, след завеждане на делото,
е внесъл по сметка на ищеца сума, в размер на 10 104.00 лв., с основание
процесните три броя фактури, т.е. присъдените със заповедта главница, което
обстоятелство, съдът възприема като признание на дълга. Този, настъпил в хода
на делото факт се признава и от насрещната страна. Ето защо заключава, че
главният иск следва да бъде отхвърлен, поради плащане в хода на производството
по делото. Ответникът обаче не е извършил плащане на законната лихва върху
главницата, присъдена със заповедта, считано от 18.06.2020 г. Ето защо намира,
че иска следва да се отхвърли, поради плащане на задължението за главница, но
не и за мораторното обезщетение, следващо се като законна последица от забавата
на ответника, които лихви следва да се начислят след образуване на делото. Доколкото ответникът изплаща посочените задължения
след образуване на делото, като първоначално в заповедното производство е
възразил, т.е. оспорил претенциите на ищеца, счита, че в негова тежест следва
да бъдат възложени извършените в производството разноски. Процесуалното
поведение на ответното дружество дава основание на съда да направи извод, че същият
е дал повод за завеждане на делото, поради което и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да понесе отговорността за разноските в производството.
Ето защо, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноските, които са
направени както в исковото, така и в заповедното производство. Ищецът
претендира и е представил доказателства за направени разноски в размер от 202,08
лв. – платена държавна такса в заповедното производство и 810,00 лв. –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство, а в исковото
производство – 202,08 лв. - държавна такса и 830, 00 лв.- адвокатско
възнаграждение. В срок ответникът е направил на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Минималният размер
на адвокатския хонорар, съгласно чл. 7, ал.7 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за заповедното производство
е 582, 60 лева. Предвид фактическата и правна сложност на конкретното заповедно
производство /заповедта е издадената въз основа на общата норма по чл.410 от ГПК/ и извършените в това производство процесуални действия от страните, съдът
счита, че възнаграждението за процесуално представителство по заповедното
производство следва да бъде намалено до сумата от 583.00 лева. По отношение на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство, доколкото предмет е положителен установителен иск за определена
сума и на основание чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнагражденията се определят съобразно
интереса /цената/ на предявения иск. Ето защо в случая минималният размер на
възнаграждението по иска е 833,12 лв., което надвишава заплатения адвокатски
хонорар от 830.00 лв., поради и което възражението за прекомерност, направено
от ответника на основание чл. 78, ал. 5 ГПК касателно исковото производство е
неоснователно. Предвид изложеното заключава, че в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в заповедното производство в размер на 202,08 лв. - платена
държавна такса и 583.00 лева – намалено, поради прекомерност адвокатско
възнаграждение, а в исковото производство следва да се присъдят разноски в
размер на 202,08 лв. - държавна такса и 830.00 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „РЕГО-2016“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от А.И.А.– управител, срещу „Автомагистрали Черно море“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Х.Д.– управител, положителен
установителен иск, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД,
за признаване за установено че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 104 лв. /десет хиляди сто и четири лева/ - възнаграждение за извършена от
ищеца в полза на ответника услуга с автокран- товарително – разтоварителна
дейност, за което задължение били съставени и фактури с №**********/05.05.2020
г., №**********/15.05.2020 г.,
№**********/ 01.06.2020 г., присъдена по ч.гр.д. №986/2020 г. по описа на ШРС,
поради плащане на задължението след завеждане на делото.
ОСЪЖДА „Автомагистрали Черно море“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Х.Д.–
управител ДА ЗАПЛАТИ на „РЕГО-2016“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.И.А.– управител, обезщетение
за забава, в размер на законната лихва върху изплатената в хода на делото главница
от 10 104.00 лева, за времето от 18.06.2020 г. /датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение/ до 03.08.2020 г. /датата на окончателното
изплащане на задължението/.
ОСЪЖДА „Автомагистрали
Черно море“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Д.Х.Д.– управител, да заплати на „РЕГО-2016“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от А.И.А.– управител, сумата от 1 817.16 лв. /хиляда осемстотин и седемнадесет лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща направените по делото, включително и в заповедното производство,
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: