ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ...................... 05.03.2020г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 05.03.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 157/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
ЯОС, изпълнявайки
процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на
допустимостта на въззивната жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР -
гр.София, подадена от юриск.Я.Т., против Решение №308/17.01.2020г. на Елховския
районен съд, постановено по гр.д.№ 750/2019г. по описа на ЕРС.
ЯОС намира, че въззивната жалба е редовна и
допустима като подадена от надлежна страна, в срок срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва
възивната жалба и отговора:
С въззивната жалба от ГД"Гранична
полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Я.Т., се обжалва решение
№308/17.01.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 750/2019г. по
описа на ЕРС, в частта, с която първоинстанционният съд ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, да
заплати на Г.И.Б. с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв. М.Д. ***, на
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1664.14
/хиляда шестстотин шестдесет и четири лева и четиринадесетстотинки/ лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 08.10.2016г. до 30.09.2019г. вкл., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както
следва: върху сумата от 1515.37 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 148.77
лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от сумата от 208.22 /двеста и осем лева и
двадесет и две стотинки/ лева, представляваща
лихва за забава върху главницата от 1515.37 лева, начислена за периода
на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на
иска в съда - 08.10.2019г.
Въззивникът обжалва решението като
незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че за процесния период ищецът е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано
и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното
време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на
нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178,
ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето,
отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР като на основание
чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи като за спорния въпрос за периода от 19.08.2014 г. до
02.08.2016 г. приложима била Наредба №81213-407 от 11.08.2014 г., за останалата
част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г.. и посочената нормативната
база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за
нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният
съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на
служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да
се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените
в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице
- продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и
постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден
писмен отговор от въззиваемия Г.И.Б., чрез адв.М.Д. ***, в който се излага
подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че
първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди
обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски
пред въззивната инстанция.
С оглед изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 21.04.2020г. от 10.00ч., за която дата и час да се призоват
страните по делото.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно
изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от определението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.